Мотиви към присъда № 21/13.05.2016г. по
НОХД № 226/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Плевен
Обвинението е против Е.Н.А., роден на ***г***, етнически
турчин, български гражданин, неграмотен, не работи, не е женен, осъждан за
престъпления от общ характер, с ЕГН:**********, в това, че на 20.02.2016г. в
гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – парична
сума в размер на 25 лева и 1 бр. мобилен телефон марка LG модел Optimus E
410i на стойност 50
лева, всичко вещи на обща стойност 75 лева от владението на В.И.М. от с.*******
обв.Шумен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.с чл.198 ал.1, вр.
с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК.
По делото не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, не е конституиран граждански ищец или частен
обвинител.
В съдебно заседание подсъдимият се
явява лично и със служебният си защитник адв. Д.Д. ***, признава вината си,
заявява, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти и
моли да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Защитата също прави искане за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, т.2 НПК. Изразява
становище, че направеното от А. самопризнание е в съответствие със събраните в
хода на досъдебното производство доказателства. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, с която да бъде определено
наказание около минимума предвиден от закона, като се съобрази разпоредбата на
чл.58а НК с оглед вида на проведеното съдебно следствие.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, изразява становище, че същото се доказва от направеното
самопризнание, което от своя страна кореспондира със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда,
с която по отношение на А. да бъде определено наказание около средния предвиден
от закона размер, а именно 9 години лишаване от свобода, като с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие и разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК,
същото да бъде намалено с 1/3 и да бъде наложено наказание в размер на 6 години
лишаване от свобода при първоначален строг режим, което да се търпи в затвор.
По отношение на предвиденото от закона наказание конфискация до ½ от
имуществото на подсъдимия, прокурорът предлага да не бъде налагано, тъй като в
хода на досъдебното производство не са събрани данни за налично имущество
притежавано от подсъдимия.
Плевенски окръжен съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след съобразяване
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна :
На 19.02.2016г. в следобедните часове, пострадалият
В.М. дошъл в гр.Плевен за да посети свой приятел- свид. М.Н.Б.. Двамата се
срещнали в изоставената сграда, находяща се в централната част на гр. Плевен, в
която преди се е помещавала Кръвна банка. Със свидетеля Б. била и неговата
приятелка А.М.М.. Вечерта решили да се почерпят и пострадалият В.М. закупил
вино. Седнали заедно в изоставената сграда, като освен посочените по- горе
свидетели на почерпката присъствали свидетеля М.Х.С. и подс. Е.А.. По време на
вечерята В.М. и подс. Е.А. се скарали, тъй като пострадалият отказал да даде
личния си мобилен телефон на подсъдимия да слуша музика. След намесата на
другите присъстващи, конфликтът бил потушен. Когато приключили вечерята, в
сградата останали да преспят пострадалият М., свид. М. Б. и неговата приятелка А.М..
Подсъдимият Е.А. и свид. М.С. си тръгнали. На следващия ден – 20.02.2016г., в
сутрешните часове, подс. А. се върнал и влязъл в изоставената сграда на Кръвна
банка. Отишъл в помещението, в което бил пострадалият В.М., като носел със себе
си лопата. Пострадалият В.М. още спял. Подсъдимият започнал да му нанася удари
с лопатата по цялото тяло, в следствие на което причинил на пострадалия В.М.
отоци, зачервявания, охлузвания и кръвонасядания по лицето, кръвонасядане по лигавицата
на лявата очна ябълка, оток и охлузвания на дясната ръка, охлузвания по десния
крак, контузия на дясната глезенна става. След нанасяне на побоя, подсъдимият
взел от джоба на якето
на пострадалия 1 бр. мобилен телефон марка LG Optimus E 410i и портфейла му, в който имало
парична сума в размер на 25 лева и напуснал сградата. В 09.00 часа на същия ден
в дежурната част на Първо РУ на МВР –Плевен се получила информация за лице,
което лежи в безпомощно състояние на земята пред сградата на бившата Кръвна
банка в града. Пристигналият на място полицейски екип в състав А.К., Р.Й. и Ж.Ж.
установили, че лицето е пострадалият В.М., и е в тежко състояние. Лицето му
било облято в кръв и не можел да се движи. Той им разказал, че непознато за
него лице, което описал, му е нанесло побой, след което е взело мобилния телефон и портфейла му от якето. Полицейският
екип незабавно обходил района, установил и задържал подс. Е.А.. При извършения
личен обиск на А., в него полицаите намерили мобилен апарат LG
Optimus E 410i.
Така приетата за установена фактическа
обстановка се подкрепя от самопризнанието на подсъдимия, което от своя страна
кореспондира със събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
На първо място обвинението се подкрепя
от показанията на свид. В.И.М. от досъдебното производство, който подробно
описва случилото се. Разказва за обстоятелството, че предходната вечер е
употребявал алкохол в изоставена сграда в центъра на гр. Плевен в компания на
свои познати. Разкавзва, че останал да пренощува в тази сграда. На сутринта
дошло едно от момчетата, с които се черпели предходната вечер и му нанесъл
побой с лопата, след което му взел телефона- марка LG и портфейла, в който имало дебитна
карта на „ПИБ“ и сумата 25 лв. След това дошла линейка и го откарала в болница.
Тези негови показания кореспондират с
показанията на А.М.М., разпитана в хода на досъдебното производство като
свидетел- очевидец. Тя твърди, че живее с приятеля си М. /свид. М. Б./ в
изоставената сграда на „Кръвна банка“. Там идвали и други бездомни.
Пострадалият се познавал с приятеля й и във въпросната вечер им дошъл на гости.
Купил вино и започнали да се черпят. Гостът им, чието име не знае, се скарал с
мъж от компанията, който тя познава като М.. Присъстващите ги разтървали, след
което всички, освен пострадалия, си тръгнали. Легнали да спят. Пострадалият
останал да спи при тях. На сутринта се събудили от виковете на пострадалия и
видели, че М. му нанася побой с лопата, както и че бръкнал в джоба на якето му,
от където взел мобилен телефон и дебитна карта, след което напуснал сградата.
Показанията на свидетеля М. Б. от
досъдебното производство като цяло са в подкрепа на тези на свид. М., макар че
не се припокриват напълно с описаната от нея фактология. Той твърди, че на
гости им дошъл негов приятел от Ловеч. Вечерта се черпили, после легнали са
спят и този негов приятел останал да спи при тях. На сутринта Б. бил събуден от
идването на М.. Малко след това чул
някакви викове, но не станал. М. дошъл в стаята, където свидетелят спял и му
показал телефона на момчето от Ловеч. Казал му, че го е взел, за да го продаде.
В този момент дошъл гостът му от Ловеч, скарал се с М. и последният го ударил с
лопата. Б. ги разтървал, казал на момчето от Ловеч да си върви, защото М. ще го
пребие. Малко след това дошли полицаите. Показанията на този свидетел, в частта
им относно това как е отнет мобилния телефон на пострадалия и по какъв начин му
е нанесен побоя от страна на подсъдимия, не кореспондират с показанията на М.,
на пострадалия В.М. и данните от съдебномедицинската експертиза по делото, от
която е видно, какви са констатираните увреждания, установява се и механизъм на
причиняването им, който не може да се получи от единичен удар.Ето защо
настоящият съд не кредитира показанията на свид. Б. в тези им части.
Показанията на свид. М.С., макар и с косвена
доказателствена стойност, са в подкрепа на възприетата от съда фактическа
обстановка. Той е бил едно от лицата, които са се черпели заедно с пострадалия
и подсъдимия вечерта преди извършване на престъплението, след което си тръгнал.
На следващия ден отново посетил сградата на Кръвна банка. Твърди, че там
заварил М., който му казал, че е „пребил онзи човек от Ловеч“ и му взел
телефона. Докато разговаряли, дошла полиция.
В подкрепа на приетата за установена от
съда фактическа обстановка са показанията на свидетеля А.К., полицай от 01 РУ
на МВР Плевен, който е посетил местопроизшествието във връзка с получен по
време на дежурството му сигнал от ОДЧ на МВР Плевен. Свидетелят твърди, че
сигналът е получен около 09.00ч. Посетил местопроизшествието и установил, че
там вече се намира екип на „Спешна помощ“. Пострадалият бил облян в кръв и не
можел да се движи. Разказал, че е бил нападнат от едно лице, което му отнело
мобилен телефон и портфейл. Обяснил, че вероятно това лице все още се намира в
сградата на Кръвна банка. Свидетелят и колегите му влезли в сградата, където в
една от стаите установили група от лица. Попитали ги знаят ли какво се е
случило. Един от присъстващите посочил друг мъж в стаята, за когото казал, че
именно той е нанесъл побой на пострадалия. Всички били отведени в 01 РУ на МВР
Плевен. Посоченият за извършител Е.А. бил задържан за 24 часа. При извършения
личен обиск на А., у него бил намерен мобилен апарат LG.
Така обсъдените гласни доказателства
кореспондират с писмените такива от досъдебното производство.От протокол за
обиск на лице на л.6 от досъдебното производство е видно, че на 20.02.2016г. във владение на лице без
посочена самоличност, но описано по външни белези, е намерен 1 бр. мобилен
телефон „LG-410 i“. На л.5 от досъдебното производство е приложена заповед за
задържане на лице за 24 часа, която е издадена по отношение на лице без
посочена самоличност, описано по външни
белези. С оглед показанията на свидетеля К., както и предвид извършените впоследствие
процесуално- следствени действия за привличане и разпит на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение, съдът приема за установено, че горните писмени
доказателства са изготвени по отношение на подс. А. и са в съответствие с
неговото самопризнанието и обсъдените по- горе гласни доказателствени средства
от досъдебното производство.
В
подкрепа на приетата от съда за установена фактическа обстановка са изготвените
в хода на досъдебното производство експертизи. От съдебномедицинска експертиза № 91/16г.,
изготвена от в.л. д-р С. Д. К. е видно, че на В.И.М. са причинени отоци,
зачервявания, охлузвания и кръвонасядания по лицето, кръвонасядане по
лигавицата на лявата очна ябълка; оток и охлузвания на дясната ръка, охлузвания
по десния крак, контузия на дясната глезенна става. Експертизата е дала
заключение, че уврежданията са резултат от тъпа травма, удари с или твърд тъп
предмет и може да са получени по време и начин, както е съобщил
пострадалия.Причинените увреждания са довели до разстройство на здравето
временно и неопасно за живота.
Извършена
е и съдебно-оценителна експертиза от заключението на която е видно, че
стойността на мобилния телефон марка LG модел Optimus E
410i е 50 лева.
Съдът намира, че с оглед така обсъдените
доказателства и способи за доказване, които кореспондират със самопризнанието
на подсъдимия се установява по несъмнен начин, че Е.Н.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.с
чл.198 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК.
От обективна страна изпълнителното
деяние се състои от два функционално свързано акта, всеки от които е
самостоятелно престъпление: принуда /изразена в случая в нанасяне на телесни
повреди, които довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота
на пострадалия/ и противоправно отнемане на вещи чужда собственост, които са
предмет на престъплението.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е осъзнавал, че
пострадалия притежава вещи, които са негова собственост и се владеят от
пострадалия, че собственикът не е съгласен тези вещи да му бъдат отнети и че
несъгласието му се преодолява чрез упражняване на принуда.
С
оглед предходната съдимост на А. са налице предпоставките за квалифициране на
деянието като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1 б.“а“ и „б“ НК.
При
преценка критериите на чл.54 НК с оглед определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. А., съдът съобрази високата
степен на обществена опасност на деянието, която разкрива и висока степен на
обществена опасност на самия деец. За високата степен на обществена опасност на
дееца може да се съди и от обстоятелството, че същият е извършил настоящето
престъпление по-малко от година след изтърпяване на наказание лишаване от
свобода отново за престъпление „грабеж“.
Причина за извършване на престъплението -
незачитане на неприкосновеността на чуждата собственост; на неприкосновеността
на личността; желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен
начин; липсата на морални задръжки.
Съдът
отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предходно
осъждане на подсъдимия извън осъжданията, които определят квалификацията на
престъплението като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ НК, проявената от него
жестокост при осъществяване на принудата по отношение на пострадалия,
невъзстановяване на имуществените щети от престъплението, липсата на
поправително и превъзпитателно въздействие от предходните изтърпени ефективни
наказания.
Като
единствено отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетена
сравнително младата възраст на подсъдимия.
При
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че справедливото наказание,
което следва да се определи по отношение на подсъдимия, е при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства и следва да е над средното предвидено
от закона, а именно в размер на 12 години лишаване от свобода. С оглед вида на
проведеното съдебно следствие и предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, вр.
чл.58а, ал.1 от НК, горното наказание се редуцира с 1/3 и съдът налага
наказание 8 /осем/ години лишаване от свобода, което съобразно изискванията на
ЗИНЗС следва да се търпи при първоначален строг режим в затвор.
На
лице са основанията за приложение разпоредбата на чл.59, ал.1 НК, тъй като
подс. А. е с МН „задържане под стража“ по досъдебното производство, поради
което следва периода на тази мярка да се приспадне от постановеното наказание
лишаване от свобода, считано от датата на фактическото задържане на А.-
20.02.2016г., до влизане в сила на присъдата.
Съдът
счита, че не следва да се налага наказанието конфискация до ½ от
имуществото на подсъдимия, което е предвидено наред с наказанието лишаване от
свобода, тъй като в хода на досъдебното производство не са събрани
доказателства подсъдимият да притежава каквото и да е имущество.
Съдът
намира, че така наложеното наказание ще способства за постигане на специалната
и генералната превенция по смисъла на чл.36 НК.
С оглед този
изход от производството, на основание чл.189 ал.3 НПК А. следва да бъде осъден
да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне
на експертизите по делото в размер на 96.60 лв. по сметка на ОД на МВР Плевен.
Предвид
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: