МОТИВИ КЪМ НОХД 1592/18г.
Производството е образувано въз основа
на внесен обвинителен акт на Районна прокуратура Пазарджик.
Обвинението е против С.И.П. за това,
че на 14.03.2017 г. в гр.Ветрен е причинил на К.И.Т. *** телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на долния край на лакетната
кост на лявата ръка, наложило оперативна интервенция, причинило на пострадалия
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник - Престъпление по
чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК
Като частен обвинител и граждански ищец по делото бе
конституиран пострадалия
К.И.Т..
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда,
налагане на наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи за
минималния изпитателен срок.
Повереникът настояват подсъдимият да бъде
признат за виновен за и бъдат заплатени сторените от пострадалия
съдебно-деловодни разноски. .
Защитникът оспорва доказаността на обвинението и настоява за оправдателна
присъда.
Подсъдимият не се признава за
виновен и иска да бъде оправдан.
Районният
съд, след като се запозна с материалите по делото, прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, при условията на
чл. 301 от НПК, ръководейки се от закона, по вътрешно убеждение, установи:
Постр.К.Т. и св.К. т.са бивши съпрузи,
които са във фактическа раздяла от м.февруари 2017 г., а към разглеждане на делото
- и в развод, след който тя се омъжила за подсъдимия и приела негово фамилно
име П..
Още по време на брака си със св.Т. св.К. т./П.
установила интимна връзка с подсъдимия С.П., чиято бивша съпруга е сестра на
пострадалия Т.. Тази връзка станала причина за влошаване на отношенията,
най-вече между Т. *** са приключили и са висящи наказателни дела с различни
обвинения против личността на различни членове на семействата им.
На 13.03.2017 г., късно вечерта, Т. поканил П.
на гости, за да поговорят. След първоначалните си колебания, П. счел, че
все пак може да изяснят отношенията си и се отзовал на поканата. Отишъл в дома
на Т. *** и двамата пили ракия. Т. показал (на лаптопа) изобличаващи Кр.Т./П. снимки, при което П. го поканил да го отведе на място, където често
бил осъществявал сексуален контакт с Т.. Така, повлияни от алкохола, младите
мъже отишли при стария гробищен парк в покрайнините на гр.Ветрен, като до
мястото се придвижили със служебния автомобил на П. м .„Дачия“( л. 126 и
сл. по делото) .
Там
продължили да разговарят и да употребяват алкохол. По някое време се скарали се
и започнали да се бутат и дърпат. Когато П. посегнал да нанесе удар на Т., последният
го напръскал в лицето със защитен спрей. П. побягнал, а Т., силно ядосан, се
качил на автомобила, откарал го на една улица в селото и му нанесъл редица
увреждания - посипал взета от къщата си захар в резервоара, сипал пясък в
маслото, счупил няколко стъкла, след което си тръгнал към вкъщи.
Междувременно П. стигнал до дома си и П. ***,
където промили очите му. След това двамата отишли до РУ Септември и съобщили,
че пострадалият противозаконно е отнел служебния автомобил на П. . Започнали
незабавни действия по издирването му, в които се включили полицейските
служители свидетели Д., Т.П. и Т.. Съпрузите
Пешелови си тръгнали .
Докато те
се придвижвали по ул.“ 11-та“ в гр.Ветрен с автомобила на Т./П. срещу тях се
оказал св. Т.. Пешелови
слезли от автомобила. С. носел дървен кол, приближил се до пострадалия и замахнал с дървения кол към главата му, опитвайки се да му нанесе
удар. За да се предпази, Т. вдигнал лявата си ръка и тя поела удара. П. замахнал втори път и втория удар попаднал в областта на
главата на Т., който паднал. П. продължил да го ударя, като към него се
присъединила и П.. Т. успял да извади спрея
си и отново опитал да напръскал П., който побягнал. Св.Т./П. тръгнала след
него.
Боят над пострадалия бил възприет през прозореца от св. А.,
която се събудила от силния шум и видяла подсъдимия и съпругата му да нанасят
удари на пострадалия. Ситуацията била възприета и от св. С.Р., от паркиран в
близост автомобил, в който бил и св. С.С..
При издирването на автомобила полицаите открили пострадалия,
седнал на един бордюр,с кръв и рана по главата. Откарали го до ФСМП гр.Септември, а след това и поради
продължаващото кървене от раната - в Спешно отделение при МБАЛ „Пазарджик“
гр.Пазарджик, където бил прегледан, диагностициран и
приет за лечение в ОТО. Била му поставена следната диагноза: счупване на долния
край на лъчевата кост, закрито;
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; хиретонично сърце без сърдечна недостатъчност. Впоследствие
с писмо на л.122 по делото, е внесено уточнение, че е допусната в мед. документация от отделението техническа
грешка и се касае до счупване на лакетната, а не лъчевата кост.
След
извършена предварителна проверка по повод жалба на К.Т., било образувано
настоящото досъдебно производство, за което подсъдимият е предаден на съд за
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК ,
предвид и експертното заключение за вида и степента на причинените увреждания
на пострадалия, които са : травматично увреждане - закрито счупване на долния
край на лакетната кост на лявата ръка, причинило на същия трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник, т.е. представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК; както и увреждания по смисъла на чл. 130, ал.1 и 2 от НК - контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузни
рани по главата и лявата ръка, охлузвания,
кръвонасядания и травматичен оток/ са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
както и болка и страдание.
На база на тези данни подсъдимият е предаден
на съд за извършено престъпление по чл. 1290, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Безспорно
установени по делото са редица обстоятелства- първата среща между Т. и П. е
била в дома на първия и по негова покана, от там двамата са отишли в близост до
гробищния парк на Ветрен, където продължили да употребяват алкохол и където
възникнал словесен спор, преминал във физически конфликт, при който св. Т.
употребил защитен спрей, попаднал в очите на П., който избягал, а Т. се качил
на неговия служебен автомобил, на който минути по-късно нанесъл редица
увреждания ; межувременно П. откарала П. ***, след
което подали лично сигнал в РУ Септември за противозаконно отнемане на
автомобила от Т.; известно време след това следва нова среща между Пешелови и Т., при която последният употребява спрей и Пешелови бягат; впоследствие Т. е открит от полицейски
служители на един бордюр с кръв и увреждания и откаран до ФСМП Септември и от
там в Спешно отделение при МБАЛ Пазарджик,
автомобилът е открит изоставен от П. с признатите от Т. и отписаните в
протокола за оглед от 14,03,17г. увреждания ( виж фотоалбума л.125 и сл).
По
всички тези факти не се спори и доказателствените
източници не се конфронтират. Защитната стратегия неоснователно се насочи към
няколко обстоятелства от инкриминираната ситуация, които обаче не са
правно-релевантни, доколкото не касаят инкриминираното деяние и не се намират в
съществена връзка с него, поради което не допринасят за неговото установяване.
Т. нпр. защитата направи опит да инициира проверка
какви са били конкретните стойности на алкохолно опиянение на Т., при което е
управлявал служебния автомобил на П. преди да му нанесе увреждания, като се
постави и въпроса какви са били конкретно по вид и степен и тези увреждания.
Тези факти обаче са предмет на други производстви. За
настоящото разследване е без значение дали Т. управлявал под въздействие на
алкохол служебния автомобили преди да го увреди, още повече че той самият
признава употреба на алкохол преди това и този факт е безспорно установен и
признат от него - 1,41 промила. Без значение
за настоящия казус е също какви са били причинените от пострадалия увреждания
на автомобила, които той също признава и
които също са обект на изследване в друго разследване ( виж протокол за оглед
от 14,03,18 л. 125 и сл. по делото).
Спорните и релевантни по делото обстоятелства касаят следните
факти: има ли на поляната до гробищния парк опит за нападение от П. спрямо Т., който да е провокирал употребата
от последния на защитния спрей ( изясняването на това обстоятелство се наложи
поради доколкото се претендира от защитата основание по чл. 132 от НК) и има ли
нанесени на процесната улица удари от П. на Т., които са му причинили описаните в обвинителния
акт увреждания, вкл. и инкриминираната средна телесна повреда.
Противопоставени
за двата конфликтни епизода ( до гробищния парк и на процесната
улица) са гласни доказателстгвени средства с различно
съдържание. В ситуацията между двамата млади мъже на поляната до гробищния парк
са били само те двамата. Развитието на ситуацията е било впоследствие споделено
от П. на П., както сочат нейните показания. Пешелови твърдят,
че на поляната Т. започнал да удря П.
и го напръскал със спрей. На първо място
това е житейски нелогично - защо Т. ще ползва спрей, ако П. е пасивен и не го
удря, а само понася удари и защо Т. ще ползва спрей , ако той е нападателя и не
се налага да се предпазва?!
Съдът не
възприе твърденията на Пешелови, с които отричат П.
да е посягал да удря Т.- и не само поради тяхната констатирана нелогичност, но
и защото те са част от една пресъздадена от съпрузите цялостна ситуация от процесната нощ, в която ясно личи стремежът им да бъде
оневинен П. за противоправното си поведение. Съвсем
директно този опит е разобличен във връзка с изясняване на конфликтната
ситуация между Пешелови и Т., развила се на
инкриминираната улица във Ветрен. По
отношение на нея са налични твърденията
на лица, които нямат никакви отношения със спорещите страни и които са напълно
незаинтересовани от конфликта им. Относно обстоятелствата кой, кого е нападнал на инкриминираната улица и как, твърденията
на съпрузите Пешелови са изцяло опровергани от тези
на св. Т., подкрепени от очевидците на тази ситуация А. и Р., частично -и от
тези на всички полицейски служители, ангажирани по случая. Твърденията на
първите трима са съответни и на експертното становище за механизма на
причиняване на процесното увреждане. Това съответствие даде основание да се
лансират като източник на фактически данни показанията на пострадалия, които,
преценени сами по себе си, са логични и хронологично подредени и съдържат и
признания за неизгодни за него факти ( нанесените увреждания на автомобила и управлението
му след употреба на алкохол). Вярно е, че пострадалият, поради особеното
качество, което има в процеса, всякога може да бъде заинтересован от неговия
изход, но в случая това съмнение е опровергано. И е така, тъй като твърденията
на пострадалия за ситуацията, в която е причинено инкриминираното като средна
телесна повреда увреждане, са напълно подкрепени от показанията на св.
Арабаджийски и тези на св. Р.. Затова и
показанията на Т., неопровергани от други доказателствени
средства, се възприеха за достоверни и досежно първата конфликтна среща между него и П.. Проведена
на едно необичайно място, тя се е започнала с разговор между двамата млади мъже,
преминал във физическа агресия с опита на
П. да удари Т., при който последният ползвал в своя защита спрей и напръскал
нападателя си. Това развитие на ситуацията
не предпоставя нито едно от основанията по чл. 132 от НК, в която посока бе ориентирано алтернативно искане от защитата. Отделен е въпросът,
че безспорно установена (в резултат на проведеното психолого-психиатрично
изследване) е категоричната липса на силно раздразнение у подсъдимия при
действията му във втората среща с пострадалия.
Тя се е
състояла на посочената в показанията на пострадалия улица на Ветрен и там е
била възприета и от двама напълно незаинтересовани очевидци в тази й част,
която включва нанасянето на удари. Св. А.( 17,01,19) е била към инкриминираната
дата на гости в дома на бабата на своя съпруг.Гостувала там с малкото си дете и
в ранните часове на 14 март 17г. се събудила от силен шум. През прозореца
видяла „С. и К. да бият Краси с дърво“ . Добросъвестно признава, че дървото
било едно и не помни кой го държал, но и двамата нанасяли удари . Уточнява, че
е възприела ситуацията поради директната видимост от прозореца към улицата, където
се е разиграл инцидентът, като улицата била осветена ( последното се
потвърждава и от Р.). Логично обяснение дава
защо не е сигнализирала полицията -
докато гледала през прозореца детето се събудило и тя отишла да го
успокоява и приспива, а след като то заспало и погледнала - боят вече бил
престанал.
Свидетел
на побоя над Т. е станал и св. Р.. Дадените непосредствено пред Съда и
прочетените му ( на съответното процесуално основание) от ДСП показания ( л.
97, ДСП) установяват, че той е бил заедно със св. С. в л.а „Мерцедес“ на
последния. Употребявали бира. Двамата били паркирали точно пред къщата, в която
спяла св. А.. Улицата била осветена. По някое време Р. заспал, събудил се от
шум и видял как С. и К. слизат от нейния
лек автомобил, м.„Астра“ . Двамата нападнали и
започнали да нанасят удари върху Т. с предмети, които свидетелят определя като
„ дървета/бухалки“. Свидетелят потвърждава
и твърдението на пострадалия, че в резултат на нанесените му удари, паднал на
земята, където двамата нападатели продължавали да му нанасят удари. Виждайки
това, Р. логично започнал да бута тялото
на спящия до него на седалката на водача С., в което време видял, че С. и К. побягват преминавайки покрай
„Мерцедеса“, като С. вече не държал
дърво. Показанията на този свидетел
защитата атакува, позовавайки се на неговото признание за налична черепно-мозъчна
травма. Всъщност , признанието за нея свидетелят прави в отговор на въпроса на
защитата защо не се е насмел в боя - защото поради претърпяната травма „трябва
да се предпазва и от един шамар дори“ . Вярно е ,че свидетелят заяви, че не
поми добре конкретни обстоятелства от инцидента, но пък такъв отговор дават
почти всички свидетели, които биват разпитвани за обстоятелства от преди години,
което е напълно логично. Инцидентът е бил на 14,03,17г. , а разпитът на свидетеля
в с.з. на 25,04,19 - тоест цели две
години по-късно. Освен това са налични и признания от страна на свидетеля, че
се страхува, тъй като „С. казвал, че иска да го бие“, което обяснява защо бе редовно
призоваван и не се явяваше в няколко съдебни заседания за разпит. Нищо в поведението
на този свидетел не създаде съмнения относно способността му да възпроизведе
точно и ясно обстоятелствата от инцидента, които е възприел. Разпитът му от ДСП
е напълно логично и хронологично последователен, такива са и отговорите на
конкретно поставените му в заседанието въпроси.
Освен това, неговите показания са съответни на
тези на Т. и на св. А., а досежно обстоятелството, че
в автомобила е бил и С., който Р. се опитал да пробуди докато П. приближила и
попитала накъде избягали (П. и Т.) - и
от последния. Доколкото и С. също не си спомняше конкретни релевантни
обстоятелства, неговите показания от ДСП също бяха приобщени ( л. 96) и от тях
се изясни, че действително бил бутан по някое време в автомобила си от Р.,
който го уведомил, че „ нещо става тука“ , а на въпроса му- уточнил, че „ видял С. да удря с дърво К., след
което и двамата побягнали“, а К. дошла на прозореца на автомобила да пита
накъде са побягнали ( което се признава от нея самата в показанията й).
На
известно разстояние пострадалият приклекнал и седнал на бордюра и там бил
открит от полицейски служители свидетелите Д. и Т. -седнал на бордюр и с рана
на главата. Открит е бил след като първоначално дежурният полицейски патрул в
състав свидетели П. и Т. засекли подалите сигнала за противозаконно отнемане на
автомобила Пешелови,
които ги напътили къде е тръгнал Т.. Показанията на полицейските служители възпроизвеждат
споделеното им от двете страни в конфликта. Още тогава пред Д. (с.з. 17,01,19) и
Т. ( л. 56-57, ДСП) Т. е признал, че бил
ударен с ръката с дърво от П. при втората има среща, а кръвта по лицето на
пострадалия е дала основание незабавно да бъде откаран за бърза медицинска
помощ в Септември и след това в Пазарджик. Св. Т. провел на място разговор с П.
и той признал ( л. 56, ДСП, гърба) относно срещата на улицата , че „ бил
ядосан, защото не видял колата си и двамата с К. нападнали К. с дървета и му
нанесли удари“, като самият К. уточнил , че „ ударите били два“ и двата,
насочени към главата му, като първият той поел с ръката ми, вследствие на което
тя се счупила , а вторият - попаднал в главата му, която кървяла и за което
ясен спомен имат и другите двама полицейски служители Т. и П.. Двамата са били изпратени за издирване на
служебния автомобил на П., за който той и П. подали сигнал, че бил противозаконно
отнет от Т.. При издирването установили единствено С. по време на управление на
автомобила, което потвърждава неговото присъствие на мястото на инцидента,
както сочи той самия , а и Р..
По
горния доказателствен анализ Съдът прие, че инкриминираното
нападение на подсъдимия над пострадалия на процесната
улица, осъществено с дървен прът е напълно доказано. Доказани са и последиците
от него. Експертно установени са уврежданията на пострадалия: травматично
увреждане - закрито счупване на долния край на лакетната
кост на лявата ръка, причинило на същия
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, оценено като средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК; както и увреждания по смисъла на
чл. 130, ал.1 и 2 от НК - контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани по главата и лявата ръка,
охлузвания, кръвонасядания
и травматичен оток/ са причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание. Всички тези увреждания
са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, но в заключителната е
фиксирана само възприетата средна телесна повреда -закрито счупване на долния
край на лакетната кост на лявата ръка, причинило на същия трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник. Експертното заключение досежно
това увреждане се оспорва от защитника с доводи, че медицинската документация
от пролежаването на пострадалия в Отделението по ортопедия и травматология (
ОТО) при МБАЛ Пазарджик сочела счупване на лъчевата кост. Още в с.з. на
17,01,19г. при изслушване на експерта по заключението на депозираната в ДСП
експертиза се внесоха уточнения, че изготвените рентгенографии,
прегледани от съдебния лекар в електронния масив на МБАЛ Пазарджик са
онагледявали счупване на лакетната кост. Впоследствие с писмо от ОТО при
БМАЛ Пазарджик (на л.122 по делото), е внесено уточнение, че е допусната в мед. документация от
отделението техническа грешка и се касае
до счупване на лакетната, а не лъчевата кост.
Представената
от експерта на хартиен носител (л.212) и рентгенография за илюстрация на
заснетите две кости, по която също се уточни, че увредената кост е именно
инкриминираната
От
проведения разпит на експерта ( с.з. на 17,01,19 и 22,05,19) се установи, че
механизмът
на счупване на лъчевата или радиуса кост, се получава в този край при падане и
опит за подпиране на терена, като предпазна реакция – в случая механизмът за
получаване на тази травма счупване на лъчевата косат на типично място – така е
известно. Механизмът, по който може да се получи това счупване е от нанесен
удар с ръка или при подпиране при падане. Доколкото обаче е счупена лакетната
кост ( която е от външната страна на ръката) експертът е отрече възможността тя
да се получи при тези действия. Уточни, че тя се получава като защитен
механизъм, защитна реакция - човек си вдига ръката, за да се предпази от удар,
насочен към главата или лицето и тогава костта, която първо и единствено
контактува с травмиращия агент е костта, която е счупена на пострадалия.
Увреждането на тази кост е представено като една типична защитна травма, която
е получил пострадалия при нанесения му от подсъдимия удар с дърво.
Изследван е и въпросът дали тази травма може да се получи при удар в
стъкло или пи падане на капака на автомобила върху ръката. Конкретизирано е, че
ако с лакетната кост се нанесе удар по ръб или ръбест
предмет,нпр. рамката на прозорец - тя може да
се счупи; но не и при удара в прозорец, тъй като за да се получи процесната травма , трябва травмиращият агент да действа на
малка площ с по-голяма сила, а при удара в стъкло е в по-голяма площ; освен
което - при удара в стъкло ще са налични и порезни рани, за каквито не се
съдържат данни в медицинската документация.
Експертът
отговори и на въпросите на защитата дали процесното
увреждане може да се получи, ако падне капак върху ръката или пострадалият да
падна с ръката върху автомобила. С вида на счупването - лека коса линия, експертът
уточнява отново, че се касае до въздействие на агент с ограничена площ. Разяснява,
че „няма как ръката на пострадалия да бъде обърната с лакетна
кост към падащия капак който е вдигнат, защото той трябва да е легнал под
колата и да е подадена ръката в това положение“. Подробно е обсъдено и
възражението по втория евентуален механизъм, който е зададен от защитата- „да
се счупи в това место костта при положение, че е паднал пострадали на капака на
автомобила“: „капакът е със сравнително широка площ и не би довел до такъв вид
увреждане каквото е обективирано, тъй като обективираното говори, че е имало въздействие на агент с
ограничена площ и със значителна кинетична енергия, което означава, че е ударен, а това е защитна травма - като
си е дигнал ръката пострадалият да се предпази и ударът, насочен към главата
му, е попаднал от външната страна на
ръката и близо до китката и от предмет с ограничена площ“. Призната от експерта
е възможността, „ако едно лице падне върху камък с ръб, тогава може да се
получи вид травма като процесната, защото има ограничена
площ травмиращия агент – ръб (за бордюра –е по- специфично, защото ръката
трябва да е била точно перпендикулярна на ръба), но при падане върху камък с
ръб в областта на предмишницата и травма от тъпоръбест предмет би следвало да има и поражения и върху
меките тъкани – рана, защото кинетичната енергия е било много голяма, за да се счупи костта, което означава, че
трябва да има травматични увреждания върху належащата
кожа, под която почти няма меки тъкани в тази област“, а такива увреждания в
случая не са описани в медицинската документация.
Като се
има предвид това обсъждане, напълно обоснован е изводът, че с удара , нанесен с
дърво от подсъдимия на пострадалия на последния е било причинено описаното горе
инкриминирано увреждане, причинило на същия трайно затрудняване движението на
увредения крайник за период от около два
-два и половина месеца ( л. 64, ДСП) и съставляващо
поради това средна телесна повреда ( ППВС 3/79г. )
Не се
установи при това причиняване подсъдимият да е действа в състояние на силно
раздразнение. За изясняване на това обстоятелство по по
ДСП бе изготвено заключение по СППЕ от вещите лица Б. и доц. М.. Съдът обаче прие, че не следва да основава
изводите си по възражението за приложение на чл. 132 от НК на нея. И е така,
тъй като в с.з. на 07,03,19г. единият от експертите- доц. М. даде изключително
неубедителни отговори на поставените от защитата въпроси. На първо място той въобще не датира правилно
първия конфликт между П. и Т., по повод на който се изследва приложението на
чл. 132 от НК. Както става ясно от изслушването на този експерт, той приема, че
конфликтът, в който може да е възникнала провокацията , се е състоял на към
края на февруари месец, на което основание изключва непосредственото предизвикване.
Последващите разяснения на експерта имало ли е и
каква процесната вечер и преди инкриминирана среща
между двамата мъже взаимна провокация също са неубедителни ( „считам, че са се проворикали взаимно, като Т. е бил повече провокиран,
защото му е отнета жената“ ). Така се изясни, че въобще не се обсъжда
конфликта, който се е развил между П. и Т. на гробищния парк и в рамките на
който се изследва евентуална провокация от пострадалия .
Експертната
преценка, на която се довери Съда е по изготвеното от вещите лица психолог
Минчева и психиатър д-р Д. заключение - л. 169 и сл. по делото. Обсъждането в
писменото заключение е изключително обстойно , аналитично и базирано на
конкретните данни по делото. Теоретично е изяснено, че състоянието на силно раздразнение е такова състояние, при което съзнанието на
дееца е овладяно до такава степен от чувства, че волята му се определя предимно
от тях. Това е стремително и бурно протичаща емоционална реакция с взривен
характер, която се съпровожда от резки, но не психотични
/както при патологичния афект / изменения на психичната дейност. Протича с
ясно, но стеснено съзнание и се съпровожда с промени във възприятно-
представния и мисловния процес, мимичната
и жестовата изразност, двигателната активност, вегетативно
- ендокринната корелация, сърдечно съдовата система, дейността на вътрешните
органи и на тазовите резервоари. . Физиологичният афект потиска асоциациите,
които му противоречат и стимулира онези, които му съответстват. В такова
състояние човек обикновено разгръща изумително голяма енергия, за да излезе от
неблагоприятната ситуация. Представени подробно са няколкото
фази на разгръщане на физиологичния афект: първата
( наличие на пусков механизъм) - като отговор на противоправни
действия от страна на пострадалия - „усещане за безизходност” от създалата се
ситуация, а също така „субективна внезапност” и „
субективна неочакваност”; втората фаза -
на афективния взрив - частично стеснение на
съзнанието /фрагментираност на възприятието и
доминиране на субективно значимите преживявания/ и нарушена регулация на
дейността /понижен контрол, действията губят своята опосредственост,
достига се до двигателни стереотипи/;Последната - постафективна
фаза е съпроводена с физическа и психическа астения
/слабост, тежка умора/. Заключението представя резултати както за ситуацията,
представена от пострадалия и потвърдена от А. и Р. ( която е приета като
фактическа), така и за представената с опроверганите досежно
тези обстоятелства твърдения на Пешалови. В рамките на възприетата и установена по
делото фактическа обстановка категорично е отречен физиологичен афект, поради
липсата на всяко едно от условията за настъпването му- липса на субективната внезапност и неочакваност - часове преди това нападателят и
пострадалият са имали пререкания, като
нападателят е бил въоръжен и подготвен при втората им среща. Освен това - при
тази втора среща Пешалов съвсем не действал инертно в
контекста на предходната ситуация край гробищния
парк, защото както сам признава и както се признава и от П. - след като се
прибрал от Гробищния парк и бил напръскан със спрей от Т.,***, където му е
оказана първа помощ, а след това двамата са посетили и РУ септември,у където са
подали оплакване за противозаконно отнетия автомобил.
Напълно
отречен е афектът в представената с неверните твърдения на Пешелови
ситуация на улицата (които и въобще не
сочат нападение от П.).
Като отхвърли възраженията по фактите и по
квалификацията Съдът прие, че е напълно установена обективната съставомерност
на инкриминираното престъпно деяние.
В
субективно отношение, причинявайки средна телесна повреда на пострадалия,
подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
деянието си , предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните
последици. Действал с пряк умисъл. Като
се има предвид средството, което е ползвано ( дървен прът) за причиняване на процесното увреждане, несъмнено е, че деецът е съзнавал
какво по степен засягане на телесния интегритет може да причини и е целял тъкмо
това (средството е било подсигурено и директно е извадено багажника при появата
на пострадалия ). При това подсъдимият и неговата съпруга са се движели с
автомобила и са спрели внезапно при появата на пострадалия, изскочили са бързо
навън и са го нападнали , като дори са го повалили на земята ( вкл. А. и Р.),
където побоят продължил.
Изложеното
до тук даде основание на Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение .
При определяне на вида и размера на полагащото
се наказание се прецени завишената степен на обществена опасност на деянието,
особено в контекста на конкретното развитие на ситуацията. Като завишена се
отчете степента на обществена опасност на дееца, чиито съдебен статус е
необременен, но пък данни за личността се правят и предвид конкретната
престъпна проявеност.
Като
смекчаващи обстоятелства се прецениха усложнените взаимоотношения с пострадалия
, който е бивш съпруг на настоящата жена на подсъдимия и брат на бившата му жена.
Наред с това, пострадалият е отнел служебния автомобил на подсъдимия и това е наложило последния да подаде сигнал
за противозаконното му отнемане. От
друга страна - подсъдимият не е бил сам
в нападението си - нападател е била и П. , която самостоятелно е нанасяла удари
върху пострадалия. При отчитане на тези
обстоятелства и като се взе предвид необходимостта наказанието да бъде
съответно на престъплението, за да бъде справедливо, а и да окаже своето
превъзпитателно и въздържателно въздействие в личен и обществен аспект, на
подсъдимия бе наложено наказание от една
година лишаване от свобода.
Налице се констатираха всички
материално-правно предпоставки за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, предвид
липсата на предходни осъждания на дееца и предвид вида и размера на наложеното
му наказание. Прие се, че нито за постигане на личната, нито за постигане на
генералната превенция е наложително наказанието да се търпи реално и подсъдимят
да бъде лишен от социален живот. Като откри всички основания за приложение на
института на условното осъждане, Съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от четири години, който
се прецени като необходим предвид установената подготовка за нападение на
пострадалия от двамата съпрузи Пешелови в контекста
на цялото развитие на процесната ситуация. Възпитателната работа бе възложена на
Наблюдателна комисия при Община Септември. .
При
този изход на делото подсъдимият бе осъден да заплати на пострадалия К.Т. сторените от последния съдебно-деловодни разноски
в размер на 800 лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимят бе осъден да заплати сторените по
делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик
в размер на 632,74 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пазарджик - в размер на 854 лева.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: