Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Габрово, 17.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 282 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 9б, ал. 3 от Закона
за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и е образувано по жалба на „******“ ЕООД /в несъстоятелност/ - гр. Варна против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ АУ170 от 08.12.2020 година, издаден от специалист МДТ в отдел МДТ на Община
Трявна, потвърден с Решение № 1/2021 от 05.10.2021
година, издадено от Началник отдел „МДТ” при Община Трявна.
В жалбата се твърди, че оспореният акт нищожен,
при условията на евентуалност – незаконосъобразен, немотивиран, необоснован и
издаден в съществено противоречие с процесуалните и материалноправни разпоредби.
Развиват се конкретни доводи за издаване на акта от некомпетентен орган;
неспазване на чл. 120, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във
връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като в акта са изложени формални и общи мотиви,
не е посочен редът за определяне/изчисляване на задълженията за ДНИ, ТБО и ДПС
за 2020 година, не е посочена данъчната оценка към 01.01.2020 година във връзка
с ДНИ и ТБО, както и ставката на последните; ТБО е посочена общо и не е ясно за
кои от описаните недвижими имоти е дължима, като не е посочен и размерът на
таксата за всяка една от услугите поотделно; по отношение на ТБО в акта няма
посочена справка-декларация, на база данните от която е определено/изчислено
задължението. Прави се искане за обявяване нищожността, алтернативно за отмяна
на оспорения акт.
Оспорващото дружество „******“ ЕООД /в
несъстоятелност/ - гр. Варна се представлява в
открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител -
адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като се заявява
претенция за присъждане на сторените разноски, за които се представя списък /л.
276-282/. В определения от съда срок страната представя писмени бележки /л.
284-285/.
Ответната страна Началник отдел „Местни данъци и такси” при
Община Трявна – гр. Трявна се представлява в открито съдебно заседание от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество
се прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което са развити в
депозирана по делото писмена защита /л. 288-289/, в хода по същество се претендира
се присъждане на разноските в производството, за които е представен списък /л. 221/
прави се и възражение за неоснователност и прекомерност на претендираните от
оспорващата страна разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ170
от 08.12.2020 година, издаден от специалист МДТ в отдел МДТ на Община Трявна /л. 28-33/, издаден на основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл.
107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения на оспорващото дружество за 2020
година, изчислени към 08.12.2020 година, за ДНИ, ТБО и ДПС за посочени в акта
недвижими имоти и превозни средства, както и начислена лихва към датата
08.12.2020 година, като в акта е посочен размер на главница и лихва за всяко от
задълженията.
По отношение на определения ДПС оспорващото дружество не оспорва собствеността върху посочените в акта превозни средства, като в хода по същество и в представените по делото писмени бележки се развиват доводи за нищожност на акта в тази му част предвид разпоредбата на чл. 61 от ЗМДТ. При действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на РБългария, а задължени за данъка са собствениците на превозните средства. Вземането за данъка е на общината по чл. 61 от ЗМДТ – данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 /когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство/ – в приход на общината по регистрация на превозното средство. В процесния случай се касае за превозни средства, собственост на юридическо лице /оспорващото дружество/, което има седалище на територията на страната. При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че първоначално оспорващото дружество е било регистрирано със седалище гр. Трявна, но от 2011 година до настоящия момент седалището е преместено /промяната е надлежно вписана в регистъра/ в гр. Варна. Според чл. 8, ал. 5 от ДОПК компетентността относно местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответният местен данък съгласно ЗМДТ. След като на основание чл. 61 от ЗМДТ данъкът се заплаща в приход на общината по седалището на собственика на превозното средство, то компетентен да издаде акт за установяване на дължимия данък върху МПС е служител на общинската администрация на Община Варна на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, а не служител на общинската администрация при Община Трявна, поради което следва да се приеме, че процесният акт е нищожен в частта на определеното на оспорващото дружество задължение за ДПС за 2020 година за посочените в оспорения акт 2 /две/ превозни средства.
3адължението за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/
възниква еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти -
наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на
изискуемата правна връзка между тях. Оспорващото дружество е данъчно задължено
лице за заплащане на ДНИ на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за процесната 2020 година,
в качеството му на собственик на имотите, за които са подадени декларации по
чл. 14 от ЗМДТ, описани в оспорения акт /л. 132-214/, като в акта е описана и
облагаемата основа за ДНИ за всеки от имотите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът
се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1
януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на
същата година, като в чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че данъчната оценка
на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност
и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им
оценка съгласно приложение № 2. От представената от ответната страна справка
/л. 274/ са посочени данъчна оценка и отчетна стойност на всеки един от
процесните имоти към 01.01.2020 година, като е видно, че в оспорения акт като
облагаема основа за ДНИ е посочена по-високата от двете стойности. Съгласно чл.
22, ал. 1 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера
на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот. По делото е представено заверено копие на Наредбата за определяне на местните данъци на
територията на Община Трявна /л. 91-106/, съгласно чл. 15 /изм. с Решение № 180
от 21.12.2012 година на Общински съвет – Трявна на л. 90/ от която размерът на
ДНИ е определен в размер на 1,50 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот за имоти на граждани, жилищни имоти на фирми и 2,00 на хиляда за нежилищни
имоти на фирми. Настоящият съдебен състав намира, че в случая от посоченото в
оспорения АУЗД и потвърдителното решение може да се установи, че е било налице
основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акта – задълженията не са платени
в срок, кой е данъчният обект, данъчният период, основата за определяне на
данъка и данъчната ставка, като настоящият съдебен състав намира, че
задълженията за ДНИ, установени с процесния акт, са правилно определени.
С процесния акт е установено задължение за такса битови
отпадъци за 2020 година в размер на 175.50 лева главница и 4.85 лева лихва,
като не е посочено за кой имот се отнася задължението, а в обстоятелствената
част на акта по отношение на всички 11 имота е посочена облагаема основа за
ТБО. В потвърждаващото акта решение е посочено, че е подадена
справка-декларация за определяне на ТБО с вх. № 15-00-476 от 14.01.2014 година
от „Циклон“, която декларация е представена по делото и от нея е видно, че се
отнася до производствено помещение, собственост на оспорващото дружество, находящо се в гр. Трявна, ул. „******“ /л. 129-131/,
като е посочен и размер на таксата за всяка една от услугите, които общината претендира
да е предоставяла – сметосъбиране и сметоизвозване – 73.70 лева, чистота на
териториите за обществено ползване – 21.05 лева и обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържка на депо – 80.75 лева.
Таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост
не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна
връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 от ЗМДТ, а се
изисква и фактическо престиране на услугата. С оглед на различното съдържание
на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и на различните цели, които общината
преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания,
които определят кога услугите са предоставяни и кога се счита, че са ползвани.
ТБО се събира за предоставяне на три
самостоятелни компонента на услугата, както следва: 1. сметосъбиране и сметоизвозване,
2. почистване на територии за обществено ползване и 3. депониране на отпадъци и
обезвреждане на депа. Въз основа на съставена план-сметка за всяка отделна година
Общинският съвет на съответната община определя размера на ставката, която ще
се прилага за следващата при определяне на размера на таксата. Въпрос на
математическо изчисление е налагане на ставката върху основата за определяне на
конкретния размер на вземането. Липсата на посочване в акта на математическото
изчисление не обосновава извод за немотивираност, оттам и за незаконосъобразност
на същия. В процесния случай от ответната страна са представени доказателства,
които не могат да обосноват извода, че посочените в чл. 62 от ЗМДТ услуги са
реално предоставени. Заповедта на кмета по чл. 63,
ал. 2 във връзка с чл. 62 от ЗМДТ /л. 127-128/, график за извозване на битови
отпадъци /л. 227-229/ не доказва престиране на услугата сметосъбиране и
сметоизвозване, а представянето на Годишен отчет за дейността на Общинско
предприятие „Регионално депо за неопасни отпадъци“ – Габрово /л. 74-82, 236-247/
и договори за предварително третиране на смесени битови отпадъци /л. 248-258/
не може да обоснове предоставянето на услугата депониране на отпадъци и
обезвреждане на депа. Видно от Отчета, Община Трявна е депонирала в депото
определено количество битов отпадък, но това не е достатъчно да се приеме, че
се касае за отпадък от района, в който се намира процесният имот. Вярно е, че предоставянето
на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не
следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е
разположена непосредствено около имота на всяко едно задължено лице, а в населеното
място, в районите, определени от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В
случая такава заповед по отношение на услугата не е представена, като фактът,
че имотът се намира в гр. Трявна не може да предпостави предоставянето на
услугата при липсата на доказателства за нейното действително предоставяне. Събраните
доказателства за отчет за разходите за дейност Чистота за 2020 година /л. 72/, поименно
разписание на длъжностите в звено Чистота /л. 230-233/, справка за разходите за
гориво за 2020 година за дейност Чистота /л. 234/ и списък на транспортните
средства, обслужващи дейност Чистота /л. 235/ могат да
бъдат косвено доказателствено средство, единствено при събиране на преки такива
за престиране на услугите, за имота, респ. района, в който се намира имота на оспорващото
дружество, като в случая такива преки доказателства не са представени въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест и неколкократните указания към
ответната страна. За доказване престирането на претендираните от общината услуги
ответната страна е следвало да представи писмени доказателства, касаещи
приемане на извършената работа за района, в който се намира процесният имот, схема
за разположение на съдовете за битови отпадъци, пътни листи на превозните
средства, извозващи отпадъците, и на тези, извозващи отпадъците към депо и т.н.
Предвид представената по делото
Заповед № 586 от 22.10.2019 година на Кмета на Община Трявна /л. 44/ съдът
приема, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган в частта за установяване
на задължения за ДНИ и ТБО.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав
намира, че процесният акт следва да бъде прогласен за нищожен относно установените
задължения за ДПС, отменен като незаконосъобразен относно установените
задължения за ТБО, а по отношение на установените задължения за ДНИ оспорването
следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора дължимите от страните разноски
следва да бъдат изчислени съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от
оспорването. Оспорващата страна е заплатила държавна такса в размер на 50 /петдесет/
лева /л. 64/, както и адвокатско възнаграждение в размер на 420 /четиристотин и
двадесет/ лева /л. 279-280/. Съдът не приема, че направените разходи за банкови
такси и гориво следва да се включват в разноските във връзка с производството. Ответната
страна е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 492 /четиристотин
деветдесет и два/ лева /л. 219-220/. Предвид обстоятелството, че жалбата не
явява основателна по отношение на 3 /три/ пункта от акта, представляващи малко
над 20 % от съдържанието му, а в останалата част е неоснователна, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна разноски в
размер на 94 /деветдесет и четири/ лева, а оспорващата страна да заплати на
ответната разноски в размер на 394 /триста и деветдесет и четири/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожност на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ170 от 08.12.2020 година, издаден от специалист МДТ в отдел МДТ на Община Трявна, в частта на установените задължения за ДПС за 2020 година по отношение на Ситроен Ксантия с рег. № ****** и Фиат Регата с рег. №******.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ170 от 08.12.2020 година, издаден от специалист МДТ
в отдел МДТ на Община Трявна, в частта на установените задължения за ТБО за
2020 година по отношение на имот, находящо се в гр.
Трявна, ул. „******“.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „******“ ЕООД /в несъстоятелност/
- гр. Варна против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ170 от 08.12.2020 година, издаден от специалист МДТ в отдел МДТ на
Община Трявна, в останалата част /установени задължения за ДНИ за 2020 година
за 11 имота/.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД /в несъстоятелност/ - гр. Варна с ЕИК ******да заплати на Община Трявна сумата от 394 /триста деветдесет и четири/ лева.
ОСЪЖДА Община Трявна да заплати на „******“ ЕООД /в несъстоятелност/ - гр. Варна с ЕИК ******сумата от 94 /деветдесет и четири/ лева.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: