РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1852
гр. Пловдив, 17.10. 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 1076 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на К.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение
№ 2153-15-96/11.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № ********** на ръководител “Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ гр. Пловдив.
Жалбоподателят счита отказът да бъде извършена
корекция в така определения размер на пенсията му за осигурителен стаж и
възраст за неправилен, тъй като
неправомерно от страна на административния орган не е включен периодът от 20.03.21991г.
до 09.04.1994г., през който жалбоподателят е бил курсант на кадрова военна
служба . На второ място се твърди, че също така неправилно е приложен
материалния закон, като се твърди, че лицето е било на наборна военна служба за
период от 2 години, а не както е прието – за 1 г. и 6 м. На следващо място, П.
не е съгласен с така определения му коефициент, предвид изложените по-горе
мотиви.
В съдебно заседание се представлява
от адв. Н., който поддържа жалбата и
счита, че са събрани достатъчно доказателства, които да дадат основание на
административния орган да извърши корекция на определения размер на пенсията.
Ответникът,
директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, се представлява от юриск. В, която
поддържа жалбата, като подробни доводи излага в представената по делото писмена
защита.Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Пловдивски
административен съд, ХII състав, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка
за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира
следното от фактическа и правна
страна:
От писмените доказателства, се установява, че на 25.09.2015г. жалбоподателят
К.П. е подал до директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, Заявление вх. №
2113-15-1735 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към
което е приложил пет броя удостоверения за осигурителен стаж, както и книжка за
пенсионни документи, подробно описани в заявлението.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на
представените документи, извършване на справка за осигурителен стаж, положен в
България е приело, че жалбоподателят, след приравняването на стажа, има
навършени 44 г. 02 м. 05 дни осигурителен стаж, превърнат към трета
категория, към датата на подаване на заявлението, като е зачело придобит
осигурителен стаж от трета категория 1 г. 06 м. 00 д., осигурителен стаж по чл.104
ал.6 и ал.7 от КСО 21 г. 03 м.14 д.
В мотивите на оспореното решение е прието, че в този стаж е включен и
стажът от 18 месеца, придобит при отбиването на редовната военна служба, както
и, че не е зачетен периодът от 20.03.1991 до 09.04.1994 г., през който лицето е
било курсант на кадрова военна служба, който
не е зачетен като осигурителен стаж. При тези е прието, че не са налице условия
за корекция размерът на пенсията.
Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е визирал нормите на §2 от Закона за
изменение да Закона за всеобщата военна служба в НРБ, действащ към момента на
полагането на стажа, както и §15 ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили
на РБ и Правилника за кадрова военна служба, приет с ПМС № 136/1996 г. и с ПМС
69/1999г. По отношение определянето на
индивидуалния коефициент длъжностното лице е визирало нормите на чл.70 и чл.127
от КСО, чл. 21 в. от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
В съдебно заседание на 27.09.2016г. е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице се
е запознало с всички приложени по делото документи. Вещото лице е изготвило
заключението в няколко варианта, като два от тях са при поставени от
жалбоподателя условия, при които е прието, че редовната наборна служба е за
срок от 2г., и времето, през което е бил курсант на кадрова военна служба се зачита за осигурителен стаж. От
страна на вещото лице е посочено, че въз основа на всички представени
доказателства относно осигурителния стаж на лицето, органът правилно е
определил индивидуалния коефициент. В другите два варианта, каза се, експертизата
е изготвена по поставени от жалбоподателя условия, за които по делото не се
събраха доказателства.
Що се отнася да втория спорен момент по делото, а именно – правилно
определяне на индивидуалния коефициент на лицето експертизата отново е
представена в три варианта – индивидуален коефециент на П., изчислен съобразно
методиката на административния орган, индивидуален коефициент на лицето преди 01.01.1997
г., и индивидуален коефициент на лицето
след 31.12.1996 г., като във втория случай, е ползван базисен период от
01.01.1997 г. до 14.08.2015 г., като последните два варианта са изпълнени
отново при поставени от жалбоподателя условия. В експертизата вещото лице е
посочило, че определеният индивидуален коефициент на лицето е изчислен на
основание чл.21а ал.1 и ал.2 от НПОС за лицата по чл.127 ал.4 от КСО, при което
е установен коефициентът, определен от административния орган – 2.484. В
останалите варианта, каза се, експертизата е работила при условията, поставени
от жалбоподателя, като е получен индивидуален коефициент 2.831 и е посочен друг
размер на пенсията.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - 6 бр.
удостоверения и доказателства, представени по опис с молба от 27.06.2016 г.,
както и такива, представени с молба от 28.07.2016 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира решението на директора, с което е оставен в сила
отказът да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя по реда на чл.69 ал.4 ал.7 от КСО за
законосъобразен, постановен в унисон с материалния закон и при липсата на съществени
процесуални нарушения.
Съгласно чл.118 ал.1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл.117 ал.3 от КСО.
В случая законоустановения ред на оспорване е спазен.
Предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, което
е издадено от компетентния орган посочен в чл.118 ал.1 от КСО.
На първо място, между страните съществува спор относно
зачетения осигурителен стаж, а именно, че на жалбоподателя не е
зачетен 18 месеца стаж от трета категория труд от 2 години, а от 1 г. и 6 м.,
периодът, през който лицето е било курсант на наборна военна служба, както и,
че не е зачетен стаж от 3 години, периодът от 20.03.1991 г. до 09.04.1994 г.,
когато е бил курсант на кадрова военна служба.
Спор за навършената възраст не се формира.
От приложените по делото доказателства се установява,
че лицето е представило следните документи за осигурителен стаж:
-
Удостоверение
№ 284/1996 г., издадено от поделение 46540 Стара
Загора, с оформен стаж за периода 19.09.1989 г. до 19.03.1991 г. – курсант
на наборна военна служба ;
-
Удостоверение
№ 284а/1996 г., издадено от поделение 46540
Стара Загора с оформен стаж за период 20.03.1991 г. до 09.04.1994 г. –
курсант на кадрова военна служба ;
-
Удостоверение
№ 203/1996 г., издадено от ВВТУ „Г. Бенковски“ –
Долна Митрополия, с оформен стаж от 09.04.1994 г. до 30.04.1994 г. –
офицер;
-
Удостоверение
№ 1471/27.09.2000 г., издадено от поделение
46540 Стара Загора с оформен стаж за периода от 01.05.1994 г. до 30.09.2000
г. – офицер;
-
Удостоверение
№ 3-5180/24.09.2015 г., издадено от поделение
32040 Пловдив с оформен стаж за период от 01.10.2000 г. до 18.09.2015 г. -
кадрови военнослужащ;
-
Удостоверение
№ 3-5133/23.09.2015 г., издадено от военно
формирование 32040 – Пловдив, съгласно което, г-н П. е прослужил като летец
пилот на витломоторна авиация 21 г. 04 м. 04 д. за периода от 01.05.1994 г. до
18.09.2015 г.;
-
Удостоверение
обр. 33 № 8519/08.11.2010 г., издадено от
Държавна агенция „Архиви“ – Велико Търново;
-
Удостоверение
обр. УПСГ – 30 № 8519/08.11.2010 г., издадено от
Държавна агенция „Архиви“ – Велико Търново;
-
Удостоверение
№ 283-5754/04.09.2015 г., издадено от Оперативен
архив на българската армия;
-
Удостоверение № 283-5755/04.09.2015 г.,
издадено от
Оперативен архив на българската армия;
-
Образец УП 2
№ 3-5057/14.09.2015 г., издаден от военно
формирование32040 Пловдив.
Именно въз основа на тези
документи за осигурителен стаж, е определен с Разпореждане № **********/прот. №
01013/12.01.2016 г. отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69 ал.4 и ал.7 от КСО.
При наличие на тези факти
се налага изводът, че решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което
е оставено в сила разпореждане на ръководител “Пенсионно осигуряване” е
съобразено с материалния закон.
За да отхвърли жалбата против обжалваното пред него
разпореждане, с което е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, ответникът правилно е тълкувал нормите на цитираните от него
актове в тази насока.
Съгласно чл.69 ал.4 от КСО (Редакция към ДВ, бр. 61 от
11.08.2015 г.) лицата по ал.1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от
летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния
състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10
месеца. В конкретния случай, както се каза, няма спор по отношение навършена
възраст за пенсия. Лицето, към момента на подаване на заявлението е имало
навършени 43 г. 10 м.
Що се отнася до спорните два момента от жалбата на П.
– до определените години редовна военна служба и незачитането като осигурителен
стаж на периода, през който лицето е било курсант на кадрова военна служба,
жалбата е неоснователна. Съображенията ас следните :
Съгласно чл.24 от Закона за
всеобщата военна служба в НРБ /ЗВВСНРБ/, срокът на редовната военна служба във
Въоръжените сили на Народна Република България и във войските на другите
министерства и ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12
месеца.
Съгласно §3 ал.1 от ПЗР към ЗИ на ЗВВСНРБ (ДВ, бр. 67 от 1990 г.), срочнослужещите, които към датата на влизането на
закона в сила отбиват редовната си военна служба, я дослужват до 18, съответно
до 12 месеца.
Видно от Удостоверение №
284/1996 г., издадено от поделение 46540 Стара Загора, П. е бил курсант на
наборна военна служба за период
19.09.1989 г. до 19.03.1991 г., т.е. наборната военна служба на лицето е била
за период от 1 г. и 08 м.
Предвид изложеното по-горе по отношение периода на
продължителност на военната служба, съдът намира изводите на административния
орган за правилни и законосъобразни. Правилно е прието, че лицето е започнало
военната си служба, след влизане в сила на ЗИД ЗВВСНРБ, поради което и
осигурителният стаж е приет в правилния размер – 1 г. 08 м., а не 2 години,
както твърди жалбоподателят.
Що се отнася до спорния момент, зачита ли се за
осигурителен стаж, времето през което лицата са курсанти на кадрова военна
служба, съдът намира изводите на административния орган също за правилни и законосъобразни, това е така, тъй като:
Съгласно Удостоверение № 284а/1996 г., издадено от
поделение 46540 Стара Загора, П. е бил курсант на кадрова военна служба за периодаот 20.03.1991 г. до
09.04.1994 г.
Според чл.18 ал.3 от Правилника за кадровата военна
служба, приет с ПМС 69/1999 г., срокът на обучение, с изключение на този по
чл.120, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,
не се зачита за трудов стаж. Тази разпоредба е валидна до 23.04.1999 г., до
отмяната на Правилника за кадровата военна служба.
Според § 15 ал.1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр.112/27.12.1995 г., в сила
от 28.02.1996 г.), законът влиза в сила два месеца след обнародването му.
Впрочем, тук е и мястото да се отбележи, че включително
и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“, в сила от
26.02.2010 г., - в чл.142 ал.3 е посочено, че времето за обучение на курсантите
не се зачита за трудов стаж.
Първо, очевидно е, че лицето не попада в категорията
на лица по чл.120 ал.3 от ЗОВСРБ, поради което следва да се има предвид изр.
първо от така цитираната разпоредба. И второ, процесният период се зачита за
осигурителен стаж, едва след 1999 г.
Периодът, през който К.П. е бил курсант на кадрова
военна служба е от 20.03.1991г. до 09.04.1994 г., или иначе казано, преди
23.04.1999г., поради което и, както се каза по-горе, правилно и
законосъобразно, този период не е приет за осигурителен стаж от
административния орган.
Горното се потвърждава и от приетата без заявени резерви
от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Що се отнася до спорния момент относно определеният
размер на индивидуалния коефициент на лицето, съдът намира изводите на
административния орган в тази насока също за правилни и законосъобразни,
съгласно следните аргументи:
Съгласно чл.70 ал.3 от КСО (редакция към ДВ, бр. 110
от 17.12.1999 г.) индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето,
върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни
години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор
на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
Според чл.127 ал.4 от КСО, от 1 януари 2004 г. лицата
по чл. 4, ал. 1, т. 4 се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален
пенсионен фонд.
Съгласно чл.21а ал.1 и ал.2 от НПОС,
преизчисляване на пенсията по реда на
чл.102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по
заявление на пенсионера, което може да бъде подадено и по електронен път.
Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл.70
ал.1 КСО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл.75 ал.1 КСО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл.79 КСО - за
пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При
определяне на новия размер на пенсията положеният след пенсионирането и след 31
декември 2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл.104 КСО. При
представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането,
пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето.
Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл.70 КСО, съответно по чл.
75 - 77 и чл. 79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането.
Тук е моментът да се отбележи, и как се изчислява индивидуалният
коефициент. Това става на база на множество фактори, които са преплетени в две
основни формули.
На първо място, размерът на пенсията се определя, като
доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от:
по процент 1.1% за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална
част от процента за месеците осигурителен стаж. КСО предвижда, че след 31
декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж (числото 1.1% в
предишното изречение) нараства от първо число на всяка следваща календарна
година до достигане на 1.5%. Всяка година конкретният процент се определя със Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Съответно има и лица, за които този процент може да е по-висок (ако лицата са
придобили право на пенсия и продължават да работят след датата на придобиване
на правото, без да им е отпусната пенсия).
Изчислителният
доход, от своя страна, се определя по следния начин – това е доходът, който се
получава, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни
месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния
коефициент на лицето.
Този индивидуален коефициент се изчислява от дохода на
лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето, и от дохода за периода след тази дата до
пенсионирането му.
При изчислението на индивидуалния коефициент се взимат
предвид и различни други фактори и съотношения – със средномесечния размер на
заплатата в страната.
Това става по следните математически формули:
Формула 1:
Размерът на пенсията = средномесечният осигурителен
доход х индивидуалния коефициент х (1.1% (или по-висок %) за всяка година
осигурителен стаж + коефициента за броя на месеците осигурителен стаж).
Формула 2:
Индивидуалният коефициент = (средномесечният
осигурителен доход на лицето до 31.12.1996 г. към средномесечната заплата за
страната до 31.12.1996 г.) х (броя месеци в периода до 31.12.1996 г. към сбора
от броя на месеците в двата периода) + (средномесечния осигурителен доход на
лицето след 31.12.1996 г. към средномесечната заплата за страната след
31.12.1996 г.) х (броя месеци в периода след 31.12.1996 г. към сбора от броя на
месеците в двата периода).
Така първо се пресмята индивидуалният коефициент (формула
2), след което той се поставя във формула 1 и се получава размерът на пенсията.
Видно от данните по приложената административната преписка,
при определяне индивидуалния коефициент на К.П., органът е действал законосъобразно.
Горното се подкрепя и от приетата без заявени резерви
от страните съдебно-счетоводна експертиза, като в същата вещото лице посочва,
че за периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд,
индивидуалният им коефициент се намалява на база съотношението между размерите
на осигурителните вноски за УПФ и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за
лицата, родени преди *** г. по ред, определен с акт на МС на основание чл.70
ал.7 от КСО. Посочено е също така, че индивидуалният коефициент не се намалява
за периодите, за които натрупаните по индивидуалната партида на лицата в УПФ са
прехвърлени в „Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната
пенсионна система“.
Вещото лице е посочило приложените
алгоритъм и метод на изчисления, използвало е приложените от органа критерии,
като е стигнало до конкретно използваните параметри въз основа на самостоятелно
изследване по приложените към делото документи, доказващи осигурителния стаж. Въз
основа на това експертът е дал заключение, съгласно което индивидуалният
коефициент на жалбоподателя по чл.70
ал.2, 3 и 4 от КСО за определяне размера на пенсията е 2.484. Така нар.
“среднопретеглен” коефициент, съгласно приложимата разпоредба на чл. 21а от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ за изчисляване на
индивидуалния коефициент е 0, 234. Тези данни от експертното заключение напълно
съвпадат с взетите предвид от длъжностното лице по пенсионно осигуряване,
респективно с резултатите от изчисленията в решението на директора на ТП на
НОИ.
Предвид изложеното се налага извод за материална законосъобразност на
оспорените пред съда решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, респективно Разпореждане
№ **********/протокол № 01013/12.01.2016 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив. Това
предопределя жалбата да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора и съобразно своевременно
направеното искане от ответника, жалбодателя следва да бъде осъден да заплати
на ТП на НОИ - Пловдив възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 350 лв.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.172, ал.2, предл.II, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК,
Пловдивският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 2153-15-96/11.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № ********** на
ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Пловдив, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
К.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив,
сумата от 350 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: