№ 948
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120202401 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на ****
“***”, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: с. Аспарухово,
обл. Бургас, представлявано от ***, ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 1441-F547553/03.11.2020 г., издадено от Заместник -
директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите -
гр. Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от
КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 2005 г.на МФ, на
основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за фирмата - жалбоподателят се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата. Не сочат
доказателства. Не правят искане за разноски.
За ответника по жалбата - ТД на НАП Бургас, редовно призовани, се
явява надлежно упълномощен представител, който оспорва жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Не сочи доказателства. Прави искане за разноски.
1
Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното
постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с
оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на служители в ТД на НАП – Бургас,
проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството си на задължено
лице, не е подал в срок до 29.02.2020 г. данни в ТД на НАП – Бургас,
декларация обр. 6 за месец ЯНУАРИ 2020г, съдържаща данни за за общия
размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите”. Датата, посочена в декларацията на
начисляване/изплащане на заплатите била 26.02.2020 г. Декларация била
подадена по интернет с КЕП на 18.03.2020 г. и приета с вх. №
02000203130158.
До лицето била изпратена покана по електронен път с с изх.№
02000203130158/13.05.2020 г. за явяване в ТД на НАП - Бургас за съставяне
на Акт за установяване на административно нарушение за подадената извън
срока декларация образец №6. АУАН бил съставен, в присъствие на
представляващ дружеството – жалбоподател, който го подписал, без
възражения.
АУАН бил съставен на 18.05.2020 г. и съдържа законоустановените в
чл. 42 от ЗАНН реквизити.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта е
намерил фактическите констатации за доказани, издал е обжалваното НП и е
наложил на жалбоподателя административна санкция – имуществена санкция,
в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителката, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
2
чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен в предвидения в Закона срок, а именно в 3
месечен срок от датата на установяване на нарушението. Срокът за подаване
на декларацията е бил до 29.02.2020 г., т.е. от 30.02.2020г, нарушителят е
изпаднал в забава. Именно от 30.02.2020г. е началото на 3 месечния срок за
издаване на АУАН и с оглед обстоятелството, че той е съставен на
18.05.2020г, това изискване е спазено от АНО. НП също е съставено в
предвидения в Закона срок. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание
на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда
спора по същество.
Задължението за осигурителя да подава декларация образец № 6 е
регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица (отм.);. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1
от същата наредба, декларация образец № 6 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите:
от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за
дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", едновременно с подаване на декларация
образец № 1.
Не се спори, че жалбоподателят е осигурител, по смисъла на чл. 5, ал. 1
от КСО, и като такъв е следвало да подаде декларация образец № 6 в ТД на
НАП-Бургас до 29.02.2020 г. Същият е бездействал и е сторил това на
18.03.2020 г. по интернет с КЕП. Чрез бездействието си, жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е
ангажирана неговата отговорност. Деянието правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган, като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО
3
вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица и подведено под санкционната норма на чл. 355,
ал. 1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО, който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500.00 лева за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако
не подлежи на по-тежко наказание.
Към настоящия момент, Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица е отменена с ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от
03.01.2020 г. и е приета нова - Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от
03.01.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Алинея 2 предвижда изключение от това
правило, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. В случая, не е налице по-благоприятен закон,
доколкото уредбата и режима на обществените отношения, регулирани от
отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица е напълно аналогичен със сега действащата Наредба № Н-13/17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица - чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от същата.
Поради това, съдът счита, че не е налице по-благоприятен закон и
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, не може да намери приложение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че нарушението се
4
дължи на недобросъвестно поведение на трето лице. Жалбоподателят като
търговец и данъчно задължено лице, следва да организира дейността си по
начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок.
Настоящият състав намира, че не е налице маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР №
1/2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че не са налице данни, че деянието е с по-
ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.
Нарушението е формално, на просто извършване и липсата на вредни
последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация е без
значение.
При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият
орган е взел предвид, срока на закъснението, както и обстоятелството, че
нарушението е първо по ред, предвид липсата на предишни нарушения на
жалбоподателя и е определил санкция в размер на предвидения минимум.
Според съда, така определената имуществена санкция в оптимална степен
съответства на целите на административните наказания. Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено. Наказанието е в минимален размер и не може да
бъде коригирано от съда. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100
/сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ТД НАП -
5
гр. Бургас.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1441-
F547553/03.11.2020 г., издадено от Заместник - директор на Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите - гр. Бургас, упълномощен със
Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП
против **** “***”, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: с.
Аспарухово, обл. Бургас, представлявано от ***, ЕГН: **********, с което за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-8 от 2005 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на
жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена
санкция”, в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА “**** “***”, БУЛСТАТ: *** да заплати на ТД НАП - гр.
Бургас, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6