№ 1032
гр. Б., 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.262, ал.3 Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от „МБАЛ-Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ул. „С.“ №60, представлявана от д-р О.М. (изп.директор), против
Разпореждане №2476 от 20.09.2022 г., постановено по гр.д.№2002/21 г. по описа на РС-Б..
С атакуваното разпореждане е върната, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивна жалба
с вх.№12595/03.08.2022 г. против постановеното първоинстанционно решение.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за
незаконосъобразен, излагайки съображения в тази насока. Настоява за отмяна на
разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия
по върнатата жалба.
Ответната страна не изразява становище по подадената жалба.
Окръжен съд-Б., след като съобрази материалите по делото, становището на страните и
приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от
страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен,
срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл.262, ал.3 от ГПК съдебен акт. Същата е и
редовна, понеже отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на
чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
От материалите по делото се установява, че на 16.06.2022 г. РС-Б. е постановил Решение
1
№341/16.06.2022 г. по гр.д.№2002/21 г. по описа на РС-Б., което е било връчено на „МБАЛ-
Б.“ АД на 21.07.2022 г. (вж. съобщението на л. 131 от първоинстанционното дело).
В установения от закона срок, на 03.08.2022 г. е депозирана срещу горепосоченото решение
от страна на „МБАЛ-Б.“ АД въззивна жалба с вх. №12595/03.08.2022 г.
С разпореждане от 04.08.2022 г., обективирано върху жалбата, районният съд е дал указания
на жалбоподателя да внесе държавна такса за въззивно обжалване пред БОС в размер на 125
лв., с указания, че производството ще бъде прекратено при неизпълнение в едноседмичен
срок.
Указанията са връчени на жалбоподателя на 07.09.2022 г. (видно от съобщението на л. 136
от първоинстанционното дело), като, поради непредставяне на документ за внесена
държавна такса в едноседмичния срок, изтичащ на 14.09.2022 г., РС е върнал, с атакуваното
разпореждане, въззивната жалба.
На 20.09.2022 г. жалбоподателят е представил в съда квитанция за внесена държавна такса
по сметка на БлОС в размер на 125 лв.
Разпореждането е незаконосъобразно.
Съдът споделя извода на районния съд, че жалбата е страдала от нередовност по смисъла на
чл.261, т.4 от ГПК. Безспорно е, че към същата не е бил приложен документ за внасяне на
държавна такса по сметка на БлОС, възлизаща в размер на 125 лв.
За да се приложи санкцията по чл.262, ал. 2, т. 2 ГПК обаче, е необходимо да се констатира
кумулативната даденост на няколко предпоставки. Те се свеждат до следното: 1/
депозираната жалба да не отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК; 2/
страната да бъде уведомена за: 2.1./ това какво трябва да изпълни; 2.2./ в какъв срок; 2.3./ от
кога започва да тече същият; 2.4./ какви ще са последиците при неизпълнение и 3/ да не са
отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок.
Видно е от разпореждането, с което жалбата е оставена без движение, че в него липсват
указания до жалбоподателя за това откога започва да тече даденият едноседмичен срок,
както и какви ще са последиците при неизпълнението на указанията. В случая в
разпореждането е посочено неправилно, че последиците се изразяват в прекратяване на
производството, а не във връщане на въззивната жалба. При неизпълнение на указанията във
връзка с редовността на жалбата, същата се връща съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 2,
т. 2 ГПК, а не се прекратява производството по делото. Следва да бъде посочено, че
регламентираният в чл.7 ГПК основен принцип на гражданския процес задължава съда да
информира страните за предоставените им от закона процесуални права и задължения, а
това включва и уведомяване за последиците от неизпълнението на конкретни указания (вж.
Определение № 474 от 11.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2009 г., ІІ г. о.). Ето защо и
при отсъствието на такова уведомяване в случая не е налице хипотезата на чл.262, ал. 2 ГПК
(вж. така също Определение № 626 от 24.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 605/2012 г., І т. о.,
Определение № 260 от 26.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 97/2009 г., ІV г. о., както и
Определение № 477 от 29.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 417/2011 г., ІІІ г. о.).
2
Освен това, за да се върне жалбата, поради неотстраняване на нередовността й по смисъла
на чл. 261, т. 4 ГПК, съдът изрично трябва да е указал на страната както задължението й за
внасяне на държавната такса, така и това за представяне на платежния документ, каквито
указания за представяне на вносния документ в съда, липсват в коментираното
разпореждане за оставяне на жалбата без движение. Дадените от съда указания следва да са
ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да
направи. Ако съдът не е изпълнил тези задължения няма основание страната да бъде
санкционирана за неизпълнението нередовно дадени указания. В този смисъл е и практиката
на ВКС, обективирана в Определение №391 от 28.06.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№378/2010 г.,
IV г. о., ГК, Определение №23 от 04.11.1980 год. по гр.д.№285/80 год. на ВКС, II Г. О и др.
След като съдът изпълни задължението си и даде такива указания, те са надлежно съобщени
и ако не са изпълнени в законния срок, жалбата подлежи на връщане.
Ирелевантно се явява обстоятелството, че са дадени коректни указания в изпратеното до
страната съобщение на л. 136 от първоинстанционното дело. Така е, защото съобщението е
изготвено от съдебната администрация, която не разполага с правомощия да допълва, респ.
изменя дадените от съдията с разпореждането за оставяне на жалбата без движение указания
до страните. Действително, съобщенията, с които се дават указания до жалбоподателя, може
да се изготвят от администрацията на съда, но същите следва да пресъздават дадените от
съдията указания, в която хипотеза биха били законосъобразно изготвени, а не да ги
допълват и изменят, както е в случая, в която хипотеза не може да се считат за
законосъобразно изготвени. Още повече, съобщението носи подпис на съдебен деловодител
и в никакъв случай не може да се приеме, че има характеристиките на съдебен акт, с който
жалбата се оставя без движение. Ето защо и дадените с него указания са ирелевантни.
С оглед гореизложеното, предвид незаконосъобразността на дадените до жалбоподателя с
разпореждането за оставяне без движение на жалбата указания, за районния съд не се е
породило и предвиденото в чл.262, ал.2, т.2 ГПК задължение за връщане на жалбата, при
неизпълнение на дадените указания.
В контекста на горното, атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да се
върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Б.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Разпореждане №2476 от 20.09.2022 г., постановено по
гр.д.№2002/21 г. по описа на РС-Б..
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4