№ 951
гр. Перник, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720103426 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. С. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено,
че ищцовата страна, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 137,82 лева –
представляваща 1/6 от главница, която е в общ размер от 826,90лв. за предоставени
ВиК услуги за периода от 17.12.2010г. до 27.03.2014 г., сумата от 13, 04 лв.,
представляваща 1/6 от дължимата общо сума в размер на 78,21 лева - лихва за забава за
периода от 08.04.2012 г. до 08.04.2014 г. и 25,00 лв. – съдебни разноски, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 03.07.2015 г. до окончателното й изплащане, за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 4243/2015 г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че образуваното изп. производство за
събиране на процесните вземания е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради
което не е дало повод за завеждане на иска. Счита, че искането се основава на едни и
същи факти, поради което е налице един иск и дължимият адвокатски хонорар следва
да бъде в минимален размер. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че в полза на
1
„Водоснабдяване и канализация” ООД Перник е издаден срещу А. В. С. и други лица
изпълнителен лист от 02.09.2015 г. по ч.гр.д. № 4243/2015 г. по описа на РС-Перник за
процесните суми. Изпълнителният лист е издаден след констатация на съда, че
заповедта за изпълнение на парично задължение от 06.07.2015 г. е влязла в сила.
Установява се от приложеното копие на изпълнително дело, че въз основа на
молба от 13.03.2017 г. на взискателя „ВиК“ ООД гр. Перник е образувано изп. дело №
194/2017г. при ЧСИ ******. В молбата взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, при установяване на такова, като е овластил
на осн. чл. 18 ЗЧСИ да определи начин на изпълнение.
По изпълнителното дело са извършвани справки в Национална агенция по
приходите и НОИ. Изпратена е на длъжника покана за доброволно изпълнение. С
молба от 28.02.2019г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справки относно
трудови договори на длъжниците, но не е направил искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не твърди да
е предприел такива действия, не ангажира доказателства за това. Не отрича, че е
образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК.
Към 13.03.2017 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 194/2017 г. на ЧСИ ******, действа ТР № 2/26.06.2015 г..
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
2
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземането на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно
приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС –
решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. 4063/2021 г. на Трето г. о..
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземането на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. С молбата за
образуване на изпълнителното дело, с която взискателят е направил искане за
прилагане на конкретен изпълнителен способ давността е прекъсната.
От този момент нататък ответникът не установява да е предприел действия, с
които да е прекъснал отново давността и към датата на предявяване на иска –
10.06.2022г. е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок за
принудително събиране на вземането. С молбата от 28.02.2019 г. е направено искане
единствено за извършване на справка, което както се разясни по-горе не представлява
действие, годно да прекъсне давността. По из. производство не са извършвани изп.
действия и от ЧСИ въз основа на възлагането му по чл. 18 ЗЧСИ.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 50,00 лв., в размер на 24, 00 лева
–такса за копие на изп. дело и за адв. възнаграждение в размер на 300, 00 лв.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, което е минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. с оглед фактическата и правна сложност на делото, се явява
неоснователно.
3
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439 ГПК, че А. В. С., ЕГН
**********, с адрес *********, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец”
№ 11, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата в
размер на 137,82 лева – представляваща 1/6 от главница, която е в общ размер от
826,90лв. за предоставени ВиК услуги за периода от 17.12.2010г. до 27.03.2014 г.,
сумата от 13,04 лв., представляваща 1/6 от дължимата общо сума в размер на 78,21
лева - лихва за забава за периода от 08.04.2012 г. до 08.04.2014 г. и 25,00 лв. – съдебни
разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.07.2015 г. до окончателното й изплащане, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4243/2015 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на А.
В. С., ЕГН **********, с адрес ********* сумата в размер на 374,00 /триста
седемдесет и четири/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението оригиналът на приложената заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 4243/2015 г. на Пернишкия районен съд да се върне в Служба
„ Архив“, като по делото остане копие от същата.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4