Определение по дело №570/2018 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 15.10.2018 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                       РОСИНА ДОНЧЕВА

         

като разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 570 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Х.В.В., с ЕГН: ********** *** срещу определение от 10.09.2018 г. по гр.д. № 87/2016 г. по описа на РС – Етрополе, с което Х.В.В. е осъдена да заплати на П.Д.В. с ЕГН: ********** *** сумата от 500, 00 лева, разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че липсват доказателства, че сумата от 500, 00 лева е заплатена от ответника на неговия процесуален представител. Изтъква се, че делото не представлява фактическа и правна сложност и е проведено само едно заседание. Не са извършвани никакви процесуални действия след подаването на исковата молба, делото е спряно и след това е извършен отказ от иск и съответно прекратено. Към момента на подаване на исковата молба ответникът е бил обвиняем за извършено умишлено престъпление, което мотивирало ищцата да заведе дело за лишаване от родителски права. Моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.

Ответникът по жалба П.Д.В. не изразява становище.

От фактическа страна съдът констатира, че ищцата Х.В.В. е предявила срещу П.Д.В. иск за ограничаване на родителските права на ответника по отношение на детето  Д.П.В., като същите да се провеждат всяка последна неделя на месеца, считано от 10,00 до 13, 00 часа в присъствието на социален работник, иск по чл. 131, ал. 1 СК.

Исковата молба е изпратена на ответника за отговор и на 10.05.2016 г. по делото е депозиран такъв, чрез адв. Владимир Стойков от САК. Към отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие № 446249 от 20.04.2016 г., от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500, 00 лева, платено в брой.

На 28.06.2016 г. е проведено о.с.з., в което по искане на ищцата производството е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 96/16 г. по описа на ЕРС.

С определение на съда от 26.06.2018 г. производството по делото е възобновено.

С протоколно определение от 10.09.2018 г. производството по гр.д. № 87/2016 г. е прекратено, поради постъпила молба за оттегляне на иска от ищцата. С определение от същата дата, предмет на настоящатата проверка, ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба на Х.В.В. срещу определението от 10.09.2018 г. е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Правото на ответника на разноски възниква при три предпоставки: отхвърляне на иска/респ. прекратяване на спора, реализирани разноски и своевременно искане за присъждането им – чл. 78 ГПК. В случая тези предпоставки са налице. Производството е прекратено, поради оттегляне на иска, ответникът  е направил своевременно искане за присъждането на разноски в о.с.з. на 10.09.2018 г., като е представил списък по чл. 80 ГПК. На следващо място от представения договор за правна защита и съдействие № 446249 от 20.04.2016 г., се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500, 00 лева и е платено в брой. Ето защо правилно и законосъобразно са присъдени разноски в претендирания размер.

По отношение на наведените твърдения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият състав счита за несвоевременно направени. Съгласно задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото и е недопустимо да се прави за пръв път по реда и срока по чл. 248 ГПК, освен ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната страна искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. (Определение № 372 от 16.05.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 223/2012 г., IV г.о.; Определение № 17 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5628/2013 г., III г.о.; Определение № 13 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1161/2012 г., IV г.о.;). В случая такова възражение не е релевирано в о.с.з. на 10.09.2018 г., за да бъде разгледано по същество.

Неоснователни са и наведените твърдения, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да бъдат за негова сметка. В случая делото е прекратено по молба на ищцата, поради което на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като краен извод следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.09.2018 година, постановено по гр.д. №87/2016 г. по описа на РС-Етрополе, с което Х.В.В., с ЕГН: ********** *** е осъдена да заплати на П.Д.В. с ЕГН: ********** *** сумата от 500, 00 лева, разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.