О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № /
2020г.
Административен съд-Варна-XXXIV
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи август, през две хиляди
и двадесета година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА като разгледа ч.адм.д.1878/2020г. по описа на Административен съд-Варна , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 80
ал.3 изр.последно от ЗДС вр.чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.
Образувано е по искане на Й.А.М. ***, ЕГН **********,
за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № РД-20-7706-146/06.08.2020г.
на областен управител на област с административен център гр.Варна, с която е
наредено изземването на недвижим имот- сграда с идентификатор 10135.3516.147.31
със застроена площ 108кв.м., находяща се в гр.Варна, бул.„Христо Смирненски“№6а.
В молбата са изложени твърдения, че
изземването ще причини значителни и трудно поправими вреди, тъй като жилището е
единствено за него и семейството му. Така също е извършил в имота множество
подобрения, които счита, че следва да му бъдат заплатени от Министерство на
правосъдието. Твърди, че за репариране на тези вреди, е депозирал пред ВРС иск
за сумата от 10000лв., възоснова на което е образувано гр.д.№1865/2020г. по
описа на ВРС. Приема, че спорът пред Районен съд гр.Варна е преюдициален за
административното производство, още повече ако имотът бъде иззет, всички
подобрения ще бъдат повредени или премахнати и ще се възпрепятства извършването
на съдебно оценителна експертиза. Моли на основание чл.166 АПК съдът да
постанови спиране на изпълнението на заповедта, която в същото производство оспорва и като
незаконосъобразна.
В Заповед № РД-20-7706-146/06.08.2020г.,
областен управител на област с административен център гр.Варна е изразил
становище и по искането на Й.М. вх.№РД-20-0411-1/3/04.08.2020г. да бъде спряно издаването
на заповедта и допускане на предварителното й изпълнение. Счита искането за
неоснователно; приема, че не са представени доказателства за образувано
гражданско производство пред ВРС, за да се обсъжда неговата преюдициалност.
По допустимостта на производството, съдът
приема следното:
Съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната
собственост, имот - държавна собственост, който се владее или държи без
основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е
отпаднала, се изземва със заповед на областния управител въз основа на
мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство, като
съобразно ал. 3 заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът
разпореди друго. В конкретния случай е налице допуснато предварително
изпълнение на административния акт по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60,
ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима
вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Приложимостта на нормата на чл. 166 от АПК предполага наличието на
подадена жалба срещу административния акт и образувано основно производство,
каквото в конкретния случай се констатира - адм.д.№1862/2020г. по описа на
Административен съд Варна. Това
обстоятелство обуславя и допустимостта на направеното искане за спиране на
изпълнението на заповедта.
При допуснато по силата на изрична разпоредба
- чл. 80, ал. 3 от ЗДС предварително
изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което
защитата по чл. 166 от АПК предполага да се
установи наличието на друг противопоставим интерес- "значителна или трудно
поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение
на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.
Като обстоятелства, с които се
аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК, се сочат факти,
че жилището е единствено за молителя и семейството му, както и че е извършил
подобрения, които е възможно да бъдат унищожени.
В конкретния случай, при преценка на
баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които следва да
бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, за съда се налага
убеждение за недоказаност на твърденията в искането. Не са представени
доказателства, че жалбоподателят е сключил брак, както и такива, удостоверяващи
твърдението, че това жилище е единствено. Без ангажирането им е невъзможно да
бъде извършена преценка за основателността на твърдението , че жилището, което се изземва посредством
оспорената заповед на областния управител е единствено за него и семейството
му.
Наличието на подобрения следва да
бъде доказано в образуваното общо производство пред ВРС по гр.д.№1865/2020г. В
същото производство е допустимо и възможно да предяви искане за обезпечение на
доказателствата, именно какъвто е редът за защита на интересите му с цел да не
се допусне унищожение на сторените от него подобрения.
Установяват се факти, които не са
спорни от страните, доколкото са видни като техни твърдения, както от
фактическите основания, послужили за постановяване на обжалваната заповед, така
и от доводите на Й.М., изложени от него в депозираната пред ВРС искова молба,
възоснова на която е образувано гр.д.№1865/2020г. Имотът е владян от него
посредством договор за наем. Това гражданско правоотношение представлява
държане на имота, което е прекратено и съобщено за това с писмо
№91-00-35/27.11.2019г. на Министерство на правосъдието, считано от 01.02.2020г. С писмо, получено от Й.М. на 24.04.2020г., е
уведомен, че следва да освободи имота в срок от един месец, което, както в
срока, поставен от административния орган, така и към настоящия момент не е сторено.
Не се констатира регламентация,
която обосновава извод за преюдициалност на гражданско производство, образувано
в общ съд, пред образувано съдебно производство в Административен съд.
Напротив, съобразно чл.302 от ГПК, задължително за общия съд е решението на
административния съд, постановено в производство по оспорване на
административен акт.
Вредата по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК винаги се
свързва с вероятността от накърняване на защитени от закона интерес или право,
противопоставими на обществения интерес, каквито в случая липсват. Само
житейското неудобство от преместване и освобождаване на държавен имот и
нежеланието на държателя да изпълни административен акт, в този случай не
обосновава основателност на искането по чл. 80, ал. 3 от ЗДС.
Административният орган е спазил
принципа за съразмерност, като е дал достатъчен срок за доброволно изпълнение и
освобождаване на жилището, в който срок молителя може да избегне настъпването
на неблагоприятните за него последици от принудително изземване на имота по
административен ред. Извън това, както стана ясно от събраните доказателства,
той е предприел защита по общия исков ред за репарация на извършените от него
разходи по подобрение на имота.
При
преценка на баланса между накърнените интереси на дружеството и тези, които
следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът
приема, че молителя не обоснова презумпцията за настъпване на значителни или
трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.
По тези съображения и на основание чл.
159, т.1 АПК, Административен съд-Варна, XXXIV-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Й.А.М. ***, ЕГН **********, за
спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № РД-20-7706-146/06.08.2020г.
на областен управител на област с административен център гр.Варна, с която е
наредено изземването на недвижим имот- сграда с идентификатор 10135.3516.147.31
със застроена площ 108кв.м., находяща се в гр.Варна, бул.„Христо Смирненски“№6а.
ОСЪЖДА на Й.А.М. ***, ЕГН **********,да заплати по
сметка на Административен съд Варна, държавна такса в размер от 10 лв. при БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***, ВІС: UNCRBGSF
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: