Определение по дело №290/2019 на Апелативен съд - Бургас

О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е      №403

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД    -      БУРГАС,  ТЪРГОВСКИ  СЪСТАВ,                                                                   

На   седемнадесети  октомври  две  хиляди  и  деветнадесета  година

В  закрито заседание в следния състав

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ

        

                                                          ЧЛЕНОВЕ  : НЕЛИ СЪБЕВА

 

                                                                                ХРИСТИНА МАРЕВА                                                                          

разгледа докладваното от съдия   Н. Събева

в.ч.т. д. № 290 по описа за 2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Настоящото производството е образувано по частна жалба от М. Х. ов К. , Н. А. К. и Х. М. ов К. , всички от с. Я., общ. Котел, чрез адв. Е. , срещу Определение от 11.09.2019 година, постановено по т.д. № 106/ 2019 година по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта с която е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаване от разноски по делото.

Жалбоподателите твърдят, че в атакуваната част определението на Окръжен съд – Сливен е неправилно и необосновано. Посочват, че нямат финансова възможност да заплатят разноските – депозити за търсените с исковата молба експертизи. Настояват, че отказът за освобождаване от разноски е равносилен на отказ от правосъдие, неоснователно пресичане възможността на частните жалбоподатели да получат достъп до съдебна защита и разглеждане на исковите им претенции.

Молят за отмяна на определението в обжалваната му част и уважаване на молбата им за освобождаване от внасянето на депозити за търсените съдебни експертизи.

 

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, наведени в частната жалба и в отговора по нея, с доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лица с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима.

По съществото на жалбата:

Производството по т.д. № 106/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е образувано по искова молба от М. Х. ов К. , Н. А. К. и Х. М. ов К. , всички чрез адв. Е. , против „З“ АД, ЕИК ****, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр.с чл. 409 КЗ, и цена на исковете както следва: 230 000 лв. за М. Х. ов К. , 230 000 лв. за Н. А. К. и 100 000 лв. за Х. М. ов К. , претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Х. Х. ов К. , ЕГН **********, при настъпило ПТП на **.2019 г., ведно със законна лихва от ***.2019 г. – денят на постановяване на отказ от застрахователя.

В исковата молба е инкорпорирана и молба за освобождаване на ищците от такси и разноски, дължими в производството, поради затрудненото им материално положение и липсата на достатъчно средства у същите. Към молбата са приложени декларации за материално и гражданско състояние на лицата, удостоверения за декларирани МПС и притежавани недвижими имоти, данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за ЕТ „К“ и удостоверение от „П“ЕАД за изплатени доходи на Н. К. за периода м.февруари 2019 г. – м.юли 2019 г.

С Определение № 221/ 11.09.2019 г., постановено по т.д. № 106/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, съдът е освободил частните жалбоподатели – ищци от внасяне на държавна такса по делото, но е оставил без уважение искането им за освобождаване от разноски по делото. В мотивите си съдът е посочил, че няма доказателства, че ищците не могат да заплатят разноски по производството, тъй като макар и минимални имат някакви доходи.

Настоящият съд споделя тези изводи.

Освобождаването от държавна такса по смисъла на чл.83 ал.2 ГПК е привилегия със социален характер и поради това явяваща се своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие. Съобразно разпоредбата на този член, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи.

По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; и други констатирани обстоятелства.

От приложените по делото доказателства се установява, че М. Х. ов К. , ЕГН **********, е на 51 г., без представени доказателства за заболявания, които не позволяват полагането на труд и реализирането на доходи от негова страна, т.е. същият е активен човек в трудоспособна възраст.

Същият е собственик на няколко недвижими имота – притежава ¾ ид.част от жилище с площ 82 кв.м., от жилище с площ 47 кв.м, от гараж с площ от 30 кв. м и от земя с площ 1 220 кв.м. Освен това М. К. е собственик на ½ ид.част от търговски обект с площ 73 кв.м., ¾ ид. част от жилище с площ 56 кв.м и ¾ ид.част от земя с площ от 888 кв.м.

Въпреки че М. К. е декларирал, че няма средства за издръжка и получава помощ от роднини около 500 лв.на месец, няма доказателства, че лицето е регистрирано в Бюрото по труда като безработно.

Видно от представената данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за ЕТ „К“ частният жалбоподател е декларирал приходи от дейността на търговеца в размер на 7 068.80 лв. през 2018 г., съответно осигурителен доход на самоосигуряващо се лице в размер на 510 лв. месечно. Служебна справка на настоящия съд в Търговски регистър установи, че ЕТ „К“ е регистрирал основна икономическа дейност от КИД: търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили.

 

От приложените по делото доказателства се установява, че Н. А. К. , ЕГН **********, е на 50 г., без представени доказателства за заболявания. Според представеното удостоверение от „П“ЕАД за изплатени доходи на Н. К. за периода м.февруари 2019 г. – м.юли 2019 г. същата е генерирала брутен доход по ЗДДФЛ в размер на 6 671.92 лв. за 6 месеца или около 1 112 лв. бруто на месец.

 

От своя страна Х. М. ов К. , ЕГН **********, е на 28 г., без представени доказателства за заболявания, които не позволяват полагането на труд и реализирането на доходи от негова страна, т.е. същият е активен човек в трудоспособна възраст, поради което се налага извод, че би следвало да е годен да си осигури месечен доход поне в размера на минималната за страната работна заплата. Не са представени и доказателства, че лицето е регистрирано в Дирекция „Бюро по труда” като трайно безработно.

Видно от представеното удостоверение от Община К., Х. К. притежава лек автомобил, марка БМВ, модел 318 И, чиято поддръжка и обслужване предполага някакъв доход, за който лицето твърди, че представлява помощ от познати около 300 лв. на месец.

Вследствие изложеното и след като анализира обстоятелствата, релевантни съгласно закона за формиране извода на съда относно възможността на ищците в производството да заплатят дължимите разноски по него, и формулирани в чл.83, ал.2 ГПК, на базата на представените от молителите-частни жалбоподатели писмени доказателства и декларациите им, настоящият състав счита, че не са налице основания за освобождаване от разноски в производството.

Ето защо определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част, следва да се потвърди.

 

Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд – Бургас, Търговски състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 221/ 11.09.2019 година, постановено по т.д. № 106/ 2019 година по описа на Окръжен съд – Сливен, в обжалваната му част.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: