№ 17313
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110162264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Н. И. И. срещу 122 Основно училище
„Н. Л.“ кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 20000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и
страдания, отрицателни психически преживявания, притеснения и стрес,
настъпили в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука на
20.03.2024 г., както и сумата от 1654,80 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 21.03.2024 г. (денят, следващ деня на
причиняване на вредата) до датата на завеждане на иска – 22.10.2024 г., както
и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (22.10.2024
г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че е работила в 122 Основно училище „Н. Л.“ от
11.09.2023 г. до 21.05.2024 г. на длъжност „учител, начален етап ЦЦО“. Тя
била назначена на работа съгласно Заповед № РД 14- 1391/ 11.09.2023 г. и по
силата на сключен Трудов договор № РД 13- 177/ 11.09.2023 г., последващо
Допълнително споразумение № РД 13-186 / 02.10.2023 г. и Допълнително
1
споразумение № РД 13 - 288 / 24.01.2024 г. към Трудов договор № РД 13 - 177
/ 11.09.2023 г. на длъжност „учител начален етап ЦЦО“, код по НКПД, 2341
5015, код по КИД - 2008 8510. Трудовото правоотношение на Н. И. И. е било
прекратено на 21.05.2024 г. със Заповед № РД 14- 1182/21.05.2024 г. Твърди, че
на 20.03.2024 г. в 17: 20 часа, в класната стая № 204 на II-ри „В“ клас, по време
на ЦЦО (целодневна организация на учебния ден) занимания в сградата на 122
ОУ „Н. Л.“, докато изпълнявала трудовите си задължения е настъпил
инцидент, който увредил нейното здраве. Слизайки от подиума в стаята към
чиновете, правейки крачка, за да мине покрай едно от децата десният й крак се
усукал навътре. В следствие на това, тя загубила равновесие, усещайки силна
болка в крака, придружена от неприятен звук на изпукване и паднала на пода.
Твърди, че болката била изключително силна, като не могла да се изправи
сама. Посочва, че при нея след инцидента дошли нейна колежка и заместник-
директорът на училището. Сочи, че след инцидента е била откарана в
УМБАЛСМ“ Н.И.П.“ от Зам. директора Т. , който й помогнал на да седне в
инвалидната количка и си е тръгнал. След направен преглед и
„РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА ГЛЕЗЕН, НА ХОДИЛО И ПРЪСТИ- ДЯСНО- ДАС
И ПР.“, се е установило, че има счупване на метатарзална кост. Още в П. й е
била сложена собствена шина, като е била насочена за преглед и болничен от
личния лекар. Издаден бил болничен лист № Е20241226949 от личен лекар д-
р Г.С. на 21.03.2024г. за 14 дни домашен режим. Първоначалния болничен
лист е бил продължен с Болничен лист № Е20240863932/ 03.04.2024 г.,
издаден от МЦ „Н.И.П.“ ЕООД, специализирана ЛКК — СЛЮС ПО
ОРТОПЕДИЯ за още 30 дни при домашен режим, а с Болничен лист №
Е20241415400/08.05.2024 г., издаден от издаден от МЦ „Н.И.П.“ ЕООД,
специализирана ЛКК - СЛКК ПО ОРТОПЕДИЯ, за още 15 дни при домашен
режим. Посочва, че и трите болнични листа са били обжалвани от
работодателя й, поради което през цялото време на лечение не получавала
никакъв доход, включително и обезщетение от НОИ за временна
неработоспособност. Регионалната картотека на медицинските експертизи
(РКМЕ) към Столичната регионална здравна инспекция (РЗИ София град),
след проверка изпратили писма съобщавайки за Експертно решение № 00391
от 084/06.06.2024 г. 06.06.2024г. на ТЕЛК, Експертно решение № 00392 от 084/
06.06.2024 г. на ТЕЖ и Експертно решение № 00409 от 091/ 18.06.2024 г по
всеки един от обжалваните болнични, като признавали същите и признавали
2
ищцата за временно неработоспособна. Посочва, че злополуката е била
призната за трудова такава по чл. 55. ал. 1 от КСО от НОИ-ТП София град с
Разпореждане № 35237 от 27.03.2024 г. на ТП на НОИ - София град.
Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на 21.05.2024г. със
Заповед № РД 14- 1182/ 21.05.2024 г. Твърди, че е носила шина до средата на
май месец 2024 г., ходила на последваща физиотерапия, след консултация с
ортопед, в Център за физиотерапия в кв. Овча купел. Дълго време след
физиотерапията имала страх да стъпи на крака си, поради чувствителност и
неувереност. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва, че ищцата е била служител на училището и трудовото й
правоотношение прекратено, считано от 19.06.2023 година. Не оспорва, че
ищцата е претърпяла инцидент по време на работа, който представлява
трудова злополука по смисъла на Кодекса на труда. Твърди, че на 20.03.2024. г
в 17:26 ч. заместник директорът е бил уведомен за настъпил инцидент, като
ищцата му е съобщила, че е паднала слизайки от подиума в кабинета и
вследствие на това е усетила болка. Не оспорва, че заместник директорът е
откарал ищцата до „П.“ след настъпването на инцидента. Твърди, че
инцидентът е причинен изцяло от ищцата, доколкото тя е била инструктирана
за всички аспекти на правилата за спазване на безопасни и здравословни
условия на труд. Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата.
Твърди, че причинените вреди са по-малък размер. Моли за отхвърлянето на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от
представените писмени доказателства – трудов договор, сключените към него
допълнителни споразумения, длъжностна характеристика и заповед за
прекратяване на трудовия договор, се установява, че същите са били
обвързани от трудово правоотношение, породено от трудов договор № 13-
3
177/11.09.2023 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „учител,
начален етап ЦДО в прогимназиален етап“, прекратено на 21.05.2024 г.
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства –
Декларация за трудова злополука от 22.03.2024 г. и Разпореждане № 35237 от
27.03.2024 г., издадено от ТП на НОИ София-град, се установява, че на
20.03.2024 г. ищцата е претърпяла трудова злополука по време и по повод
извършваната работа, при която вследствие стъпване накриво, при слизане от
подиума, който се намира пред дъската и падане, пострадалата получава
счупване на метатарзалната кост на десен крак.
Представен е лист за преглед на пациент от 20.03.2024 г. в УМБАЛСМ
„Н. И. П.“, от който се установява, че на ищцата е извършен преглед на
20.03.2024 г., при който е установено обективно състояние болка и оток на
дясно ходило и пръсти, извършено е изследване – рентгенография, поставена е
шина и ищцата е била изписана.
Представени са три броя болнични листове от 21.03.2024 г., 03.04.2024 г.
и 08.05.2024 г., от които се установява, че ищцата е била в отпуск по болест за
периода от 21.03.2024 г. до 18.05.2024 г., поради трудовата злополука, с
диагноза „счуване на метатарзална кост“. Посочените болнични листове са
обжалвани от работодателя.
Представени са и три броя Експертни решения на ТЕЛК на IV-а МБАЛ
София ЕАД № 391/06.06.2024 г., № 392/06.06.2024 г. и № 409/18.06.2024 г., с
които посочените болнични листове са признати и ищцата е била приета за
временно неработоспособна в периода от 21.03.2024 г. до 18.05.2024 г.
От представеното съдебно медицинско удостоверение № 247/2024 г. се
установява, че вследствие на трудовата злополука ищцата е претърпяла
следните травматични увреждания: контузия на десния долен крайник със
счупване на метатарзална кост, наложила имобилизация, което представлява
трайно затруднение движенията на долния десен крайник.
Представени са още писмени обяснения от зам. директор А. Т. във
връзка с процесната трудова злополука, извлечение от книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа.
От показанията на свидетеля В.С.Г. се установява, че при разговор по
телефона на 20.03.2024 г. разбрала от ищцата за претърпения от нея инцидент.
4
При пристъпване от платформата на стаята към стаята, кракът на ищцата се
усукал, тя паднала, децата я вдигат на стол, след което с помощта на
заместник-директора и охраната била свалена по стълбите, заместник-
директорът я закарал заедно със своята годеница с неговата кола в болница
УМБАЛСМ „Н. И. П.“, установено било счупване на крака и била поставена
шина. След инцидента свидетелката се виждала с ищцата почти всеки ден.
Последната използвала две патерици, движела се много трудно, първоначално
й било изключително трудно да използва патериците, трудно да ходила и до
тоалетната. Ищцата не е можела да работи и да се издържа финансово и имала
нужда от финансово помощ постоянно от нейните родители. Ищцата станала
по-затворена и не можела да поддържа социални контакти. Ищцата била около
2 месеца с шина. След това ходила един месец на рехабилитация.
Свидетелката била при ищцата през цялото това време, за да й помага.
Въпреки отстраняването на шината и рехабилитацията ищцата не можела да
стъпва спокойно на крака си и изпитвала дискомфорт. На ищцата не й бил
изплатен болничен.
От показанията на свидетеля А. А. Т. се установява следното. Към
момента изпълнявал длъжност заместник-директор по учебната дейност при
ответника. Разбрал за инцидента с ищцата от ученици. Отишъл на място и
видял, че ищцата е седнала на стола зад бюрото. Не е видял как се е случил
инцидентът. От ищцата разбрал, че е паднала при движение в класната стая в
зоната около учителското бюро. С личния си автомобил закарал ищцата в
болница УМБАЛСМ „Н. И. П.“ заедно с нейната майка. Инцидентът се случил
в периода 15, 16 – 17 ч.
От заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вследствие на
трудовата злополука от 20.03.2024 г. ищцата получила травматично увреждане
– счупване на метатарзална (ходилна) кост на десния крак, контузия ходилото
на десния крак. Посочената травма представлява трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни.
Продължителността на целия възстановителен период е около 3-4 месеца.
Посоченото травматично увреждане е съпровождано с обичайните за костна
фрактура болки и страдания, по-интензивни през първите 1-2 седмици и
продължаващи и продължаващи с понижаващ се интензитет до края на
5
имобилизцията. Периодична търпима болка може да се наблюдава и при
продължително функционално натоварване на дясното ходило до края на
възстановителния период.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Така предявените искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По предявения иск ищецът е следвало да докаже: 1. наличие на трудово
правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна
от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по
трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за
работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и
да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и
по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. настъпване на вреда –
имуществена, изразяваща се в разходи за лечение (за иска за обезщетение за
имуществени вреди), и неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от
травматичното увреждане (за иска за обезщетение за неимуществени вреди) и
размера на вредата; 4. причинно-следствена връзка между трудовата
злополука и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е било да докаже възражението си по чл. 201, ал.
2 КТ за проявена груба небрежност от страна на ищеца.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В
този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Отговорността на
работодателя би отпаднала само при умишлено причиняване на вредата от
работника или служителя.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищцата е била служител на ответника към
6
момента на трудовата злополука, а и тези факти се установиха по категоричен
начин от събраните по делото доказателства.
По делото е безспорно, че към момента на инцидента между страните по
делото е било налице трудово правоотношение, възникнало от посочения по-
горе трудов договор, изменен с представените допълнителните споразумения
към него, по силата на което ищцата е заемала длъжността „учител, начален
етап ЦДО в прогимназиален етап“ при ответника работодател, както и че
претърпяната от ищеца злополука е трудова. Посочените обстоятелства се
установяват и от събраните по делото доказателства.
Установи се по безспорен начин от представената медицинска
документация и от заключението на назначената по делото СМЕ, че
вследствие на трудовата злополука ищцата е получила травматично
увреждане – счупване на метатарзална (ходилна) кост на десния крак, контузия
ходилото на десния крак, което представлява трайно затрудняване движенията
на десния долен крайник за период повече от 30 дни.
По отношение на неимуществените вреди:
Действително при определяне крайния размер на дължимото
обезщетение съдът следва най-напред да определи неговия справедлив размер
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и едва след това да отчете степента на
съпричиняване, като намали определеното обезщетение в случай, че намери за
основателно релевираното в тази насока възражение. След тези действия
следва да се приспадне и евентуално платеното от застрахователя
обезщетение по чл. 200, ал. 4 от КТ (в този смисъл Решение № 60178 от
27.10.2021 г. по ГД № 3653/2020 г. на ВКС, 3 ГО; Решение № 178 от 02.01.2019
г. по гр. д. № 4579 / 2017 г. на ВКС, 3 ГО; Реше-ние № 125 от 04.05.2016 г. по
гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, 4 ГО).
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост от съда. Следва да бъдат
съобразени разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
7
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр. Обезщетението се
определя, глобално, а не отделно за физическите болки и за психическите
травми. Съгласно установената практика, неимуществените вреди включват
всички обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното
човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови болки,
страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за
водене на отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са
неделимо общо основание за обезщетяване на пострадалия. Дори ако е
предявил две (или повече) искови молби, съдът следва да определи едно
общо, глобално обезщетение за всички неимуществени вреди, като приспадне
обезщетението, присъдено за вредите от същия деликт по други дела (така
Решение № 23 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г., на ВКС, IV г. о., ГК).
В разглеждания случай съдът намира, че е необходимо да отче следните
обстоятелства: момента на настъпване на увреждането, икономическата
обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалия, данните от
приложената по делото медицинската документация и СМЕ относно вида,
характера и степента на получената от ищеца травма, времетраенето на
оздравителния процес, начина и степента на възстановяване. При определяне
на заместващото обезщетение съдът взе предвид: получената от ищцата
травма – счупване на метатарзална (ходилна) кост на десния крак, контузия
ходилото на десния крак, което представлява трайно затрудняване движенията
на десния долен крайник за период повече от 30 дни; степента на
възстановяване на ищцата – към момента същата се е възстановила напълно;
период на възстановяване от около 4 месеца, в който ищцата е изпитвала
болки и страдания, по-интензивни през първите две седмици, а след това с
намаляващ интензитет, необходимостта от чужда помощ при обслужването си,
негативното отражение, което инцидентът е имал върху психическото
състояние на ищцата; възрастта на ищцата – жена на 28 навършени години
към момента на инцидента. При това положение и след извършена оценъчна
дейност на релевантните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за
справедлив размер на заместващо обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди сумата от 20000,00 лв. В заключение следва да се
отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен
8
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Ето
защо така определения размер на обезщетението е в съответствие с принципа
за справедливост и в най-пълна степен репарира търпените от ищеца
неимуществени вреди.
По отношение на възражението за наличието на груба небрежност:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението при трудова
злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да
установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е
положил дори грижата, която и най-небрежният полага (така Решение №. от
17.10.2019 г. по гр. д. № 2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № от 11.10.2011 г. по
гр. дело № 2010 г., ВКС, ІV г. о., Определение №. от 13.10.2020 г. по гр. дело
№ 2020 г., ВКС, ІІІ г. о. и др.).
В своята практика Върховният касационен съд дефинира грубата
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ като липса на елементарно
старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и
правила на безопасност, т. е. тя се изразява в неполагането на онази грижа,
която следва да се очаква от най-небрежния, зает със съответната дейност при
подобни условия (така Решение № 60165 от 19.08.2021 г. по ГД № 3529/2020 г.
на ВКС, 4 ГО; Решение № 21/12.03.2018 г. по ГД № 1459/2017 г. на ВКС, 3 ГО;
Решение № 291/11.07.2012 г. по ГД № 951/2011 г. на ВКС, 4 ГО и др.).
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при
трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за работа и безопасност, отговорността на работодателя
трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за
намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на
9
процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това,
колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова
по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването (в този смисъл
например Решение № 58 от 20.04.2018 г. по гр. д. № 2037 / 2017 г. на ВКС, 4
ГО; Решение № 290 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 15 / 2015 г. на ВКС, 4 ГО и
др.).
В разглеждания случая от представените по делото доказателства не се
установи при условията на пълно и главно доказване, че ищцата въобще е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, още по-малко, че това е
станало при форма на вината груба небрежност. Ето защо възражението по чл.
201, ал. 2 КТ се явява неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднали в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение.
В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът е разполагал с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Ответникът не е изложил съображения срещу иска за присъждане на
обезщетение за забава, а и предпоставките, обуславящи неговата
основателност се установиха по делото. Същевременно наличието на главен
дълг се установи по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
работодателят е изпаднал в забава от момента на настъпване на увреждането –
20.03.2024 г.
Съдът определи размера на обезщетението за забава посредством лихвен
калкулатор, публикуван на следната интернет страница:
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , в размер на 1654,80 лв.
върху главницата от 20000,00 лв. за периода от 21.03.2024 г. до 22.10.2024 г.
По отношение на разноските:
10
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищцата. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 2350,00 лв.
Доколкото ищецът на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е освободен от
заплащане на такси и разноски в производство, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК следва ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 866,20 лева,
представляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 500,00 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА 122 Основно училище „Н. Л.“, ЕИК ********* на основание
чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Н. И. И., ЕГН **********
следните суми: сумата от 20000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и
страдания, отрицателни психически преживявания, притеснения и стрес,
настъпили в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука на
20.03.2024 г., както и сумата от 1654,80 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 21.03.2024 г. (денят, следващ деня на
причиняване на вредата) до датата на завеждане на иска – 22.10.2024 г., както
и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (22.10.2024
г.) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА 122 Основно училище „Н. Л.“, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. И. И., ЕГН ********** сумата от 2350,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА 122 Основно училище „Н. Л.“, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски
районен съд сумата в размер на 866,20 лева, представляваща дължима
държавна такса и сумата в размер на 500,00 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
11
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12