Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                     2023г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 5772 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на Н.Г.Т., в качеството на наследник по завещание на А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г., срещу „Л.И.“ АД, за присъждане на сумата 160000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата общо 28322.00лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 2014г. до м.април 2018г, за разходи за гледане и обслужване и за лекарства и консумативи, претърпени в резултат на екцес – допълнително влошено здравословно състояние за времето след 18.02.2014г, в резултат на ПТП настъпило на 20.01.2014г., в гр.София, ЖК „Обеля“, района на бл. 108, причинено виновно от П.Н.П., при управление на л.а. марка „Рено Меган“, с рег. № ******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение на заден ход блъснал пешеходеца А.Н.Г., с което и причинил тежки телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Л.И.“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

В исковата молба Н.Г.Т., в качеството на наследник по завещание на А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г. твърди, че след ПТП – на 20.03.2014г. предявила иск за неимуществени и имуществени вреди срещу „Л.И.“ АД, настъпили в резултат на ПТП от 20.01.2014г., по който било образувано гр.д. № 9331/2014г. на СГС. Исковата молба отразявала състоянието и към 17.02.2014г.

След постигнато на 09.09.2014г. извъсъдебно споразумение  подала молба за отказ от исковете по гр.д. № 9331/2014г. на СГС, а ответника „Л.И.“ АД и изплатил сумата 20000.00лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1992.28лв. - за имуществени вреди, след което делото било прекратено.

Твърди, че след 18.02.2014г. настъпил екцес – допълнително влошаване на  здравословното и състояние. Получила: Тромбофлебит на дясна аксиларна вена, Исхемичен мозъчен инсулт, Херпес зостер, Възпаление на гръдната стена.

Поради влошеното си здравословно състояние претърпяла множество медицински интервенции, наложителни хоспитализации, за продължителен период и към момента не могла да извършва дейностите, които преди извършвала самостоятелно, да се придвижва и обслужва самостоятелно, поради което била поставена в зависимост от помощта на трети лица, включително болногледачи срещу заплащане. Търпяла болки и страдания с голям интензитет, които продължили до смъртта и. Търпяла и отрицателни емоции – чувство на отчаяние, безнадеждност, безпомощност, страх, липса на желание за живот.

Твърди, че за периода общо реализирала имуществени загуби - разходи общо в размер на 28322.00лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 2014г. до м.април 2018г, за разходи за гледане и обслужване и за лекарства и консумативи, от които сумата 23550.00лв – разходи за гледане и обслужване за периода от 2014г. до м.април 2018г. и сумата 4772.00лв. - разходи за лекарства и консумативи за периода от м.фувруари 2014г. до м.март 2018г.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а. марка „Рено Меган“, с рег. № ******, валидно към датата на ПТП, както и факта на ПТП извършено виновно и противоправно от П.Н.П. при управление на същия автомобил, както и получените от ищцата  А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г. телесни увреждания – Дислоцирано /разместено/ счупване на шийката на дясна раменна кост.

Не оспорва и, че А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г. предявила на 20.03.2014г. иск за неимуществени и имуществени вреди срещу „Л.И.“ АД, настъпили в резултат на ПТП от 20.01.2014г., по който било образувано гр.д. № 9331/2014г. на СГС, както и, че по повод претенцията и е постигнато на 09.09.2014г. извънсъдебно споразумение между страните, по силата на което и била изплатена сумата 20000.00лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1992.28лв. за имуществени вреди, след което ищцата подала молба за отказ от исковете и делото било прекратено.

Оспорва настъпването на екцес – допълнително влошено здравословно състояние на А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г. за времето след 18.02.2014г. Възразява, че твърдените усложнения са настъпили в резултат на налични преди ПТП придружаващи заболявания за ищцата, а не са непосредствена последица от ПТП, в евентуалност не всички са в резултат от ПТП.

В евентуалност възразява, че екцес би могъл да настъпи след 09.09.2014г., когато е сключено извънсъдебното споразумение по повод претенцията по гр.д. № 9331/2014г. на СГС, а не за времето след 18.02.2014г., т.к. всички настъпили  до споразумението вреди са обезщетени.

Оспорва наличието на имуществени вреди в причинна връзка с ПТП.

В евентуалност оспорва претенциите по размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

 На 08.11.2018г., в хода на процеса е починала ищцата А.Н.Г., първоначално предявила иск за неимуществени вреди срещу „Л.И.“ АД за сумата 120000.00лв. След смъртта и като ищец вместо нея е конституирана Н.Г.Т., в качеството на наследник по силата на универсално завещание на А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г.  С определение от о.с.з. на 13.10.2021г. по искане на Н.Г.Т. е допуснато изменение на иска за неимуществени вреди чрез увеличение на размерът му, като същият се счита предявен за сумата 160000.00лв., вместо първоначално заявената в размер на 120000.00лв.

Съдът, като съобрази константната съдебна практика намира, че искът за неимуществени вреди за сумата 40000.00лв., която е разлика над първоначално претендираните 120000.00лв. до впоследствие заявените след увеличение на иска 160000.00лв. е недопустим. Това е така, т.к. претенцията за неимуществени вреди е строго лична и при смърт на ищеца при висящност на процеса искът му може да бъде продължен по силата на правоприемство по закон или завещание без да бъде изменян по размер и страни, за разлика от претенцията за имуществени вреди, която е наследима и няма личен характер /така опр. № 756/04.07.2017г. по гр.д. № 929 на 4-то г.о. на ВКС; опр. № 455/17.05.1993г. по ч.гр.д. № 1810/1992г.,  4-то г.о. на ВС/. При това положение подлежи на отмяна определението, с което е обявено делото за решаване по искът за неимуществени вреди в частта за разликата от 40000.00лв, в която част производството следва да бъде прекратено. В останалата част, за сумата 120000.00лв. обезщетение за неимуществени вреди и по искът за имуществени вреди производството е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че на 20.01.2014г., в гр.София, ЖК „Обеля“, района на бл. 108, е настъпило ПТП причинено виновно от П.Н.П., при управление на л.а. марка „Рено Меган“, с рег. № ******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата при движение на заден ход блъснал пешеходеца А.Н.Г., с което и причинил тежки телесни увреждания - Дислоцирано /разместено/ счупване на шийката на дясна раменна кост, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Л.И.“ АД, валидна към датата на ПТП.

Безспорно е и, че А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г. е предявила на 20.03.2014г. иск за неимуществени и имуществени вреди срещу „Л.И.“ АД, настъпили в резултат на ПТП от 20.01.2014г., по който е образувано гр.д. № 9331/2014г. на СГС, както и, че по повод претенцията и е постигнато на 09.09.2014г. извънсъдебно споразумение между страните, по силата на което и е изплатена от „Л.И.“ АД сумата 20000.00лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1992.28лв. за имуществени вреди, след което ищцата е подала молба за отказ от исковете и делото е прекратено с влязло в сила определение.

За установяване на твърдяният екцес по делото са приети три основни, една допълнителна СМЕ и една КСМЕ.

От всички заключения идентично се установява, че след тежката фрактура получена от ПТП на 20.01.2014г. ищцата е получила множество усложнения: Тромбофлебит на вена аксиларис вдясно – Епикриза № 1745/19.02.2014г. от МИ на МВР; Исхемичен мозъчен инсулт с десностранна централна хемипареза – Епикриза № 5369/07.06.2014г. от МИ на МВР; Херпес зостер вляво по гърба и предната повърхност на тялото /срив на имунната система/ - Епикриза № 7770/30.06.2017г. от МИ на МВР; Флегмона паритис торацис син /гнойно възпаление на меките тъкани вследствие усложнение след инфекция с херпес зостер/ - Епикриза № 11196/03.10.2017г. от МИ на МВР.

Преди 09.09.2014г. е получило усложнения: Тромбофлебит на вена аксиларис вдясно; Исхемичен мозъчен инсулт с десностранна централна хемипареза. След 09.09.2014г. е получила усложнения: Херпес зостер вляво по гърба и предната повърхност на тялото /срив на имунната система/; Флегмона паритис торацис син /гнойно възпаление на меките тъкани вследствие усложнение след инфекция с херпес зостер/.

Установява се и, че съгласно Експертиза № 3444/28.01.2014г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за ищцата са описани следните придружаващи заболявания: Хипертония артесиалис; Миокардиосклерозис атеросклеротина; Остеопороза.

Съгласно заключенията от 28.05.2019г. и 13.01.2020г. исхемичният инсулт на ищцата е резултат от придружаващото заболяване Хипертония артесиалис /артериална хипертония/. За да се приеме, че е усложнение на тромбозата е необходимо наличие на шънт /преминаване поради увреда на сърдечната преграда/ на кръвта от дясната в лявата половина на сърцето, което не е налице при ищцата. Нямат връзка с травмата и полученият Херпес зостер и Флегмон /гноен процес/ в областта на меките тъкани на гръдния кош, т.к. първото е инфекциозно заболяване, а второто е възпалителен процес.

Съгласно останалите заключения придружаващите заболявания не са в тежка патологична форма и без придаване на допълнителни увреждащи фактори не биха могли да причинят тромбофлебит на десния горен крайник и исхемичен инсулт. Не би могло да се развият и заболяванията Херпес зостер с последващо усложнение в здравословното състояние на ищцата – възпаление на меките тъкани на гръдния кош – флегмон. Описаното влошаване на здравословното състояние е причинено от процесното ПТП преживяно на 20.01.2014г.

В конкретния случай травмата в областта на дясната раменна става резултат от ПТП със счупване на шийката и създава условия /контузия на меките тъкани, на стената на вената, забавяне на кръвотока/ за възникване на тромбозата на дясната аксиларна вена, т.е. заболяването е в причинна връзка с тревмата.

Артериалната хипертония е рисков фактор, който би могъл да доведе до инсулт, но не може да се каже, че задължително води до исхемичен мозъчен инсулт. Следва да са налице генетични фактори и фактори на средата – хранене, физическа активност, стрес. За ищцата не са установени генетични фактори. По данни по делото са налични фактори на средата, обусловили проява на артериалната хипертония, а именно: намалена физическа активност след счупването на дясната раменна кост, преживеният физически и психоемоционален стрес при ПТП, усложненията с тромбофлебит на дясна аксиларна вена. Стресът обуславя спазъм на съдовете предизвикващи кризи с покачване стойностите на кръвното налягане, предизвикало остро разстройство на мозъчното кръвообръщение, а именно мозъчен инсулт с двигателен дефицит в десни крайници, ограничаващ още повече двигателната активност на ищцата. Това е предизвикало залежаване и влошаване здравословното и състояние с поява на декубитални рани и намаление на защитните сили на организма.

Влошеното здравословно състояние с отслабени защитни сили на пострадалата е създало условия за развитие на вирусно заболяване Херпес зостер с последващо усложнение в здравословното и състояние – възпаление на меките тъкани на гръдния кош – флегмон. Заболяването се е развило вследствие преболедувания херпес зостер, наложило отново хирургично лечение поради: „болезнено подуване на гърба вляво след прекарана инфекция с херпес зостер /ан.данни/“.

Вещо лице С. е подписал КСМЕ с особено мнение, т.к. счита, че Херпес зостер няма връзка със заболяването тромбофлебит. Съгласно обясненията му в о.с.з. Херпес зостер представлява реактивация на латентно персистиращ в ядрото на сетивния неврон в периферната нервна система вирус, вследствие прекарана варицела-зостер инфекция. Там се държи от имунната система в латентно състояние, като отново от имунната система и фактори на организма зависи реактивацията му. Имунните клетки стигат до местонахождението на вируса по кръвен и път и по пътя на лимфата. Когато страда циркулацията, когато човек се залежава, особено страда и се забавя кръвотока и имунните клетки не могат да се движат правилно. Вследствие това вирусната частица се размножава и се получават характерни лезии по повърхността на кожата. Транспортния травматизъм косвено намалява имунитета, без да е възможно това да се изследва нарочно. При ищцата имунитета неизбежно е бил намален, защото впоследствие развива флегмон. Вследствие развитието на вирусните частици и появата на лезиите става нахлуване в нарушената тъкан на микроорганизми и разрастването им. В такъв момент организма не може да се справи и да поддържа баланс и се развива възпаление в дълбочина. Съгласно обясненията на в.л. една залежала се жена непрестанно в легнало положение, с оток на ръката, без възможност да се самообслужва неизбежно получава мицерация – протриване, където се създават условия за възпаление и провокация за проявата на Херпес зостер.

От всички заключения се установява и, че  в резултат на усложненията от ПТП ищцата е търпяла множество медицински интервенции, наложителни хоспитализации за продължителен период от време, за продължителен период и към момента не могла да извършва дейностите, които преди извършвала самостоятелно, да се придвижва и обслужва самостоятелно, поради което била поставена в зависимост от помощта на трети лица, включително болногледачи срещу заплащане. Търпяла болки и страдания с голям интензитет, които продъжават и към момента.

От показанията на разпитаните свидетели П.Ц.Я.– зет на А..Г. и Н.П.Л.– неин личен лекар се установява, че преди ПТП въпреки наличните си придружаващи заболявания А..нямала значими здравословни проблеми. Придвижвала се и се обслужвала изцяло самостоятелно, сама си пазаряла, самостоятелно посещавала и личният си лекар, сама ходела по санаториуми. След събитието имало рязка промяна. А..не можела сама нищо да прави. Не можела да става и да се самообслужва. Не можела да ходи и до тоалетна. Изцяло зависела от помощта на трети лица. След ПТП личният и лекар Л.се запознала с роднините и, които започнали да я придружават на лекар. После получила тромбофлебит, после леко се подобрила и скоро получила инсулт. Не можела да говори и се движи нормално. Наложило се да наемат болногледач. Била много зле психически, защото била фелдшер по образование и разбирала какво се случва с нея. Изпаднала в депресия, на моменти искала хапчета да заспи и да не се събуди, защото смятала, че пречи и е в тежест, че е безполезна в този живот. Изпитвала непрестанни болки, които я измъчвали. След инсулта не можела да говори.

Съдът намира заключенията по приетите СМЕ освен тези от 28.05.2019г. и 13.01.2020г. в частта за липсата на причинна връзка между ПТП и исхемичният инсулт на ищцата и полученият Херпес зостер и Флегмон /гноен процес/ в областта на меките тъкани на гръдния кош, за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Намира заключенията по приетите от 28.05.2019г. и 13.01.2020г. в частта за липсата на причинна връзка между ПТП и исхемичният инсулт на ищцата и полученият Херпес зостер и Флегмон /гноен процес/ за недостатъчно обосновани и т.к. са в противоречие с останалите експертизи и с писмените и гласни доказателства по делото. Затова в тази част не ги кредитира.

Цени показанията на свидетеля П.Ц.Я.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като съответстващи на останалите доказателства по делото и на тези на незаинтересования свидетел Н.П.Л.. Показанията на двамата намира за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.

За да се ангажира отговорността на едно лице по иск за ексцес следва да е налице появило се ново страдание на увреденото лице или съществено увреждане на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Следователно, за да се приеме наличието на ексцес следва да се установи качествена промяна на полученото увреждане, като влошаването следва да е в причинно- следствена връзка с увреждането и това влошаване следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение. В настоящото производство първоначалното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е определено със споразумението от 09.09.2014г., по повод образуваното и впоследствие прекратено поради отказ от иска гр.д. № 9331/2014г. на СГС. Следователно не може да се приеме, че ексец би могъл да настъпи за времето след 18.02.2014г. Такъв може да е налице след 09.09.2014г. При това положение въз основа заключенията по приетите СМЕ съдът намира, че дори да се приеме, че получените усложнения преди 09.09.2014г., а именно: Тромбофлебит на вена аксиларис вдясно и Исхимичен мозъчен инсулт с десностранна централна хемипареза, са предвидени при първоначалното обезщетение и не съставляват екцес. Затова съдът не обсъжда събраните доказателства в тази връзка. В тази част искът е недоказан.

Въз основа заключенията по приетите СМЕ съдът приема, че екцес съставляват получените след 09.09.2014г. усложнения: Херпес зостер вляво по гърба и предната повърхност на тялото и Флегмона паритис торацис син /гнойно възпаление на меките тъкани вследствие усложнение след инфекция с херпес зостер/. Независимо дали са възникнали в резултат на влошеното здравословно състояние с отслабени защитни сили на пострадалата или е възникнало по механизма описан в особеното мнение на в.л. към КСМЕ, т.е. в резултат на отслабените защитни сили и влошеният кръвен и лимфен поток, заболяванията имат характеристиките на неочаквано и непредвидимо влошаване на здравословното състояние на пострадало лице, в пряка причинна връзка с първоначално претърпяната травма.

В резултат на заболяванията Херпес зостер и последвалия Флегмон - гнойно възпаление на меките тъкани, ищцата без съмнение предвид общоизвестната им клинична картина характеризираща се с изявен болков синдром, фебрилитет и обща отпадналост, е преживяла интензивни болки и страдания за продължителен период от време – от 30.06.2017г. и след 03.10.2017г., до смъртта и на 08.11.2018г. Преживяла е множество нови медицински интервенции и оперативна намеса. Безспорно не е могла да извършва дейностите, които преди извършвала самостоятелно, да се придвижва и обслужва самостоятелно, поради което била поставена в зависимост от помощта на трети лица.

По отношение на размера на предявеният иск за неимуществени вреди за екцес:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение разнородни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции само от влошаването и нововъзникналите заболявания Херпес зостер и Флегмона, справедливо се явява обезщетение в размер на 8 000.00лв., до който размер въззивният съд намира иска за доказан и основателен.

За горницата от 112000.00, която е разлика над присъдените 8000.00лв. до общо претендираните 120000.00лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Въз основа зоключенията на вещите лица, показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства съдът приема, че за процесния период от 30.06.2017г.  до м.април 2018г., са сторени разходи за гледане, лекарства и медицински консумативи в размер от по 1000.00лв. месечно или общо сторените разходи са в размер на 10000.00лв.  Поради изложеното искът за имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до размер на 10000.00лв. За сумата 18322.00лв., която е разлика над присъдените 10000.00лв. до общо претендираните 28322.00лв. и за периода от 2014г. до 30.06.2018г. искът за имуществени вреди е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съобразно направеното искане главниците следва да се присъдят ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковете – 27.04.2018г., до окончателното им изплащане.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 2783.22лв., формирани от хонорар за защита от адвокат определен по правилата на чл. 38 ЗА. Ответникът е направил разноски в общ размер 1960.00лв., представляващи платен хонорар за защита от юрисконсулт, както и разноски за експертизи.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата 338.00лв., а ищецът на ответника сумата 26.00лв., представляваща съдебни разноски.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 720.00лв., както и сумата 182.00лв., представляваща сторени от бюджета на съда разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ определението от о.с.з. проведено на 16.11.2022г., с което е даден ход по същество на спора и обявено делото за решаване на производството В ЧАСТТА по иска на Н.Г.Т., ЕГН **********,***, адв. Х.Т., в качеството на наследник по завещание на А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г., срещу „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, за присъждане на сумата 40000.00лв., която е разлика над първоначално претендираните 120000.00лв. до заявените с изменение на иска 160000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на екцес – допълнително влошено здравословно състояние за времето след 18.02.2014г, в резултат на ПТП настъпило на 20.01.2014г., в гр.София, ЖК „Обеля“, района на бл. 108, причинено виновно от П.Н.П., при управление на л.а. марка „Рено Меган“, с рег. № ******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение на заден ход блъснал пешеходеца А.Н.Г., с което и причинил тежки телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Л.И.“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на иска – 27.04.2018г., до окончателното им изплащане, и ПРЕКРАТЯВА производството В ТАЗИ ЧАСТ.

ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Т., ЕГН **********,***, адв. Х.Т., в качеството на наследник по завещание на А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г., сумата 8000.00 /осем хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, общо сумата 10000.00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.06.2017г.  до 27.04.2018г., за  разходи за гледане и обслужване и за лекарства и консумативи, претърпени в резултат на екцес – допълнително влошено здравословно състояние за времето след 09.09.2014г, в резултат на ПТП настъпило на 20.01.2014г., в гр.София, ЖК „Обеля“, района на бл. 108, причинено виновно от П.Н.П., при управление на л.а. марка „Рено Меган“, с рег. № ******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение на заден ход блъснал пешеходеца А.Н.Г., с което и причинил тежки телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Л.И.“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете - 27.04.2018г., до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди за сумата 112000.00 /сто и дванадесет хиляди/лв, която е разлика над присъдените 8000.00 /осем хиляди/лв. до общо претендираните 120000.00 /сто и двадесет хиляди/лв. и предявеният иск за имуществени вреди за сумата 18322.00 /осемнадесет пиляди триста двадесет и два/лв., която е разлика над присъдените 10000.00 /десет хиляди/лв. до общо претендираните 28322.00 /двадесет и осем хиляди триста двадесет и два/лв. и за периода от 2014г. до 30.06.2018г.,  ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете - 27.04.2018г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Х.Т., в качеството на процесуален представител на Н.Г.Т., ЕГН **********, сумата 338.00 /триста тридесет и осем/лв., представляваща разноски за защита от адвокат определени на основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.Г.Т., ЕГН **********,***, адв. Х.Т., в качеството на наследник по завещание на А.Н.Г., поч.  на 08.11.2018г. ДА ЗАПЛАТИ на „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата 26.00 /двадесет и шест/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 720.00 /седемстотин и двадесет/лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата 182.00 /сто осемдесет и два/лв., представляваща разноски заплатени от бюджета на съда за хонорар на вещи лица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: