Р Е Ш Е Н И Е
№ 90 04.07.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и девети юни
година 2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 49 по описа за 2022
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. Глава Х от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 197 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „Аксис“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „Трайко Китанчев“ № 12 с управител Р. М., ел.
поща: .., против Решение № 46/ 15.03.2022 г. на директора на
ТД на НАП – Варна.
Жалбоподателят сочи в съдебно заседание
по делото, чрез процесуален представител адв. П. – Д., че оспорва постановление
за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) № 1934/2006/000010 от 01.03.2013 г. и
ПНОМ № 1934/ 2006/000007 от 20.10.2008 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Варна, като изразява несъгласие с посочените задължения по изп. д. № 1934/
2006г. срещу ДЗЗД „Аксис“
В съдебното заседание по делото,
оспорващият редовно призован се представлява от управителя Р. М.и адв. П. от АК
– Шумен, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспореното
решение, както и присъждането на разноски по делото, за които представя списък
по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по оспорването – директорът
на ТД на НАП – Варна, редовно призован, не изпраща представител. От
процесуалния му представител гл. юрк. Д. е получена молба за прекратяване на
производството по делото поради погасяване по давност на задълженията на
дружеството за постановлението от 20.10.2008 г.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок предвид
нормата на чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК, а разгледана по
същество, последната е основателна при следните съображения:
С протоколно определение № 88/29.06.2022
г. съдът прекрати производството по делото по отношение на ПНОМ №
1934/2006/000010 от 01.03.2013 г. поради просрочие на жалбата. В тази връзка бе
представена разписка от връчване на процесното ПНОМ от 20.02.2020 г. на
законния представител на дружеството Р. М.от ТД на НАП – Варна.
Поради това съдът се произнася само по
отношение на ПНОМ № 1934/ 2006/ 000007 / 20.10.2008 г. на публичен изпълните
при ТД на НАП – Варна.
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 20.10.2008 г. е издадено ПНОМ № 1934/ 2006/ 000007 (стр. 41б
до 43 от делото). Според процесуалния представител по делото на АО, разписката
за връчване на това ПНПОМ не е запазена към момента.
По делото е допусната ССЕ, като по
първия поставен въпрос ВЛ е дало заключение, че от представената по делото
Справка за общите задължения на дружеството към 22.02.2022 г. се вижда, че само
непогасените задължения (главници) са в общ размер на 63 934, 68 лв. ССЕ
установи, че те са надлежно осчетоводени в същия размер в счетоводството на
дружеството, т. е. налице е пълно съответствие между главницата в справката на
НАП и счетоводните му регистри. По видове задълженията са осчетоводени както
следва: 1) задълженията за ДДС според справката на НАП са общо 20 554, 05
лв. Осчетоводени са в синтетичната счетоводна сметка Разчет за ДДС. Салдото на
сметката към 31.01.2022 г. е кредитно и
в същия размер. 2). Задълженията за ДДС от трудови и приравнените на тях правотношения
според справката на НАП са общо от 832, 56 лв. Осчетоводени са в синтетичната
счетоводна сметка 454 – разчети за данъци върху доходите на ФЛ. Салдото на
сметката към 31.01.2022 г. е кредитно и в същия размер; 3) Задълженията за
Корпоративен данък според справката на НАП са общо 1 815, 92 лв. Осчетоводени
са в синтетичната счетоводна сметка 452 – Разчети за данък върху печалбата.
Салдото на сметката към 31.01.2022 г. е кредитно и в същия размер. 4).
Задълженията за ДОО според справката на НАП са общо от 21 294, 96 лв. и са
осчетоводени в 2 счетоводни сметки:
аналитична счетоводна сметка 461/5 – Разчет за фонд ДОО, със салдо от
20 489, 33 лв. и аналитична счетоводна сметка 461/5 – Разчети за фонд ТЗПБ
със салдо 805, 63 лв., т. е. общо 21 924, 96 лв.; 5). Задължения за ДЗПО и
УПФ, според справката на НАП са общо
4 641, 68 лв. Осчетоводени са в аналитичната счетоводна сметка 461/2 –
Разчети за фонд ДЗПО. Салдото за сметката към 31.01.2022 г. е кредитно и в
същия размер.; 6). Задълженията за здравно осигуряване според справката на НАП
са 7 307, 51 лв. Осчетоводени са в аналитичната счетоводна сметка 463 –
разчети за здравно осигуряване. Салдото на сметката към 31.01.2022 г. е
кредитно и в същия размер.
По втория поставен въпрос съдебният
експерт е дал заключение, че изп.д. № 1934/ 2006 г. е било образувано против
„Аксис“ ДЗЗД ЕИК ********* за принудително събиране на публични вземания,
установени с ИЛ от 25.05.2006 г. по НАХД № 884/ 2005 г. на РС – Търговище и ИЛ
от 29.06.2006 г. по НАХД № 883/ 2005 г. на РС – търговище. От приложената по
делото Справка за общите задължения на дружеството към 22.02.2022 г. се вижда,
че задълженията са в общ размер на 79 240, 19 лв. Сумата включва
непогасени главници 63 934, 68 лв. и непогасени лихви към 22.02.2022 г. от
15 305, 51 лв., възникнали за плащане през периода от 16.01.2012 до 25.02.2022
г. Изп.д. № 25060002090/ 2006 г. е било образувано против Р. М.за принудително
събиране на публични вземания, установени с ИЛ от 17.11.2005 г. по НОХД № 196/
1999 г. на ОС – София. От допълнително представената справка от НАП за общите
задължения на Р. Матева, актуална към 23.05.2022 г. се вижда, че лицето има
непогасени задължения за здравно осигуряване по подадени декларации обр. 1 в
общ размер на 373, 32 лв. Сумата включва главници 212, 80 лв., декларирани за
периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. и непогасени лихви за периода
26.04.2017 г. до 22.05.2022 г. – 160, 52 лв. от справката за задълженията и
плащанията, по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител се вижда,
че Р. М.има задължения в общ размер на 11 046, 12 лв. Сумата включва непогасени
главници – 8 945, 93 лв. и непогасени лихви към 23.05.2022 г. –
2 100, 19 лв. Възникнали са за плащане през периода 16.01.2010 г. до
25.01.2022 г. По видове задълженията включват такива за глоби, задължения за
здравно осигуряване, по подадени декларации обр. 6, в качеството и на СОЛ и
присъединени 10% от задълженията на „Аксис“ ДЗЗД по воденото против него изп.д.
№ 1934/ 2006 г. и лихви за забава на плащанията.
По третия поставен въпрос ВЛ е дало
отговор, че от таблицата – справка за задълженията на „Аксис“ ДЗЗД се вижда, че
задълженията, които са присъединени към изп.д. № 1934/ 2006 г. са възникнали
през периода от 2012 г. до м. януари 2022 г. Следователно за тях давността
започва да тече, както следва: За задълженията, възникнали през 2012 г.
давността започва да тече от 01.01.2013 г. до 31.12.2022 г. включително. За
задълженията, възникнали през 2013 г., давността започва да тече от 01.01.2014
г. до 31.12.2023 г. включително и т.н. за следващите години.
По четвъртия поставен въпрос съдебния
експерт е дал заключение, че в таблицата – справка за задълженията няма
записани обединени задължения. До започване на принудителното събиране на
публични задължения, към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на
всички главници на задълженията. В колона „Остатък главница“ е записана нула за
редовете на всички погасени главници, а в колона „Остатък лихва“ е записан
размерът на непогасената лихва за забава. В този случай в колона „Период (от –
до)“ са записани датата, от която се дължи лихвата и крайната дата преди
плащане на задължението.
По последния поставен въпрос, ВЛ е дало
отговор, че „Аксис“ ДЗЗД е имало 1 служител, нает по трудово правоотношение, а
Р. М.се е осигурявала като СОЛ. Ежемесечно счетоводството на дружеството е
подавало декларации обр. 1 за двамата. Декларация обр. 6 се е подавала по ЕГН
за Р. М.. Осигурителните вноски на Р. М. не са признати за разходи на
дружеството, по тази причина декларираните от дружеството задължения за здравно
осигуряване се водели счетоводно в сметка 493 – Разчети със собственици.
Предвид на това ССЕ е сравнила задълженията на Р. М.по Справка за общите
задължения по ЕГН със салдата на сметка 493
и е установила, че декларираните задължения за здравно осигуряване на Р.
М.като СОЛ са отразени в счетоводна сметка 493 – Разчети със собственици.
Салдото на сметката е дебитно и показва, че Р. М.не е предоставила пари на
дружеството за плащане на декларираните здравни вноски. В сметката са отразени
неплатените задължения за здравно осигуряване, декларирани с декл. обр. 6 за
годините 2017 г. до 2020 г., вкл. и декларираните с декл. обр. 1 здравни вноски
за м. януари 2022 г. Останалите задължения на Р. М.по изп.д. № 2090/ 2006 г. не
са отразени в счетоводството на дружеството, тъй като те са лични разходи за
нея.
Съдът кредитира заключението на съдебния
експерт като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото
писмени доказателства.
Според нормата
на чл. 171, ал. 2 от ДОПК „С изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен
в случаите, когато:1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по
несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което
зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа.
Според
разпоредбата на чл. 173 от ДОПК „Вземанията се
отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със
закон. Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.“
В тази връзка
съдът приема, че задълженията на жалбоподателя по отношение на ПНОМ № 1934/2006/000007/20.10.2008 г. е следвало да
бъдат отписани от АО служебно предвид на нормата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК,
като в тази си част жалбата е основателна.
При изхода от
оспорването, съдът приема, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 310 лв., съобразно с уважената част от жалбата,
съставляващи, внесена ДТ от 10 лв., депозит за вещо лице от 200 лв. и адв.
възнаграждение от 100 лв.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 46/ 15.03.2022 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, в частта
с която жалбата на „Аксис“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „Трайко Китанчев“ № 12 с управител Р. М., ел.
поща: …, против ПНОМ №
1934/ 2006/ 000007 / 20.10.2008 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна
е оставена без уважение като неоснователна.
ВРЪЩА преписката в тази част на
директора на ТД на НАП – Варна за издаване на нов адм. акт в 1-месечен срок от
влизане в сила на настоящото съдебно решение, при съобразяване на приложимия
материален закон и дадените указания в съдебния акт.
ОСЪЖДА директора на ТД на НАП – Варна да
заплати на „Аксис“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Трайко Китанчев“ № 12 с управител Р. М., направените по делото разноски в размер на 310
лв. съставляващи внесена ДТ от 10 лв., депозит за ВЛ от 200 лв. и адв.
възнаграждение от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по силата
на чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: