№ 568
гр. Плевен , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Съдия:Рени М. Спартанска
Секретар:Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20204400500634 по описа за 2020 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №600 от 08.06.2020г., постановено по гр.д.
№530/2020г.по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187
ЗМВР Главна дирекция „***“,гр.София, бул.”***”№1 е осъдена да заплати на В. В. С.,ЕГН
********** следните суми:- сумата 1263,01 лв.,представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019
г.,получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба- 31.01.2020г.до
окончателното ѝ изплащане;-сумата от 290,04 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на ИМ/01.04.2017г.-
31.01.2020г./,както и сумата 150 лв.,направени по делото разноски.Със същото решение на
ПРС на основание чл.38 ЗА Главна дирекция „***“, гр.София, бул.”***”№ 1 е осъдена да
заплати на адв.П.Л.П. от АК Плевен сумата от 618,41лв.,представляваща адвокатско
възнаграждение.С решението на ПРС на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция
„***“гр.София,бул.“***“№1, е осъдена да заплати по сметка на Плевенски Районен съд
държавна такса в размер на 100 лв.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Главна
дирекция“***”,представлявана от директора Х.Т. чрез юрисконсулт Г.Р. ,с която същото се
обжалва изцяло като неправилно.Въззивникът счита за неправилен изводът на съда,че след
1
като норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 0,143 , предвидена в
отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г.не е предвидена в следващите наредби ,е
налице празнота в закона.Посочено е,че за служителите на МВР действа Наредба №8121з-
776/29.07.2016г.,издадена на осн.чл.187 ал.9 във вр.ал.8,чл.187а ал.4 и чл.188 ал.1 от
ЗМВР,че ПРС неправилно е приложил като обща уредба тази в КТ,респ.НСОРЗ.Посочено е
,че за държавните служители,чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на
чл.9 НСОРЗ е неприложима,тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки–
продължителност на нощното работно време,по-малка от дневното и трудово
възнаграждение,заработено по трудови норми.Изложени са доводи,че с оглед спецификата
на функционалните задължения на държавните служители по чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР ,в случая
е налице общ закон- Закона за държавния служител и специален закон -ЗМВР,които
регламентират една и съща материя,а именно работата на държавни служители,че Наредбата
за заплатите на служителите в държавната администрация/ДВ бр.49/2012г.в сила от 01.07.
2012г./приета на осн.чл.67 ал.3 от ЗДСл.също не предвижда механизъм за превръщане на
часовете нощен труд в дневен.Посочено е,че чл.187 ал.3 ЗМВР допуска полагане на нощен
труд до 8 часа,за разлика от чл.140 ал.1 КТ, където нощният труд е ограничен до 7 часа,че
дори да бъде приложен механизма на чл.9 ал.1 НСОРЗ за превръщане на нощния труд в
дневен се получава коефициент 1 /8:8/ и няма законово основание за прилагане на друг
различен коефициент.Твърди се ,че ПРС необосновано е приел ,че неприлагането
субсидиарно на правилата на КТ и НСОРЗ поставя служителите на МВР в по-
неблагоприятно положение от др.държавни служители и от лицата,работещи по трудово
правоотношение.Твърди се,че в чл.178 ал.1 ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения на държавните служители и тяхното изплащане,а отделните видове
допълнителни възнаграждения за държ. служители в МВР са посочени изрично в тази
разпоредба,съответно Наредба №8121з-776/29.07.2016г.определя реда за отчитане на
работното време,а специалната уредба дерогира общата.В жалбата въззивникът се позовава
на разпоредбата на чл.46 ал.1 ЗНА,като счита,че нормите на цитираната Наредба на МВР за
държавните служители ,регламентиращи отработеното време между 22.00 и 06.00ч.са ясни
по смисъл ,отразяват волята на законодателя и няма необходимост от тяхното
тълкуване.Посочено е,че предявеният иск за изплащане на възнаграждение за извънреден
труд , формиран в резултат на умножение на часовете положен нощен труд с коефициент
1,143 ,както и искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава,са неоснователни.
В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на
Плевенски РС и вместо него да постанови друго,с което да бъдат отхвърлени
исковете.Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Изложени са доводи,че при
определяне размера на адв.възнаграждение,съдът не е съобразил,че делото не е с правна и
фактическа сложност и присъденото възнаграждение не е съобразено с минималния размер ,
съгласно Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адв. възнаграждения.Твърди
се,че възнаграждението се определя на база материалния интерес,а не на броя на
исковете,като в случая един от тях е акцесорен.В случай,че не бъде уважена въззивната
жалба е направено искане да бъде намалено адв.възнаграждение , съобразно чл.36 от ЗА.В
2
съденото заседание на 18.11.2020г.,на което бе даден ход по същество не се яви
представител на въззивника.
Въззиваемият В. В. С. чрез своя пълномощник адвокат П.П. от ПАК е депозирал
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че въззивната жалба
е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно.Изложени са
съображения за законосъобразност на направения от ПРС извод,че при липсата на
специално правило ,което да определя методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисление на работното време относно държавните
служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ.В тази насока въззиваемият се позовава на решение на
ВКС №311/08. 01. 2019г.по гр.д. №1144/2018г.на ІV г.о.Твърди се ,че при определяне на
полагащото се за адвокат П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА,ПРС
правилно е приложил разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г.за мин. размери на
адв.възнаграждения.В заключение въззиваемият моли съда да постанови решение,с което
обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено. На осн.чл.38 ал.2 ЗА се претендира
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство и за въззивната
инстанция,а ако решението на ПРС бъде частично отменено е направено искане за
присъждане адв.възнаграждение, съобразно отхвърлената част на въззивната жалба.За
съдебното заседание на 18.11.2020г.въззиваемият В.С. и неговият пълномощник адвокат
П.П. не се явиха. Депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е
взето становище,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено,като се поддържат съображенията, изложени в писмения отговор. Претендират
се и направените по делото разноски за въззивната инстанция, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Безспорно между страните е,че за процесния период 01.02.2017г.-31.12. 2019г.ищецът
В. В. С. е заемал длъжността младши инспектор в група 02”Териториално обслужване и
видеонаблюдение” на сектор Опазване на обществения ред в железопътния транспорт
гр.Горна Оряховица на Зонално жандармерийско управление гр.Горна Оряховица към
Дирекция ”***” при ГД ”***” към МВР. Няма спор,че между страните е възникнало
служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени
графици и протоколи при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, като е
полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано
3
сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.
След подаване на въззивната жалба,в хода на въззивното производство е настъпило
правоприемство относно въззивника.Със закона за изменение на ЗМВР /ДВ бр.60/2020г./в
сила от 01.10.2020г.е изменен чл.38 ЗМВР и съгласно новата разпоредба на чл.38,т.3 ЗМВР
се създава Главна дирекция ”***, специални операции и борба с тероризма”,а според чл.37
ал.2 ЗМВР главните дирекции са ЮЛ.Съгласно §83 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР/в сила от
01.10.2020/, създадената с този закон ГД”*** ,специални операции и борба с тероризма”е
правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на
Специализирания отряд за борба с тероризма и на Главна дирекция "***", свързани с
дейността на или ползвани от дирекция "***".На това основание и съгласно чл.227 ГПК с
определение на ПОС №981 от 14.10.2020г.бе заличен като въззивник Главна дирекция
”***”към МВР София и като въззивник бе конституиран правоприемника Главна
дирекция”***,специални операции и борба с тероризма”към МВР София.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период 01.02.2017г.-31.12.2019г.е
положил общо 1 271 часа нощен труд,който следва да бъде преизчислен с коефициент от
1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
за преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 181,753
часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се
дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1 101,42лв.,
ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на ИМ -
31.01.2020г.до окончателното й изплащане.На осн.чл.86 ЗЗД се претендира и обезщетение за
забава в размер на 80лв.върху главницата за същия период.По реда на чл.214 ал.1 ГПК
ищецът е направил увеличение на така предявените искове, допуснато от ПРС.
В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и
съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Т.И.,което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е
полагал труд на 12 часови смени,вкл.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а
отработеното време се е изчислявало сумарно.За периода от 01.04.2015г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на ВАС на
РБ от 11.07.2016г.по адм.д.№5450/2016г. От 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на
труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено изрично
и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен.Вещото лице е извършило
преизчисляване на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143 съобразно чл.9 ал.2 от
НСОРЗ.В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ
нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица.Поради
4
различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в
КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през
деня. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа,отношението е 8 ч :7 ч, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно
експертизата за процесния период ищецът е положил общо 1 269 часа нощен труд,който не
е преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1450,467 часа,като
разликата от 181,467 часа представлява извънреден труд.ВЛ е определило, че този
извънреден труд при средна ставка 6.96лв., формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец се равнява на
възнаграждение в общ размер на 1 263,01лв., изчислено с увеличение 50% за извънреден
труд.Обезщетението за забава , изчислено от първо число,следващо тримесечието до
завеждане на ИМ е в размер на 240,04лв.До тези размери ищецът е направил изменение на
исковете по реда на чл.214 ал.1 ГПК,прието от съда в съдебното заседание на 03.06.2020г.
ПРС е уважил така предявените искове до горепосочените размери, съответно за
главницата в размер на 1263,01лв.и за лихвата за забава в размер на 240,04лв., като е приел,
че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата,като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по
аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота
в правната уредба. Позовал се е на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото
на труд и неговото заплащане, равенство на лицата,предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението.Независимо от обстоятелството, че липсва изрична
регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките на
дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния
коефициент от 1,143. Изложените от ПРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с прилагане
на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната инстанция.
Окръжният съд счита,че нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат
едновременно,респ.при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е
предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно
време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден
5
труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане
на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Както е посочено в мотивите на РС и в заключението на ВЛ за процесния период са
действали няколко наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от
11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични,се предвижда, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от
22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на
чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно което при сумарно отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е.
часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Към настоящия момент
с решение на петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по адм.д.№8601/2019г. е
отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в
частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР,нормативната празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното
от въззивника-ответник възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза.
Съгласно чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В този смисъл НСОРЗ като
наредба от общото трудово законодателство намира приложение,след като в др.специални
подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им.ПРС се е позовал и на
практиката на ВКС-решение №311/08.01.2019г.по гр.д.№1144/2018ІV г.о.,в което е
прието,че лишаване на държавните служители в системата на МВР от допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на един
6
продължителен период от време ,би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно
разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ,както и ,че това тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6
от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.Правилни и законосъобразни са изводите на Плевенски РС
относно основателността на исковата претенция.
При постановяване на обжалваното решение,ПРС не е съобразил,че за
част от исковия период следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9г от
Наредбата за работното време,почивките и отпуските, в редакцията ДВ
бр.41/2017г.,съгласно която отработените часове от работника или служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б от
Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
Инспекцията по труда,без превръщане на нощните часове в дневни.
Разпоредбата на чл.9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./ е влязла в сила
на 01. 01.2018г.и е действала за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
Впоследствие разпоредбата на чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ,бр. 58 от
13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане на нощните
часове в дневни" се заличават.Налага се извода,че и в двете хипотези
отчетените в повече часове са извънреден труд, като при превръщане на
нощните часове в дневни броят им със сигурност е над броя отработени
часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените
часове (фактически отработените часове, към които се прибавят часовете,
получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143)
се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове
при нормална продължителност на работното време за същия този период. В
този смисъл правилото на чл. 9г НРВПО следва да намери приложение за два
от периодите на отчитане 01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018
г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове
нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09.
2018г.и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на
чл.9г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./
7
С оглед гореизложените съображения следва да бъде намалена дължимата сума,
съобразно заключението на вещото лице. За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не
следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143 и с оглед
дадените суми от ВЛ за отделните месеци и за всяко тримесечие, сумата е общо размер на
271,71лв.,съответно за първо тримесечие на 2018г.-сумата 135,36лв.и за ІІ-ро тримесечие на
2018г. – сумата 136,35лв.Тази сума от 271,71лв. следва да се извади от общо дължимата
сума в размер на 1 263,01лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд.Искът с
правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява
основателен и доказан за сумата 991,30лв., до който размер следва да бъде уважен,ведно
със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-31.01.2020г.до
окончателното й изплащане. За разликата над 991,30лв.до 1 263,01лв. или за сумата
271,71лв.и за периода 01.01.2018г.до 30.06.2018г.искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Поради отхвърляне на иска за главницата неоснователен се явява и искът по чл.86
ЗЗД относно лихвата за забава за същия период.Съобразно заключението на ВЛ за първото
тримесечие на 2018г.лихвата е в размер на 25,16лв.,а за второто тримесечие на
2018г.лихвата е в размер на 21,91лв.или общо за периода в размер на 47,07лв.От дължимото
обезщетение за забава в размер на 240,04лв.следва да се извади лихвата за двете тримесечия
на 1018г.в размер на 47,07лв.Искът по чл.86 ЗЗД се явява основателен за сумата 192,97лв.до
който размер следва да бъде уважен .
По изложените съображения,решението на ПРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено в частта,в която искът за главницата е уважен за сумата
991,30лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,както
и в частта ,в която искът по чл.86 ЗЗД е уважен за сумата 192,97лв.В хода на въззивното
производство, както вече бе посочено по силата на изменения в ЗМВР е настъпило
правоприемство,като сумите са дължими от ГД”*** ,специални операции и борба с
тероризма”към МВР София,правоприемник на Главна дирекция "***" относно дейността на
дирекция "***".
Решението на ПРС следва да се отмени на осн. чл.271 ГПК в частта, която ГД „***“-
МВР София е осъдена да заплати на В.С. разликата над 991,30лв.до 1263,01лв.или за сумата
271,71лв.,представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощния труд към дневен труд за
периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.Решението на ПРС следва да се отмени и в частта,в която
искът по чл.86 ЗЗД е уважен за разликата над 192,97 лв.до 240,04лв.или за сумата
47,07лв.лихва за забава за същия период.В отменената част Окръжният съд следва да се
произнесе в горния смисъл като отхвърли исковете.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК във вр.чл.72 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати ДТ върху
уважената част от исковете,които са в защита на един интерес в размер на 50 лв.Решението
8
на ПРС следва да се отмени в частта,в която ответникът е осъден да заплати ДТ за разликата
над 50 лв.до 100лв.
При този изход на процеса на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете само за
внесения депозит за ВЛ в размер на 118,19лв.,доколкото ищецът е представляван безплатно
от адвокат П.П. от ПАК.От направените от въззивника разноски за настоящата инстанция/в
производството пред ПРС такива не са направени и няма искане за присъждането им/ в
размер на 150лв.,съответно 100 лв.юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и
ДТ за въззивно обжалване в размер на 50лв.,ищецът на осн.чл.78 ал.3 ГПК следва да
заплати на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
31,81лв.По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски за
двете инстанции в размер на 86,38 лв. Решението на ПРС следва да се отмени и в частта за
разноските.
Адвокат П.П. от ПАК ,съгласно договора за правна помощ е осъществил безплатно
процесуално представителство на ищеца в двете съдебни инстанции.Съгласно чл.38 ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адвокат П. адвокатско възнаграждение,съобразно
уважената част от исковете в размер на 313лв.за всяка инстанция,изчислено по реда на чл.7
ал.2,т.2 от Наредбата за мин.размери на адв.възнаграждения.Адвокатското възнаграждение
съгласно наредбата се определя на база материален интерес , а не върху цената на всеки от
исковете,още повече,че в случая са предявени иск за главница и акцесорен иск за лихва.В
тази насока изложените във въззивната жалба възражения са основателни.Присъденото от
ПРС възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокат П. неправилно според
въззивната инстанция е изчислено като дължимо по всеки от двата иска.Решението на ПРС
следва да се отмени в частта,в която ГД ”***” е осъдена да заплати на адвокат П. адв.
възнаграждение за производството пред първата инстанция за разликата над 313 лв.до
618,41лв.За въззивната инстанция на осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокат П.,съобразно
уважената част от исковете следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 313 лв.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд №600 от
08.06.2020г.,постановено по гр.д.№530/2020г.по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“***“ към МВР София на осн.чл.178 ал.1т.3 вр.чл.179
вр.чл.187 ЗМВР е осъдена да заплати на В. В. С.,ЕГН ********** разликата над 991,30
лв.до 1263,01лв.или за сумата 271,71лв.,представляваща допълнително възнаграждение за
9
положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на нощния труд към дневен труд за
периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата
на завеждане на ИМ -31.01.2020г. до окончателното й изплащане;
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“***“ към МВР София на осн.чл.86 ЗЗД е осъдена да
заплати на В. В. С., ЕГН ********** разликата над 192,97лв.до 240,04лв.или за сумата
47,07лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция “***“ към МВР София е осъдена да заплати на В. В.
С. деловодни разноски в размер на 150лв.
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.38 ал.2 ЗА Главна дирекция”***”към МВР София е осъдена
да заплати на адвокат П.Л.П. от ПАК адвокатско възнаграждение за разликата над 313 лв.до
618,41лв.
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.6 ГПК Главна дирекция “***“ към МВР София е
осъдена да заплати по сметка Плевенски РС ДТ за разликата над 50лв. лв.до 100лв. КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. С.,ЕГН ********** от гр.Плевен
,ж.к.”***”,бл.***,вх.Д,ап.4, със съдебен адрес за призоваване:адвокат П.П. от
ПАК,гр.Плевен,ул.“***” №7 против Главна дирекция „*** ,специални операции и борба с
тероризма”към МВР София/правоприемник на Главна дирекция "***"относно дейността на
дирекция "***"/иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 ,вр.чл.187 от
ЗМВР за разликата над 991,30 лв.до 1263,01лв.или за сумата 271,71лв., представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 на нощния труд към дневен труд за периода 01.01.2018г.-
30.06.2018г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ
-31.01.2020г. до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. С.,ЕГН ********** от гр.Плевен
,ж.к.”***”,бл.***,вх.Д,ап.4, със съдебен адрес за призоваване:адвокат П.П. от
ПАК,гр.Плевен,ул.“***” №7 против Главна дирекция „*** ,специални операции и борба с
тероризма”към МВР София/правоприемник на Главна дирекция "***"относно дейността на
дирекция "***"/иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 192,97лв.до
240,04лв.или за сумата 47,07лв.лихва за забава за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК Главна дирекция “ „*** ,специални
операции и борба с тероризма”към МВР София /правоприемник на Главна дирекция
"***"относно дейността на дирекция "***"/ДА ЗАПЛАТИ на В. В. С.,ЕГН ********** от
10
гр.Плевен ,ж.к.”***”, бл.***, вх.Д,ап.4 със съдебен адрес за призоваване:адвокат П.П. от
ПАК, гр. Плевен,ул. “***” №7 деловодни разноски по компенсация,за двете съдебни
инстанции, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете в размер на 86,38 лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.38 ал.2 ЗА ГПК Главна дирекция “„*** , специални операции и
борба с тероризма”към МВР София /правоприемник на Главна дирекция "***"относно
дейността на дирекция "***"/ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Л.П. от ПАК адвокатско
възнаграждение в размер на 313лв.за осъществено безплатно процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
11