Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217
гр.Пловдив, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и девети
май…две хиляди и деветнадесета година,…………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №233 по
описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №122/06.03.2019г. по т.д. №668/2018г. по
описа на Окръжен съд П.ответникът Н. /Н./, Булстат *е осъдена да заплати на „М.“ ЕООД,
ЕИК ***следните
суми: 12 898лв. за м. август
2015г., дължима по дебитно известие №1712/17.09.2015г. към фактура №
1707/09.09.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки по договор и
спецификация към нея, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от
01.10.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 3
820лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 01.09.2018г. до
окончателното плащане; 37 629лв. за
м. октомври 2015г., дължима по дебитно известие №1724/17.11.2015г. към фактура
№1719/10.11.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки по договор и
спецификация към нея, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от
01.12.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 10
507лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 01.09.2018г. до
окончателното плащане.
Отхвърлени са исковете за присъждане на сумата 21 992лв. за м. юли 2015г.,
неизплатена част от сумата, дължима по дебитно известие № 1706/20.08.2015г. към
фактура №1702/11.08.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки по
процесния договор и спецификация към нея, ведно с мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 6 697лв., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная 01.09.2018г. до окончателното плащане, като погасени
по давност. Ответникът Н. е осъден да заплати на ищеца 4 881,57лв. разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът „М.“ ЕООД е осъден да
заплати на ответника 92лв. разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
Срещу така постановеното
решение, в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 21 992лв. за м. юли 2015г., неизплатена част от сумата,
дължима по дебитно известие №1706/20.08.2015г. към фактура №1702/11.08.2015г.
за извършена болнична помощ по клинични пътеки по договор и спецификация към
нея, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2015г. до
31.08.2018г. в размер на 6 697лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано 01.09.2018г. до окончателното плащане, е постъпила въззивна жалба от
ищеца „М.“ ЕООД.
Счита, че решението в тази му част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи за неправилно приложение
на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.в от ЗЗД, поради това,
че не се касае за периодични плащания, както и че погасителната давност е
изчислена неправилно. Иска се отмяна на решението
в обжалвана част и да бъде уважена исковата претенция. Във въззивната жалба не
се съдържат доказателствени искания. Претендират се сторените по делото
разноски.
В подадения отговор на въззивната жалба от насрещната
страна – Н., се оспорва изцяло същата. Не се правят доказателствени искания от
въззиваемата страна. Претендират се сторените по делото разноски.
В срок е постъпила въззивна жалба и от ответника в
първоинстанционното производство – Н., срещу тази част от решението, с която
осъдителните искове са уважени за сумите: 12
898лв. за м. август 2015г., дължима по дебитно известие №1712/17.09.2015г. към
фактура № 1707/09.09.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки по
договора и спецификация към нея, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.10.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 3 820лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2018г. до окончателното
плащане; 37 629лв. за м. октомври 2015г., дължима по дебитно известие
№1724/17.11.2015г. към фактура №1719/10.11.2015г. за извършена болнична помощ
по клинични пътеки по договор и спецификация към нея, ведно с мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.12.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 10
507лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2018г. до
окончателното плащане. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно,
поради неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни
съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционниь съд, че
клаузите на договора, въвеждащи ограничение за заплащането на оказаната от
лечебното заведение болнична помощ, са нищожни, поради противоречие с
императивни законови норми. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В постъпилия в срока по чл.263 от ГПК отговор от
насрещната страна „М.– ***.“ ЕООД се оспорва
изцяло подадената въззивна жалба.
В подадената от Н. въззивна жалба и отговора на
насрещната страна не се предявяват доказателствени искания. Страните
претендират сторените по делото разноски.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр. със специалната разпоредба на чл.59
от ЗЗО.
Ищецът „М.“ ЕООД сочи, че е лечебно заведение за
болнична помощ, че има регистрационен номер от регистъра на МЗ и разрешение за
осъществяване на лечебна дейност, както и че ответникът е с предмет на дейност
- осъществяване на задължително здравно осигуряване по чл.6 ал.1 от Закон за
здравното осигуряване/ЗЗО/ и сключва
договорите с изпълнителите на
медицинска помощ на територията на РЗОК чрез съответния директор на РЗОК и осъществява плащанията на тези изпълнители по реда и в сроковете,
предвидени в НРД и сключените с всеки от тях индивидуални договори. Позовава на
договор от №***от 19.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
със срок на действие на НРД за МД за 2015г., сключен с Н. по който ответникът,
в качеството на възложител е поел задължението да заплаща извършената и
отчетена болнична медицинска помощ в срок до 30-то число на месеца, следващ
отчетния. Твърди се, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да
заплати извършената и отчетена медицинска помощ, оказана през месеците юли,
август и октомври 2015г., а именно: сумата 21 992 лв. за м. юли 2015г.,
представляваща част от дължимата по дебитно известие № 1706/20.08.2015г. към
фактура №1702/11.08.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки по
договора и спецификация към нея; сумата 12 898 лв. за м. август 2015г.,
представляваща част от дължимата по дебитно известие №1712/17.09.2015г. към
фактура №1707/09.09.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки по
договора и спецификация към нея; сумата 37 629 лв. за м. октомври 2015г.,
представляваща част от дължимата по дебитно известие №1724/17.11.2015г. към
фактура №1719/10.11.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки по
процесния договор и спецификация към нея. Позовава се на точно изпълнение и
оформена в съответствие с нормативните изисквания медицинска документация, при
което извършвани през релавантния период финансови проверки от директора на
РЗОК, както и медицинска планова такава, не са констатирани нарушения. Ищецът
издал описаните дебитни известия, отразяващи общата стойност на оказаната от него
болнична помощ по клинични пътеки през съответния период на 2015г., но сумите
по тях не били изплатени. Не му е изпратено месечно известие, подписано с
усъвършенстван електронен подпис от Директора на РЗОК или от упълномощено от
него лице до края на седмия работен ден, следващ отчетния месец, в което да се
съдържа и отхвърлената за заплащане дейност и основанията за това, както
изисква чл.17 ал.11 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната
медицинска помощ Приложение №2Б от ПМС № 57/2015г. и в нарушение на чл.23 ал.2
от Методиката. Наведени са доводи, че в случай, че отказът се основавал на т.3
и т.13 на §2 и на т.2 от §3 от ДС №3 от 06.04.2015г., то тези клаузи са нищожни
като противоречащи на закона - чл.55 ал.3, т.5 и т.6 от ЗЗО. Клаузите,
въвеждащи лимит за заплащане на медицинската помощ счита за нищожни и поради
противоречие с добрите нрави – лечебното заведение оказвало здравна помощ на
осигурени лица, при които своевременното диагностициране и лечение е от
значение за запазването и удължаването на здравето на пациентите; лишаването на
лечебното заведение от възможността да оказва своевременна медицинска помощ,
какъвто би бил резултатът от незаплащането на „надлимитната“ помощ влизало в
противоречие с правото на живот на пациента, прогласено в чл.28 от Конституцията. Позовавайки се на забавено изпълнение, счита, че му се дължи и
обезщетение в размер на законната лихва. Искането, с което е сезиран съдът е да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати: сумата
21 992лв. за м. юли 2015г., неизплатена част от сумата, дължима по дебитно
известие №1706/20.08.2015г. към фактура №1702/11.08.2015г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.09.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 6 697лв.; сумата 12 898лв.
за м. август 2015г., дължима по дебитно известие № 1712/17.09.2015г. към
фактура №1707/09.09.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки,
ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2015г. до
31.08.2018г. в размер на 3 820лв.; сумата 37 629лв. за м. октомври 2015г.,
дължима по дебитно известие №1724/17.11.2015г. към фактура № 1719/10.11.2015г.
за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.12.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 10 507лв.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.09.2018г. до
окончателното плащане.
В представения отговор на исковата молба ответникът Н.
е оспорил предявените искове. Оспорва наличието на предпоставките за заплащане
на извършената и отчетена дейност, тъй като тази дейност надхвърля лимитните
стойности, определени с договора, позовавайки се конкретно на изискването на
чл.20 ал.6 от индивидуалния договор, а именно – извършената и отчетена дейност
да е в рамките на стойностите, посочени в Приложение 2 към индивидуалния
договор. Настоява се, че се касае за валидни договорни клаузи, и се оспорва
твърдението на ищеца, че индивидуалният договор е в противоречие със ЗЗО и
предвидените в него права на здравноосигурените лица. Въведено е възражение за
погасяване вземането по давност по чл.111, б.В, пр. последно от ЗЗД.
При така наведените
твърдения и възражения от страните, след
като съобрази оплакванията, изложени във въззивните жалби, съдът прие за установено следното:
Неспорен между страните по
делото е правопораждащият правоотношенията юридически факт - договор №***от 19.02.2015г.,
със страни – Н. – възложител и „М.- ***“ ЕООД – изпълнител. По силата на този
договор изпълнителят се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на
здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБ на Н. за 2015г. за акушерска помощ по
чл.82 ал.1, т.2 от Закона за здравето и на лицата по §7 ал.1 от ЗБН. за 2015г.
болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение №5 член единствен на
Наредба №40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на Н. със съдържание, посочено съответно в приложение №16
/приложение №2 от НРД за МД за 2015г./. С клаузата на чл.18 от договора възложителят
„Н.“ се е задължил да заплаща на възложителя договорената, извършена и отчетена
дейност – БМП по клинични пътеки.
Не се спори и че Н. не е
заплатила стойностите на извършени и отчетени дейности за отчетните периоди - месец юли, август и октомври 2015г., по посочените в
исковата молба фактури и в посочените размери. Не се спори и че сумите –
предмет на фактурите - №1702/11.08.2015г. с дебитно известие №
1706/20.08.2015г.; №1707/09.09.2015г. с дебитно известие №1712/17.09.2015г.; №1719/10.11.2015г.
с дебитно известие №1724/17.11.2015г., представляват стойността на оказаната от
ищеца болнична помощ по клинични пътеки, която надвишава утвърдената стойност
на разходите за съответните отчетни периоди по приложение №2 на Допълнително
споразумение №12/18.08.2015г. към индивидуалния договор. Спорен по делото е
въпросът – дължи ли се заплащане на изпълнената и отчетена надлимитна дейност,
според обвързващите страните клаузи на договора и съобразено със нормативната
уредба, регулираща съответната обществена сфера.
Сключеният между
страните договор е със
специален предмет в сферата на обществените
отношения, свързани със здравното осигуряване, като дейност по набирането на
здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и
тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на
стоки, сферата на обществените отношения, свързани
с опазване здравето на гражданите, уредени със специални закони – Закон за
здравното осигуряване, с националните рамкови договори /НРД/, Закон за
здравето, поздзаконови нормативни актове. Правото на здравно осигуряване, на
достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, е
прокламирано и като основно право на гражданите в основния закон –
Конституцията на РБ – чл.52.
Относими за конкретния правен спор и по повод конкретното правоотношение
между страните, са клаузите чл.20, т.6 и
чл.40 от договора от раздел пети „Цени, условия и срокове за отчитане и
заплащане“, допълнен с ДС №3/06.04.2015г., №12/18.08.2015г. и №14/16.09.2015г.
С чл.20 от договора са регламентирани условията, при които възложителят заплаща
на изпълнителя дейностите по КП, като в т.6 е предвидено извършената и отчетена
дейност по КП да е в рамките на стойностите, посочени в приложение №2 „Стойност
на дейностите, медицинските изделия и лекарствените продукти за лечение на
злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“. Визираното
в чл.20 т.6 от договора условие не е променено по съдържание с ДС №3/06.04.2015г.
С ДС №12/18.08.2015г. е постигнато съгласие за промяна на Приложение №2, която
се свежда до увеличение на размера на стойността за дейност за м. юли 2015г. за
сметка на стойностите на месеците от следващото тримесечие и е прието актуализирано
Приложение №2 /приложено към ДС/. В идентичен смисъл е постигнатото насрещно
съвпадение на волята на страните, обективирано в ДС №14/16.09.2015г., но
касаещо увеличение размера на стойностите за дейност за м. август 2015г., като
същите са увеличени за сметка на стойностите на месеците от следващото
тримесечие. В идентичен смисъл е клаузата на чл.40 ал.2 от договора,
предвиждаща, че възложителят заплаща на изпълнителя за извършена и отчетена
дейност в рамките на стойностите, определени по реда на Правилата и посочени в
Приложение №2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствените
продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична
медицинска помощ“, съгласно чл.24 ал.4, т.2 от НРД за МД за 2015г., неразделна
част от договора, а съгласно чл.40 ал.3 от договора – изпълнителят не може да
отчита с финансово-отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински
изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в Приложение №2 за съответния
месец. Клаузата на чл.40 ал.3 от договора е възпроизведена в ДС №3/06.04.2015г.
- пар.2, т.13. С пар.3, т.2 от същото допълнително споразумение е създадена т.3
към чл.53 от договора, регламентиращ случаи за освобождаване отговорността на
възложителя за заплащане на лекарствени продукти, като е допълнено и че
възложителят не заплаща лекарствени продукти и когато сумите по фактурите и
спецификациите не отговарят на изискванията на чл.40.
Всички цитирани клаузи от
договора и допълнителните споразумения са в смисъл на ограничаване правото на
изпълнителя да получи насрещната престация за извършена и отчетена дейност,
надвишаваща рамките на стойностите, определени в Приложение №2, съответно –
освобождават отговорността на възложителя за изпълнение на съответното
задължение.
Тези клаузи обаче
противоречат на първо място на разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗО, съгласно
която договорите с изпълнителите на медицинска помощ за оказване на медицинска
помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на
медицинска помощ в съответствие с НРД с
анексите към тях, с решението по чл.54 ал.9 и в съответствие със закона. А съгласно чл.35 ал.1 от ЗЗО, задължително
осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.; да избират лекар от лечебно
заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; на спешна
помощ там, където попаднат. Съгласно
императивната разпоредба на чл.55 ал.3 от ЗЗО, Националните рамкови договори не
могат да установяват изисквания за минимален брой на
регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична
помощ; условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения
на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, нито на максимален
брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива
дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ, както и на
ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните
заведения. В чл.45 от ЗЗО е регламентирано задължението на Н. да заплаща
оказването на изброените видове медицинска помощ, като това задължение не е
обвързано с определени от самия осигурител лимити. С нормата на чл.47 от ЗЗО е
предвидено заплащането на оказаната на осигурено лице медицинска помощ да се
извършва с пари от бюджета на Н. от РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ,
като съобразно чл.51 от ЗЗО не се заплаща само медицинска помощ извън обхвата
на чл.45 от ЗЗО и договореното в Националния рамков договор. От друга страна бюджетът
на Н. съобразно даденото в чл.22 ал.1 от ЗЗО определение е основен финансов
план за набиране и разходване на парични средства на задължителното здравно
осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Приходите на Н. съобразно чл.23 от ЗЗО се набират от осигурителни вноски, лихви и други законови приходи на Н.,
целеви субсидии от държавния бюджет за изпълнение на задължения, които
произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална
сигурност, както и трансфери от държавния бюджет, в това число и чрез бюджета
на Министерство на здравеопазването. С разпоредбата на чл.23 ал.2 от ЗЗО е
предвидена възможността при недостиг на средства да се ползват краткосрочни
безлихвени заеми от държавния бюджет. Законът предвижда задължително в бюджета
на Н. да бъде заделен резерв за непредвидени и неотложни разходи – чл.25 от ЗЗО.
Или цитираните законови
разпоредби не предвиждат възможност за отказ от заплащане на оказаната
надлимитна медицинска дейност от страна на Н. на изпълнителите по
индивидуалните договори, сключени при условието на НРД за МД. Напротив – духът
на закона е в насока – предоставяне на Н. всички възможности, така да планира,
организира и пренасочва предоставения му финансов ресурс в рамките на бюджета
на Н., че да изпълни надлежно законово вменените му задължения по гарантиране
на свободен достъп на здравноосигурените лица до своевременна и качествена
медицинска помощ в избрано от тях на територията на страната лечебно заведение,
както и да заплати на последното предоставената медицинска помощ за
гарантираните медицински дейности по чл.45 от ЗЗО. А това е и в съответствие с
основния принцип за уреждане обществените отношения, свързани с опазване
здравето на гражданите, прокламиран в чл.2 от Закона за здравето. Съгласно
цитираната правна норма опазването на здравето на гражданите като състояние на
пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се
гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: равнопоставеност
при ползване на здравни услуги; осигуряване на достъпна и качествена здравна
помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; приоритет
на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите;
предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от
неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; особена здравна
закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически
увреждания и психически разстройства; държавно
участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на
гражданите. Здравеопазването и здравното осигуряване е и основно право на
гражданите, прокламирано в чл.52 ал.1 от Конституцията на РБ - гражданите имат
право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени
със закон. А съгласно ал.2 и ал.3 от чл.52 от КРБ - здравеопазването на
гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и
колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени
със закон; Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на
спорта и туризма.
Съпоставката на клаузите на индивидуалния договор - №***от 19.02.2015г., с
императивната законова уредба, относима към спорните
по делото отношения между ищеца, като изпълнител на медицинска помощ от пакета,
гарантиран с бюджета на Н. по чл.45 от ЗЗО и ответника - Н., сочи, че
посочените клаузи от договора противоречат на императивните правила на закона и
прокламираните с последните основни принципи на задължителното здравно
осигуряване. Постигнатите договорености между изпълнител на медицинска помощ по
чл.45 от ЗЗО и Н. по договора, сключен по реда на чл.59 от ЗЗО, с които се
ограничава броят на изпълняваните от лечебното заведение медицински дейности в
рамките на гарантирания от Н. пакет до определена месечна сума като твърд горен
размер на дължимите от Н. плащания за реално извършени медицински дейности по
отношение на здравноосигурени лица, са нищожни. Уговарянето на такъв лимит на
дейности и плащания от Н. влиза в пряко противоречие с установената в чл.59
ал.2 от ЗЗО забрана - договорите не могат да бъдат сключени при условия,
по-неизгодни от приетите с НРД, както и забраната, визирана в чл.55 ал.3 от ЗЗО
- в Националния рамков договор и договорите с изпълнители на медицинска помощ не
могат да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от
осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК,
на забраната да бъдат предвиждани максимален брой извършвани дейности и за
разпределение на квоти за изпълнение на такива дейности в болничната помощ,
както и на забраната да се предвиждат ограничения в обема и да се въвежда
разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения.
Ето защо, като е стигнал до същите изводи и е уважил
осъдителните искови претенции за сумите 12 898лв. за м. август 2015г., дължима
по дебитно известие №1712/17.09.2015г. към фактура №1707/09.09.2015г., ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 31.08.2018г. в
размер на 3 820лв.; 37 629лв. за м. октомври 2015г., дължима по дебитно
известие №1724/17.11.2015г. към фактура №1719/10.11.2015г., мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.12.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 10
507лв. - за извършена болнична помощ по клинични пътеки по договора, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 01.09.2018г. до окончателното
плащане, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение и същото следва да бъде потвърдено. В този смисъл въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник се явява неоснователна.
Основателна е и въззината жалба на жалбоподателя ищец
срещу тази част от решението, с която са отхвърлени исковете за присъждане на сумата
21 992лв. за м. юли 2015г., неизплатена част от сумата, дължима по дебитно
известие №1706/20.08.2015г. към фактура №1702/11.08.2015г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки по процесния договор, ведно с мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 6
697лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2018г. до
окончателното плащане, като погасени по давност.
По отношение на противопоставените правопогасяващи
възражения на ответника за погасяване по давност на вземанията, от значение за основателността
на тези възражения е характерът на задължението. Съгласно чл.35 от договора, плащанията на изпълнителя се извършват до
30-то число на месеца, следващ отчетния. Макар че е визиран период на
изпълнение, касае се за определяне начин на изпълнение на неделимо задължение.
Разпоредбата на чл.111 б.В от ЗЗД се отнася за изключение и тя не може да се
тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични
плащания, които са подобни на наемите и лихвите. Тук не се касае за правоотношение,
аналогично на примерно посочените в ТР №3/2011г. Касае се за частични плащания
на годишна стойност на дванадесет части. Ето защо по отношение на вземането сумата
21 992лв. за м. юли 2015г., неизплатена част от сумата, дължима по дебитно
известие №1706/20.08.2015г. към фактура №1702/11.08.2015г. е приложима общата
петгодишна давност. В случая плащането за дейностите - извършена болнична помощ
по клинични пътеки за м. юли 2015г. по дебитно известие №1706/20.08.2015г. към
фактура №1702/11.08.2015г., е следвало да се извърши до 30-то число на м.
август 2015г. Исковата молба е предявена на 31.08.2018г. – т.е. преди изтичане
на петгодишния давностен срок. В този смисъл първоинстанционният съд неправилно
е приел, че вземането за м. юли 2015г. е погасено по давност.
По изложените съображения обжалваното решение в
осъдителната му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а в отхвърлителната му част, следва да бъде отменено, като се
постанови друго, с което осъдителна искова претенция за сумата 21 992лв.
за м. юли 2015г., неизплатена част от сумата, дължима по дебитно известие №1706/20.08.2015г.
към фактура №1702/11.08.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки
по процесния договор, както и акцесорните претенции за мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 6 697лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2018г. до
окончателното плащане, следва да бъдат уважени. Като последица от изхода на
делото пред въззивната инстанция следва да бъде отменено и решението в частта,
с която „М.“ ЕООД е осъдена да заплати на Н. разноски по съразмерност в
размер на 92лв. – разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в
първоинстанционното производство в пълен размер, които съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК са в размер на 7 041лв. Или
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително разноски в
размер на 2 159,43лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, във вр.
с чл.273 от ГПК, жалбоподателят – ответник следва да заплати на жалбоподателя –
ищец разноски за въззивното производство, които са 574лв., представляващи
заплатена ДТ.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №122/06.03.2019г.
по т.д. №668/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която Н. /Н./, Булстат *** е осъдена
да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***следните суми: 12 898лв. за м. август 2015г., дължима по дебитно известие
№1712/17.09.2015г. към фактура № 1707/09.09.2015г. за извършена болнична помощ
по клинични пътеки по договор №***от 19.02.2015г., ведно с мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 3 820лв., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная 01.09.2018г. до окончателното плащане; 37 629лв. за м. октомври 2015г.,
дължима по дебитно известие №1724/17.11.2015г. към фактура №1719/10.11.2015г.
за извършена болнична помощ по клинични пътеки по договора, ведно с мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.12.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 10 507лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.09.2018г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решение №122/06.03.2019г.
по т.д. №668/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „М.“ ЕООД, ЕИК ***срещу Н. ***, Булстат *иск за сумата
21 992лв. за м. юли 2015г., неизплатена част от сумата, дължима по дебитно
известие №1706/20.08.2015г. към фактура №1702/11.08.2015г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки по договор №***от 19.02.2015г., ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2018г. в
размер на 6 697лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2018г.
до окончателното плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. ***, Булстат ****** ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П.сумата от 21 992лв. за м. юли 2015г., неизплатена
част, дължима по дебитно известие №1706/20.08.2015г. към фактура
№1702/11.08.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки по договор №***от
19.02.2015г., ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от
01.09.2015г. до 31.08.2018г. в размер на 6 697лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.09.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. ***, Булстат ***** ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П.разноски за
първоинстанционното производство в размер на 2 159,43лв., както и разноски за въззивното производство в размер
на 574лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: