Определение по дело №919/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260333
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203200500919
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№260333

 

23.11.2020 г., град Добрич

 

 

Окръжен съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело № 919 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „***“ ЕАД срещу Разпореждане от 17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1582/2020 г. на Районен съд Добрич, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260008 от 17.08.2020 г., с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1911, 33 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 1706, 43 лева до претендираните 3618, 36 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.

Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на съда, че не е настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит. Твърди, че са доказани и двете предпоставки от фактическия състав на предсрочната изискуемост – неизпълнението на длъжника и упражненото право от кредитора да обяви задълженията за предсрочно изискуеми.

Прави искане разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и да бъде разпоредено на Районен съд Добрич да издаде заповед за изпълнение и за процесната сума.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

Производството по ч. гр. дело № 1582/2020 г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „***“ ЕАД. В заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.С. за следните суми: 3618, 36 лева главница по договор за кредит; 1127, 49 лева договорна лихва; 404, 86 лева обезщетение за забава.

С Разпореждане от 17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1582/2020 г. на Районен съд Добрич, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260008 от 17.08.2020 г., е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1911, 33 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 1706, 43 лева до претендираните 3618, 36 лева.

Молителят и длъжникът са сключили договор за потребителски кредит на 11.07.2018 г., по силата на който последният е получил сумата от 3000 лева. Съобразно приложения погасителен план  длъжникът следва да върне общо дължимата сума по кредита в размер на 6376, 13 лева, на 36 вноски, с крайна дата – 15.07.2021 г.

От чл. 16.2, се установява, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при пълно или частично просрочие на три поредни вноски.

От представеното извлечение от счетоводните книги на банката става ясно, че по кредита са просрочени три поредни месечни вноски – за месеците март, април и май 2019 г. Посочено е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 19.06.2020 г., като банката има следните вземания: 3618, 36 лева главница по договор за кредит; 1127, 49 лева договорна лихва; 404, 86 лева.

На 19.06.2020 г. длъжникът е получил уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията по процесния кредит. Договорът е индивидуализиран, като са посочени и непогасените вноски.  

Заповедният съд е отхвърлил искането за сумата от 1911, 33 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 1706, 43 лева до претендираните 3618, 36 лева. Приел е, че кредитът не е станал предсрочно изискуем поради нередовност на уведомлението. По същата причина е уважил искането само за падежиралите до подаване на заявлението суми.

Това е и основнополагащият за настоящото производство въпрос – настъпила ли е предсрочната изискуемост на процесния кредит. Настоящият състав счита, че следва да бъде отговорено положително.

Както е посочено в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС „предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.“ В настоящия случай първата предпоставка се установява от извлечението от счетоводните книги на банката, където ясно е отразено, че длъжникът е просрочил три поредни вноски по кредита. Наличието на втората предпоставка се извежда от представеното уведомление, получено от длъжника на 19.06.2020 г. Волята на кредитодателя е ясно изразена – поради непогасяване на просрочените и изискуеми три вноски задълженията по кредита се считат за предсрочно изискуеми.

Въззивният съд не споделя становището за нередовност на уведомлението поради непосочването на изискуемите вноски и конкретизиране на вземанията по пера. Последиците на предсрочната изискуемост настъпват, когато кредиторът упражни правото си да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми посредством изпращане на уведомление до длъжника. Получаването на уведомлението обаче е действие, което зависи изцяло от волята на длъжника. Това обстоятелство изключва възможността моментът на предсрочната изискуемост да бъде прогнозиран. Поради същата причина изключена се явява и възможността размерът на вземането да бъде правилно определен при изпращане на уведомлението. Ето защо, доколкото размерът на вземането е обвързан от този момент, безпредметно се явява отразяването на изискуемите вноски и конкретизиране на вземанията по пера в документа.

Отделно от това, законодателят не предявява никакви изисквания към съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост, както го е направил за извлечението от счетоводните книги. Разширително тълкуване на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е недопустимо, тъй като нормата създава задължения. Предвидени са изисквания към съдържанието на извлечението от счетоводните книги, но няма основание приложното поле на правилото да бъде разширявано с прилагането им към уведомлението за предсрочна изискуемост. Различието в изискванията към двата документа се обяснява с различната им функция. Извлечението от счетоводните книги служи за установяване на вземането, докато чрез уведомлението до знанието на длъжника се довежда, че кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.         

Ето защо, като длъжникът не е погасил изискуемите и просрочени вноски в определения срок, кредитът е станал предсрочно изискуем на 19.06.2020 г., от което следва, че заповед за изпълнение и изпълнителен лист трябва да бъдат издадени за цялата претендирана главница от 3618, 36 лева.

Въззивният съд счита, че при тази аргументация Разпореждане от 17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1582/2020 г. на Районен съд Добрич, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260008 от 17.08.2020 г., с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1911, 33 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 1706, 43 лева до претендираните 3618, 36 лева., следва да бъде отменено.

 

С оглед на горното, въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1582/2020 г. на Районен съд Добрич, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260008 от 17.08.2020 г., с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1911, 33 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 1706, 43 лева до претендираните 3618, 36 лева.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С.” № 52-54, ЕИК ***, срещу длъжника С.И.С., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, за сумата от 1911, 33 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на 1706, 43 лева до претендираните 3618, 36 лева, дължима по договор за потребителски кредит № ********** от 11.07.2018 г.; както и за сумата от 25, 00 лева - държавна такса, представляваща съдебно-деловодни разноски по в.ч.гр.дело № 919/2020 г. по описа на Окръжен съд Добрич.

 

Делото да се върне на Районен съд Добрич за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                

 

            Председател:                                           Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                           2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.