Р Е Ш Е Н И Е
№………….…./........... 08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на девети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1536 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по исковата молба, заведена с вх. №27339/17.09.2019г., поправена по
реда на чл.129, ал.2 от ГПК с уточняващи молби вх. №29092/03.10.2019г. и вх.
№32846/06.11.2019г., на И.Т.П., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник
адвокат Я.Я.. Със същата срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, е предявен частичен осъдителен иск за
сумата 25 500 лева, представляваща част от дължимото застрахователно
обезщетение, цялото в размер на 51 004,80 лева, по сключена с работодателя
„Жера Тех” ООД, ЕИК *********, застраховка „Злополука” по застрахователна
полица №0303/044353Т, със срок на застрахователно покритие от 02.03.2017г. до
01.03.2018г., за 50 % трайно намалена работоспособност, получена в резултат на
трудова злополука, настъпила на 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.11.2018г. – датата, на която е изтекъл срока по
чл.108, ал.1 от КЗ, до окончателното й плащане.
Наред с това ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството.
Твърди се от
ищеца И.Т.П., че той е бил в трудово-правно отношение с дружеството –
работодател „Жера Тех” ООД, ЕИК *********, като по силата на сключен на
23.06.2014г. трудов договор е изпълнявал длъжността „инженер производство”.
На
01.12.2017г. ищецът отишъл в завода на „Солвей Соди” АД, находящ се в гр.
Девня, който е възложил на „Жера Тех” ООД поръчка №********** за обработка на
„четвърти слой на тръбен сноп” - тръба 4 - 1 ВИ17.07.01-02.12, тръба 4-2
ВИ17.07.01-02.13, тръба 4-3 ВИ17.07.01 - 02.14, за да направи подготовка за
работа на обект цех „Калцинация” за следващата седмица.
По пътя се
отбил в цех „РМР” в „Солвей Соди” АД, за да провери и проконтролира работата по
нарязване на канали на нагревни тръби на струг. Помогнал на работниците да
отрежат две тръби на механична ножовка, след което отишъл до тоалетната,
намираща се пред струга. На излизане от цеха ищецът преминал покрай въртящата
се на струг тръба, която увлякла работното му облекло и го завъртяла няколко
оборота.
След като
колегите му видели какво се случва, спрели аварийно струга и се обадили на
медицински екип в „Солвей Соди” АД за оказване на първа помощ.
Същият ден
ищецът бил приет в МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, в отделение по „Анестезиология
и интензивно лечение”, като след извършване на необходимите прегледи и
изследвания му била поставена диагноза: травматичен шок, съчетана травма -
гърди, гръбначен стълб, крайници, контузио торацис, фрактура косте VIII - IX -
X вдясно, фрактура процеус спинози Th9 - ThlO, фрактура фаланги проксималис ет
медиалис дигити при педикс декстра и фрактура фаланги проксималис дигити IV - V
декстра авулзио фаланги проксималис халоцис синистра.
Изписан бил
на 04.12.2017г. като е насочен за лечение в клиника по неврохирургия в МБАЛ
„Света Анна - Варна” АД, където постъпил същия ден. След извършване на
необходимите изследвания била поставена окончателна диагноза: счупване на
гръбначен прешлен закрито.
Впоследствие
ищецът бил транспортиран в МБАЛ „Света Марина-Варна”, в отделение по
неврохирургия, където на 13.12.2017г. във връзка с поставената му окончателна
диагноза - счупване на Th10 прешлен, било проведено оперативно лечение:
транспедикулярно под рентенографски контрол чрез С-рамо поставяне на винтова
стабилизационна система на Th9 прешлен с два винта и Th11 прешлен с два винта.
Бил изписан на 19.12.2017г., след 8 - дневен престой в болницата.
Вследствие
на получените травми ищецът И.П. бил напълно неподвижен за период от 3 месеца,
изпитвал е силни и непрестанни болки в гръдния кош, гръбначния стълб и пръстите
на двете ходила, не можел да се обслужва сам, нуждаел се е от пълно подпомагане
и грижи от близките си.
В
последвалите този период месеци е започнал постепенно и с много бавни темпове
да се раздвижва, отново разчитайки изцяло на помощта на своите близки,
използвал и патерици. Процесите на рехабилитация и раздвижване били
изключително болезнени след принудителния период на обездвижване.
Към
настоящия момент ищецът не можел да стои изправен повече от 5 - 6 часа, имал
деформация на гръбначния стълб, като продължавал да изпитва болки в кръста,
което го е лишило от възможността да полага трудовите си задължения в „ЖераТех”
ООД.
В резултат
на получените физически увреждания ищецът И.П. е нетрудоспособен. За периода
01.12.2017г. - 18.08.2018г. е ползвал отпуск по болест, за което има издадени
болнични листи. С експертно решение №3548, зас. №156 от 01.10.2018г. на ТЕЛК
при МБАЛ „Света Марина” ЕАД - гр. Варна, му е определена 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години.
С
разпореждане №5104-03-50 от 19.03.2018г., издадено от Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - Варна, декларираната от работодателя
„ЖераТех” ООД злополука, станала с И.Т.П. на 01.12.2017г., била приета за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Между
работодателя „Жера Тех” ООД и ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, бил сключен договор за групова застраховка
„Злополука” по застрахователна полица №0303/044353Т от 22.02.2017г., със срок
на застрахователното покритие от 02.03.3017г. до 01.03.2018г. Покритите рискове
по тази застраховка са смърт, трайна загуба на работоспособност, временна
загуба на работоспособност на застрахования вследствие на трудова злополука,
като посочената застрахователна сума за едно лице е в зависимост от настъпилия
риск.
В приложения
към застрахователната полица списък на служителите на застраховащия работодател
„Жера Тех” ООД изрично е вписан и ищецът И.Т.П., ЕГН ********** (№17 в
списъка).
Ответното
дружество – застраховател било уведомено за настъпилото застрахователно
събитие, като по този повод на 06.11.2018г. била заведена щета №111594/2018г. С
писмо изх. №02-3507#4/18.02.2019г. същото отказало да изплати на ищеца
дължимата сума по застрахователната полица настоявайки, че настъпилото
застрахователно събитие попада в хипотезата на чл.12, ал.2, т.7 от Общите
условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, поради което съставлява изключен
риск.
Ответникът
„ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД оспорва по основание и размер
предявените искове. Не оспорва наличието на валидно сключена с работодателя
„Жера Тех” ООД групова застраховка „Злополука” по застрахователна полица №0303/044353Т
от 22.02.2017г., със срок на застрахователното покритие от 02.03.3017г. до
01.03.2018г.; настъпването на 01.12.2017г. на злополука, при която е пострадал
ищецът И.Т.П., с поставена диагноза „Счупване на 10h прешлен”, която злополука е
призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с влязло в сила
разпореждане на НОИ, ТП – Варна; причинена в резултат на тази злополука трайна
загуба на работоспособност за ищеца в размер на 50%; фактът, че пострадалия
служител И.Т.П. е включен в списъка на застрахованите лица (работници и
служители), представляващ неразделна част от действащия застрахователен
договор, посочен под №17 в него; предявяване
на 06.11.2018г. на претенция за плащане на застрахователно обезщетение, по
която застрахователят е постановил отказ за плащане, позовавайки се на чл.12,
ал.2, т.7 от приложимите към договора за застраховка Общи условия.
Твърди, че
процесната застраховка е сключена при условията на чл.441, ал.2 от Кодекса за
застраховането, има изцяло доброволен характер, като същата не се препокрива и
не съвпада със задължителната застраховка „Трудова злополука на работници и
служители”, сключвана при условията на Наредбата за задължително застраховане
на работници и служители за риска „Трудова злополука”, както неправилно се
твърди в исковата молба. Същата е сключена при действието на приложените към
нея и представляващи неразделна нейна част Общи условия по застраховки
„Злополука” и „Заболяване”, съгласно уговореното в застрахователния договор.
Според ответника,
настъпилото събитие е последица от груба небрежност, проявена от страна на
пострадалия - обстоятелство, което има правоизключващо значение, тъй като
съставлява изключен риск по смисъла на чл.12, ал.2, т.7 от Общите условия (ОУ),
поради което застрахователят не дължи плащане на процесната сума.
В тази
връзка, позовавайки се на Протокол №5101-03-290#9 от 28.02.2018г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката от 01.12.2017г.,
ответникът твърди, че злополуката е настъпила изцяло по вина на ищеца, в пряка
и непосредствена причинна връзка с поведението и действията му, при нарушаване
на чл.ЗЗ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Твърди, че
пострадалият е преминал прекалено близо до работещата машина, като дори съвсем
съзнателно е преместил ограничаващата преграда, поставена при работещата
машина, която е целяла предпазването на служителите от настъпване на трудова
злополука.
Позовава се
на длъжностната характеристика на ищеца, съгласно която именно той е лицето,
което отговаря за спазването на правилата за охрана, безопасност и хигиена на
труда, като следва да контролира останалите служители. Според ответника това
поведение на пострадалия ищец представлява небрежност в нейната квалифицирана
форма - груба небрежност.
Въз основа
на тези твърдения и като обосновава становище, че договарянето в конкретния
случай на изключени рискове от застрахователно покритие не само не противоречи
на закона (аргументи от чл.449, ал.2, чл.345, ал.9 КЗ; §1, т.3 от ДР, във вр. с
чл.343 КЗ; чл.94 от ЗЗД), но съответства напълно на алеаторността на
застрахователния договор, неговият възмезден, двустранен и доброволен характер,
ответникът - застраховател счита предявените срещу него претенции на ищеца за
неоснователни и недоказани.
По делото са проведени няколко съдебни
заседания, в хода на доказателствения процес са събрани писмени и гласни
доказателства, изслушано е и заключение на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.
В последното по делото заседание ищеца
чрез пълномощника си адвокат Я.Я., ВАК, моли за уважаване на
предявения иск, чиято основателност се установила по безспорен начин в хода на
производството. Доводите на страната са развити по-подробно в писмена защита.
Ответникът, чрез пълномощника си по
делото юрисконсулт С.Л., моли за отхвърляне на предявените искове като
недоказани и необосновани по съображения, подробно изложени в депозираните
писмени бележки.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, и
въз основа на доводите на страните и приложимия закон, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на
предявения иск е правото на ищеца И.Т.П., ЕГН **********, в качеството му на
застраховано лице по групова застраховка „Злополука”, сключена по
застрахователна полица № 0303/044353Т между работодателя „Жера Тех” ООД, ЕИК
*********, и ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
ЕАД, ЕИК *********, да получи застрахователно обезщетение за настъпил покрит
застрахователен риск – трудова злополука, настъпила на 01.12.2017г. на
работното му място - на територията на завода на „Солвей Соди” АД, находящ се в
гр. Девня, в цех „РМР”, довела до 50 % трайно намалена работоспособност.
Претендираното обезщетение е в размер на 25 500 лева, частично
предявен иск от общо 51 004,80 лева, представляваща плащане по застрахователна
полица №0303/044353Т, за 50 % трайно намалена работоспособност, получена в
резултат на трудова злополука, настъпила на 01.12.2017г. Размерът на плащането
се определя от застрахователния договор и представлява 50 % от
застрахователната сума в размер на седем годишни брутни заплати (102 009.60
лева) или 51 004.80 лева.
Същото се претендира ведно със следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от 28.11.2018г. - датата на която е изтекъл срокът по
чл.108, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Така
предявените искове
намират своето правно основание в чл.448, ал.7, във вр. с чл.441 от Кодекса на
застраховането (КЗ), съответно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 448, ал.1
от КЗ, в случаите на сключена застраховка „Злополука”, какъвто характер има
сключения между работодателя „ЖЕРА ТЕХ” ООД, ЕИК *********, и ответното
дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********,
договор за групова застраховка по застрахователна полица № 03/044353Т и Общите
условия към нея, при настъпване на застрахователното събитие или на определените
в договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или
частта от нея, определена в застрахователния договор. С оглед на това и
доколкото по делото е доказано, че в срока на действие на процесния
застрахователен договор е настъпило застрахователно събитие, а именно трудова
злополука с едно от застрахованите по тази сделка лица – И.Т.П., ЕГН **********,
посочен изрично в списъка на служителите на застраховащия работодател под № 17,
то следва да се приеме, че за ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” ЕАД е възникнало задължение по чл. 448, ал.1 от КЗ да заплати уговорената
застрахователна сума.
Между страните не е налице спор по
основните релевантни факти, същите се установяват надлежно и от събраните по
делото писмени доказателства.
Така не е спорно, че ищецът И.Т.П.,
ЕГН **********, е бил работник в „Жера Тех” ООД, ЕИК *********, назначен по
трудов договор от 23.06.2014г. на длъжност „инженер производство”. Не е спорно,
че между работодателя „Жера Тех” ООД и ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, е бил сключен договор за групова
застраховка „Злополука” по застрахователна полица №0303/044353Т от
22.02.2017г., със срок на застрахователното покритие от 02.03.3017г. до
01.03.2018г. Покритите с тази застраховка рискове са: смърт на застрахованото
лице в резултат на трудова злополука, трайна загуба на работоспособност в
резултат на трудова злополука и временна неработоспособност в резултат на трудова
злополука.
Липсва спор и по факта, че ищецът И.Т.П.,
ЕГН **********, е включен в списъка на застрахованите лица (работници и
служители), представляващ неразделна част от застрахователния договор (посочен
изрично под № 17 в него).
Не е спорно, че на 01.12.2017г. е
настъпила злополука, при която ищецът И.Т.П. е пострадал, с поставена
окончателна диагноза „Счупване на 10h прешлен”. Злополуката е призната за
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с влязло в сила разпореждане №5104-03-50
от 19.03.2018г. на НОИ, ТП – Варна. В резултат на тази злополука на ищеца И.П.
е причинена трайна загуба на работоспособност в размер на 50%, определена с
експертно решение № 3548, зас. №156 от 01.10.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света
Марина” ЕАД - гр. Варна.
Ответното дружество – застраховател
било уведомено за настъпилото събитие, като на 06.11.2018г. била заведена
преписка по застрахователна претенция №111594/2018г. С писмо изх.
№02-3507#4/18.02.2019г. застрахователят отказал да изплати на ищеца
застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл.12, ал.2, т.7 от Общите
условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, с твърдение, че настъпилото
застрахователно събитие съставлява изключен риск.
Спорни в
настоящото производство и подлежащи на доказване факти от страна на ответното
дружество са относно механизма на настъпване на злополуката от
01.12.2017 г., при която е пострадал ищеца И.Т.П.; извършените от страна на
пострадалия конкретни действия и/или бездействие, с което сам е причинил или
допринесъл за настъпване на уврежданията на телесното му здраве;
противоправността на тези действия и/или бездействия; вината на пострадалия
ищец и нейната форма; причинно-следствената зависимост и обусловеност на
получените увреждания и деятелността на ищеца, с която е причинил или
допринесъл за настъпване на злополуката. Ищецът от своя страна следва да
установи размерът на претенцията си.
Основният спорен между страните въпрос е съставлява ли злополуката с
пострадалия ищец И.Т.П. изключен риск по смисъла на чл.12, ал.2, т.7 от
приложимите към застрахователния договор Общи условия по застраховки
„Злополука” и „Заболяване”.
Съгласно сключения застрахователен договор, при трайна загуба на
работоспособност в резултат на трудова злополука се изплаща процент от
застрахователната сума в размер на седем годишни брутни заплати, равен на
процента на загубената работоспособност, определен от ТЕЛК, като е прието неразделна
част от този договор да са общите условия по застраховка „Злополука”, приети на
03.12.2003 г., в сила с изменения от 14.11.2012г. Видно от последните, в чл.12,
ал.2, т.7 е предвидено, че застрахователят не покрива застрахователни събития и
техните последствия, когато са пряк или косвен резултат от събития, настъпили
вследствие на излагане на опасност, преднамерено действие или непредпазливост
от страна на застрахования, независимо дали под формата на самонадеяност или
небрежност, както и когато застрахованото лице с действията си е нарушило
действащ законов или подзаконов нормативен акт.
Безспорно е, че с разпореждане № 5104-03-50/19.03.2018 г. на НОИ така
настъпилата злополука е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.
Признатата от административния орган трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО се
явява покрит риск по сключения между страните по делото застрахователен договор
и от представляващите неразделна част от него Общи условия, поради което
ответникът като застраховател дължи изпълнение по нея, независимо от това дали
е договорна или задължителна по своя характер.
За да приеме, че е налице изключение от покритите рискове
застрахователят се позовава на констатациите, удостоверени в Протокол №
2101-03-290#9 от 28.02.2018 г., твърдейки допуснато от застрахования
пренебрегване на правилата за безопасност, изразяващо се в премахване на
ограничителната преграда и преминаване в непосредствена близост до въртящата се
тръба при работеща в момента на преминаването машина.
Съставеният за резултатите от разследването на трудовата злополука
протокол е валиден до доказване на противното, т.е. съставлява доказателство
за отразените в него фактически
констатации. По правилата за разпределение на доказателствената тежест в
случай, че те се оспорват, то в тежест на оспорващата страна е при условията на
пълно и главно доказване да опровергае посочените в него факти.
В случая за изясняване на релевантните за спора факти, е назначена
съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните в производството,
като от заключението е видно, че трудовата злополука, настъпила на
01.12.2017 г. в цех „РМР” на „Солвей Соди” АД – гр. Девня, в която е пострадал
ищецът И.П., е възникнала поради необезопасяване на въртящия се свободен край
на обработваната на струга тръба, която се подава извън корпуса. Вещото лице
обяснява, че, освен че се движи, обработваната тръба има и
нарязани на няколко места П-образни канали, които са много остри, поради което
около въртящата се на струга тръба се получава завихряне. Именно с оглед на
това, по правилата за безопасност се изисква обезопасяване чрез допълнително
поставяне на направляваща тръба (кожух), в която именно да се
върти обработвания на струга детайл, като по този начин се избягва пряк
контакт. Освен това в заключението на вещото лице е посочено още, че причина за
настъпилия инцидент е и непоставяне на задължителни предпазни съоръжения
(прегради) от двете страни на опасната зона, които да възпрепятстват влизането
в нея от двете страни на тръбата. По експертното мнение на вещото лице причина
за злополуката е увличането в резултат на завихрянето, образувало се около
въртящата се на струга тръба, на работната дреха на пострадалия И.П. при
преминаването му покрай въртящия се необезопасен свободен край на тръбата, захващането
й чрез нарязаните по тръбата канали с остри ръбове, при което тялото му се
завърта няколко оборота около тръбата. Въз основа на констатациите на вещото
лице би могло да се приеме, че при липсата на ограждение от страната на
тоалетната и битовката (което обстоятелство се установява от събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства), движението на пострадалия П.
не е било в грубо нарушение на условията за безопасност, макар и като безопасен
маршрут да е посочен този, който се намира в дясно при излизане от тоалетната и
битовката.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите и от
приетата по делото експертиза се установява, че ограничителни приспособления от
двете страни на въртящата се тръба не са били поставени, каквито са
изискванията за безопасност, а такава е имало само от страната на входа към
работното помещение (която ищецът събаря с краката си при въртенето около
стърчащата тръба по време на злополуката), но не и от страната на тоалетната и
битовката, което е нарушение на изискванията на Наредба № 3 от 23 март 2004 г.
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по-конкретно – чл.
5 и 8 от същата. Това обстоятелство оспорва изцяло твърдението на ответника, че
пострадалото лице е преместило ограничаващата преграда, поставена при
работещата машина, която служи за предпазване на работниците и служителите от
трудови злополуки.
Посочено е от вещото лице, че контрол от името на работодателя за
спазване на нормите и изискванията на законодателството и изпълнението на
задълженията на работниците и служителите по ЗБУТ има органа по безопасност и
здраве в дружеството като в длъжностната характеристика на пострадалия И.П.
няма разпоредени такива задължения (като длъжностно лице по безопасност на
труда), което опровергава твърденията на ответното дружество, че ищецът е
лицето, което отговаря за спазването на правилата за охрана, безопасност и
хигиена на труда и следва да контролира останалите служители. В хода на разпита
на вещото лице по време на проведеното открито съдебно заседание на 09.07.2020
г. същият посочва, че основното
задължение за безопасност е на преките изпълнители на дейността; задължението
на инженер-производство (каквато е била длъжността на ищеца) е по-косвено, като
преди него по-ритмичен контрол следва да упражняват длъжностното лице по
безопасност на труда и техническият ръководител (прекия ръководител на двамата
стругари). Според експерта, всички лица, които имат касателство към безопасната
работа, не са задължени всекидневно, при всяко започване на работа с тази
машина да осъществяват този контрол; основното задължение за безопасност е на
преките изпълнители на дейността.
Както правилно посочва и адвоката на ищеца в допълнителната искова
молба (л. 93), в Протокол № 5101-03-290#9 от 28.02.2018 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката,
станала на 01.12.2017 г., издаден от ТП на НОИ – Варна, няма посочени конкретни
допуснати нарушения на нормативните актове или лица, допуснали нарушенията,
което води до извода, че предвидените в чл.12, ал.2, т.7 от ОУ хипотези,
предвиждащи освобождаване на застрахователя от задължение за изплащане на
застрахователната сума – „когато застрахованото лице с действията си е нарушило
действащ законов или подзаконов нормативен акт”, не намират приложение в
конкретния случай.
Събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите В.Н. и М.С., двамата работещи в същата фирма като пострадалия П. и
присъствали на мястото на злополуката, подкрепят събрания доказателствен
материал по делото и потвърждават описания механизъм на настъпване на
злополуката.
Фактът, че настъпилата злополука е призната за трудова с Разпореждане №
5104-03-50 от 19.03.2018 г. на ТП на НОИ – Варна, което не е оспорвано,
изключва приложението на чл.55, ал.3 от КСО и умишленото (преднамерено)
увреждане на здравето на ищеца от самия него.
Възражението на ответника за проявена
от ищеца груба небрежност като основание за изключване отговорността на
застрахователната компания на основание чл.12, ал.2, т.7 от ОУ, съответно за
наличие на съпричиняване на увреждането от страна на И.П., е бланкетно и
неоснователно. То не почива на конкретни факти и доказателства, а в тежест на
ответника беше да го докаже и то при условията на пълно и главно доказване.
Застрахователят следваше да установи не само, че работникът е допуснал
нарушение на правилата на безопасност на труда, но и че при извършените от него
действия липсва елементарно старание и внимание, пренебрегнати са основни
технологични норми и правила за безопасност, което в настоящия случай не беше
безспорно установено.
При трудова злополука обезщетението
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука
има съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно
старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и
безопасност, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната
степен, съответно и дължимото от застрахователя задължение за изплащане на
договорената застрахователна сума. Степента се определя от обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни
факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на
обезщетението, дължимо от работодателя, респ. застрахователната сума, дължима
от застрахователя. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за
компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване
е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е
допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото
участие в обезщетяването й.
Правната теория и съдебната практика са
еднозначни, че груба небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, че може
да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно е разчитал да ги
предотврати. Следователно, пострадалият трябва да е знаел, че с конкретните си
действия може да причини или да допринесе за настъпването на определен
вредоносен резултат, но се е надявал да го предотврати. В настоящия случай
липсват каквито и да било данни в тази насока. Ето защо настоящият съдебен
състав намира твърденията на ответника за съпричиняване на злополуката от
страна на пострадалия за неоснователни и недоказани.
Въз основа на гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
доказан в своето основание.
При съобразяване на волята на
страните, сключили процесния застрахователен договор, изразена в клаузата
„Покрити рискове и застрахователни обезщетения”, т. 2 от него, се налага
извода, че в тежест на ответното застрахователно дружество е възникнало
задължение да заплати на пострадалото лице – застрахован при трудова злополука
процент от застрахователна сума в размер на седем годишни брутни заплати, равен
на процента на загубена работоспособност, определен от ТЕЛК (ЗМК). Общият й
размер при работна заплата в размер на 1 214,40 лева, се изчислява на 102
009,60 лева. При определена
съгласно Експертно решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност за ищеца от
50%, дължимата от застрахователя застрахователна сума се определя в размер на
51 004,80 лева. Следователно главният иск, предявен като частичен за
сумата от 25 500 лева, се
цени и като доказан по размер.
Доказаността на главното вземане е с
правна релевантност за основателността и на предявения акцесорен иск за
присъждане на лихва за забава върху търсената главница, считано от датата на
изтичане на 15-дневния срок за доброволно изпълнение по чл.108, ал.1 от КЗ –
28.11.2018 г., до окончателното плащане на сумата.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено със списък по чл.80 ГПК и
доказателства за плащане на част от дължимата държавна такса и адвокатско
възнаграждение, ответникът следва да бъде осъден да репарира на ищеца сторените
от него разноски по делото, чийто общ размер е 2 220 лева.
Съобразно правилото, установено в
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД следва да бъде осъден да заплати неплатената
част от следващата се държавна такса за уважения иск (от чието
предварително плащане ищецът е бил освободен с определение №3585/07.10.2019г.)
в размер на 800 лева по сметка на Варненски окръжен съд.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Възраждане”, ул. „Света София” №6, да заплати на И.Т.П., ЕГН **********,***, сумата 25 500 лева
(двадесет и пет хиляди и петстотин лева), представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение, цялото в размер на
51 004,80 лева, по сключена с работодателя „Жера Тех” ООД, ЕИК *********,
застраховка „Злополука” по застрахователна полица №0303/044353Т, със срок на
застрахователно покритие от 02.03.2017г. до 01.03.2018г., за 50 % трайно
намалена работоспособност, получена в резултат на трудова злополука, настъпила
на 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.11.2018г. – датата, на която е изтекъл срока по чл.108, ал.1 от КЗ, до
окончателното й плащане, на основание чл.448 ал.7,
във вр. с чл.441 от Кодекса на застраховането и
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата 2 220
лева (две хиляди двеста и двадесет лева), представляваща сторени разноски
по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Възраждане”, ул. „Света София” №6, да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 800 лева (осемстотин лева),
представляваща част от държавната такса, дължима по уважения главен иск за тази
инстанция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: