Решение по дело №3562/2018 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  31.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №3562/2018 г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искова с правно основание чл.432 от КЗ  от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ- М.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Я.Д. – САК, със съдебен адрес:***, твърди, че на 03.03.2017 г., около 12:45 часа, в гр. Русе, л.а. „Форд" модел „Мондео" с peг. № ********, управляван от М.В.Й. с ЕГН **********,*** към ул. „Н. Вапцаров". На кръстовището, образувано с ул. „Н. Вапцаров", реализира ПТП със спрелия на светофара л.а. „Опел", модел „Вектра", с peг. № ********, управляван от Т.М. Г. с ЕГН **********. Излага, че при така описаното ПТП на него са му причинени телесни увреждания като пътник в л.а. „Опел", модел „Вектра" с peг. № ********, изразяващи се във фрактура на тялото на 6- ти торакален прешлен. Компресионна фрактура на 5 и 7-ми торакален прешлен. Намира, че вина за настъпването на ПТП има водачът на л.а. „Форд" модел „Мондео" с peг. № ********, който не е съобразил поведението си с правилото на чл. 20 ЗДвП. Ищецът навежда, че в резултат от причинените му телесни увреждания е изпитвал интензивни болки през първия месец след ПТП, а продължава да изпитва такива и към момента. През този период е следвало да изпълнява щадящ режим, изпитвал е болка, от която не е могъл да стои седнал, нито легнал по гръб, нито да спи. Вертикализирането му с колан допълнително е усложнило движенията му в торса и е допринесло за трудната му подвижност. Поради преклонната му възраст възстановяването от получените травми е коствало дълъг период от време, като гаранции за пълно възстановяване не могат да се дадат. След изживяното  изпитва силен стрес и уплаха, започнал да изпитва страх от автомобили, притеснение и безпокойство при необходимост да използва автомобили. Станал е тревожен без видима причина. Психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни страдания, ще го съпътстват  до края на живота му. Освен посочените неимуществени вреди излага, че са му причинени и имуществени такива, във връзка с лечението му, в размер на  242.00 лв., за които има издадени следните счетоводни документи: Фактура №*********/ 05.05.2017 г. ведно с касов бон № 0003605/ 29.04.2017 г. и касов бон № 0003604/ 29.04.2017 г., издадени от ЕТ „Ц.М.- А.М.", касаещи разходи за колан Lumbax. Твърди, че за процесното ПТП е образувано наказателно производство, а  към момента на настъпване същото по отношение на лек автомобил л.а. „Форд" модел „Мондео" с peг. № ********, е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при „Д.З." АД, ЕИК *******със застрахователна полица BG/08/117000679876 /17 година, със срок на действие от 01.03.2017 г. до 28.02.1018 г. Предвид последното сезирал застрахователното дружество с искане да му изплати 80 000 (осемдесет хиляди) лева обезщетение за причинените неимуществени вреди  и 242.00 лв. (двеста четиридесет и два лева) имуществени вреди, но с писмо изх. № *********/21.11.2017 г. е постановило отказ. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на отказа на застрахователя- 21.11.2017 г., както и обезщетение в размер на 242 лв. за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от дата на извършеното плащане- 05.05.2017 г. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- Д.З. АД, ***, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представената претенция за изплащане на обезщетение и молба с изх. № *********/ 21.11.2017 г.- се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представени са с исковата молба фактура №*********/ 05.05.2017 г. ведно с касов бон № 0003605/ 29.04.2017 г. и касов бон № 0003604/ 29.04.2017 г., от които е видно, че ищецът е  изразходвал разходи за лечението в размер на  242 лв.

Представени е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на VI-ти гръден прешлен.Ищецът е получил закрито стабилно счупване в средата на гръдния отдел на гръбначния стълб. Целостта на гръбначномозъчния канал е запазена, няма увреждане на гръбначния мозък и счупването се определя като непроникващо. Счупването на VI-ти гръден прешлен на ищеца е в причинна връзка с процесното ПТП. С оглед механизма на процесното ПТП може да се приеме, че то е получено при прекомерно сгъване на гръдния отдел на гръбначния стълб, при фиксиран таз, съпроводено от съкращение на мощната гръбна мускулатура. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет за около 15-20 дни, болки с умерен интензитет за около 2-3 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал до около 6 месеца. Ищецът би могъл да изпитва болки с непостоянен характер и след този срок при по-продьлжително ходене и стоене прав, при влажно и студено време до 1 година от датата на ПТП.Тъй като ищецът не се е явил за личен преглед, вещото лице приема обичайния срок за възстановяване при този вид травми. Вещото лице сочи, че разходите описани във фактура № ********** от 05 05 20147 г за колан Ломбакс - 242.00 лв. са направени и са били ниебходими за лечение на получената от ищеца травма при процес ното ПТП. Вещото лице изтъква, че в приложената по делото медицинска документация -епикриза към ИЗ № 7433 на болницата в Русе за периода 03 04 / 10 04 2017 г - няма описани следи и белези по тялото на ищеца от поставен предпазен колан.

От приетато и неоспорено по делото заключение на АТЕ се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 03,04,2017 г.,около 12,45 ч., в гр. Русе, по бул. Хр. Ботев, с посока към гр. Разград, се движи Форд Мондео с per. номер ********. Стигайки до кръстовището с ул. Н.И. Вапцаров,удря в задната част спрелия на пешеходен светофар Опел Вектра с per. номер ********. Вследствие на удара л.а. Опел Вектра се придвижва на известно разстояние напред. Причината за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на Форд Мондео, който не е съобразил скоростта си на движение и не е спазил необходимата дистанция за движение. Няма данни за технически неизправен автомобил.

По делото е разпитан като свидетел единият от участниците в процесното ПТП- М.В.Й.. Същият излага механизма от своя гледна точка. Показанията му са взети при изработване на заключението по допуснатата АТЕ.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Исковете са основателни.

Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ.

Възражението на ответника за наличиена съпричиняване от страна на пострадалия  е основателно с оглед заключенито на  СМЕ. Вещото лице сочи, че в приложената по делото медицинска документация -епикриза към ИЗ № 7433 на болницата в Русе за периода 03 04 / 10 04 2017 г - няма описани следи и белези по тялото на ищеца от поставен предпазен колан.

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на ищеца, наличието на съпричиняване, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени детайлно от приетото заключение на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло-242 лв.

По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от  21.11.2017 г.

При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1 137.26 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 466.67 лв. от 700 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 809.68 лв., както и 450 лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на СГС.

По изложените съображения съдът

 

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

 

ОСЪЖДА Д.З. АД, ***, да заплати на М.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Я.Д. – САК, със съдебен адрес:***, по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  20 000 лв.  (двадесет хиляди лева), като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 60 000лв.(шестдесет хиляди лева), както  и следва да му заплати обезщетение в размер на 242 лв.(двеста четирдесет и два лева) за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми от 21.11.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Д.З. АД, ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на  адвокат Я.Д. – САК, със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 137.26 лв.(хиляда сто тридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Я.Д. – САК, със съдебен адрес:***, да заплати на Д.З. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 466.67 лв.(четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).

ОСЪЖДА Д.З. АД, ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  809.68 лв.(осемстотин и девет лева и шестдесет и осем стотинки), както и 450 лв.(четиристотин и петдесет лева) разноски по възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: