Решение по дело №2449/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 556
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20191520102449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 24.07.2020г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На двадесети юли                                                     две хиляди и двадесета                                                                        година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2449 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 против К.Г.К., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр.  Чл.500 КЗ за сумата от 687.53 лв.Претендират се разноски.

Ответникът, чрез назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозирал отговор по исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в който е оспорен предявения иск.

По исковата молба се твърди, че на 22.01.2018г.. в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №53 настъпило ПТП, причинено от водач на лек автомобил с ДК№***ответника в производството.Поради движение с несъобразена скорост загубил контрол върху управлявания от него автомобил , в следствие на което ударил паркирано МПС с ДК№ ***, собственост на Е. В. С.В следствие на това били реализирани щети по лекия автомобил с ДК№ *** ВВ.Това било констатирано от контролните органи с протокол за ПТП №1509810/22.01.2018г., в който било отразено, че към този момент К.Г.К. не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Между ищеца и собственика на автомобила с ДК№ КН ***бил сключен застрахователен договор за задължителна застраховка ГО, валиден към датата на ПТП.Във връзка със застрахователното събитие, собственика на увредения автомобил предявил към ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на причинените му вреди.Вредите били описани в протокол за оглед на МПС от 22.01.2018г.Въз основа на него, по заведената щета, било определено обезщетение в размер на 687.53 лв., което било изплатено на увреденото лице на 01.02.2018г. по банкова сметка.

***, ищецът встъпил в правата на увредения до размера на изплатеното обезщетение.Подал заявление по чл.410 ГПК, като по ч.гр.д.№875/19г. му била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК, поради което му било указано да предяви установителен иск за установяване съществуването на това вземане.

Предвид изложеното в предходния абзац, по делото се претендира признаване на установено по отношение на ответника, че описаната по-горе вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува.

 По делото са представени и приети като доказателства: протокол за ПТП, преписка по щета, протокол за оглед на МПС, застрахователна полица, свидетелства за регистрация, калкулация на ремонтни дейности, доклад по щета, справка за наличие ва валидна застраховка ГО.Като доказателство по делото е приета и административно наказателна преписка №371155/22.01.2018г., водена срещу К.Г.К..

В съдебно заседание ответникът заяви, че оспорва фактическата обстановка, свързана с ПТП, като не оспорва щетите, нито, че същите са изплатени на увреденото лице.

От описаните доказателства, за съда се налагат следните фактически изводи:

На 22.01.2018г.. в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №53 настъпило ПТП, причинено от водач на лек автомобил с ДК№***-ответника в производството.Поради движение с несъобразена скорост загубил контрол върху управлявания от него автомобил , в следствие на което ударил паркирано МПС с ДК№ ***, собственост на Е. В. С.В следствие на това били реализирани щети по лекия автомобил с ДК№ КН***.Това било констатирано от контролните органи с протокол за ПТП №1509810/22.01.2018г., в който било отразено, че към този момент К.Г.К. не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Към този момент автомобила бил застрахован по застраховка ГО при ищеца.С уведомление за настъпила щета собственика на увредения автомобил заявил пред ищеца претенция за изплащане стойността на щетите.От страна на ищеца е извършена процедура по оценка на щетата, като с доклад по щета е определен размер на обезщетението от 687.53 лв.С платежно нареждане от 01.02.2018г. тази сума е изплатена на собственика.

При описаната фактическа обстановка, съдът счита, че предявения иск е основателен и следва да се уважи, като съображенията на съда са следните:

На посочената дата и час, ответникът, след извършено нарушение на правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП и е причинил материални щети.При това са налице всички елементи от състава на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, причинени щети и причинна връзка между поведението и щетите.Към този момент, за управлявания от ответника лек автомобил е бил застрахован при ищеца, поради което при условията на застрахователното обезщетение е изплатено от него. С извършеното плащане, ищецът се е суброгирал в правата на пострадалия до размера на изплатеното обезщетение и направените разноски.

От приложената преписка и протокол за ПТКП по делото се установи, че ответникът е отказал проверка за алкохол или други упойващи вещества-чл.500, ал.1 т.2 КЗ, както и не е притежавал правоспособност да управлява МПС- чл.500, ал.2 КЗ.

При горлните изводи, съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи от съда.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и сторените от него деловодни разноски в размер на 500 лв., от които 75 лв. по ч.гр.д.№875/2019г. на КРС и 425 лв. по настоящето, като 25 лв.-държавна такса, 300 лв.-възнаграждение за особен представител и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.25, ал.1  НЗПП.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на К.Г.К., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 в размер на 687.53 лв., ведно със законсна лихва, считано от 22.04.2019г., за което по ч.гр.д.№875/2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съществува.

Осъжда К.Г.К. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД деловодни разноски в размер на 500 лв., от които 75 лв. по ч.гр.д.№875/2019г. на КРС и 425 лв. по настоящето.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.

 

                                                                             Районен съдия: