О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1903 02.10.2018 град Бургас
Бургаският
окръжен съд .……граждански състав …………………………..
на
втори октомври две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
гражданско
дело №924 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по повод исковата молба на В.Й.Я. ***, с ЕГН **********,*** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и инвалидизиране.
Ищецът твърди в исковата молба, че получил
инсулт на 01.07.2013 год. и бил откаран с линейка в Неврологично отделение на
МБАЛ Айтос. Твърди, че бил приет в болничното заведение без да бъде предадено
разчитането на по-рано направения скенер. Заявява, че след приемането си бил
поставен на болнично легло, но не бил прегледан от лекар и не бил информиран за
заболяването си. През следващите 3 часа, които са най-важни за спасяването на
хора с инсулти, не били предприети никакви действия от страна на лекар или
медицински персонал. Ищецът твърди, че късно следобяд на първия ден започнали
да му вливат системи с лекарства.
Заявява, че на следващия ден – 02.07.2013 год.имал ужасни болки в главата и казал това на сестрата, но не се появил
никакъв лекар. На 03.07.2013 год. болките продължили и дори ищецът се обадил на
свой приятел, който да му донесе болкоуспокоителни. На третия ден от престоя
сестрата уведомила ищеца, че на
04.07.2013 год. ще бъде изписан. На 04.07.2013 год. ищецът се обадил на брат
си, за да говорят за изписването. Твърди, че по време на разговора влязла
санитарката, която го предупредила да ляга веднага, тъй като пристигнало разчитането
на скенера, според което ищецът бил с мозъчен кръвоизлив. Заявява се, че час
по-късно в стаята влязла д-р Иванова от Вътрешно отделение, която разпитала
ищеца какво е правил в деня, когато се случило нещастието. Ищецът твърди, че
д-р Иванова го информирала, че е с кръвоизлив и се обадила в болничната аптека,
за да попита какви инхибитори има. Заявила му, че лекарството, което изписва, ще подейства след
няколко дни, защото трябва да се натрупа в организма. Ищецът сочи, че този ден
не бил изписан и не му била сложена система. На следващата сутрин уведомили
ищеца, че ще остане седем дни. Твърди се, че на седмия ден от престоя ищецът бил посетен от д-р Михаил
Михайлов, който го помолил да си вдигне ръката, а ищецът му отговорил, че не
може. Заявява се в исковата молба, че ищецът бил изписан на 08.07.2013 год.,
състоянието му била като на труп, който не може да се движи. Твърди се, че
ищецът дори не можел да седи в леглото, без да се държи за масата със здравата
си ръка, опитвал да се изправи и да се движи с помощта на стол, но постоянно
падал и пълзял до леглото.
Твърди се, че ищецът не бил в състояние
да отиде на първи контролен преглед след 15 дни – движението му било трудно и
съпроводено с болки в крайниците. Сочи, че на втория месец след изписването вече
можел да се движи, макар и много трудно, и отишъл на контролен преглед. Лекарят
– д-р Михайлов, му заявил, че вече няма
задължения към него. Заявява се, че ищецът направил 3 курса на рехабилитация в
МБАЛ Бургас. Още при първия курс левият му крак се подобрил и започнал да
стъпва на него. След третия курс казали на ищеца, че положението му повече няма
да се подобри, защото проблема е в мозъка.
Заявява се, че ищецът и до днес има
хемипареза на лявата половина на тялото, която ще се запази до края на живота
му. Счита, че тя е в резултат на неправилното му лечение в МБАЛ Айтос, където е
бил лекуван без информацията от направения своевременно скенер и вместо да се
локализира (спре) кръвоизлива, той е бил увеличен от прилагането на
съдоразширяващи лекарства и най-вече кавинтон. Твърди, че неправилното лечение
с кавинтон, който не се прилага при хора с остър хеморагичен инсулт, е довело
до патологично увеличаване на далака му. Заявява, че провел курс на
рехабилитация през м.април 2015 год., но имал облекчение само за няколко дни и
след това пак се появила болка в крайниците, засегнати от хемипарезата. Ищецът
заявява, че чрез постоянни упражнения успява да постигне макар и минимално
подобряване на кръвообращението, за да запази живи вътрешните органи, намиращи се
в лявата половина на тялото. Сочи, че с намаляване на физическите му сили може
да се стигне до некроза на органи и септичност в тялото. Заявява, че най-големи
страдания търпи през зимата, когато спи дебело облечен и с ръкавица на
засегнатата лява ръка, но при падане на температурата изпитва силни болки. Сочи,
че в студените дни избягва да излиза навън и се чувства като затворник.
Представя доказателства.
Ответникът
МБАЛ Айтос е депозирал отговор, с който оспорва претенцията като неоснователна.
Признава част от фактическите твърдения, а именно, че на 01.07.2013 год. ищецът
е бил приет за лечение с първоначална и окончателна диагноза мозъчен
кръвоизлив. Сочи, че лекуващ лекар на пациента е бил д-р Михаил Динев Михайлов,
който е бил в трудовоправни отношения с МБАЛ Айтос. Заявява се, че от момента
на приемане, до момента на изписването, пациентът е бил под наблюдение на този
лекар. Ответникът твърди, че диагнозата е била поставена още при приемането, а
впоследствие потвърдена от извършените медицински изследвания. Твърди се, че
предприетото лечение е било съобразено с предписанието по клинична пътека №3
Паренхимен мозъчен кръвоизлив, както и с медицинските стандарти и с добрите
практики в РБългария.
Останалите фактически твърдения в
исковата молба се оспорват.
Ответникът заявява, че липсва
деяние, действие или бездействие, което може да бъде квалифицирано като
непозволено увреждане. Заявява се, че не е налице неправилно лечение или пък
лечение, което да е било необходимо с оглед състоянието на пациента, което да
не е извършено. Заявява се, че не е налице противоправно поведение от страна на
лекар, което да бъде квалифицирано като непозволено увреждане, липсват
причинени вреди от лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена
от отговорния по реда на чл.49 от ЗЗД.
Ответникът счита, че поради липса на
деяние не следва да се обсъжда формата на вина.
Заявява, че липсва причинно-следствена
връзка между проведеното лечение с описаните в исковата молба увреждания,
вследствие на които са претърпени неимуществени вреди. Сочи се, че заболяването
на ищеца е с такъв характер, че вредите от него обичайно настъпват незабавно
след възникването му.
Ответникът твърди, че резултатите от
проведеното лечение на ищеца безусловно показват подобрение в неговото
състояние, както и самите констатации на ТЕЛК. Това подобрение според ответника
кореспондира с твърдението му за приложено и осъществено лечение, което е
съобразено с медицинските стандарти и добрите практики.
Ответникът прави искане за спиране на
настоящото производство на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Прави искане за
привличане на трето лице – помагач. Представя доказателства.
По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският
окръжен съд намира следното:
Предявената претенция е с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, за обезвреда
на причинените на ищеца неимуществени вреди, дължимо от възложителя на
работата.
Страните не спорят, че на 01.07.2013
год. ищецът е бил приет в ответното болнично заведение.
Налице е установено от закона оборимо
предположение по см.на чл.154 ал.2 от ГПК, че увреждането е причинено виновно.
При така очертаните безспорни факти, при
въведените от страните твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже
при условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди по
вид и размер; виновни и противоправни действия на служители на МБАЛ Айтос при
изпълнение на служебните им задължения или бездействия на същите лица; наличие на причинна връзка между противоправните
действия или бездействия и търпените неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Ответникът носи тежестта да докаже своите
правоизключващи, провоунищожаващи и правопогасяващи възражения, в това число,
че при осъществяването на медицинската дейност е утвърдена практика, с който се
противодейства на риска, характерен по правило за медицинската дейност и е
налице регламент за спазване на
конкретни предписания от неговите служители във връзка с безопасността,
опазването на живота и здравето на пациентите и постоянно наблюдение на
пациентките от лекар; че вредата е резултат от неблагоприятна закономерност от
развитието на заболяването. Ответникът следва да проведе пълно обратно
доказване на презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Няма обстоятелства, които да са служебно
или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
Представените от страните писмени
доказателства са относими и допусими и на основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети.
На ищеца следва да се укаже , че не сочи доказателства за виновни
и противоправни действия на служители на МБАЛ Айтос при изпълнение на
служебните им задължения или бездействия на същите лица, за наличие на причинна връзка между
противоправните действия или бездействия и търпените неимуществени вреди.
Искането
за спиране на настоящото производство на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК се
явява неоснователно. Едно деяние може да бъде вредоносен деликт и без да
съставлява престъпление, ето защо развитието на наказателното производство е
неотносимо към настоящия спор. В резултат на горното, искането на ответника за
приобщаване на крайния акт от досъдебното производство е неоснователно.
Другите доказателствени искания на
ответника са относими и допустими – от ищеца следва да се изискат всички
протоколи, издадени от ТЕЛК, а от РЗИ Бургас – копие от материалите по сигнал с
вх.№55-00-Ж-340/03.09.2015 год., ведно с акта на РЗИ.
Искането за привличане на трето лице е
основателно:
Интересът от участие в процеса за
третото лице винаги е условие за конституирането му, дори и когато привличането
става по инициатива на главната страна – чл.219 ал.1 от ГПК. Такъв интерес е
налице когато за третото лице е изгодно решението да е в полза на привличащата
го страна, защото в противен случай тя би могла да насочи срещу него последващ
иск за упражняване на регресни права. Такива регресни права ответникът би имал против
лицето, което се сочи като пряк причинител на увреждането чрез действия или
бездействия – лекуващия лекар Михаил Михайлов.
Водим от горното, на основание чл.140 и
чл.220 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявения от В.Й.Я. ***,
с ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки, страдания и инвалидизиране.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на ответника Михаил Динев Михайлов с адрес в гр.Айтос,
ул.“Цар Асен“ бл.8, вх.“Б“, ап.15, ЕГН **********.
ДОКЛАДВА
на страните гр.дело № 924/2018 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА
представените от страните писмени
доказателства.
ИЗИСКВА
от РЗИ Бургас копие от материалите по
сигнал с вх.№55-00-Ж-340/03.09.2015 год., ведно с акта на РЗИ.
ПОСТАНОВЯВА
на неучастващото лице РЗИ Бургас да
се връчи препис от молбата по чл.192 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца най-късно в съдебното заседание
да представи копия от всички решения на ТЕЛК, които са му били издавани по
повод заболяването, от което е лекуван в МБАЛ Айтос.
УКАЗВА
на ищеца, че не сочи доказателства за
виновни и противоправни действия на служители на МБАЛ Айтос при изпълнение на
служебните им задължения или бездействия на същите лица, за наличие на причинна връзка между
противоправните действия или бездействия и търпените неимуществени вреди.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответника за
изискване на документи от РП Айтос.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответника за
спиране на настоящото производство на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.11.2018 год. от
15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните,
като на ищеца ведно със същото да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: