Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260057 20.05.2021 г.
гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Капка Вражилова
секретар
Петя Делчева……………...………….………………………………..
прокурор ……………..…….…………………………………………………….
като
разгледа докладваното от председателя съдия Тянкова ВНЧХД № 629 по описа на
Окръжен съд – Хасково за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318
и сл. от НПК.
С присъда № 260003 от 21.10.2020 г., постановена по НЧХД № 81/2019
г., Районен съд – Ивайловград е признал подсъдимия К.Б.А., ЕГН: **********,*** за виновен в това, че на 31.08.2018 г.
около 19.30 часа в село К., община И., в съучастие като съизвършител с Р.Б.А. е
причинил на И.С.М. *** телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: разкъсно – контузна
рана в окосмената част на главата в дясната теменно – тилна област;
кръвонасядане по клепачите на дясното око, дясната скула, лигавицата на дясната
буза, горния клепач на лявото око, по дясната гръдна половина; частично
отчупване на короната на трети горен десен зъб; охлузване по лявата и дясна
лакътни стани, лявата колянна става, лявото и дясното бедро, под лявата колянна
става – престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл.
78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Със същата присъда Районен съд –
Ивайловград е признал подсъдимия Р.Б.А., ЕГН: **********,***, за виновен в
това, че на 31.08.2018 г. около 19.30 часа
в село К., община И., в съучастие като съизвършител с К.Б.А. е причинил на И.С.М.
*** телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: разкъсно – контузна рана в окосмената част
на главата в дясната теменно – тилна област; кръвонасядане по клепачите на
дясното око, дясната скула, лигавицата на дясната буза, горния клепач на лявото
око, по дясната гръдна половина; частично отчупване на короната на трети горен
десен зъб; охлузване по лявата и дясна лакътни стани, лявата колянна става, лявото
и дясното бедро, под лявата колянна става – престъпление по чл. 130, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв.
С присъдата двамата подсъдими са
осъдени всеки поотделно да заплати на пострадалия И.С.М. сума в размер на 500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
извършеното престъпления по предявения граждански иск, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 31.08.2018 г.
Двамата подсъдими са осъдени да
заплатят дължимата държавна такса съответно на размера на уважения граждански
иск, както и разноските в полза на пострадалия и в полза на съдебната власт.
Присъдата е обжалвана от защитника
на двамата подсъдими с наведени доводи за съществено нарушение на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и при необоснованост на решаващите
изводи. Съдът е приел обвинението за доказано на база избирателно подбрани доказателства,
основна на гласни доказателства, които били вътрешно противоречиви, както и на
показанията на разпитаната като свидетел съпруга на частния тъжител. По този
начин не бил извършен взаимен анализ на всички събрани по делото доказателства
и те не били ценени в тяхната съвкупност, което довело до постановяване на
присъдата в нарушение на чл. 303 НПК. Отправя се искане за отмяна на присъдата
в наказателната и гражданската част, както и в частта за присъдените държавни
такси и съдебни разноски и за постановяване на друга, с която подсъдимите да
бъдат признати за невиновни по предявените им обвинения. В заключителната
пледоария защитникът адв. Р. поддържа подадената жалба. Посочва, че в приетата
от районния съд фактическа обстановка по делото имало противоречия относно
мястото, където е нанесен побоя. Основната свидетелка по делото била
заинтересована, а изложените от нея факти не можели да послужат за база на
направените окончателни фактически и правни изводи. Останалите доказателства
били непреки (косвени) и не можели да допринесат за изясняване на фактите. По
делото се разпитал и друг свидетел, незаинтересуван, който посочва, че частния
тъжител подгонил двамата подсъдими, сам паднал на няколко места и се ударил в
кол до една телена ограда. Това обаче не фигурирало в показанията на съпругата
на частния тъжител и не било взето предвид от районния съд.
Двамата подсъдими, редовно
призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата и
обвинението срещу тях.
В заключителната си пледоария
повереникът на частния тъжител, адв. М., посочва, че не са допуснати нарушения
нито на процесуалния, нито на материалния закон, като районният съд е
постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка.
Инцидентът не бил предизвикан от пострадалия. Безспорно били установени
механизмът на причиняване на нараняванията и периода на възстановяване, както и
причините за нанесения побой. Отправя се искане за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Частният тъжител И.М. се явява лично
в съдебно заседание и отправя искане за потвърждаване на присъдата.
В хода на въззивното производство пред Окръжен съд – Хасково са приети
заключенията по три отделни съдебно-медицински експертизи, назначени в първото
по делото съдебно заседание.
Хасковският Окръжен съд, като взе
предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пострадалият И. М. и съпругата му
свидетелката А. М. се занимавали с отглеждането на животни - крави. На
31.08.2018 г. след прибирането на животните в края на деня пострадалият и
съпругата му седнали да ги доят в обора. При тях се намирала и дъщеря им. Малко
след това в двора на къщата влезли двамата подсъдими К.А. и Р.А., които казали:
„Къде е тоя?“, като имали предвид М.. Свидетелката А. М. не могла да им обърне
много внимание, тъй като не знаела по какъв повод идват, а и в този момент
дояла животните, седейки на малко столче. М. се намирал в другия край на обора,
като също седял на столче и доял животните. К.А. и Р.А. се насочили към него,
разменили си на бързо няколко реплики и го повалили на земята. Свидетелката М.
видял само, че съпругът й се намира на земята, тъй като нямало много добра
видимост от позицията, на която се намирала. Тя била изненадана и не можела да
си обясни каква е причината за това. След като го бутнали на земята,
пострадалият М. се изправил, излязъл от обора, и след малко се върнал, като
носел дълга дървена пръчка (тип дървен прът). Щом го видели, двамата подсъдими
тръгнали срещу него, изтръгнали пръчката от ръцете му, съборили го на земята и
започнали да го бият. В хода на нанасяните удари тримата се придвижвали към
вратата на обора, прекосили прага и впоследствие излезли извън обора, като
двамата подсъдими продължили да му нанасят удари. М. през цялото време се
намирал на земята и се опитвал да се защити. Подсъдимите били надвесени над
него и го удряли с юмруци и с крака. В един момент подсъдимият К.А. се озовал
на земята. Точно тогава покрай двора на пострадалия минал и свидетелят А. А.,
който също гледал животни - крави и вече се връщал у дома, за да ги прибира.
Свидетелят А. видял, че подсъдимият К.А. и пострадалият М. се намирали на
земята, разбрал, че има спречкване и извикал силно към тримата: „Чакайте, какво
правите, ще се изтрепете, бе?“. В момента на появата си свидетелят А. се
намирал на около 5-6 метра от обора на пострадалия М.. След това подсъдимите К.А.
и Р.А. излезли от двора на М. и се отдалечили в неизвестна посока. Свидетелката
А. М., като видяла, че подсъдимите се отдалечават, отишла до чешмата, взела
малко вода и я плиснала върху лицето на пострадалия, който бил замаян. Пострадалият
М. се изправил е започнал да хвърля различни предмети по двамата подсъдими, но
не успял да ги достигне. Свидетелят А. се отдалечил в посока към дома си, за да
прибере неговите животни. Свидетелката А. М. помолила съпруга си да седнат и
видяла, че той има рана на главата си, от която течала кръв, окото му било
подуто и посинено. След като М. се съвзел, се обадил по телефона на полицията,
а съпругата му се върнала отново в обора, за да довърши доенето на кравите.
След като приключила, отново се върнала при М. и двамата седнали пред къщата,
за да чакат пристигането на полицията.
След инцидента пострадалият И. М.
подал сигнал до РУ – Ивайловград, на който се отзовали полицейските служители
И. М. и М. А. Сигналът бил получен около 19.50 часа. Свидетелите М. и А. се
отправили към дома на М. и при пристигането си го заварили да седи пред къщата, до стълбите на входната
врата, заедно със съпругата си А. М. М. и А. констатирали, че видимо по външния
вид на М. имало следи от рани по левия крак и лявата ръка, синина на дясното
око, както и следи от кръв по задната част на главата. М. и А. снели писмени
обяснения от пострадалия и неговата съпруга, които се отправили към ЦСМП –
Ивайловград. В резултат на оперативно – издирвателни действия за кратък период
от време свидетелите М. и А. установили подсъдимите К.А. и Р.А., снели им
обяснения и им съставили протокол за предупреждение. При снемането на
обясненията подсъдимите посочили, че е имало по-рано през деня спречкване между
тях и пострадалия, но без физически контакт, по повод на спор за преминаване на
животни през имота на М..
Впоследствие, около една седмица
по-късно, по възлагане от Началник на РУ – Ивайловград свидетелят А. А.
изготвил справка по сигнала, приобщена по делото.
В приетото по делото заключение по
назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 84/2021 г. вещото
лице д-р Е. е установило, че пострадалият И.М. е получил следните увреждания:
травма в областта на главата – разкъсно контузна рана в окосмената част на
главата; кръвонасядане по клепачите на двете очи; кръвонасядания на лигавицата
на дясната очна ябълка; на дясната скула и дясната буза; отчупване на част от
короната на трети горен десен зъб; травма на гръдния кош – кръвонасядане в лявата
половина; травми по крайниците – охлузвания по двете ръце и левия крак.
Описаните увреждания били причинени от действие на твърд тъп предмет и можели
да се получат при побой, нанесен по начина и при обстоятелствата, описани по
делото. Вещото лице е посочило, че с тези увреждания е причинено разстройство
на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК, а срокът за възстановяване
е до 20 дни. Счупването на зъбната коронка подлежало на стоматологично лечение.
В приетото по делото заключение по
назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 85/2021 г. вещото
лице д-р Е. е установило, че подсъдимият Р.А. е получил следните увреждания:
кръвонасядане в дясната половина на гърба; кръвонасядане на левия крак. Описаните
увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и можели да се получат
при побой с твърди предмети, нанесени по начина и при обстоятелствата описани
по делото. По този начин било причинено страдания, без разстройство на
здравето, а срокът за възстановяване е до 15 дни.
В приетото по делото заключение по
назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 86/2021 г. вещото
лице д-р Е. е установило, че подсъдимият К.А. е получил следните увреждания:
кръвонасядания на дясната мишница. Описаните увреждания са причинени от
действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при побой с твърди
предмети, нанесени по начина и при обстоятелствата описани по делото. По този
начин било причинено страдания, без разстройство на здравето, а срокът за
възстановяване е до 15 дни.
Гореизложената фактическа обстановка
се основава на събраните в първоинстанционното и въззивното производство
доказателства.
Присъдата, предмет на настоящата
проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила,
гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил
към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена
от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е
изградил обосновани изводи досежно виновността на подсъдимите К.А. и Р.А. в
извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което са
привлечени към наказателна отговорност.
Настоящият съдебен състав не споделя
доводите, изложени във въззивната жалба и поддържани от защитника на двамата
подсъдими относно избирателния подход на районния съд при оценката на
доказателствата. Избирателен означава подход, при който съдът, без да обсъжда
всички доказателства, подбира само една част от тях и ги интерпретира
тенденциозно и неправилно. В настоящия случай не се установява подобен подход
от страна на районния съд. Напротив, видно от текста на мотивите към присъдата,
съдът изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Взети са
предвид както показанията на свидетелите А. М., И. М. и М. А., така и
обясненията на двамата подсъдими, като е проведена съпоставка между тях.
Значително място е отделено на обсъждане на заключението на съдебномедицинския
експерт. При обсъждане на всички тези доказателства районният съд е установил
между кои от тях съществуват противоречия и несъответствия, кои от тях
установяват и доказват правнорелевантните и съставомерни факти по делото и на
тази основа е посочил кои доказателства кредитира и кои – не, както и
основанията за това. Районният съд е изложил доводи в мотивите и защо не
кредитира обясненията на двамата подсъдими, позовавайки се на конкретни
противоречия и несъответствия в защитната теза, особено в частта относно първоначалния
повод за инцидента, нанасянето на ударите и получените травми от частния
тъжител.
Не се установява твърдяното от
защитата разминаване между фактите и обстоятелствата, изложени в тъжбата, и
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, най-вече досежно
мястото на инцидента. В тъжбата е посочено, че двамата подсъдими са нахлули в
обора на пострадалия М. и там е започнало първоначално нанасянето на удари. В
хода на съдебното следствие съдът с помощта на събраните доказателства е
изяснил вече конкретните детайли относно мястото, на което се е разразил
инцидента. Конкретизирането на прага на обора и извън него, в двора на къщата,
не води до извода, че тъжбата страда от недостатъци относно мястото на
деянието, нито пък че районният съд е допуснал процесуално нарушение при
установяване на фактите по делото. Всеки подобен инцидент като сбиване, в което
участват две или повече лица, не може да се разглежда като едно статично
събитие – с неизменно и точно фиксирано местоположение. Самото естество на
сбиването между физически лица предполага една динамична среда, в която имало
цяла последователност от движенията на тялото и крайниците, водещи до изменение
и изместване на положението на участниците в пространството. Ето защо не е
изненадващо, че освен в обора, побоят е продължил и на неговия праг, а след
това и пред вратата на обора, в двора на имота. В тази насока е неточно да се
твърди, че пострадалият бил „триактно нападнат“ и „триактно бит“. В случая не
става дума за три отделни акта или три отделни нападения – всички удари
съставляват едно комплексно цяло, оформящо нанесеният побой и имат общ,
съвкупен резултат, изразяващ се в получените от пострадалия травматични
увреждания.
Неправилно се твърди, че изводите на
районния съд били основани най-вече на показанията на свидетелката А. М.
Напротив, както се посочи, съдът е обсъдил всички доказателства. А показанията
на свидетелката М. са от значение в онази степен, в която тя се явява
единственият очевидец на случката от самото й начало. Безспорно следва да се
отчита факта, че свидетелката е съпруга на свидетеля. Но това обстоятелство не
може да бъде единственото основание да се игнорират нейните показания, още
повече, че именно двамата подсъдими са тези, които са нахлули в дома на
пострадалия и свидетелката – тя възприема събитията, намирайки се в собствения
си дом, поради което нейните показания са пряк доказателствен източник. Като
аргумент се изтъква, че нейните показания давали една „много по-широка
фронтална картина на събития, неслучвали се според описанието на частната
тъжба“. Показанията на свидетелката отразяват нейните възприятия, които
започват от момента на влизането на двамата подсъдими в обора до
преустановяването на техните действия и отдалечаването им от мястото на
инцидента. Свидетелят не може да бъде ограничаван да описва в показанията си
само до това, което пряко съответства на посоченото в тъжбата. Напротив, именно
факта, че свидетелката М. е описала толкова допълнителни детайли от
обстановката опровергава твърдението, че същата е заинтересована, тъй като в
противен случай показанията й би следвало да са структурирани по такъв начин,
че да са пряко повторение на тъжбата.
Неправилно
са интерпретирани и приетите в първоинстанционното производство съдебномедицински
заключения, като е посочено, че те подкрепяли обясненията на двамата подсъдими
– че подсъдимият ги е подгонил, паднал е на няколко места и се е ударил в кол,
който носел. Съдебномедицинските заключения, включително и тези, които са
приети във въззивното производство, установяват отделни травматични увреждания,
но не може да се приеме, че те подкрепят обясненията на двамата подсъдими.
Падането на няколко места не е падане от само себе си, а е част от динамиката
на побоя, при който в различни моменти се е променяло положението на
пострадалия, включително същият е падал и на земята. Спорният удар в кол е
недоказан по делото, още повече, че мястото на отделните травми не съвпада с
евентуалното носене на кол и евентуално падане върху него – нито раната на
главата, нито кръвонасяданията по клепачите, дясната скула, клепачите и дясната
гръдна половина, не могат да бъдат обяснени с боравенето с дървен кол, още
по-малко отчупването на коронката на зъб. Охлузванията по крайниците също не
могат да бъдат обяснени с носенето на дървения кол.
В допълнение към изложеното следва
да се имат предвид и уточненията, които вещото лице д-р Е. е направил по време
на разпита си във въззивното производство. По отношение на разкъсно контузната
рана в областта на окосмената част от главата се посочва, че вероятно е
причинена от удар с юмрук, но не повече от два. Аналогичен е механизма на
отчупване на коронката на трети горен десен зъб, което също е причинено от
юмручен удар. Травмата в областта на торса, т.е. в лявата половина на гръдния
кош, е описана като нехарактерна и за нея вещото лице допуска, че може да е
причинена както от удар с юмрук, така и от удар с крак. Охлузванията по долните
и горните крайници са описани като типични теренни травми, с вероятен произход
от падането на терена и тъй като повечето от тях са в лявата страна, се
предполага, че това е поради падането на пострадалия на една страна и заемането
на защитна поза срещу ударите, които са в посока от горе на долу. Вещото лице
не допуска тези охлузвания да са получени от въздействието на тояги, лостове,
летви, клони и други подобни. С тези уточнения се дава отговор и на
аргументите, въведени в заключителната пледоария на защитника.
Показанията на свидетеля А. относно
видяното от него не опровергават горните изводи. Свидетелят А. се появява във
финалния етап от развитието на инцидента и единствено успява да види, че
подсъдимият К.А. по това време се е намирал на земята, а пострадалият М. е бил
в полуизправено положение. Това отбелязване обаче не подкрепя защитната теза на
двамата подсъдими, че всъщност те били нападнати от пострадалия М., тъй като
свидетелят А. не споменава да е видял нанасянето на удари от страна на тъжителя
нито спрямо К.А., нито спрямо Р.А..
Както в първоинстанционното, така и
във въззивното производство, не се доказва тезата, че тъжителят М. е употребил
алкохол и под негово въздействие се е държал агресивно спрямо подсъдимите К.А.
и Р.А.. Посоченото от свидетеля М. А., че му се е „сторило“, че пострадалият
имал „лек дъх на алкохол“ е толкова колебливо и неясно, че не може да служи
като сигурна доказателствена основа за установяването на това твърдение на
защитата.
Останалите изводи на районния съд
относно обективната и субективната страна на деянието са правилни и
законосъобразни. Двамата подсъдими са действали при условията на съучастие –
налице е формата на съизвършителство, тъй като и двамата са участвали в
осъществяване на изпълнителното деяние, нанасяйки отделни удари с ръце и крака
върху тялото на пострадалия, които съвкупно са довели до травматичния резултат.
Деянието е извършено при пряк
умисъл, доколкото и двамата подсъдими са съзнавали противоправността и
обществената опасност на действията си и са целели настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне на наказанието правилно
е приложен института на чл. 78а НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. За престъплението по
чл. 130, ал. 1 НК са предвидени алтернативно наказание лишаване от свобода до
две години или пробация. От друга страна, съдът е установил от справката за
съдимост, че двамата подсъдими са с чисто съдебно минало и нямат предходни
осъждания, а от деянието не са причинени имуществени вреди. Наложеното
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. осъществява изцяло
целите на генералната и личната превенция по чл. 36 НК. Изводите на
първоинстанционния съд относно вида и размера на наложеното наказание се споделят
изцяло и от настоящия съдебен състав.
Правилно е определен и размера на
уважените граждански искове, които се явяват справедливо обезщетение за
претърпените от тъжителя неимуществени вреди. Районният съд не е проявил
максимализъм и е основал преценката си на характера и естеството на причинените
неимуществени вреди.
С оглед на така изложените
съображения, въззивната жалба следва да се остави без уважение, а постановената
първоинстанционна присъда – да се потвърди.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003/21.10.2020
г., постановена по НЧХД № 81/2019 г. на Районен съд – Ивайловград.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.