№ 195
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000111 по описа за 2022 година
С решение № 260104/24.09.2021 г., постановено по т.д. №
135/20 г., Хасковски окръжен съд ОСЪЖДА Д. ИВ. Д. ЕГН ********** да
заплати на „Б. Д**“ АД ЕИК ********* суми, произтичащи от договор за
банков кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 15.07.2019
година, както следва:
– 29264,94 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 03.07.2020 година до изплащане на вземането;
- 1153,93 лв. - договорна лихва за периода 12.12.2019 година до
02.07.2020 година ;
- 19,57 лв. - наказателна лихва за забава за периода 12.12.2019 г. -
12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 03.07.2020 г. / като е отхвърлен иска за
наказателната лихва за забава в частта за периода от 13.03.2020 до 13.05.2020
и до пълния предявен размер 24,96 лева,
както и деловодни разноски в размер на 3700 лв.
Въззивна жалба против горното решение част е подадена от Д.
1
ИВ. Д. чрез особен представител адв. М. П. К.. Решението се обжалва в
частта, с която искът е уважен за сумата над 28 535.94 лв. за главницата,
какти за присъдените суми за договорна и наказателна лихва. Излагат се
съображения за незаконосъобразност, като се иска в тази част решението да
бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с
което искът в тази му част бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна „Б. Д**“ АД моли обжалваното решение
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира
разноски разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Сключен е договор за кредит за текущо потребление от
15.07.2019 г. между „Б. Д**“ АД и Д. ИВ. Д., съгласно който банката отпуска
на кредитополучателя сумата от 30 000 лв. със срок на издължаване - 120
месеца, считано от датата на усвояване, за което няма спор че е осъщесвено
на 16.07.2019 г. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 12-то
число на месеца. Клаузи за дължимата възнаградителна лихва са уговорени по
чл. 8, 9 и 15 от договора.
В исковата страна са изложени твърдения, че на 12.12.2019 г.
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимата вноска и след тази дата
окончателно е преустановил плащането на месечните вноски по заема и не е
извършил никакви погашения. На основание чл. 18, ал.2 вр. чл. 19, ал.1,т.1 от
Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо
потребление, предвид обстоятелството, че към 2.7.20 г. /датата, предхождаща
подаването на исковата молба/ изцяло непогасените месечни вноски вече
били седем и поради наличие на забава на плащанията повече от 90 дни, с
депозирането на исковата молба банката е направила изявление за обявяване
на кредита в предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.
2
Първоинстанционният съд е приел за установено
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимите
уговорени вноски за главница считано от 12.12.2019 г., като към момента на
подаване на исковата молба са настъпили предпоставките, даващи право на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и че исковата молба
има характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост предвид това, че тя съдържа ясно, конкретно, изрично и
недвусмислено изявление в тази насока, както и конкретно посочване на
размерите на вземанията по пера. Констатирано е, че препис от исковата
молба е редовно връчен на особения представител на ответника, при което в
хипотезата на предявен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, е мотивиран извод, че с връчване преписа от исковата
молба на особения представител на ответника по делото волеизявлението на
банката-кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на всички
задължения по договора за кредит е достигнало до длъжника-ответник и е
породило своето действие.
По отношение на тези изводи във въззивната жалба не се
излагат оплаквания, но се поддържат доводи за нищожност на процесния
договор за кредит поради противоречие със закона и добрите нрави /без да се
сочат конкретни правни аргументи/, като в тази връзка се навеждат
оплаквания, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си
служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи, попадащи в
приложното поле на ЗПК, ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993.,
както и за противоречие с императивни норми на закона и противоречие с
добрите нрави. Според жалбоподателя, ако съдът беше изпълнил това свое
служебно задължение, което би бил стигнал до извод за недействителност на
договора за кредит, респ. че ответникът дължи само разликата между размера
на получената и върната доброволно сума /главница/, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска.
Оплакванията, че първоинстанционният съд не е изследвал
въпроса за действителността на договора във връзка с наличието на
неравноправни клаузи, както и наличието на противоречие с императивни
норми на закона и добрите нрави, са неоснователни.
3
Първо, възражения за наличие на неравноправни клаузи - т. 8,
9 и 15 от договора, са направени още в отговора на исковата молба, и същите
подробно са разгледани от съда в обжалваното решение, като изложените в
същото съображения са аргументирани, законосъобразни и се споделят от
въззивната инстанция.
Посочените текстове от договора касаят дължимостта и начина
на формиране на възнаградителната лихва се съдържат в чл. 8, 9 и 15 от
договора.
Съгласно чл. 8 кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 6, 65 %
годишно или 0.02 на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор "среден лихвен процент по салда на
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" 0.170
%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.480 % при изпълнение на
условията по програма Д** П., подробно описана в приложение 2 към
договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си
да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията.
Посочен е максимален размер, който може да бъде достигне лихвения
процент, както и обстоятелството, че стойността на индикатора "среден
лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на домакинства, със срок
над 1 ден до 2 години" се публикува на посочена интернет страница на Б**,
като информацията е достъпна в секция " "Лихвена статистика", таблица
"лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт - депозити, срочни депозити
и депозити, договорени за ползване след предизвестиет, на сектор финансови
предприятия и Домакинства, секция "лихвена статистика".
В чл. 8.1 от договора е уговорено, че лихвеният процент се
променя с промяната на рефентния лихвен процент при предпоставките, по
реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случай на отрицателна
стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност нула,
а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна
надбавка, съответно намален в случай на изпълнение на Условията.
4
Чл. 8.2 от договора сочи, че годишният процент на разходите
по кредита е 7.01%, като може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия.
С чл. 15 от договора кредитополучателят заявява, че при
промяна на референтния лихвен процент, настъпила при предпоставките, по
реда и в сроковете, посочени в Общите условия, желае да получава
периодично съгласно уговореното в раздел ІІІ от Общите условия,
информация за новия размер на месечната вноска за лихва и/или главница,
както и нов погасителен план чрез електронно банкиране Д** Д.. Според чл.
15.2 информацията се счита получена, ако е изпратена чрез електронно
банкиране Д** Д..
Клаузи по отношение на ОЛИХВЯВАНЕТО и РАЗХОДИТЕ
ПО КРЕДИТА се съдържат в раздел ІІІ от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ - чл. 7 - чл. 9
от същите.
Изцяло законосъобразни и обосновани са изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията за нищожност
на клаузите за определяне на лихвения процент, тъй като предпоставките,
при които в договора е предвидена промяна на договорения лихвен процент
са ясни и разбираемо формулирани, като възможната промяна на лихвения
процент е свързана единствено с промяна на пазарната компонента, която го
формира. В случая не се установя наличието на хипотези по чл. 143, т. 11 и т.
13 от ЗЗП, т. е. да е налице възможност на банката да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (т. 11)
или да й дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да
има право в този случай да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключването на договора (т. 13).
Освен горното, съществено е и обстоятелството, безспорно
установено от приетото заключение на ССЕ, че в случая изменението в
лихвения процент е било в посока понижение – това е видимо от
изготвената от вещото лице аналитична справка за начислените, платени и
просрочени задължения по кредита: първоначалният лихвен процент,
посочен в договора е 6.65 %, а след дата 15.01.20 г. банката е прилагала по-
нисък лихвен процент от 6.63 %., което е довело и до съответно намаляване
5
на месечните вноски. При това положение по същество възражението за
наличие на неравноправни клаузи, свързани с възможността за промяна на
възнаградителния лихвен процент, се явява без правно значение по спора.
Споделя се като законосъобразен и изводът, че клаузата за
начисляване на санкционираща лихва за забавено плащане също не е
нищожна, тъй като по естеството си представлява неустойка за забава, чийто
договорен размер /формиран от ГЛП плюс 10% надбавка/ не е прекомерен,
доколкото има обезщетителен и санкционен характер.
В обжалваното решение подробно е изследван и въпроса за
наличие на противоречие с норми от ЗПК – чл. 11, т.10 от ЗПК и чл. 10,
ал.1,т.1 от ЗПК. Възражения в тази насока не са направени в процедурата по
размяна на книжа, като за пръв път са наведени от ответната страна в
пледоарията след даване ход на устните състезания по делото. При това
положение всъщност първоинстанционният съд е изследвал по служебен
почин въпроса за действителността на договора в светлината на посочените
разпоредби от ЗПК, тъй като такива възражения не са повдигнати в срока по
чл. 367 от ГПК. Доколкото изложените мотиви в тази насока се споделят от
въззивната инстанция, като същевременно не се правят и конкретни
оплаквания в жалбата, свързани със същите, то не е необходимо и същите да
се преповтарят в настоящето решение.
С оглед посоченото настоящият въззивен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна. Не се костатират основания за
прогласяване процесния договор за недействителен, и всъщност във
въззивната жалба липсват конкретни правни доводи в тази насока.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и
обосновано.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Б. Д**“ АД с ЕИК
********* направените от нея деловодни разноски – 1450 лв. /депозит за
назначаване на особен представител/.
6
Ето защо съставът на ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260104/24.09.2021 г.,
постановено по т.д. № 135/20 г., Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес град Св., ул. Г. № *, да заплати на „Б. Д**“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град С., ул. М. № **, 1450 лв. - разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7