РЕШЕНИЕ
№ 403
Бургас, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - IX състав, в
съдебно заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Председател:
|
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА |
|
Членове:
|
[ЧЛЕНОВЕ] |
При
секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
административно дело № 190 / 2023
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с
жалба, подадена от С.Р.Г. *** против Заповед № 22-0769-001375/13.12.2022г.
издадена от полицейски инспектор в Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, с
която, за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП и на основание чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.
Жалбоподателят Г.
оспорва издадената заповед като незаконосъобразна поради липса на мотиви, като
възразява, че не са посочени фактически и правни основания за издаването й,
което нарушавало правото му на защита, тъй като не ставало ясно кой нормативен
акт е нарушил. Твърди, че е отказал пробата за установяване на наркотични
вещества, тъй като употребявал лекарства, които съдържали такива вещества и
припадал от поставянето на инжекции, а и не му бил предоставен талон за
медицинско изследване. Счита, че контролните органи са превишили правата си по
време на проверката, за което той подал жалба до КАТ, а предварителното
изпълнение на заповедта се явявало незаконосъобразно. Иска се отмяна на
заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и с пълномощник,
поддържа жалбата на сочените в нея основания, представя доказателства.
Административният
орган, издал оспорената заповед, не се явява и не се представлява.
Жалбата е процесуално
допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от
действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от
закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Установява
се по делото, че против жалбоподателя Т. е бил съставен АУАН
№ 337378 от 12.12.2022г., видно от който, на посочената дата, около 20,00часа,
в гр.Бургас, по ул.“Транспортна“, в посока бул.“Стефан Стамболов“,
жалбоподателят е бил установен от контролни длъжностни лица да управлява лек
автомобил марка Фолксваген с рег. № А8436НР, като е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
Видно от отбелязването в акта, посочил е, че няма възражения. На водача е
връчен талон за медицинско изследване № 136914, получил е 7 броя холограмни
стикера, като същият е отказал да бъде тестван и не се е явил в лечебното заведение
в определения в талона срок.
Въз
основа на съставения АУАН, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е издадена
процесната Заповед № 22-0769-001375/13.12.2022г., с която, спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца”, в мотивите на която административният орган се е
позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, досежно отказа на водача
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Заповедта е
законосъобразна.
Съгласно приложената
от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (прил.ред.) За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
……… б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както
и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи. Приложима в случая е втората хипотеза на закона, която
свързва приложената ПАМ поради отказ да се извърши проверка за употреба на
наркотични вещества чрез техническо средство, поради което материалният закон е
правилно приложен.
Неоснователни са възраженията за липса на мотиви на издадената
заповед. Административният орган се е позовал на установен отказ за извършване
на проверка за установяване употреба на наркотични вещества и това е
достатъчното фактическо основание за прилагане на мярката, поради което не е
налице твърдяната необоснованост или неразбиране за какво се прилага мярката.
Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания визирани в
хипотезата на посочената правна норма, органът действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно
прилагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в
закона съдържание – арг. от нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, видно от която,
едновременно със съставянето на АУАН се изземва и свидетелството за управление
на МПС. В този смисъл не се касае за незаконосъобразно предварително
изпълнение, в какъвто смисъл са оплакванията на страната, а за законова
процедура, предвиждаща незабавно изземване на СУМПС. След като е установил
правнозначимите факти, свързани с отказ за извършване на проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества при управлението на МПС,
административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, като е приложил по отношение на жалбоподателя процесната
принудителна административна мярка.
Неоснователно съдът счете възражението, че отказът за тестване е в
резултат на приемани лекарства, които съдържат подобни на наркотичните
вещества. При съставяне на акта жалбоподателят не е вписал подобно възражение,
напротив – отбелязано е, че няма възражения. Представената в съдебно заседание
рецепта за изписани лекарствени средства не доказва това твърдение. Съдът не
разполага със специални знания, за да прецени дали посочените лекарства имат
наркотично въздействие, още повече, че не са приложени техните листовки. От
друга страна, след като приема тези лекарства и е наясно с тяхното въздействие,
жалбоподателят следва да се въздържа от шофиране, още повече, че това трябва да
е упоменато в листовката. Изложените от пълномощника на страната в съдебно
заседание доводи в пледоарията по същество касаят административнонаказателно
производство, а не административно производство по издаване на административен
акт.
В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се
констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на
релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на
материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.
Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и
на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП,
Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.Г. *** против Заповед №
22-0769-001375/13.12.2022г. издадена от полицейски инспектор в Сектор Пътна
полиция в ОД на МВР Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
|
СЪДИЯ: |