Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. Враца, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 5212 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.
198о ЗВ.
Производството
е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт А.А., срещу С.А.Д., ЕГН **********.
В
исковата си молба ищцовото дружество твърди, че се намира в облигационни
отношения с ответника по договор за предоставяне на В и К услуги, сключен при
общи условия, за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ************Твърди,
че за потреблението за периода от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. по партидата
на процесния имот са начислени за плащане суми по 5 бр. фактури за главница в
размер на 109,70 лева, която сума не била заплатена от ответника. За ответника
била изготвена покана за доброволно плащане, но същият не бил открит на адреса
за връчването й. Сочи, че по депозирано от ищеца заявление била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3987/2018 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VII състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез
залепване на уведомление, което определя правния интерес на ищеца от
предявяване на исковете. Иска се постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът С.А.Д., ЕГН **********, дължи на ищеца
сумата от 109,70 лева, представляваща потребени ВиК услуги за периода от
17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ************
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 3987/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител адв. И.И.
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Заявява, че ответникът или други допуснати от него лица не
обитават имота. Сочи, че ответникът не е получил фактури за потреблението и не
е уведомен за съществуващи задължения за доставка на ВиК услуги. Ето защо
претенцията за исковия 5 месечен период е неоснователна. Счита, че покана за
доброволно изпълнение въобще не е достигнала до адресата и не му е връчена. Не
може да се заключи, че подписите в карнета са поставени именно от ответника, а
не във всички полета се съдържа такъв. Възразява, че ищецът е доставил
посоченото количество питейна вода в посочения исков период в имота на
ответника, не са спазени изискванията на ОУ, задължението не е
индивидуализирано. Освен това ищецът не е фактурирал вземанията си и не е
предоставил възможност на ответника да подаде възражение. Иска се постановяване
на решение, с което предявеният срещу ответника иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3987/2018 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С.А.Д.
е издадена Заповед № 2522/28.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от
109,70 лева /сто и девет лева и седемдесет стотинки/ - главница, представляваща
потребени ВиК услуги за периода от 17.08.2017г. до 15.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 5,67 лева /пет лева и шестдесет и седем
стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 16.09.2017г. до
01.08.2018г., както и разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00
лева /двадесет и пет лева/, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/ –
юрисконсултско възнаграждение.
С
влязло в сила Определение № 3/02.01.2019 г. заповедта е частично обезсилена,
както следва: в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя
сумата от 5,67 лева /пет лева и шестдесет и седем стотинки/ – лихва за забава
върху главницата за периода от 16.09.2017 г. до 01.08.2018 г., както и в частта
за разноските за държавна такса за разликата над 23,77 лева до пълния присъден
размер от 25 лева, а именно за сумата от 1,23 лева /един лева и двадесет и три
стотинки/ съразмерно с обезсилената част на заповедта и за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 47,54 лева до пълния присъден размер от 50
лева, а именно за сумата от 2,46 лева /два лева и четиридесет и шест стотинки/
съобразно обезсилената част на заповедта.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и с
Разпореждане № 8909/14.11.2018 г. по ч. гр. д. № 730/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, VII състав, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. по предявения иск е
образувано настоящото производство.
От
представената справка – извлечение № 37771 за дължимите към 01.08.2018 г. суми
към „ВиК“ ООД – Враца за абонатен номер 2269078 на името на С.А.Д. за имот на
адрес: ***, се установява, че по партидата на абоната са издадени 5 бр. фактури
за отчетен период от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. на обща стойност 109,70
лева.
Представен
е карнет за отчитане на вода, воден на името на ответника за процесния имот, от
които се установява, че за исковия период от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. подписи
за абоната се съдържат на 15.12.2017 г.
Видно
от покана за доброволно изпълнение № 88476, с изх. № 4056/08.06.2018г. до С.Д.,
същата не е връчена, тъй като абонатът е неоткрит, като това обстоятелство е
удостоверено с подписа на свидетеля С.С.. Към поканата е приложена подробна
справка за начислените суми по периоди към 08.06.2018 г.
По
делото е представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г.
От
представената и приета в съдебно заседание справка по лице от Служба по
вписванията се установява, че на 28.07.2017 г. /преди началото на исковия
период/ ответникът С.Д. е прехвърлил правото на собственост върху притежаваните
от него ид. части от водоснабдения имот, като считано от същата дата,
собственик на имота е трето за спора лице – К.М.Ц..
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че на името на титуляра на партидата С.Д. са
регистрирани 2 бр. водомери - № 007698 /баня/ и № 008043 /кухня/ и за
потреблението за периода от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. по партидата на
ответника са издадени 5 бр. фактури на обща стойност 109,70 лева. Вещото лице е
установило, че е налице съвпадение между количествата, отразени в карнета и в
издадените фактури. Към датата на изготвяне на заключението не са постъпвали
плащания по задълженията на ответника. Вещото лице е констатирало, че при
отчитане на консумацията за част от процесните периоди ищецът се позовава на
чл. 23, ал. 3 от ОУ, като когато няма достъп до измервателния уред, дружеството
начислява служебно потребление, а след отчитане на показанията на водомера в
присъствието на абоната, количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Посочено е, че отразеното в карнета и във фактурите
количество съвпада и вещото лице е изчислило дължимите суми.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявен
е установителен искс правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ за признаване за установено, че ответникът С.А.Д.,
ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 109,70 лева, представляваща потребени
ВиК услуги за периода от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. за жилище, находящо се
на адрес: гр. Враца, ************ ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 24.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3987/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира присъждане на сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника
по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2.
Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата
молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в
исковата молба размер.
От справка по лице от Служба по вписванията се установява, че след
28.07.2017 г. ответникът Д. не е собственик на водоснабдения имот, тъй като на
посочената дата е прехвърлил
правото на собственост върху притежаваните от него ид. части от водоснабдения
имот и собственик на имота е трето за спора лице – К.М.Ц.. Това означава, че за исковия период между страните по делото не е било налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия.
Съгласно разпоредбата на §1, т. 2 ЗРВКУ, потребители са:
а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост;
в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейни води.
Разпоредбата §1, т. 2 ЗРВКУ е възпроизведена и в чл. 2, ал. 1 от
Общите условия за получаване на услугите ВиК на ищеца, като понятието е
разширено в ал. 3 на разпоредбата, в която е предвидено, че потребител може да
бъде и наемател на имота, за който се предоставят ВиК услуги, с когото лицата
по ал. 1, т. 1 и т. 2 се задължават солидарно за дължимите суми за времето на
наемното правоотношение.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Искът е предявен за периода от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г.,
като видно от събраните доказателства, през този период ответникът И. не е бил
собственик на имота, поради което не притежава качеството „потребител“ по
смисъла на закона и не носи отговорност за заплащане на задълженията за потребените
за този период ВиК услуги. Ищецът следва да потърси плащане от собственика на
имота, който е ползвал предоставените му услуги по силата на правото си на
собственост върху водоснабдения имот и съответно дължи заплащане на тяхната
стойност.
След като ответникът не притежава качеството потребител, няма
никакво основание водоснабдителното дружество да претендира стойността на
потребените услуги. Нито обстоятелството, че партидата се води на името
ответника, нито обстоятелството, че въпреки продажбата на имота не е извършена
промяна в партидата, доказват качеството на потребител на ответника. Това е
така, защото основанието за плащането е предоставянето на услугата, а задължено
е лицето потребител на тази услуга. Партидата е само средство за идентификация
на отделни потребители - собственици или ползватели на водоснабдяван имот и
служи за водене на отчетност от страна на В и К оператора.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 9а от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. и чл. 63, ал. 1 от ОУ не следва да се прилагат, тъй като
същите противоречат на ЗРВКУ, а нормата от ОУ е неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП.
Според чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г., промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия.
На първо място, посочената разпоредба противоречи на ЗРВКУ, в
който е дадено легално определение на понятието „потребител“, и доколкото ЗРВКУ
е нормативен акт от по – висш ранг, следва да се приложи законът, а не Наредба
№ 4/14.09.2004 г. Този извод произтича от чл. 15, ал. 3 ЗНА, съгласно който ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. След като според легалното определение, дадено в ЗРВКУ, потребители са
само собствениците или ползвателите на водоснабдените имоти, то недопустимо е с
подзаконов нормативен акт този кръг да се разширява неопределено, както и е
недопустимо съдът да се позовава и да прилага норма от подзаконов нормативен
акт, която противоречи на норма от закон.
Чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г. противоречи и на чл. 113 ЗС,
според която актовете, които подлежат на вписване, до вписването им не могат да
се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия
собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот и по аргумент за
обратното след вписването актът може да се противопостави на третите лица. Вписването
доказва, че вписаният договор е сключен и всеки може да узнае това. С
извършването на вписването, актът придобива действие спрямо всички, което действие
е не само осведомително, но и може да се противопоставя на трети лица.
Вписването има действие занапред от момента на вписването. Недопустимо е
да се създават изключения в ползва на едно конкретно лице, което освен това е и
публичен снабдител, а освен това изключението е създадено с подзаконов
нормативен акт, който противоречи на закон.
Съгласно Раздел VII от Правилника за
вписванията, книгите за вписванията са публични и всеки може да си направи
писмена или устна справка /по конкретно лице, имот или период/, както и да има
отдалечен достъп. Отдалеченият достъп се извършва чрез интернет страницата на
Агенцията по вписванията, от която след регистрация всеки може да извърши
необходимата му справка относно собствеността върху конкретен имот. Както
ищецът е направил и по настоящото дело, по което е представил Справка от Служба
по вписванията – Враца за лицето С.А.Д., изготвена чрез електронната страница,
видно от отбелязването в долното поле на справката.
С оглед гореизложеното, не може да се споделят изводите, залегнали
в част от съдебната практика, че не може да се задължи ВиК операторът да следи
за промяна в правото на собственост върху водоснабдения имот. Действително, и
настоящият съдебен състав намира, че това представлява затруднение за ВиК
дружеството. Съпоставено с правата на насрещните страни по договорите –
потребители на ВиК услуги, настоящият съдебен състав намира, че следва да се
даде прерогатив именно на последните. Да се предостави правото на ВиК
операторът да претендира вземанията си от всички предходни собственици, на
първо място противоречи на основен принцип в облигационното право, че
изпълнението трябва да се търси от длъжника, а освен това противоречи на закона
– ЗРВКУ и ЗС, включително на основополагащи принципи, свързани с действието на
вписването на актовете, прехвърлящи правото на собственост. Очевидно е, че като
не е ползвал предоставените за процесния имот ВиК услуги, ответникът няма как
да дължи на оператора заплащане на стойността на тези услуги. Вярно е, че
съгласно чл. 58, ал. 1 от Общите условия, при промяна на собствеността или
вещното право на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са
длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи,
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или
на вещното право на ползване на имота. Това задължение е с административен
характер и неизпълнението му не може да обуслови задължение за лицето, което
вече не е собственик на имота да дължи суми за потребени в този имот ВиК услуги
/или какъвто и да било друг вид комунални услуги/.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ, която гласи, че ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът
събира от него дължимите суми до датата на откриване на партида на новия
собственик/ползвател, настоящият съдебен състав намира за неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. На първо място, с посочената клауза в полза на
водоснабдително дружество се създава едно преимущество, срещу което потребителят
не може дори да възрази, а е обвързан по силата на публичноизвестните ОУ. По
силата на това преимущество лицето, което вече не е собственик на водоснабдения
имот, дължи заплащане на потребените в него от други лица ВиК услуги. По този
начин незаконосъобразно и необосновано се разширява кръгът на задължените към
ВиК лица и се предоставя право на публичния снабдител да търси вземанията си
както от предишния, така и от новия собственик и съответно да се обогати
неоснователно, ако е недобросъвестен. Освен това в хипотеза на няколко
последователно сключени прехвърлителни сделки, ищецът би имал право да търси
вземанията си от всички предишни собственици и отново се създават условия за
неговото неоснователно обогатяване. Същевременно никой от тези предишни собственици
няма възможност да възрази, сочейки обстоятелството, че вече не притежава
правото на собственост върху този имот и съответно не отговаря за задълженията
на новия собственик. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение
спрямо икономически по – силната страна по сделката – ВиК дружеството. За
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори съдът следи
служебно /в този смисъл Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., ВКС,
I т.о. и други/.
В подкрепа на всичко гореизложено следва да се посочат и
задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г.
по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, чиито мотиви, макар и по
тълкуването на разпоредби от ЗЕ, следва да намерят приложение и по обществените
отношения, свързани с доставката на ВиК услуги. С т. 1 от Тълкувателно решение
от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, окончателно
се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Това са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
Никое трето лице извън посочените правни субекти не може да е
потребител на съответната комунална услуга, а общото между всички лица, имащи
такова качество, е че ползват имота на съответното правно основание – дали като
собственици, дали като ползватели или по силата на облигационно правоотношение
със собственика /обикновено наемен договор/. Абсолютно недопустимо е да се
претендират вземания от лице, което вече не е собственик на имота, нито негов
ползвател, нито наемател, нито има каквото и да било общо с този имот.
С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, предявен против С.А.Д., ЕГН **********, е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква
за ответника. Същият обаче не претендира и не е представил доказателства да е
сторил такива, поради които и разноски не му се дължат.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя
Ангел Престойски, чрез юрисконсулт А.А., против С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 109,70 лева /сто и
девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща потребени ВиК услуги за
периода от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. за жилище, находящо се на адрес: гр.
Враца, ************ ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението – 24.08.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3987/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….