Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Козлодуй, 24 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
граждански състав, в публично заседание на 10.10.2016 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 1365 по описа за 2015 г. на Козлодуйския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс СК/ и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, предявени от К.И.И. с ЕГН ********** *** срещу И.П.П.
с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че страните са живели на съпружески начала от месец май 2013 г. до
началото на месец март 2014 г., както и от началото на март до края на октомври
2015 г., като от съжителството на страните е родено детето Мартин Калинов И. с
ЕГН **********. През първия период на съвместно съжителство на страните
ответницата не полагала достатъчно грижи за детето, което се отглеждало основно
от родителите на ищеца. През втория период на съвместно съжителство ответницата
полагала грижи за детето, които според ищеца са неадекватни на неговите нужди,
поради което детето отслабнало и се изнервило. Ответницата препятствала и
контактите на детето с роднините на ищеца, което се отразило зле и на детето, и
на родителите на ищеца. Поддържа се, че ответницата има психически страдания,
които се отразяват на родителския й капацитет и че след окончателната раздялата
между страните през месец октомври 2015 г. ищецът, подпомогнат от близките си,
има много по-добри в сравнение с ответницата финансови, социално-икономически и
битови условия за отглеждането на детето.
Искането на към съда
е да предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете на страните Мартин Калинов И. с ЕГН ********** и да определи
местоживеенето на детето при ищеца, като бъде определен режим на лични
отношения на ответницата с детето, както и да осъди ответницата да заплаща на
детето Мартин, чрез неговия баща и законен представител К.И.И., месечна
издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 01.11.2015 г. /дата, предхождаща с
по-малко от една година завеждането на исковата молба в съда/ до настъпването
на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира
деловодни разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответницата И.П. е подала писмен отговор, с който оспорва предявените
искове, както и на основание чл. 211 от ГПК е предявила срещу първоначалния
ищец К.И. обективно кумулативно съединени насрещни искове с правно основание
чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК и чл. 86 от ЗЗД: за предоставяне на
ответницата упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете на страните Мартин Калинов И. с ЕГН ********** и определяне на
местоживеенето на детето при ответницата, като бъде определен режим на лични
отношения на ищеца с детето, за осъждане на ищеца да заплаща на детето Мартин,
чрез неговата майка и законен представител И.П.П., месечна издръжка в размер на
300,00 лв., считано от 01.11.2015 г. /дата, предхождаща с по-малко от една
година завеждането на исковата молба в съда/ до настъпването на обстоятелства
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и за предоставяне на
ответницата на ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Козлодуй, ж.к.
2, бл. 44, ет. 4, ап. 10.
Поддържа се в
отговора по чл. 131 от ГПК и насрещната искова молба, че от раждането на детето
Мартин до навършването на 7-месечена възраст на детето, както и при повторното
съжителство на страните от началото на март до края на октомври 2015 г. ответницата
по главния иск П. сама се е грижила за детето, а ищецът И. не е помагал с грижи
за детето и е упражнявал психическо насилие над П.. Прекратяването на
съвместното съжителство между страните е станало по инициатива на И., а не на П..
Последната никога не е препятствала срещите между детето Мартин и родителите на
И.. П. навежда твърдения, че не страда от психични заболявания, а напротив-И. е
с влошен родителски капацитет поради честа злоупотреба с алкохол от негова
страна, като същият не може да получи помощ при отглеждането на детето от майка
си Татяна Колева, тъй като последната страда от психично заболяване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск И. е подал писмен отговор, с който се оспорва
иска по съображенията, изложени в първоначалната искова молба. Поддържа искане
за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на медицинско
свидетелство от 21.03.2014 г., издадено от д-р Д. Дилков и договор за наем от
05.11.2015 г.
С влязло в сила определение от 07.03.2016 г. производството по делото е
прекратено на основание чл. 130 от ГПК в
частта по претенцията на ответницата
И.П. за предоставяне ползването на семейното жилище, като процесуално
недопустима.
Във връзка със
спорни между страните съдът е допуснал
съдебно-психиатрична експертиза със задача да отговори страда ли ответницата П.
от психично заболяване, евентуално какво е то и какви са характеровите й
особености, на три пъти е назначавал вещи лица, като до приключване на съдебното
дирене по делото същите не са приели да изготвят експертизата по различни
обективни причини, в резултат на което съдът на основание чл. 253 от ГПК е отменил
определението си за допускане на експертиза.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
Приложено е гр. дело № 316/2014 г. на РС-Козлодуй, образувано
по искове на К.И. срещу И.П. по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК, видно от
което с определение от 09.04.2014 г. в производство по реда на чл. 127, ал. 3
от СК по делото са определени привременни мерки, като е предоставено на ищеца И. упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете на страните Мартин Калинов И.
с ЕГН ********** и е определено местоживеенето на детето при ищеца, определен е
режим на лични отношения на ответницата П. с детето /в дома на бащата, но без
да се въвеждат допълнителни изисквания за присъствие на трети лица на срещите „майка-дете”/,
както и е осъдена ответницата да заплаща на детето Мартин, чрез неговия баща и
законен представител К.И.И., месечна издръжка, до приключване но производството
с влязъл в сила съдебен акт. Гр.
дело № 316/2014 г. е приключило с влязло в сила определение за прекратяване на
делото, с оглед на което към момента на предявяване на исковете по настоящото
дело е отпаднало правното действие и на привременните мерки, постановени в
производство по чл. 127, ал. 3 от СК. По делото са изготвени и социални доклади,
като видно от този изготвен от Д”СП”-Връбница, София, се установява, че към
месец юни 2014 г. ответницата П. живее с майка си Албена П., нейния партньор
Младен Маринов и братчето си, което е на 7 години на адреса в кв. „Връбница”-тристаен
апартамент под наем. П. е плащала редовно издръжката, присъдена по
привременните мерки и е използвала реално възможността да вижда детето си
Мартин съгласно режима по привременните мерки, но този режим не дава възможност
за спонтанно преживяване на връзката „майка-дете”, а присъствието на трети лица
/например роднини на някой от родителите/ допълнително ограничава пълноценното
осъществяване на режима на лични отношения. Дават се и препоръки както ответницата П., така и ищецът
И. да бъдат насочени към социална услуга-психотерапевтична работа, тъй като
споровете и скандалите в съвместния им живот и опита за самоубийство са техен
общ проблем като двойка. От социалния доклад на Д”СП”-Козлодуй е видно, че към
2014 г. детето Мартин се отглежда от бащата К.И. и роднините по бащина
линия-баба Татяна Колева, дядо Иво И. и съпругата му В.И., като по данни на
бащата И. за дните от понеделник до петък, без празничните и почивните дни за
детето се грижи Денислава Денчева, която е съпруга на най-добрия приятел на К.И..
Бащата е декларирал, че няма да възпрепятства срещите на Мартин с майка му,
като обаче по негови данни категорично се е противопоставял срещите между тях
да се осъществяват извън неговия дом, позовавайки се на режима съгласно
привременните мерки.
От удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 0126 от 09.09.2013 г. на Община Козлодуй се установява, че от съжителството
на страните е родено детето Мартин И.И. с ЕГН **********.
Видно от нотариален
акт № 199, т. ІV, рег. № 2835, дело № 482 от 13.03.2008 г. на нотариус с рег. №
373 в Нотариалната камара, ищецът К.И. е собственик на ап. 10, находящ се в гр.
Козлодуй, ж.к. 2, бл. 44.
Не се спори и
доказателствата по делото сочат, че детето Мартин живее с баща си-ищеца И. и с
майката на последния Татяна Колева /която е бивша съпруга на бащата на ищеца И.-Иво
И./ именно в ап. 10, находящ се в гр. Козлодуй, ж.к. 2, бл. 44, който е
собственост на К.И., като бащата на ищеца-Иво И. *** само по изключение
пребивава в апартамента в гр. Козлодуй. Ищецът И. има и мащеха-В.И., втора
съпруга на баща му, която не живее в едно домакинство с ищеца.
Установено е също и
не е спорно, че ответницата П. живее с майка си Албена П., с нейния партньор и
с брат си, който е на 7 години, в едно домакинство, в ап. 8, находящ се в гр.
София, ж.к. „Връбница-2”, бл. 601, вх. А, ет. 2.
Представено е
удостоверение за доходите на ищеца И., видно от което същият има месечен нетен
доход в размер около 1500,00 лв.
Предвид общото
домакинство между ищеца и неговата втора майка Татяна Колева /женена за баща
му/ и баща му Иво И. са представени доказателства и за техните доходи, които са
съизмерими с тези на ищеца и по-високи от тях.
От трудов договор от
26.04.2016 г. между ответницата П. и „Шугър геймс” ООД се установява, че
ответницата работи като крупие с трудово възнаграждение около 400 лв.
Представена е и
служебна бележка за доходите на Албена П.-майка на ответницата И., живуща в
общо домакинство с нея, които доходи са в нетен размер от около 700,00 лв.
месечно.
Съгласно
удостоверение № 2231/21.03.2014 г. на Медицински център „Психея”, при
ответницата П. към момента на прегледа липсват данни за психично заболяване и
психично разстройство, както и за разстройства на възприятията и на правната
сфера.
Съгласно
представената психиатрична консултация на ответницата П., извършена от д-р
Методи Станчев на 27.04.2016 г., липсват данни както към момента на прегледа,
така и към по-ранен момент, за психично заболяване-психоза и личностово
разстройство, както и за интелектуално-мнестичен упадък, поведенчески
отклонения и личностова промяна по органичен тип.
При изготвянето на
горепосочените удостоверения е съобразена етапната епикриза от МБАЛ „Христо
Ботев” гр. Враца, където ответницата П. е била лекувана по повод странгулация
/задушаване/.
Представени са
платежни документи за заплащане от страна на ищеца И. на такси за детска
градина в гр. Козлодуй за детето Мартин.
Съгласно справка за
съдимост от 14.04.2016 г. на РС-Козлодуй, ищецът И. е осъждан един път с влязла
в сила присъда, считано от 25.08.2014 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК-управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Съгласно
удостоверение от 16.05.2016 г. на Център за психично здраве гр. Враца, Татяна
Колева-втора майка на ищеца И., се води на учет и е лекувана стационарно в
ЦПЗ-Враца, а впоследствие е лекувана амбулаторно от д-р Божикова-психиатър в
гр. Козлодуй.
Представено е и съдебно-медицинско
удостоверение на ищеца И., видно от което същият на 24.07.2016 г. е получил
повърхностни охлузвания по ръцете, за което е подал и жалба до РП-Козлодуй, в
която се твърди, че охлузванията са причинени от ответницата П.. Последното
твърдение съдът приема за недоказано, тъй като в тази насока не са представени
доказателства по делото, а съставената от самия И. ***, като частен писмен
документ, доказващ изгодни за автора му обстоятелства, макар да е годно
доказателствено средство по ГПК, като неподкрепена от други доказателства, не е
достатъчна за доказване на това кой е причинил на ищеца И. охлузванията.
Документи, приложени
по досъдебно производство № 114/2014 г. по описа на РП-Козлодуй, които са
относими към настоящия гражданскоправен спор:
Разследването е
започнало по повод сигнал, че ответницата П. е опитала да се самоубие на
01.03.2014 г. и е приключило с влязъл в сила прокурорски акт за прекратяването
му, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Съгласно протокол за
оглед на местопроизшествие от 01.03.2014 г., при пристигането на полицейските
служители в гр. Козлодуй, ж.к. 3, бл. 18, вх. А, ет. 4, ап. 10 на същата дата
около 16.00 часа, в хола на апартамента е открито срязано въже, което вероятно
преди това е било завързано за тръба на парното, както и е намерено прощално
писмо на масата за гладене. Преценен в съвкупност с останалите документи по
досъдебното производство, протоколът за оглед сочи на извод за действително
извършен от ответницата П. опит за самоубийство, както и че първа помощ след
този опит й е оказал ищецът И., който се е завърнал вкъщи навреме, за да предотврати
опита за самоубийство на П.. Прощалното писмо, което е неподписано, съдържа
индиция, че е написано от ответницата П. и е адресирано до ищеца И. и
невръстното й дете Мартин, като в него се говори за невъзможност на П. да
продължи да живее.
Установява се от
приложената етапна епикриза, че ответницата П. на 01.03.2014 г. е била приета в
тежко състояние, с данни за странгулация, в болнично заведение-МБАЛ „Христо
Ботев” гр. Враца, откъдето е изписана на 11.03.2014 г., като при изписването е
била адекватна и контактна. Препоръчан й е преглед от психиатър в планов
порядък. Такъв преглед е извършен на 21.03.2014 г. /удостоверение от „Психея”/,
без данни за психично заболяване или разстройство. Липсва противоречие между
удостоверението на „Психея”, удостоверението за психиатричен преглед от 2016
г., останалите медицински документи по повод приемането в болница и установения
обективен факт на извършено от ответницата П. опит за самоубийство-от всички
тях може да се направи извод, че П. никога не е страдала от същинско психично
заболяване, а по време на опита за самоубийство е била в инцидентно болезнено
състояние или в депресия по неизяснени причини, които фактори са я мотивирали
за опита за самоубийство.
Съдът приема за
неоснователно оспорването от страна на ищеца И. на писмените доказателства
относно липсата на психично заболяване на ответницата П. към настоящия или
предходен момент, тъй като в подкрепа на това оспорване не се събраха
доказателства по делото, като обаче е доказано твърдението на ищеца И., че П.
се е опитала да се самоубие през 2013 г. Установените факти според съда не биха
се променили дори ако беше изготвена и изслушана допуснатата от съда по искане
и на двете страни психиатрична експертиза, тъй като такава е правена още в
досъдебното производство по повод опита за самоубийство и, въпреки че не може
да служи като доказателство по настоящото дело, съдържа данни, че тогава П.
също не е била психично болна, а се е намирала в особено болезнено състояние-тежки
количествени промени на съзнанието, с дезориентираност за време, място и
собствена личност, което е помрачило съзнанието й и е заличило самоконтрола
върху постъпките й, като е установен и факта на амнезията на П. за събитията
непосредствено преди и по време на опита й за самоубийство. Сам по себе фактът
на установен опит за самоубийство не сочи на категорично психично заболяване
или разстройство на извършилия този опит, тъй като е възможно да има
неограничен кръг от причини, водещи до опит за самоубийство.
Видно от социалния
доклад на Д”СП”-Козлодуй, към 2016 г. грижи за детето Мартин полагат бащата К.И.,
бабата и дядото по бащина линия Татяна
Колева и Иво И., както и съпругата на последния В.И.. Правен е и неуспешен
втори опит на страните да живеят заедно и заедно да се грижат за сина си, който
е продължил от месец февруари до месец октомври 2015 г., а детето Мартин ходи
на детска градина в Козлодуй. Налице е емоционална привързаност между Мартин,
баща му и роднините по бащина линия. Битовите, хигиенните и финансовите условия
за отглеждане на детето Мартин при бащата са отлични.
Видно от социалния доклад на Д”СП”-Връбница, към 2016
г. майката И.П. живее със своята майка Албена П. /която я е осиновила на
няколкомесечна възраст/, нейния партньор Младен Маринов и братчето си, което е
на 7 години в ап. 8, находящ се
в гр. София, ж.к. „Връбница-2”, бл. 601, вх. А, ет. 2-тристаен
апартамент под наем с месечен наем около 200,00 лв. П. работи като крупие на
минимална заплата около 400,00 лв., майка й работи със заплата около 700,00 лв.,
Младен Маринов също работи със заплата, по-висока от минималната. Детето Мартин
е отчуждено от майка си, по данни на самата майка, която е споделила, че това й
тежи и също е декларирила, че не би ограничавала срещите между Мартин и баща
му. Жилищните условия при майката са добри и отговарят на критериите за чистота
и уют, позволяват отглеждането на дете на възрастта на Мартин. Не са налице
рискови фактори в жилището на майката, която има подкрепяща среда в лицето на
майка си и нейния партньор. Майката И.П. притежава добри родителски качества и
на са констатирани притеснителни елементи относно родителския капацитет на
майката И.П., която показва отговорна загриженост към детето си и
самостоятелност в житейски аспект. Открито е производство по чл. 193 от ГПК по
оспорване на констатациите на социалния работник, че жилищните и битовите
условия при майката са добри.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.И. /съпруга на бащата на
ищеца И./, Петър Харалпиев, Маргарита Кънева, Албена П. /майка на майката И.П./,
Боринка Георгиева и Румен Николаев.
В.И. дава показания,
че от раждането на детето Мартин основни грижи е полагал за него бащата К.И.,
който го е къпал и е поемал други ангажименти /същите не са уточнени от
свидетелката/. Свидетелката твърди също, че всеки ден след работа е била с
майката И.П., на която е давала постоянни съвети как да се грижи за детето. П.
не изпълнявала съветите, въпреки че сама ги била поискала. В този период бащата
К. бил много натоварен в работата и нямал възможност да се грижи за Мартин.
Според свидетелката майката И. не полагала добри грижи за детето, употребявала
непрестанно алкохол и пушела, поради което й спряла кърмата, а с опита си за
самоубийство на практика се отказала от детето. К. е подпомогнат в грижите за
детето от свидетелката, от биологичната си майка, от баща си и от дъщерята на
свидетелката, която междувременно е навършила пълнолетие. След първата раздяла
между страните майката И. *** с някакъв мъж, който бил готвач в механа „Сани”,
а не под наем. Майката не е прекъсвала контактите си с Мартин, а бащата и
неговите роднини не са й пречили. Бащата К. поначало не употребява алкохол, а осъждането
му за шофиране след употреба на алкохол се дължало на неговата ревност към
майката И., която имала връзка с друг мъж. Преценявайки тези показания по реда
на чл. 172 от ГПК и във връзка с останалите доказателства, съдът приема за
достоверни само показанията, че К. е подпомогнат в грижите за детето от
свидетелката, от биологичната си майка, от баща си и от дъщерята на
свидетелката и че майката не е прикъсвала връзката си детето Мартин. В
останалата им част показанията са недостоверни като заинтересовани и в
противоречие с останалия събран доказателствен материал, включително
показанията на незаинтересованите от делото свидетели и социални доклади. Имат
и неясноти-как К. се е грижил за новородения Мартин, и противоречия-К. е бил
много зает с работа, но непрекъснато е поемал ангажименти по отглеждането на
Мартин.
Петър Харалампиев
дава показания, че майката И.П. по време на съжителството си с К.И. и след това
постоянно е имала интимни връзки с разни мъже, като се съгласила да прави секс
с Харалампиев срещу пари. Родителите на К. основно се грижели за внучето си, а
не бащата или майката. Тези показания са напълно недостоверни, житейски
нелогични и в противоречие с почти всяко друго доказателство по делото и не се
възприемат от съда.
Маргарита Кънева дава
показания, че е приятелка на ищеца И. и че от раждането на детето Мартин
основно за него се е грижела майка му И., но грижи са полагали и всички роднини
на бащата и дори външни хора като свидетелката Кънева. И. не била много добра
майка-хранела, обличала и къпела детето, но нищо повече от това, а К. бил
по-добър родител-играел си с детето и постоянно следял къде се намира. Според К.И.
непрекъснато пиела алкохол, не я е виждала да пуши цигари, а свидетелката знае,
че К. пие само вечер. Тези показания, с изключение на лошите родителски
качества на И. /което противоречи на показанията на останалите свидетели и на
социалните доклади за проявени от И. добри родителски качества/ са житейски
логични и в хармония с останалите доказателства и се възприемат от съда.
Албена П. дава
показания, че конфликтите между К. и неговите роднини, от една страна, и И., от
друга страна, са започнали още от забременяването на И. и продължават и до
днес. К. искал от нея да направи аборт, а майка му-да се направят изследвания
дали детето на И. ще бъде нормално. И. е много добра майка, но роднините на К.
винаги са й се бъркали в грижите за детето. К. е забранил на свидетелката П. и
на другите роднини по майчина линия да ходят в апартамента му и да виждат
детето, а след втората раздяла не си вдига телефона, когато звънят И. или
нейните роднини. Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тези показания са
достоверни, тъй като се подкрепят от останалите доказателства, включително
показания на незаинтересовани свидетели.
Боринка Георгиева
дава показания, че при двете съвместни съжителства между страните постоянно е
виждала майката И. с детето Мартин, а през останалите периоди е виждала
непрекъснато бабите по бащина линия с детето Мартин, но никога бащата К. с
детето Мартин, бащата не е полагал фактически грижи за детето, а се е грижил
само финансово. К. е склонен към конфликти, когато употреби алкохол и е вдигал
скандали на свидетелката в заведението, където последната работи. И. е
проявявала добри майчински качества, включително е гледала внучето на
свидетелката и тя счита, че може да й се има доверие. Свидетелят Харалампиев не
е от Козлодуй, но на свидителките са се оплаквали сервитьорки от заведението й,
че Харалампиев ги задява и им прави неприлични предложения. Тези показания са
житейски логични и в хармония с останалите доказателства и изцяло се възприемат
от съда.
Румен Николаев дава
показания, че И.П. има добри родителски качества и в миналото, преди раздялата
между страните, много се е грижила за детето си Марти. Бащата К. не се е грижил
за Марти, свидетелят го е виждал с детето само 2-3 пъти, а са се грижили
роднините на детето по бащина линия. Тези показания са житейски логични и в
хармония с останалите доказателства и изцяло се възприемат от съда.
Недоказано е
оспорването по чл. 193 от ГПК на констатациите на социалния работник относно
жилищните и битовите условия за отглеждането на детето в дома на майката, тъй
като оспорването се опроверга от събраните гласни доказателства. В подкрепа на
оспорването е дала показания само свидетелката В.И.-заинтересована в полза на
ищеца от изхода на делото и сама заявила, че никога не е ходила в апартамента
на ответницата Петков във „Връбница”, а само пресъздава чуто от други,
включително сина си К.. Неуспешното оспорване следва да бъде отразено в
диспозитива на съдебния акт.
Изслушани са по рида
на чл. 59 от СК и двамата родители.
Бащата К.И. заявява,
че от раждането на детето Мартин до опита за самоубийство на майката И. през
2014 г. основно майката си е гледала детето. След опита за самоубийство основно
бащата е гледал детето, а И. намразила мащехата му В.И. и имала конфликти с
биологичната му майка Татяна Колева. При второто им съжителство отново бащата
полагал основни грижи за детето, а майката употребявала алкохол и цигари и
имала множество връзки с други мъже. Последното твърдение, свързано с множество
безразборни интимни връзки на И.П. с различни мъже /например неконкретизиран
барман от механа „Сани” в Козлодуй/, според съда е недостоверно по съображенията,
вече изложени във връзка с показанията на свидетеля Харалампиев, чиито
показания, освен че са неконкретни, на практика противоречат на всяко друго
събрано по делото доказателство и изобщо не се възприемат от съда.
Майката И.П. заявява,
че главно тя е полагала грижи за детето Мартин по време на двата периода на
съвестно съжителство с К.И.. Последният ограничавал и забранявал контактите й с
нейните роднини и близки, не се грижел за детето, имал проблеми с алкохола,
имал прояви на словесна агресия към нея. Втората жена на баща му постоянно й
звъняла по телефона и й казвала как да си гледа детето, тъй като според нея не
се справяла. Майката на И. и нейният съпруг й помагат във всяко отношение, като
няма пречка И. да работи дневни смени на новата си работа. След втората раздяла
К. спрял да си вдига телефона и ограничавал по всякакъв начин контактите на
майката с детето.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
По отношение както на първоначалния иск на К.И. срещу И.П.,
така и на насрещния иск на И.П. срещу К.И. по чл. 127 от СК за упражняването на
родителски права, за местоживеенето на детето Мартин, за издръжката и режима на
лични отношения:
При решаване на
въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от
най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки
от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр.,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата,
помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
Въз основа на
събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент
майката И.П. е показала наличието на значително по-добри родителски качества по
отношение на детето Мартин, отколкото е показал бащата К.И.. Категорично е
установено, че именно майката И. е полагала непрекъснати и непосредствени грижи
за детето Мартин от раждането му и по време на двата периода на съвместното
съжителство между И. и К.. Установено е също от гласните доказателства по
делото, че К. никога не е полагал особени грижи за детето Мартин, тъй като
когато К. и И. не са живеели заедно грижи за Мартин са полагали всички роднини
по бащина линия-кръвни и по сватовство /биологичната майка и мащехата на К.,
дъщерята на мащехата на К., бащата на К./, а грижите на К. към детето се
изразяват в осигуряване на финансовите средства за издръжката му. Установено е
също, отново от гласните доказателства и предимно тези на Боринка Георгиева,
Румен Николаев и Албена П., че още от забременяването на И. всички роднини и
близки на К. са били в конфликтни отношения с И. и че споровете и скандалите на
младата двойка К. и И. са започнали веднага след като са заживели заедно, но
вместо да положи усилия да живее заедно с И. ис детето си Мартин и отделно от
своите роднини и близки, което би било в интерес и на детето Мартин, въпреки
липсата на финансови и жилищни пречки за това, К. е продължил да бъде в едно
домакинство с роднините си, които са помагали на И. в гледането на детето, като
от своя страна е забранил на И. да се вижда с нейните роднини. Обратното, И. е
опитала и второ съжителство с К., в интерес на детето, в едно домакинство с
роднините на К., който опит отново е бил неуспешен. Изпълнявала е привременните
мерки, определени от съда, докато същите са действали, след което достъпът й до
детето Мартин е бил ограничен от бащата К. и неговите роднини-в тази насока са
гласните доказателства /невдигане от страна на телефона от страна на К. след
втората раздяла/, които опровергават декларациите на К., че не би ограничил
контактите на детето с майка му. Това ограничаване определено не е в интерес на
детето Мартин и е напълно неоправдавано и от правна гледна точка, тъй като по
това време привременните мерки по прекратеното гр. дело № 316/2014 г. на
РС-Козлодуй вече не са действали. Прави впечатление също, че докато поведението
на И. показва, че е разбрала принципно правилната и отговаряща на житейската
логика позиция на Д”СП”-Връбница, че извършеният от И. опит за самоубийство
налага взаимни усилия и взаимни отстъпки-както нейни, така и от страна на К.,
за укрепване на връзката им и укрепване на възможностите им да гледат заедно
детето, то от поведението на К. личи, че той възприема опита за самоубийство на
И. като акт, който засяга само нея, но не и К. и детето Мартин.
Жилищните и битовите
условия при бащата К. са изключително добри-собствено жилище, чистота и много
добро обзавеждане, а финансовите възможности на К. и неговите роднини
многократно превишават тези на майката И. и нейните роднини. Жилищните и
битовите условия при майката И. също са добри и напълно покриват стандартите за
отглеждане на дете, а финансовите възможности на И. и нейните роднини, макар и
скромни, са достатъчни за задоволяване на потребностите на детето Мартин. И К.,
и И. имат подкрепяща среда в лицето на роднините и близките си.
Жилищните, битовите и
финансовите условия обаче нито са единствените, нито най-важните фактори, които
следва да се вземат предвид от съда при решаване на спора, така че решението да
бъде в интерес на детето. В настоящия случай се установява, че жилищните,
битовите и финансовите условия при майката И. са достатъчно добри за
отглеждането на детето Мартин и сами по себе си не съставляват пречка за
присъждане на родителските права по отношение на Мартин на майката И..
По отношение
твърденията и на двете страни за злоупотреба на насрещната страна с алкохол:
Няма нито едно
доказателство, че било К., било И. са изградили зависимост към алкохола или
злоупотребяват с него до степен, пречеща им да отглеждат дете. Установено е
само от свидетелските показания, че след употреба на алкохол К. става агресивен,
същият е и осъждан за шофиране след употреба на алкохол. Употребата на цигари,
въпреки че безспорно е вреден навик, според съда сама по себе си не влияе върху
родителските качества.
Не на последно място,
поради ниската възраст на Мартин-3 години, съдът счита, че майката И. е
биологически по-пригодна да се грижи за малкото дете Мартин, което и фактически
е правила през значителна част от живота на детето, което не може да се каже за
бащата К..
Категорично е
установен опита за самоубийство на И. през 2014 г.-действие на И. със
значителна давност във времето, но този факт не променя изводите на съда за
липса на психическо заболяване у И. и на други рискови фактори за отглеждане и
възпитание на детето, както и за наличието на добри родителски качества на И..
Извършеният опит за самоубийство не води до автоматичен извод за психично
заболяване у извършилия такъв опит, а доказателствата по делото сочат,
включително освидетелстването й от психиатри за целите на наказателно
производство непосредствено след опита за самоубийство, че И. никога не била
психично болна. Будят недоумение установените по делото факти, че бащата К. и
други негови роднини не се притесняват да оставят детето Мартин за отглеждане
при бабата по бащина линия Татяна Колева, която в миналото е лекувана
стационарно от същинско психично заболяване /представено удостоверение от
ЦПЗ-Враца/, но се притесняват да оставят Мартин дори за малко с майка му И., за
която няма доказателства някога да е лекувана от психично заболяване.
Установено е, че
детето Мартин вече е отчуждено от майка си И. и е привързано към роднините и
близките на К., но това не е по вина на И. и може лесно да се промени, с оглед
ниската възраст на детето и почти неограничените му възможности за адаптация на
този етап от живота му. Поначало не е в интерес на детето да се отглежда
преимуществено от роднини на единия родител-баби и дядовци, както е в настоящия
случай /роднините на К./, при положение че може да се отглежда преимуществено
от единия си родител /И./.
При преценката на
всички доказателства, свързани с обстоятелствата, обуславящи интереса на
децата, съдът приема, че в най-добър интерес на детето Мартин е упражняването
на родителските права по отношение на него да бъде предоставено на майката И.П..
При определяне на
режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност
на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях, поради което
настоящият състав намира, че на бащата К. следва да се предостави възможност да
взема детето Мартин всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца от 09.00
часа в съботата до 16.00 часа в неделята с едно преспиване, както и две седмици
през месеците юли и август, когато майката не е в законоустановен отпуск. Такъв
режим на лични отношения несъмнено би запазил наличната емоционална
привързаност между детето Мартин и бащата К..
По местоживеенето на
детето Мартин:
Предвид разрешението на
съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето
Мартин следва да се определи при майката, на нейния адрес.
По издръжката:
Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. 1 СК. Размерът на
тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Като съобрази
възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето Мартин, съдът
приема, че нуждата на Мартин от издръжка възлиза на 300 лв., като сумата следва
да бъде поделена поравно между бащата и майката. По делото се събраха
доказателства, че бащата К. разполага с много добри финансови възможности. Ето
защо издръжката, която бащата К. следва да заплаща на детето Мартин, считано от
28.12.2015 г. /дата на подаване на насрещния иск/, съдът определя в размер на
150,00 лв.
Не са налице са
условията за присъждане на издръжка за минало време на основание чл. 149 СК, считано
от 01.11.2015 г., тъй като от тази дата и досега всички доказателства сочат, че
именно К. е издържал финансово детето Мартин.
Поради
основателността на насрещния иск на И. срещу К. за издръжка, основателен се
явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва от 28.12.2015 г. до
окончателното изплащане.
На отхвърляне като
неоснователни, поради всички гореизложени съображения, подлежат всички първоначални
искове на К. срещу И..
Ето защо
първоначалните искове на К. срещу И. са неоснователни, а насрещните искове на И.
срещу К. са частично основателни, съобразно горепосочените мотиви.
По разноските:
От общо платения от И.П.
адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 лв., който единствен се претендира със
списъка по чл. 80 от ГПК, същата на основание чл. 78, ал. 1 от СК има право на
800,00 лв. по съразмерност, съобразно уважената част от исковете, а К.И. няма
право на разноски.
Съдът
намира за неоснователно искането на К.И.
за намаляване на заплатения от И.П. адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК, тъй като делото не е с ниска фактическа и правна стойност и предвид
позициите и процесуалното поведение на страните са извършвани множество
процесуални действия в множество съдебни заседания, т.е. следва да бъде
зачетена волята на страните по договора за правна помощ относно определянето на
размера на адвокатския хонорар, заплатен от И.П., който предвид изхода на
делото се възлага на ответника до размер 800,00 лв., съразмерно на уважената
част от насрещните искове.
К.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Козлодуйски районен съд държавна такса върху уважения размер на издръжката, в
размер на 216,00 лева.
Мотивиран от всичко гореизложено, Козлодуйският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно и недоказано
оспорването по реда на чл. 193 от ГПК, открито по отношение на констатациите на социалния работник от
Д”СП”-Връбница в социалния доклад от 2016 г., че жилищните и битовите условия
при майката И.П. са добри и подходящи за отглеждане на дете.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от К.И.И. с ЕГН ********** ***, срещу И.П.П.
с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК и чл.
86 от ЗЗД.
ПРЕДОСТАВЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК упражняването
на родителските права по отношение на детето Мартин Калинов И. с ЕГН **********
на майката И.П.П. с ЕГН ********** *** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Мартин Калинов И. с ЕГН ********** при майката И.П.П.
с ЕГН ********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 127, ал. 2 от СК режим на
лични отношения на детето Мартин Калинов И. с ЕГН ********** с бащата К.И.И. с
ЕГН **********, като бащата има право да взема детето всяка първа, втора и
трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботата до 16.00 часа в
неделята с едно преспиване, както и две седмици през месеците юли и август,
когато майката не е в законоустановен отпуск.
ОСЪЖДА по реда на чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 от СК К.И.И. с ЕГН ********** ***, да
заплаща на малолетния си син Мартин Калинов И. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител И.П.П. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в
размер на 150,00 лева /сто и петдесет лева/ месечно, считано
от 28.12.2015 г., до настъпването на
обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
143 от СК за разликата над уважения размер от 150,00 лв. до пълния предявен
размер от 300,00 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 149 СК за издръжка за период преди датата 28.12.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.И.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.П.П. с ЕГН ********** ***, сумата 800,00 лева-деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от насрещните искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК К.И.И. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Козлодуйския
районен съд държавна такса върху присъдената детска издръжка в размер на 216,00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
В ЧАСТТА за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на публикуване съгласно Вътрешните правила.
Районен съдия: