Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.12. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
09.11. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 322 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Е.Н.П. синдик на
„А.В.Т.“ СД -
в несъстоятелност, с ЕИК: ****, в производство по несъстоятелност по
т.д. №74 по описа на Старозагорски окръжен съд за 2014 г.,
ведно с неограничено отговорните съдружници в дружеството В. Т. и А.Т. против А.Т.Т., с ЕГН:**********, с
адрес: ***; и Р.А.Т., с ЕГН:**********, с адрес: ***.
В исковата
молба се твърди, че с Решение №263 от 03.06.2014г., постановено по т.д. №74 по
описа на Старозагорски окръжен съд за 2014 г. е открито производство по
несъстоятелност за „А.В.Т.“ СД и за неограничено отговорните съдружници в
дружеството В. С. Т. и А.Т.Т.. На 13.08.2010 г. между „Д.А.Л.“ ЕООД, с ЕИК:***
като лизингодател и първия ответник А.Т.Т. като лизингополучател е бил сключен
Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства №002 183 А1/13.08.2010 г.
По силата на договора „Д.А.Л.“ ЕООД се задължило да придобие от трето лице „А.В.“
ЕООД лек автомобил марка Ш. (С.) модел К. (С.), който видно от Приложение №1
към Договора е с шаси №KL1JF69RJAK661230 и двигател №Z20S1349246K. Съгласно
договореното „Д.А.Л.“ ЕООД се задължило да представи за ползване на А.Т.Т.
посочения автомобил, като последният се задължил да ползва превозното средство
и да заплаща възнаграждение на лизингодателят под формата на лизингови вноски.
Общо дължимата сума по договора била в размер на 21 932,62 евро, в това число
главница, лихви, такси, застраховки и данъци. Съгласно договореното,
лизингодателят запазил собствеността върху автомобила за целия срок на
Договора, като лизингополучателят имал право да придобие собствеността на
превозното средство след изплащане на дължимите суми по договора.С
приемо-предавателен протокол от 30.08.2010 г. „Д.А.Л.“ ЕООД е предоставило на А.Т.Т.
описания по-горе автомобил.
Заявено е, че
видно от представената справка за регистрирани плащания за период от 01.01.2010
г. до 30.10.2015 г. на „Д.А.Л.“ ЕООД, А.Т.Т. е изплатил изцяло дължимите суми
по Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства №002 183 А1/13.08.2010
г. След изплащане на всички дължими суми по договора за А.Т.Т. е възникнало
правото да придобие собствеността върху автомобила на основание чл. 5 от
Договора вр. с т.1.3. от Общите условия към ДФЛ на ППС.
На
27.10.2014 г. с Молба-декларация с нотариална заверка на подписа с peг. №3511
на нотариус Д.Г., с peг. №*** на Нотариалната камара А.Т.Т. дал съгласие лекият
автомобил Ш. (С.) модел К. (С.), с шаси №KL1JF69RJAK661230 и двигател
№Z20S1349246K, предоставен му по-рано за ползване съгласно Договор за финансов
лизинг на пътни превозни средства №002 183 А1/13.08.2010 г., да бъде прехвърлен
в собственост на втория ответник по делото Р.А.Т..
С договор
за прехвърляне на собственост на МПС с нотариална заверка на подписите с peг.
№3512 от 27.10.2014 г. на нотариус с peг. №*** на Нотариалната камара „Д.А.Л.“
ЕООД прехвърлило собствеността върху посочения автомобил на Р.А.Т., Сочи се, че
видно от договора от 27.10.2014 г., срещу прехвърленото право на собственост на
превозното средство прехвърлителят „Д.А.Л.“ ЕООД е получил цена, за която
последният декларира, че му е била изплатена изцяло преди подписването на
договора, съгласно условията на договор за финансов лизинг
№0002183А1/13.08.2010 г., т.е. от А.Т.. Владението върху автомобила, предмет на
договора за прехвърляне на собственост на МПС от 27.10.2014 г., било предадено
на Р.А.Т. в деня на сключване на сделката, съгласно приемо-предавателен
протокол от 27.10.2014 г.
С
извършеното от А.Т.Т. след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност на „А.В.Т.“ СД - в несъстоятелност (03.06.2014 г.), за
негова сметка дъщеря му Р.Т. е придобила лизинговия автомобил.
Считайки,
че от правна страна, случилото се съставлява безвъзмездно прехвърляне на
правото да се придобие автомобила, т.е. цесия, синдикът предявил иск за
прогласяване на нищожността на тази цесия и за заплащане на съответно
обезщетение срещу настоящите ответници, като предявените искове са отхвърлени с
влязло в сила решение № 52/11.02.2019 година на Апелативен съд Пловдив по т.д.
№ 503/2018 година по описа на същия съд, постановено по въззивно обжалване на
решение №251/17.05.2018 г. по т.д. № 26/2016 г. на Окръжен съд С.З.. Според
това обвързващо страните решение, синдикът е направил погрешна преценка, че
отношенията между ответниците разкриват договор за цесия. Според решението,
такъв договор би бил възможен при наличие на доказателства за съвпадение на две
насрещни волеизявления, а доказателство за волеизявление на Т. липсвало. Според
Апелативен съд Пловдив (ПАС), реално, при комплексно тълкуване на
материализираното в молбата-декларация волеизявление, същото следвало да се
определи като делегация - изразява се желание да се придобие автомобила и се
дава нареждане лизингодателя да изпълни задължението си за прехвърляне на
собствеността на едно трето лице - Р.Т.. Самата делегация не води до
разместване на блага, но в изпълнение на нареждането за прехвърляне на
собствеността върху автомобила, Р.Т. е придобила този автомобил срещу цена,
която е изплатена от А.Т., т.е. без да престира нищо от своето имущество. Това,
при липсата на други доказателства, според ПАС сочело, че причината за
стореното е желанието на Т. да предостави безвъзмездно правото на собственост
на автомобила на дъщеря си т.е. да я надари, и именно тази сделка е трябвало,
според ПАС, да бъде атакувана от синдика по реда на чл.646 ал.1 т.3 ТЗ.
С оглед
постановеното от ПАС и съдържащите се в решението му съображения относно
тълкуването на действителната воля на страните и действителното съдържание на
осъществените след датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност действия и сделки, според синдика, следва да
се приеме, че сделката, с която Т. е предоставил безвъзмездно на дъщеря си
правото да придобие в собственост автомобила, е нищожна, съгласно чл. 646 ал.1
т.3 от ТЗ, и Р.Т. е длъжна да върне в масата на несъстоятелността полученото до
размера на сумата, с която се е обогатила. Сумата, с която се е обогатила се
равнява на стойността на автомобила към датата на придобиването му, която
според експертните заключения, които са изслушвани по т.д. № 26/2016 г. на
Окръжен съд С.З., възлиза на 15 314,87 лева.
Синдикът моли
съда да постанови решение, срещу ответниците, с което да прогласи за нищожна по
отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „А.В.Т.“ СД - в
несъстоятелност ЕИК: **** и на неограничено отговорните съдружници В. С. Т. с
ЕГН: ********** и А.Т.Т. с ЕГН: ********** извършената на 27.10.2014 г. помежду
им сделка, по силата на която Р.А.Т. е придобила за сметка на А.Т.Т.
собствеността върху лизингова вещ лек автомобил марка Ш. (С.) модел К. (С.), с
peг. №СТ1799АТ, шаси №KL1JF69RJAK661230 и двигател №Z20S1349246K от
лизингодателя „Д.А.Л.“ ЕООД с ЕИК:***, като се убеди, че са налице
предпоставките предвидени в чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Наведени са
твърдения, че придобивайки собственост върху лизинговия автомобил Р.А.Т. се е
обогатила за сметка на А.Т.Т. и съответно - за сметка на масата на
несъстоятелността със стойността на придобитото имущество, т.е. със сумата от
15314,87 лв.
Синдикът моли,
да се осъди Р.А.Т. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „А.В.Т.“
СД - в несъстоятелност ЕИК: **** и на неограничено отговорните съдружници В. С.
Т. с ЕГН: ********** и А.Т.Т. с ЕГН: ********** сумата 15 314,87 лв.-
стойността на имуществото, което без основание е придобила за негова сметка.
Моли, да
се присъдят в полза на масата на несъстоятелността съдебните и деловодни
разноски.
По делото е
постъпил отговор на исковата молба
от ответника А.Т.Т., с който оспорва изцяло предявените искове.
Оспорва
изцяло, както изложената фактическа обстановка, така и нейната правна
квалификация и индивидуализация сторена от синдика.Счита предявените искове за
недопустими и неоснователни.
Изложени
са аргументи, че с измененията на разпоредбата на чл.649 ал.1 от ТЗ (изм. ДВ,
бр.20/2013 г.) се установил кратък едногодишен срок за предявяване на всички
искове, целящи попълване масата на несъстоятелността, визирани в чл.645, чл.646
и чл.647, както и по чл.135 от ЗЗД, от откриване на производството по
несъстоятелност, респ. от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ.
С исковата молба
ищецът твърдял, че са налице предпоставките предвидени в чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ, като ответникът счита, че това твърдение и противоречие с императивните
разпоредби на ТЗ така предявени същите са депозирани пред съда в просрочие, т.е
отвъд преклузивния за този иск процесуален срок по чл. 649 ТЗ - едногодишен
такъв, т.е. исковете се явяват недопустими.
Според ответника,
синдика не е активно легитимиран да предявява тези искове, това е така, защото
при трайната съдебна практика дарението не подлежи на разваляне, а на отменяне
в случаите на чл. 227 ЗЗД. Твърди се, че същия не е легитимиран в
производството по несъстоятелност да предявява искове за отменяне на дарение в
случаите на чл. 227 ЗЗД. Правото да иска отмяна на дарение има само дарителя
,не и синдика, същият не е посочен като легитимирана страна да предявява иска по
чл.227 ЗЗД. Синдикът не е легитимиран да води производството по чл.55 ЗЗД на
самостоятелно основание така, както се сочело в исковата молба,
Посочено е,
че синдикът има правомощия само в разписаните му от закона /ТЗ/ за попълване на
масата по несъстоятелност в изрично посочени там хипотези. Изцяло оспорва в
правния мир да е било налична твърдяната облигационна връзка - дарение - между А.Т.Т.
и Р.А.Т..Оспорва да е имал дарствени намерение при кое да е от действията наведени
от синдика, така щото същото да бъде легитимирано като дарствено намерение с
мотиви за надаряване на Р.А.Т. с процесното МПС. Твърди, че такива мотиви и
такова волеизявление за дарение от негова страна няма, като няма и
волеизявление сторено към него от страна на Р.А.Т., че приема МПС като дарение.
Счита, че договорът за финансов лизинг на
пътни превозни средства №002 183 А1/13.08.2010 г. е сключен преди посоченото
Решение №263 от 03.06.2014г., постановено по т. д. №74 по описа на
Старозагорски окръжен съд за 2014 година, с което е обявена
неплатежоспособността на „А.В.Т." СД .Отбелязва, че правото за придобиване
на веща /МПС/ предмет на договора е възникнало към момента на сключване на този
договор, а именно 2010 година-момента на сключване на договора за лизинг. Процесният
автомобил, който е на лизинг е използван повече от 5 години /периода от
сключване на договора за лизинг до момента на молбата декларация/ при
изчисляване на нормалното му амортизация, овехтяване, изхабяване по никакъв
начин не би могъл да бъде с пазарна стойност в размер на от 15314,87лв.
Ответникът
счита, че този автомобил нито по балансова стойност на лизингодателя, нито по
пазарни цени, нито по застрахователна стойност, нито по каквито и да е други
обективни критерии не би могъл да доближи претендирания размер от синдика
15314, 87лв - равна на стойността на превозното средство към датата на
сключване на сделката, което е изцяло неоснователно по основание и по размер.
Твърди се, че договорът за финансов лизинг за процесното
ПТС е сключен към момента, в който
ответникът е в брак с В. С. Т., ЕГН **********. Така претендираните права върху
веща са придобити при условията на общност със съпругата му - СИО. Моли, да се отхвърли, като недопустим и/или като неоснователен
предявения иск по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Р.А.Т.,
в който са изложени подробни аргументи за недопустимост на предявените искове.
Твърди, че
Договор за дарение - прехвърляне веща /МПС/ не е подписвала и сключвала и ,че е
придобила собствеността върху автомобила въз основа на надлежно сключен договор
за прехвърляне собствеността на МПС между нея в качеството й на приобретател и
„Д.А.Л. ЕООД - клон С.З. като прехвърлител от 27.10.2014г. peг. № 3512 на
нотариус Д.Г. рег.№ *** от НК.
Посочва, че при тази сделка стойността на прехвърляния
автомобил е описана със стойност 1500 лева, при което претендираната сума с предявения
иск в размер на 15314, 87 лв. е неоснователен. По времето, когато придобила
това МПС, ответницата твърди, че не е знаела, същото да е било част от маса на
несъстоятелност, нито пък е знаела за посоченото от синдика открито
производство по несъстоятелност на „А.В.Т.“ СД. Позовава се на изтичане на срока по чл.649 от ТЗ.
Според
ответницата, синдикът не е активно процесуално легитимиран да предяви исковете
въведени в процеса с настоящата искова молба - да прогласи нищожност на сделка
като и да осъди нея като ответник за сумата от 15314,87лв., с която се е била
обогатила за сметка на масата на несъстоятелността.
В
изложението на фактите, а и с предявената претенция се сочело да е извършено
дарение. Такова правоотношение практически и фактически в правния мир нямало
обективирано, нито синдика сочел как същото е интерпретирано в отношенията на
страните по такова. Твърди, че в такава сделка не е участвала.В отношенията,
които синдикът интерпретирал, ответницата сочи, че е трето лице, не участник
или страна в тях. При това на връщане би подлежало само онова, което като трето
лице е придобила във връзка с тези отношения, а именно лекия автомобил.
Намира за
неоснователен и недопустим предявения иск да бъде осъдена да заплати в полза на
масата на несъстоятелността на „А.В.Т.“ СД - в несъстоятелност пазарната
равностойност на автомобила, а именно сумата от 15314,87лв. Сочи, че след като
се претендира нищожност по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността на „А.В.Т.“ СД - в несъстоятелност на извършеното
разпореждане с право от масата на несъстоятелността - за придобиване
собствеността върху лизинговата вещ – процесния лек автомобил, то било
очевидно, че предмет на сделката е вещта - лек автомобил.
Посочва, че
при прогласяване на нищожност на една сделка с предмет се дължи връщане на
вещта предмет на сделката, а именно лекия автомобил.Счита, че не се дължи
претендираната от синдика пазарната равностойност на автомобила, а именно
сумата от 15314,87лв., като такава въобще не е била предмет на евентуално
нищожната сделка.
Твърди, че
договорът за финансов лизинг на пътни превозни средства е сключен преди
посоченото решение, с което е обявена неплатежоспособността на „А.В.Т.“ СД - в
несъстоятелност с начална дата 31.12.2011г.
Сочи, че е
ползвала автомобила предвид условията на договора, преди да го придобие повече
от 5 години /периода от сключване на договора за лизинг до момента на молбата
декларация/ при изчисляване на нормалната му амортизация, овехтяване,
изхабяване по никакъв начин не би могъл да бъде с пазарна стойност в размер от
15314,87лв. Моли, да се отхвърли като недопустим и/или неоснователен предявения
иск.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ.
С Решение № №263 от 03.06.2014г.,
постановено по т.д. №74/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен съд е обявена
неплатежоспособността на „А.В.Т." СД (в н.) с начална дата 31.12.2011г.,
открито е производство по несъстоятелност за дружеството и за неограничено
отговорните съдружници В. С. Т. и А.Т.Т..
На
13.08.2010г. между „Д.А.Л." ЕООД като лизингодател и първия ответник А.Т.Т.
като лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг на пътни превозни
средства №002 183 А1/13.08.2010г. По силата на договора „Д.А.Л." ЕООД се
задължило да придобие от трето лице „А.В." ЕООД лек автомобил марка Ш. (С.)
модел К. (Craze), който видно от Приложение №1 към Договора е с шаси
№KL1JF69RJAK661230 и двигател №Z20S1349246K. Съгласно договореното „Д.А.Л."
ЕООД се задължило да представи за ползване на А.Т.Т. посочения автомобил, като
последният се задължил да ползва превозното средство и да заплаща
възнаграждение на лизингодателят под формата на лизингови вноски. Общо
дължимата сума по договора била в размер на 21 932,62 евро, в това число
главница, лихви, такси, застраховки и данъци. Съгласно договореното
лизингодателят запазил собствеността върху автомобила за целия срок на
Договора, като лизингополучателят имал право да придобие собствеността на
превозното средство след изплащане на дължимите суми по договора. С
приемо-предавателен протокол от 30.08.2010г. „Д.А.Л." ЕООД е предоставило
на А.Т.Т. описаният по-горе автомобил.
Видно от
представената справка за регистрирани плащания за период от 01.01.2010г. до
30.10.2015г. на „Д.А.Л.' ЕООД А.Т.Т. е изплатил изцяло дължимите суми по
Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства №002 183 А1/13.08.2010г.
На
27.10.2014г. с Молба-декларация с нотариална заверка на подписа с peг.№ 3511 на
нотариус Д.Г., с peг.№ *** на Нотариалната камара А.Т.Т. дал съгласие лекият
автомобил Ш. (С.) модел К. (С.), с шаси №KL1JF69RJAK661230 и двигател
№Z20S1349246K предоставен му по-рано за ползване, съгласно Договор за финансов
лизинг на пътни превозни средства №002 183 А1/13.08.2010г. да бъде прехвърлен в
собственост на втория ответник по делото Р.А.Т..
С договор за
прехвърляне на собственост на МПС с нотариална заверка на подписите с peг.
№3512 от 27.10.2014г. на нотариус с peг. №*** на Нотариалната камара „Д.А.Л."
ЕООД прехвърлило собствеността върху посоченият автомобил на Р.А.Т.. Видно от
договора от 27.10.2014г. срещу прехвърленото право на собственост на превозното
средство прехвърлителят „Д.А.Л." ЕООД е получил цена, за която последният
декларира, че му е изплатена изцяло преди подписването на договора, съгласно
условията на договор за финансов лизинг №0002183А1/13.08.2010г., т.е. от А.Т..
Владението върху автомобила, предмет на договора за прехвърляне на собственост
на МПС от 27.10.2014г. било предадено на Р.А.Т. на деня на сключване на
сделката съгласно приемо-предавателен протокол от 27.10.2014г.
При
така установеното съдът прави следните правни изводи: Предвиденият в чл.649
ал.1 изр.1 ТЗ преклузивен срок не е приложим по отношение на исковете по
чл.646, ал.1 ТЗ.Този извод следва от систематичното тълкуване на тези
разпоредби.
Фактическият
състав на разпоредбата на чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ изисква наличието на
следните елементи: сделка, извършена не по установения в производството ред;
сделката да е извършена след датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност; сделката да има за предмет право или вещ от масата на
несъстоятелността.
Безспорно
е установено, че на 27.10.2014г. с Молба-декларация с нотариална заверка на
подписа с peг.№ 3511 на нотариус Д.Г., с peг.№ *** на Нотариалната камара А.Т.Т.
дал съгласие лекият автомобил Ш. (С.) модел К. (С.), с шаси №KL1JF69RJAK661230
и двигател №Z20S1349246K предоставен му по-рано за ползване, съгласно Договор
за финансов лизинг на пътни превозни средства №002 183 А1/13.08.2010г. да бъде
прехвърлен в собственост на втория ответник по делото Р.А.Т..
С договор за прехвърляне на собственост на МПС с
нотариална заверка на подписите с peг. №3512 от 27.10.2014г. на нотариус с peг.
№*** на Нотариалната камара „Д.А.Л." ЕООД прехвърлило собствеността върху
посоченият автомобил на Р.А.Т.. Видно от договора от 27.10.2014г. срещу
прехвърленото право на собственост на превозното средство прехвърлителят „Д.А.Л."
ЕООД е получил цена, за която последният декларира, че му е изплатена изцяло
преди подписването на договора, съгласно условията на договор за финансов
лизинг №0002183А1/13.08.2010г., т.е. от А.Т.. Владението върху автомобила,
предмет на договора за прехвърляне на собственост на МПС от 27.10.2014г. било
предадено на Р.А.Т. на деня на сключване на сделката съгласно
приемо-предавателен протокол от 27.10.2014г.
Като писмено
доказателство по делото е прието заключението на съдебно-икономическата
експертиза.Видно от това заключение пазарната стойност на придобития от Р.А.Т.
автомобил Ш. модел К. към 27.10.2014 г. е 13 728 лв.Към момента на
изготвяне на експертизата пазарната стойност на този автомобил е 6365 лв.
Следва да
се направи извода,че е налице сделка
извършена след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, която има за предмет
вещ от масата на несъстоятелността. Сделката не е осъществена по предвидения
ред в разпоредбата на чл. 716 от ТЗ.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл.
646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, и предявения иск се явява основателен.
С оглед
основателността на иска с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, основателен се явява и искът по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Придобивайки
собственост върху лизинговия автомобил, Р.А.Т. се е обогатила за сметка на А.Т.Т.
и съответно - за сметка на масата на несъстоятелността със стойността на това
право, т.е. със сумата от 13 728 лв.Искът за разликата от 15 314, 87лв. до 13 728 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Водим от
изложеното, Окръжен съд – гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „А.В.Т." СД /в несъстоятелност/ с ЕИК ****
, със седалище и адрес на управление : гр. С.З., ул. ****и на неограничено
отговорните съдружници в дружеството А.Т.Т. и В. С. Т. извършената на
27.10.2014 г. сделка, по силата на която Р.А.Т. е придобила за сметка на А.Т.Т.
собствеността върху лизингова вещ лек автомобил марка Ш. (С.) модел К. (С.), с
peг. №СТ1799АТ, шаси №KL1JF69RJAK661230 и двигател №Z20S1349246K от
лизингодателя „Д.А.Л.“ ЕООД с ЕИК:***
ОСЪЖДА Р.А.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „А.В.Т."
СД /в несъстоятелност/, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. С.З.,
ул. ****и на неограничено отговорните съдружници в дружеството А.Т.Т. и В. С. Т.
, поради неоснователно обогатяване за сметка на масата на несъстоятелността със
сума в размер на пазарната стойност на вещта, изчислена към датата на
придобиване от нея на правото на собственост – 27.10.2014г., а именно сумата 13 728
лв, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над 13 728 лв. до претендирания размер от 15 314, 87 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Т.Т. с ЕГН: **********, с
адрес: *** и Р.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят по
сметка на Окръжен съд - С.З. дължимата държавна такса от 683, 40 лв.
ОСЪЖДА „А.В.Т." СД /в
несъстоятелност/ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление : гр. С.З., ул. ****и
на неограничено отговорните съдружници в дружеството А.Т.Т. и В. С. Т. да
заплатят от масата на несъстоятелността държавна такса по сметка на Окръжен
съд – С.З. в размер на 63,47лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Т.Т. с ЕГН: **********, с
адрес: *** и Р.А.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят в полза
на масата на несъстоятелността на „А.В.Т." СД - в несъстоятелност и на
неограничено отговорните съдружници в дружеството А.Т.Т. и В. С. Т. сумата от 394,40
лв., представляваща разноските на ищеца, съразмерно с уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
- |