Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.01.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№4491 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №20049408 от
22.02.2021год., постановено по гр.дело №307427/2020г. по описа на СРС, ГО, 179
с-в е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на П.А.К. с ЕГН **********, извършено със Заповед №ТП-56/17.04.2020г.
на управителя на „Ф.Р.“ЕООД с ЕИК*****, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ-
поради намаляване обема на работа, считано от 17.04.2020г. На основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ П.А.К. е възстановен на длъжността "Пазач-портиер" с
код по НКПД54140015, място на работа Фитнес център „T. G.“ с адрес: гр. София,
жк. „Стрелбище“ ул. „*****. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3660лв.-
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 17.04.2020г. до 17.10.2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 13.07.2020Г. до
окончателното изплащане на вземането.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответното дружество „Ф.Р.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че съдът
не е анализирал свидетелските показания, а намаляването на обема на работа е
обективен факт. С поредица заповеди на МЗ били въведени редица
противоепидемични мерки и временно преустановени икономически дейности,
включително дейността на дружеството. Работодателят имал право да упражни
правото си на подбор чрез съпоставяне качествата на служителите, като
документирането на подбора не било задължително и провеждането на процедурата
било установено от показанията на разпитаните свидетели.
Излага твърдения относно дисциплинарни на рушения на ищеца, взети предвид при
провеждането на подбора. Твърди също така, че правото на иск на ищеца е
погасено. Направено било и възражение за прихващане на сумите по дължимото
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и изплатените на ищеца при прекратяване на
трудовото правоотношение суми на обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец П.А.К. в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в производството
пред първата инстанция са установени от представените по делото доказателства
обстоятелствата, релевантни за уважаване на исковете. Твърди също така, че на
практика не е имало намаляване обема на работа предвид заеманата от него
длъжност, както и че подборът е незаконосъобразно извършен. Оспорва
възражението за прихващане като несвоевременно предявено. Моли решението на СРС
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ.
На първо място съдът
намира за необходимо да се произнесе по възражението на жалбоподателя за
погасяване на правото на иск поради завеждането му след изтичането на
преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Възражението е неоснователно. На
ищеца е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на горепосоченото основание на 17.04.2020г. Трудовото правоотношение се счита
за прекратено от изтичане на срока на предизвестието- 17.05.2020г. Исковата
молба е депозирана в СРС на 13.07.2020г., в рамките на преклузивния срок по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
При така предявените
искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение
между него и ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било
прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно
основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а
именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е
подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, реално намаляване обема
на работа по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 от КТ и извършване на подбор по
чл.329, ал.1 от КТ.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на
представения по делото трудов договор, както и че това трудово правоотношение е
прекратено с представената по делото заповед №ТП-56/17.04.2020г. на управителя
на дружеството- ответник, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ- поради намаляване
обема на работа.
Основните
спорни въпроси са съществуването на действително намаляване обема на работата
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение и
законосъобразността на извършения подбор. Относно намаляването обема на
работата следва да се отбележи, че при преценката за наличието на това
обстоятелство съдът изследва не дейността на предприятието изобщо, а конкретната
дейност извършвана от ищеца съгласно длъжността и длъжностната му
характеристика. В тежест на ищеца е да установи действително намаляване обема
на работа за извършваната от ищеца трудова дейност. Както правилно е отбелязал
и първостепенният съд, през процесния период са действали посочените заповеди
на министъра на здравеопазването за ограничаване и преустановяване извършването
на определени търговски и икономически дейности, сред които попада и дейността
на предприятието на ответника като цяло. Съдът приема, че през този период и
относно цялостната търговска дейност на ответното дружество, е съществува ло
обективно намаляване на обема на работата. Не така стои въпросът обаче с
конкретно извършваната от ищеца трудова дейност, предвид длъжността и
длъжностната му характеристика- „Пазач портиер“. През този период не само че не
е съществувало такова намаляване обема на работата, но дори този обем се е
увеличил предвид неизползването на фитнеса от клиенти. В подкрепа на този извод
е и факта, че през същия период и един месец преди прекратяване трудовото
правоотношение на ищеца, е назначен трети служител на същата длъжност и със
същата длъжностна характеристика, видно от представените писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели.
Въпросът
за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл.329 от КТ от
работодателя е разрешен от първоинстанционния съд в съответствие с
постановеното с т.р.№3/2012г. на ОСГК, според което при спор за
законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното
прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното
прилагане на критериите по чл.329, ал.1 КТ, а обхваща проверка на приетите от
работодателя и оспорени от работника или служители оценки по същите критерии. С
обжалваното решение СРС е извършил именно такъв съдебен контрол за
законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното
приложение на критериите установени с разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ, при
което е установил, че макар формално да е извършен подбор, не са установени от
работодателя точните критерии за
установяване на нивото на изпълнение на служебните задължения от страна на
ищеца и всички останали служители на същата длъжност, спрямо които е проведен
подборът. При това положение се налага изводът, че при доказателствена тежест
на ответника не е установено от събраните по делото доказателства
законосъобразното провеждане на тази процедура. От показанията на разпитаните
свидетели се установява по-скоро извършването на дисциплинарни нарушения от
страна на ищеца, но тези факти и обстоятелства са извън пределите на настоящия
спор и биха могли да бъдат обсъждани само като част от евентуално установени от
работодателя критерии при извършването на подбора.
Съгласно
константната практика на ВКС обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, изплатено за
неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното
с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като и
двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а
именно оставането му без работа. Възражението за прихващане в случая обаче е
направено едва с въззивната жалба и не следва да бъде разглеждано като
преклудирано.
Предвид
гореизложеното от събраните по делото доказателства безспорно се установява
основателността на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение- потвърдено.
При
този изход на спора жалбоподателя- ответник няма право на разноски за въззивната
инстанция. На ответника по жалбата и ищец в производството следва да се
присъдят сторените разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение за прекомерност съдът намира неоснователно предвид
установените минимални размери на адвокатското възнаграждение и констатираната
фактическа и правна сложност на спора.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №20049408 от
22.02.2021год., постановено по гр.дело №307427/2020г. по описа на СРС, ГО, 179
с-в.
ОСЪЖДА Ф.Р.“ЕООД с ЕИК***** да заплати на П.А.К. с ЕГН ********** сумата от 500лв.
(петстотин лева)- разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/