Р Е Ш Е Н И Е №26
гр.Силистра, 28.04.2023 година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Р., като
разгледа докладваното от съдия Славова КАНД
№17 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №288/23.12.2022г.,постановено по АНД №402/2022г., Силистренският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление №22-1099-000701/14.06. 2022г. на началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Силистра, с което на В.Р.Д. ***,
за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП, в условията на нормативна кумулация,са
наложени административни наказания по вид „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца и „глоба“ от 200 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на В.Р.Д., представляван в съдебно
заседание от упълномощен адв.Тр.С. ***, с искане за отмяна
на решението на СРС и след решаване на административнонаказателния
спор по същество от касационната инстанция,за отмяна и на първоначално
оспореното наказателното постановление.С жалбата се твърди,че санкционираното
деяние - управление на двуколесен електрически скутер
без регистрация, не било законоустановено, а базирано
на разпоредби от инструкции, наредби, стандарти и други актове от нормативния
порядък,които не били съобразени от нарушителя. В този контекст се поддържа, че
когато извършеното не попадало в хипотезите на чл.30 и чл.31 ЗАНН,то следвало
да бъде нормирано със закон,както и да е обявено за наказуемо с нормативен акт
от същия ранг, какъвто настоящият случай не бил. Възразява се още,че релевираният технически параметър,с фактическото обвинение
от АУАН:„точка на седене отстояща около 600 мм“, бил
неясно формулиран,от една страна, а от друга - не се съдържал такъв нито в
чл.140 ЗДвП, нито в приложимата Наредба
№I-45/24.03.2000г. за регистриране,отчет,спиране от движение и пускане в
движение,временно отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета,теглени от тях,и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл.изм.ДВ,бр.105/ 02г.,посл.изм.ДВ,бр.110/20г.)-занапред само Наредба №I-45/2000г., издадена по законовата делегация от чл.140
ал.2 и чл.142 ЗДвП, видно от §8 ПЗР от същата.Ето защо се поддържа,че при
неясно фактическо обвинение, предявено на касатора с АУАН,е било недопустимо
издаването на процесния пред районния съд юрисдикционен
акт и се настоява за неговата отмяна.
Ответникът
по касация - Началник група „Моторни
превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Силистра, чрез упълномощен представител
гл.юрисконсулт В.А. (л.16), в писмено становище по делото (л.15),оспорва
жалбата,като излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС гр.Силистра.
Моли за оставяне без уважение на касационното оспорване и за присъждане на
съдебни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че обжалваното решение е
законосъобразно. Дава заключение за потвърждаване на въззивния съдебен акт.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208
и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският
административен съд,след обсъждане на жалбата и писменото становище на
ответника,доказателствата по делото и заключението на Прокурора, прие следното:
Касационното основание, което е
заявено и поддържано пред настоящата инстанция, се свежда до твърдения за неправилно приложение на закона. Липсата
на яснота относно обективните признаци от състава на процесното деяние по
чл.140 ал. 1 ЗДвП - управляваният от касатора електрически скутер подлежал ли е
на регистрация като МПС,съгласно Наредба №I-45/00г. или попада в изключенията от §6 т.11 ДР
ЗДвП,предвид техническите му характеристики и тяхната конкретизация в
подзаконови по своя източник нормативни разпоредби, следвало да оневини
касатора. В този контекст същият настоява,че съгласно чл.6 ЗАНН,административното нарушение следва да е обявено за наказуемо със закон и
установено по своите белези в акт от същия ранг.Процесното
не покривало тези базови, дефинитивни изисквания, което се свързвало с извод за
липса на нарушение, а щом това било така, нямало и нормативна основа за
ангажиране на отговорността на касатора.Горните оплаквания детерминират
предмета на касационния контрол,който следва да се развие на техния терен и в
параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
С
напълно идентични доводи е било оспорено процесното пред СРС наказателно
постановление и съдът им е дал законосъобразен отговор, излагайки ясни и
обосновани мотиви. Съгласно чл.172а ал.2 АПК нормативната роля на мотивите не е
„да доказват“,а да проявят механизма на формиране на решаващата воля на съда. В
този контекст следва да се отбележи, че е съответно на закона приетото за
установено обстоятелство - управление на електрически скутер без регистрация по
ул.“*************“ в с. Б. от касатора, а не твърденията на последния,че „моторчето е на К. […]“ (л.8 АНД/СРС) и след като не е моторно, а
електрическо превозно средство,попадало в изключенията от §6 т.11 ДР ЗДвП
и,следователно не подлежало на регистрация.СРС е извел верен извод, че
санкционираният касатор е извършил нарушение щом е
управлявал нерегистриран електрически скутер,въпреки възраженията му, че същият
не бил МПС,за каквото само се отнасяла регламентацията от чл.140 ЗДвП и
приложимата Наредба №I-45/2000г.
Съдът е провел законосъобразно въззивното производство, при съблюдаване на принципите от
чл.13 и чл.14 НПК.Изслушал е в съдебно заседание актосъставителя св.Г.К. и
св.Т.К. (присъствал при установяване на нарушението), чиито показания е обсъдил
ведно с писмените доказателства,вкл. приетото без възражения от страните
заключение по назначената Съдебна автотехническа
експертиза, която процесуална дейност, е гарантирала верността на фактическите
му изводи. Приел е от фактическа страна, че на 01.05.2022г. в 14:09 часа в село
Б., по улица „*************“, в посока към гр.Силистра, касаторът е управлявал двуколесен електрически скутер с отстояща
точка на седене около 600 мм без установен номер на рама и номер на двигател:SJ60V50H1500W002453,който не е регистриран по надлежния ред и, съответно
без регистрационни табели,поставени на определеното за това място.След
извършена служебна проверка от полицейските органи било установено,че
превозното средство никога не е било регистрирано, поради което, при условията
на чл.36 ЗАНН, е бил съставен АУАН. Спор по горната фактическа обстановка няма.
Спорът е за правото в сегмента - подлежало ли е на регистриране въпросното
електрическо превозно средство или е изключено от кръга на МПС, попадащи в
регулацията от чл.140 ал.1 ЗДвП.
За изясняване на главния факт в процеса
пред него, районният съд е допуснал извършването на автотехническа
експертиза, чието заключение е прието в съдебно заседание, с участие на
жалбоподателя и, без възражения от страните, поради което и правилно
кредитирано от съда. Съгласно същото, въпросното превозно средство е с
електрически двигател с мощност 1500 вата, а референтната точка на стоене е 660
милиметра и може да развие скорост от 45 километра в час.При това положение, съответно
на закона, съдът е приел, че същото не попада в дефинираните с §6 т.18б ДР ЗДвП
„индивидуални електрически превозни средства“,което автоматично го извежда
извън изключенията от §6 т.11 ДР ЗДвР за „моторно
превозно средство“, по аргумент за противното от тази дефиниция (рer argumentum a contrario). Следователно, попадайки в обсега на нормативно
определените като моторни превозни средства, без значение от вида и начина на
работа на техния двигател (с вътрешно горене, задвижван с гориво; електрически
или друг), процесното пътно превозно средство е подлежало на задължително
регистриране по реда на чл.140 ал.1 ЗДвП и съгласно регулацията от Наредба №I-45/2000г.След като това не е било направено, а
електрическият мотор се е движил по път отворен за обществено ползване и без
поставени регистрационни табели на определените за това места,то е нарушен
чл.140 ЗДвП, а деянието е съставомерно по чл.175 ал.3 ЗДвП, както правилно е
установил съдът.
В
този контекст преценени, неоснователни са оплакванията на касатора,че съдът неправилно
се бил произнесъл по главното му оплакване,че извършеното не било нормирано със
закон като административна простъпка, а установените посредством специалните
знания на вещото лице по САТЕ параметри на електрическия скутер, също не били
определени със закон, а се намирали в нормативни и административни разпоредби
от много по-ниска степен, което, в съвкупност, препятствало формирането на извод
за наличие изобщо на административно нарушение. Последното, по хипотеза (арг.чл.6 ЗАНН), е законоустановено,
както по своите обективни и субективни белези, така и с оглед неговата
наказуемост.Релевирайки същите доводи пред настоящия
състав, при законосъобразното им отклоняване от въззивнната
инстанция,касаторът очаква нов прочит на закона,за какъвто няма основание.Въпросите
за вината и вида и размера на наказанието,са свързани с приложението на
материалния закон, за което настоящият съд следи и служебно, по аргумент от
чл.218 ал.2 АПК.При преценка на законосъобразността на конкретно индивидуализираните
наказания,предвидени в условията на нормативно установена кумулация,в
параметрите от чл.175 ал.3 ЗДвП,районният съд е приложил правилно закона. Обосновано
е приел отсъствие на предпоставки за преценка на случая като маловажен.
Съображенията му по този въпрос се възприемат изцяло от касационния състав
предвид високата значимост и степен на защитеност на
охраняваните обществени интереси с нормираната задължителна регистрация на
всички превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено
ползване.
При този
изход на процеса, основателно е искането на ответника по касация за съдебни
разноски,каквито съгласно чл.63д
ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК,което в контекста на чл.143
ал.1,вр. с §1 т.6 ДР АПК означава, че същите следва да
бъдат възложени в полза на бюджета на органа,който е разпоредител с бюджет и в
чиято структура е АНО,издал процесния пред СРС юрисдикционен
акт.Такъв, по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е Областната дирекция на МВР
гр.Силистра. Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37
от Закона за правната помощ,регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането
на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр. 74/21г.),чиито чл.27е е определил относителни
граници на възнаграждението от 80 до 150 лева.В случая, предвид фактическата и
правна сложност на касационното производство, същото следва да бъде определено
в размер на 80 лева.
Обобщавайки
изложеното и, след извършената проверка по чл.218 ал.2 АПК, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона. Ето защо, следва да
бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във връзка
с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №288/23.12.2022г., постановено по АНД №402/ 2022г. по описа на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА В.Р.Д., с ЕГН:**********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,
бул.“Македония №144 и ЕИК:*********, сумата
от 80.00 (Осемдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.