№ 104
гр. Шумен, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500012 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №784/25.10.2022г. по гр.д.№394/2022г. по описа на ШРС ,съдът на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, е признал за
установено по отношение на С. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. М...., със
съдебен адресат – адв. М. М. от АК – Пловдив, П.... и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище: гр. С...., представлявано от А.Ч.Д.в и Н.Г.С., че съществува
вземане на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД от С. С. А. в размер на 1542,59 лв. представляващо
задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за потребителски
кредит от 04.08.2020 г., сключен между страните , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1001/26.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 2842/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ е признал за установено по отношение на С. С. А. с
ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр. София с ЕИК *********, че съществува
вземане на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД от С. С. А. в размер на 307,44 лв. представляващо
задължение за плащане на договорна лихва за периода от 05.11.2020 г. до 05.10.2021 г., по
договор за потребителски кредит от 04.08.2020 г., сключен между страните , за което
вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 1001/26.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2842/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, като
е отхвърлил предявения иск до пълния предявен за установяване размер 454,32 лв. като
1
неоснователен , отхвърлил е предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр. София с ЕИК
********* срещу С. С. А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено , че съществува вземане на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАДот С. С. А. в размер на
412,12 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в срок, за периода 05.11.2020 г. – 07.10.2021 г. по договор за
потребителски кредит от 04.08.2020 г. сключен между страните, за което вземане е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
1001/26.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2842/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, като
неоснователен и недоказан, осъдел е „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. София да заплати на адв. М.
В. М. от АК – Пловдив, възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. №
394/2022 г. по описа на ШРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на
396,99 лв. , осъдил е С. С. А. да заплати на „Ти Би Ай банк” ЕАД гр. София, направените по
настоящото исково производство деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 314,95 лв. и направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2842/2021
г. на ШРС съразмерно с уважената част от исковете в размер на 75,40 лв.
Решението е обжалвано от ищцата С. С. А., действаща ,чрез пълномощника си адв.
М. В. М. от АК-Пловдив в частта му с която съдът е уважил предявеният установителен иск
с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за разликата над 17.37лв. до присъдените 307.44лв.
представляващи задължение за заплащане на договорна лихва за периода от 5.11.2020г. до
5.10.2021г. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и
вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска за разликата над 17.37лв. до
присъдените 307.44лв. представляващи задължение за заплащане на договорна лихва за
периода от 5.11.2020г. до 5.10.2021г.
Решението е обжалвано и от ответника „Ти би ай банк“ ЕАД гр.София
,действащо, чрез юрисконсулт С. С. в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 146.88лв. договорна
лихва представляваща разликата между претендираната сума от 454.32лв. и присъдената
сума от 307.44лв. и за сумата от 69.94лв. обезщетение за забава за периода от 5.11.2020г. до
7.10.2021г., като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това
съдът да постанови ново с което да уважи предявените искове до горепосочените размери
и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемата страна С. С. А., действаща, чрез пълномощника си адв.М. В. М. от
АК-Пловдив е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва жалбата
на „Ти би ай банк“ ЕАД гр.София като неоснователна и моли съдът да потвърди
обжалваното решението в обжалваната му част .
„Ти би ай банк“ ЕАД гр.София не е депозирало отговор на въззивната жалба на С.
С. А.. В съдеблно заседание ,чрез юрисконсулт С. С. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.
2
Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежни страни и са допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД гр.София е
частично основателна , а въззивната жалба на С. С. А. е основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
На основание депозирано от „Ти би ай банк“ ЕАД гр.София заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на дружеството е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1001/26.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 2842/2021 г. по описа на ШРС и изпълнителен лист № 657/26.10.2021 г. по ч.гр.д.
№ 2842/2021 г. по описа на ШРС за следните суми: 1542.59лв. - главница; 454.32лв. –
договорна лихва за периода от 5.11.2020г. до 5.10.2021г., 412.12лв. обезщетение за забава за
периода от 5.11.2020г. до 7.10.2021г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 22.10.2022г. до окончателното погасяване на вземането, като са присъдени и
извършените в заповедното производство разноски в размер на 98.18лв.
С разпореждане от 13.01.2022г. по ч. гр. д. №2842/2021г. по описа на ШРС на заявителя
е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск. Установителният иск е
предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради което е и допустим и
следва да се разгледа.
Ищецът в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2409.03лв. от които 1542.59лв. -
главница; 454.32лв. – договорна лихва за периода от 5.11.2020г. до 5.10.2021г., 412.12лв.
обезщетение за забава за периода от 5.11.2020г. до 7.10.2021г. , ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 22.10.2022г. до окончателното погасяване на вземането, като
се претендират и извършените в заповедното производство разноски в размер на 98.18лв.
Между страните по делото не е спорно ,че са сключили договор за потребителски
кредит № **********/04.08.2020 г. за сума в размер на 1 647.25 лв., за срок до 05.10.2021
г., при ГПР 49.36 % и годишен лихвен процент 54.88 %.. Общата дължима сума, състояща се
от главница и лихви възлиза на 2 176.91 лева, договорена за погасяване на месечни вноски
от по 181.41 лева всяка, съгласно погасителен план обективиран в договора. Съгласно
клаузата на чл. 9.1 от договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения
кредит, изразен като годишен лихвен процент е 54.88 %, а съгласно клаузата на чл. 10 от
договора, годишния процент на разходите е 49.36 %.. Съгласно погасителния план за
предоставената в заем сума заемателят дължи лихва общо 529.66 лева, при което общо
дължимата от потребителя сума възлиза на 2 176.91 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза пред
3
ШРС, което съдът напълно е кредитирал като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ответницата усвоила предоставения кредит в размер на 1647,25 лв. на
04.08.2020 г. С цитираната сума било погасено нейно задължение към същата банка по друг
договор за кредит. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, задълженията на ответницата били следните: главница – 1542,59 лв., договорни
лихви – 454,32 лв. и обезщетение за забава – 69,94 лева. След депозиране на заявлението, А.
платила суми в общо размер 216,82 лева. Вещото лице сочи, че ГПР по процесния договор,
изчислен съобразно договорения размер на кредита, годишният процент на лихвата и срока
на кредита възлиза на 71,03%. По делото е изготвено и заключение по допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, според което ГПР по процесния договор, изчислен
съобразно усвоения размер на кредита, срока на кредита и погасителния план, като се вземе
предвид, че интервалът между датата на усвояване на кредита и датата на първата вноска е
93 дни, се равнява на 49,36%.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски
кредит.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и
търсената договорна лихва и мораторна лихва.
Предмет на настоящото въззивно производство е съществуването на задължение за
заплащане на договорна лихва от ответницата в полза на ищеца за разликата над
17.37лв. до претендираните 454.32лв. за периода от 5.11.2020г. до 5.10.2021г. и в размер
на 69.94лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 5.11.2020г.
до 7.10.2021г.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищеца и ответника са били в
облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума и същата е била получена
по сметката на кредитополучателя. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е
изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва
по договора. Поради забава в плащанията банката е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем.
Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване
4
на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така,
в процесния договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49.36%). В този порядък следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса, като в
случая размера само на лихвата по договора е 54.88%, която е компонет от ГПР го
надвишава по размер. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в договора и тарифата към заема се включват и други
разходи и по този начин не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Ето
защо са неясни, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца и ответницата договор за
кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и това води
до извода ,че и клаузата по т.9.1 от договора също е нищожна и такава лихва от ищцата не
се дължи , а тя дължи връщане само на чистата стойност на кредита представлява
главницата по него в размер на незаплатената част от нея възлизаща на 1542.59лв. но не и
възнаградителната лихва по договора в размер на 454.32лв.
На осн.чл. чл. 9.4 от договора ответницата дължи лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието . Доказа се, че в
случая е налице неизпълнение от страна на ответницата на парично задължение. Съгласно
заключението по изготвената ССЕ, размерът на обезщетението за забава за периода от
05.11.2020 г. до 25.10.2021 г., възлиза на 69,94 лв. Тъй като исковият период по исковата
молба на ищеца не е до 25.10.2021г. а до 7.10.2021г. обезщетението за забава което се
дължи от ответницата е за исковият период от 5.11.2020г. до 7.10.2021г. и изчислен
5
съобразно заключението по ССЕ възлиза на сумата от 63.09лв.
Съгласно т.9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на
ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането, чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Предвид на това платената сума в размер на 216,82 от ответницата в хода на
принудителното изпълнение на издадените в полза на ищеца заповед и изпълнителен лист
не следва да се взима в предвид при определяне на задължението й по делото .
Предвид гореизложеното ответницата не дължи на ищеца договорна лихва в размер
на 454.32лв. , но дължи сумата от 63.09лв. обезщетението за забава за исковият период от
5.11.2020г. до 7.10.2021г.
Предвид гореизложеното решението на ШРС следва да се отмени в обжалваната му
част за разликата над 17.37лв. до присъдените 307.44лв. представляващи задължение за
заплащане на договорна лихва за периода от 5.11.2020г. до 5.10.2021г. и вместо това искът
за разликата над 17.37лв. до присъдените 307.44лв. да се отхвърли като неоснователен и
недоказан , също така да се отмени в частта му с която е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 5.11.2020г. до 7.11.2021г. до размера на сумата от
63.09лв. обезщетение за забава за периода от 5.11.2020г. до 7.11.2021г. и да се потвърди в
останалата му обжалвана част.
По разноските : ШРС е определил на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като е съобразил, че ищцата е представлявана от
пълномощник безплатно е приел, че при направеното искане, следва да бъдат определени
разноски – възнаграждение за пълномощника на ответницата, в общ размер на 937,98 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, ищецът следва да бъде осъден да
заплати възнаграждение в размер на 396,99 лв. на пълномощника на ищцата – адв. М. М. от
ПАК.
ШРС е уважил исковете до размера на общо 1850.03лв. и е отхвърлил исковете за
сумата от 559лв. и при това положение възнаграждението би следвало да е съобразно тази
част от исковете в размер на 217.65лв. ,а не присъдените 396.99лв. , но срещу този резултат
не е имало искане за изменение на решението в частта му за разноските от никоя от двете
страни в срока по чл.248 ал.1 от ГПК. При изхода от спора пред ШОС възнаграждението
възлиза на сумата от 306.03лв. ,поради което и на адв.М.М. не се следва присъждане на
допълнителна сума за възнаграждение за пред ШРС .
Предвид изхода от спора на ищеца се следват разноски за пред ШРС в размер на
6
276.31лв. и следва решението да се отмени за разликата над 276.31лв. до до присъдените
314.95лв., което е сумата от 37.69лв.
Предвид изхода от спора на ищеца се следват разноски за заповедното производство
пред ШРС в размер на 66.15лв. и следва решението да се отмени за разликата над 66.15лв.
до присъдените 75.40лв. което е сумата от 9.25лв.
Предвид изхода от спора за въззивната инстанция на адвокат М. В. М. от АК
Пловдив осъществил безплатно процесуално представителство на ответницата по делото
следва да се присъди адвокатски възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2
от ЗА определено на осн.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер на 400лв. , а в полза на жалбоподателя „Ти би ай
банк“ ЕАД гр.София да се присъдят разноски в размер на 36.37лв.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №784/25.10.2022г. по гр.д.№394/2022г. по описа на ШРС,
частта му с която съдът на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ, е признал за установено по отношение на С. С. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. М...., със съдебен адресат – адв. М. М. от АК – Пловдив, П.... и „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище: гр. С...., представлявано от А.Ч.Д.в и Н.Г.С., че
съществува вземане на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД от С. С. А. за разликата над 17.37лв. до
присъдените 307.44лв. представляващи задължение за заплащане на договорна лихва за
периода от 5.11.2020г. до 5.10.2021г. , както и в частта му с която е отхвърлен иска за
заплащане на обезщетение за забава до размера на сумата от 63.09лв. за периода 05.11.2020
г. – 07.10.2021 г., както и в частта с която съдът е осъдил С. С. А. да заплати на „Ти Би Ай
банк” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете за разликата над 276.31лв. до присъдените
314.95лв., което е сумата от 37.69лв. и в частта с която е осъдил С. С. А. да заплати на „Ти
Би Ай банк” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2842/2021 г. на
ШРС съразмерно с уважената част от исковете за разликата над 66.15лв. до присъдените
75.40лв. което е сумата от 9.25лв., като вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище: гр. С...., представлявано от А.Ч.Д.в и Н.Г.С. срещу С. С. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. М...., със съдебен адресат – адв. М. М. от АК – Пловдив, П.... на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. А. с ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД
гр. София с ЕИК *********, че съществува вземане на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД от С. С. А.
представляващо задължение за плащане на договорна лихва за разликата над 17.37лв. до
присъдените 307.44лв., за периода от 05.11.2020 г. до 05.10.2021 г., по договор за
7
потребителски кредит от 04.08.2020 г., сключен между страните , за което вземане е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
1001/26.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2842/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен , като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК по отношение на С. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. М...., със съдебен
адресат – адв. М. М. от АК – Пловдив, П.... и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище: гр. С...., представлявано от А.Ч.Д.в и Н.Г.С., че съществува вземане на „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД от С. С. А. в размер на 63.09лв. представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 05.11.2020 г. –
07.10.2021 г. по договор за потребителски кредит от 04.08.2020 г. сключен между страните,
за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК № 1001/26.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2842/2021 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №784/25.10.2022г. по гр.д.№394/2022г. по описа на
ШРС в останалата му обжалвана част.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД да заплати на адвокат М. В. М. от АК
Пловдив, с адрес: П...., адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38
ал.1 т.2 от ЗА за въззивната инстанция в размер на 400лв.
ОСЪЖДА С. С. А. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 36.37лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8