№ 3475
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100507459 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. Б. Г. срещу решение №
20114728 от 31.01.2024г., постановено по гр. д. № 27924/2020г. на СРС, 172 с-в
в частта, в която е отхвърлен искът, предявен от П. Б. Г. срещу Н. Г. И., Г. К. И.
и Д. К. И., заместен в производството от Е. А. И., К. Д. И. и Н. Д. И., на
основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане до делба на следния недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02657.2293.147, с площ от 1064
кв.м., находящ се в гр. Банкя, в.з. „Бели брег“, ул.****, с номер по предходен
план: 732, 724 – парцел X., в кв. 4, при съседи: 02659.2293.99, 02659.2293.211,
02659.2293.101, 02659.2293.151, 02659.2293.148, 02659.2293.312.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в
обжалваната част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и искът за делба да бъде уважен изцяло
като основателен и доказан. Претендира направените разноски.
В установения от закона срок, въззиваемите са депозирали отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Предмет на въззивна проверка е и въззивна жалба, подадена от Н. Г. И.,
Г. К. И., Е. А. И., К. Д. И. и Н. Д. И., срещу решение № 20114728 от
1
31.01.2024г., постановено по гр. д. № 27924/2020г. на СРС, 172 с-в в частта, в
която е прогласена нищожността на делбата, извършена в производството по
гр. дело № 4062/1977 г. на СРС, 42 състав.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр.
второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
По наведените във въззивната жалба на Н. Г. И., Г. К. И., Е. А. И., К. Д.
И. и Н. Д. И. въззивният съд намира следното.
С исковата молба ищецът е предявил единствено иск за делба на
поземлен имот с идентификатор 02657.2293.147, с площ от 1064 кв.м.,
находящ се в гр. Банкя, в.з. „Бели брег“, ул.****, с номер по предходен план:
732, 724 – парцел X., в кв. 4, при съседи: 02659.2293.99, 02659.2293.211,
02659.2293.101, 02659.2293.151, 02659.2293.148, 02659.2293.312
Първото по делото заседание пред СРС е проведено на 14.06.2021г.
Едва с молба от 22.07.2021г. ищецът е заявил, че предявява иск за
прогласяване на нищожност на делбата, извършена по гр. д. № 4062/1977г. по
описа на СРС, 41 с-в.
2
Съгласно чл. 212 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото
ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да
се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването
на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти
изходът на делото.
Искът за прогласяване нищожност на предходната делба е предявен
извън законоустановените срокове, поради което същият не е следвало да бъде
приеман за разглеждане в производството пред СРС.
Действително в проведеното съдебно заседание на 14.06.2021г. /л. 153 –
л. 154/ СРС е констатирал, че на ищеца не е изпратен препис от отговора на
исковата молба. На първо място следва да се отбележи, че процесуалният
закон не предвижда такова задължение за съда. Съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК
съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателствата, а съгласно ал. 3 ГПК на същата разпоредба
насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които
връчва препис единствено от определението по ал. 1. Следователно страната е
длъжна да прояви съответната процесуална активност и да се запознае с
отговора на насрещната страна. Нещо повече, съдът е дал възможност на
ищеца единствено да вземе становище по направеното възражение за
придобивна давност в отговора на ответниците и да направи съответните
доказателствените искания в тази връзка в определен от него срок. Не на
последно място следва да се има предвид и, че в проведеното съдебно
заседание процесуалният представител на ответниците, във връзка с
изготвения проекто – доклад, изрично е оспорил в исковата молба ищецът да
се е позовал на нищожност на извършената по гр. д. № 4062/1977г. по описа на
СРС, 41 с-в, като въпреки това в предвидения в закона срок ищецът не е
предявил иск за прогласяване на нищожност.
Предявяването на исковете в делбеното производство се подчинява на
общия режим на предявяване на искове в гражданския процес. Предвид
изложеното, съдът счита, че инцидентния установителен иск е
несвоевременно предявен, поради което е и процесуално недопустим за
разглеждане в настоящето производство.
Същият е недопустим и на още едно основание – изходът на настоящето
дело не зависи от иска за прогласяване на нищожност на делбата, извършена
3
по гр. д. № 4062/1977г. по описа на СРС, 41 с-в. Видно от постановеното
решение от 14.6.2011г., постановено по в. гр. д. № 3691/2007г. на СГС, което е
влязло в законна сила на 05.04.2012г. съдът е признал за установено по
отношение на К. И. и Н. И., че П. Г. е собственик на ½ ид. ч. от процесния
имот. Именно този влязъл в сила съдебен акт има значение за изхода на
настоящия спор. Дори и без изрично предявен иск и без направено
възражение за нищожност на предходната делба, с оглед на цитираното влязло
в сила решение, извършената делба не може да породи вещно – транслативен
ефект. Именно това решение легитимира ищеца в процеса и то обвързва
страните, а не постановено решение в предхождащ го процес, респективно
предхождаща делба.
Не на последно място, следва да се има предвид и, че чл. 343 ГПК, като
преюдициални въпроси в пpoизвoдcтвoтo зa дeлбa, допуска да се разглеждат
ocпopвaния нa пpoизxoд, нa ocинoвявaния, нa зaвeщaния и нa иcтиннocттa нa
пиcмeни дoĸaзaтeлcтвa, ĸaĸтo и иcĸaния зa нaмaлявaнe нa зaвeщaтeлни
paзпopeждaния и нa дapeния.
Ето защо, жалбата на Н. Г. И., Г. К. И., Е. А. И., К. Д. И. и Н. Д. И. е
основателна и решението в частта, в която СРС се е произнесъл по
инцидентния установителен иск следва да бъде обезсилено.
За пълнота следва да се отбележи и, че дори да беше предявен в срок и
от инцидентния установителен иск да зависеше изхода на настоящия спор,
решението в тази част отново би било недопустимо, тъй като при предявен иск
за нищожност на предходно извършената делба следва в производството да
участват всички съделители по делбата, чиято нищожност се твърди. В случая
СРС не е конституирал наследниците на Йордан Б. Г., съгласно
удостоверението за наследници от 15.07.2021г. – л. 202 от делото на СРС.
Във въззивната жалба са изложени и оплаквания, че СРС неправилно е
приел, че е неоснователно направеното възражение за симулативност на
съдебния процес по гр. д. № 1823/1999г. на СРС, 41 с-в. Същото е неотносимо
към настоящия спор с оглед влязлото в сила решение от 14.6.2011г.,
постановено по в. гр. д. № 3691/2007г. на СГС. Именно в производството по
това дело е следвало да бъдат направени тези възражения, поради което
оплакванията във въззивната жалба в тази връзка са неоснователни и
правилно не са били допуснати исканията за СГЕ. Следва да се вземе предвид
4
и разпоредбата на чл. 343 ГПК поради изложените по – горе съображения.
Относно правилността на първоинстанционното решение и по
наведените в жалбата на П. Г. доводи, въззивният съд намира следното.
Предмет на конститувния иск за делба е потестативното право да се
иска, от всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху опре-
делено имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението с което се допуска
делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, какви са правата на съсобствениците, както и каква е
частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се установяват
страните и обектите на делбата.
При извършване на делбата важи общият принцип в гражданския
процес за спазване на диспозитивното начало, като съдът не може да из-
върши делба на обекти, за които тя не е поискана – (в този смисъл решение №
117 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1098/2011 г., ГК, ІІ ГО на ВКС).
В случая предмет на дебата е единствено поземленият имот, който е
съсобствен.
Видно от решение № от 14.6.2011г., постановено по в. гр. д. №
3691/2007г. на СГС, което е влязло в законна сила на 05.04.2012г. съдът е
признал за установено по отношение на К. И. и Н. И., че П. Г. е собственик на
½ ид. ч. от процесния имот. Въззивният съд е обвързан от силата на пресъдено
нещо по това решение, поради което приема, че П. Г. се легитимира като
собственик на ½ ид.ч. от поземления имот, а ответниците на останалата ½.
Установява се от събраните пред СРС доказателства, че имотът е
застроен с пет сгради: жилищна многофамилна сграда на три етажа, с три
самостоятелни обекта с идентификатор № 32216.2293.147; еднофамилна
жилищна сграда, на един етаж, представляваща пристройка към триетажната
сграда с идентификатор № 32216.2293.147.2; гараж с идентификатор №
32216.2293.147.3; постройка допълващо застрояване, на един етаж, с
идентификатор 32216.2293.147.4 и друг вид сграда за обитаване – кухненски
кът, барбекю, дневна, с идентификатор № 32216.2203.147.5. Според приетата
СТЕ и петте сгради са изградени в завършен вид.
Видно от приетите доказателства, за изградените сгради има издадени
надлежни документи: за жилищна многофамилна сграда с идентификатор №
32216.2293.147 - позволителен билет № 108/1978г., издаден от отдел
5
Строителство и архитектура ГНС Банкя по утвърден архитектурен проект и
протокол № 8/13.10.1978г.; за еднофамилна жилищна сграда, на един етаж,
представляваща пристройка към триетажната сграда с идентификатор №
32216.2293.147.2 - разрешение за строеж № 75/04.07.1989г., с който се
разрешава пристройка и преустройство на съществуващата двуетажна
жилищна сграда, издадено от главен арх. ОНС Банкя, съгласно одобрения
архитектурен проект; за гараж с идентификатор № 32216.2293.147.3 –
разрешение за строеж № 155/22.10.1993г.и протокол № 27/26.10.1993г. за
даване на строителна линия и ниво, съгласно одобрени проекти; за друг вид
сграда за обитаване – кухненски кът, барбекю, дневна, с идентификатор №
32216.2203.147.5 -разрешение за строеж № 68/20.07.2000г. Единствено за
постройката - допълващо застрояване с идентификатор 32216.2293.147.4 не са
представени съответните книжа, като за нея вещото лице счита, че е изградена
заедно с първоначалната сграда, поради вида на постройката.
По делото е безспорно установено и, че тези сгради са собственост на
ответниците, същите са изградени от тях, разрешенията за строеж са издавани
на тяхно име, респективно на техните наследодатели. П. Г. притежава
единствено ½ от поземления имот, но не притежава собственост върху никоя
от сградите и този въпрос не е спорен.
Основният спорен между страните въпрос е представлява ли
поземленият имот обща част, с оглед построените в него сгради, които са
собственост единствено на ответниците.
Съгласно приетото в решение № 87/07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
825/2010 г., II ГО, ако всеки съсобственик притежава в индивидуална
собственост самостоятелен обект, изграден в съсобственото дворно място, то
представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, дори в същото да е построен
и обект, съсобствеността върху който все още не е прекратена. Дворното
място не може да бъде допуснато до делба като самостоятелен обект, тъй като
е загубило тази своя характеристика и има обслужващо предназначение по
отношение на притежаваните в индивидуална собственост сгради.
Съгласно т. 1, б. "г" и "д" от Постановление № 2 от 4.V.1982 г. на
Пленума на ВС, недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две
или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и
принадлежат на отделни собственици (хоризонтална етажна собственост),
6
като даденото разрешение по букви "г" и "д" е еднакво, независимо дали
съсобствеността върху парцела (поземления имот) е възникнала по регулация
или не. В същия смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение № 190
от 26.03.2004 г. на ВКС по гр. д. 703/2003 г., I г. о., Решение № 691 от
16.III.1978 г. по гр. д. № 3158/77 г., I г. о., Решение № 393 от 24.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 921/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 1132 от 7.10.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 4813/2007 г., V г. о., Решение № 101 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 461/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 1183 от 1.11.2000 г. на ВКС по гр. д.
№ 57/2000 г., II г. о., Определение № 467 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
368/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 99 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1162/2008 г., V г. о., ГК, Решение № 880 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
701/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 192 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. №
409/2012 г., II г. о., ГК. Тези изводи не се променят поради това, че П. Г.ев не
притежава самостоятелен обект в дворното място. Безспорно е установено, че
в поземления имот има изградени самостоятелни сгради, които са изключени
от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, поради което
неоснователни са оплакванията, изложени във въззивната жалба в тази
връзка.
Действително, съществува и изключение от посоченият по – горе
принццип: случаят, при който самото дворно място е делимо според
правилата на съответния устройствен закон, като за всяка от сградите може да
се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот /решение
№229/30.11.2015г. по гр.д.№1755/2015г. на Първо ГО на ВКС/. Преодоляване
на забраната по буква "д" от т. 1 на ППВС № 2/1982 г. е допустимо само при
реално обособяване по административен ред на самостоятелни поземлени
имоти, обслужващи отделни сгради. В случая СРС първоначално е допуснал
СТЕ в тази връзка, но последствие е отменил това свое определение, поради
липса на съгласие между страните за провеждане на процедура по чл. 201
ЗУТ. Въззивният съд намира за правилни изводите на СРС, че такава не следва
да бъде инициирана, поради следните съображения.
В случая част от сградите се намират в предната /лицева част/ на имота –
сгради № 1, 2 и 3. Сгради № 4 и 5 обаче се намират в задната част на имота.
Допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно
място следва да се преценява с оглед състоянието на имота към момента на
7
приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството.
Независимо че сгради № 4 и 5 са сгради на допълващо застрояване, те са
изградени в имота и е безспорно, че са собственост само на част от
съделителите. Дори да се приеме, че за сграда № 4 не са представени
доказателства, установяващи нейната законност, то такива са представени за
сграда № 5, поради което следва да се вземе предвид съществуващото
фактическо положение. Видно от изслушаната пред СРС техническа
експертиза, както и приложената към нея скица, разположението на сградите
е такова, че не може да се обособят два отделни парцела. Провеждане на
процедура по чл. 201 ЗУТ би била необходима, ако имотът не отговаряше на
минималните изисквания за лице и площ, но и ако разположението на
сградите в имота позволява същият да бъде разделен - напр. не са изградени
сгради № 4 и № 5, всички сгради са ситуирани в едната част на поземления
имот и др.
В решение № 89 от 12.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2018 г., I г. о ,
е прието, че застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и
допълващо - чл. 20, ал. 1 ЗУТ, чл. 18 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Основното застрояване съответства на конкретното
предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния
устройствен план - чл. 20, ал. 2, чл. 37, ал. 1 ЗУТ, а застрояването със
спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва
основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3, чл. 41,
ал. 1 ЗУТ. Въз основа на това е възприето решение, че не е възможно
образуването на два дяла, единият от които да включва сградата на основното
застрояване /жилищна/, а другият - сградите на допълващото застрояване и
самия поземлен имот. Постройките на допълващото застрояване се
предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни,
обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от основното
застрояване. Това ги определя, като принадлежност към жилищните обекти и
изключва възможността предвид разпоредбата на чл. 98 ЗС да се придобиват
самостоятелно.
Поради изложеното, следва извод, че от момента на придобиване
правото на собственост върху самостоятелни обекти в индивидуална
8
собственост, дворното място е придобило статут на обща част по смисъла на
чл. 38 ЗС, поради което делбата му като самостоятелен обект е недопустима.
Нещо повече, действително пред СРС е имало искане за иницииране на
процедура по чл. 201 ЗУТ. Съгласно приетото в решение № 97/2018г. по гр. д.
№ 3051/2017г. на ВКС, II отд. на изследване подлежат въпросите възможно ли
е обособяването на два или повече самостоятелни УПИ при спазване
изискванията за лице към улица, повърхнина и отстояние на сградите една от
друга и налице ли е изменение на плана за регулация по чл. 201, ал. 3 ЗУТ.,
като съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на
процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата. В случая
обаче в производството пред СРС ответниците, чрез процесуалния им
представител /л. 317 от т. II от делото на СРС/ изрично са заявили, че не
желаят провеждане на процедура по чл. 201 ЗУТ, както и не желаят в случай,
че след становище на главния архитект се окаже, че имотът е поделяем,
същият да бъде разделен на две отделни самостоятелни УПИ-та. В този
смисъл съдът взе предвид, че при евентуално започната процедура по чл. 201
ЗУТ и постъпване на становище от главния архитект с дадени предписания до
страните за изработване на проект за изменение на действащия ПУП, съдът
следва да даде указания относно изпълнението на даденото предписание,
както и за последиците от неизпълнението. В случай, че съделителите не
изпълнят в определения от съда срок дадените им указания, ще се приеме, че
не е установено да съществува възможност за реално поделяне на имота чрез
обособяване на самостоятелни дялове за всеки съделител. В настоящия случай
част от съделителите заявяват, че не желаят провеждането на такава
процедура, респективно внасяне на проект за изменение на ПУП. В решение
№ 38/21.06.2017г. по гр. д. № 3511/2016г. на ВКС, I ГО, съдът приема, че съдът
дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската
администрация по повод делбата на дворното място във връзка с инициирана
процедура по чл. 201 ЗУТ, но при желание на страните. В настоящия случай
има изразено категорично несъгласие на част от съделителите.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно
непроизнасяне на СРС по наведените възражения за относителната
недействителност на нотариалните актове. Настоящият състав споделя
изложените от СРС мотиви относно разпоредбата на чл. 76 ЗН и липсата на
легитимация на П. Гигоров, поради това, че няма качеството на наследник.
9
Видно от молбата от 22.07.2021г. /л. 172 от делото на СРС/ обаче, като
основание за твърдяната недействителност ищецът е посочил, че
прехвърлителите са се разпоредили със съответните идеални части, без да ги
притежават. Това искане се поддържа и във въззивната жалба.
Жалбоподателят сочи, че никога не е твърдял, че наследява имота от К. и Н.,
поради което да разполага с материално – правна легитимация по направено
възражение по чл. 76 ЗН. Същият твърди, че К. и Н. са прехвърлили права,
надвишаващи дела им. При така заявеното следва да се приеме, че отново са
предявени искове за относителната недействителност извън процесуалните
срокове, поради изложените по – горе съображения относно инцидентния
установителен иск. Нещо повече, в случай на прехвърляне на права, каквито
не притежава, извършената разпоредителна сделка няма вещно-транслативен
ефект за тези права, но не е основание за обявяване на недействителност.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските:
Съдът намира, че следва да се произнесе и по разноските, поради
отхвърляне на иска за делба. Въззивникът П. Г. следва да бъде осъден да
заплати на останалите въззивници – ответници в първоинстанционното
производство единствено платената държавна такса в размер на 25 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20114728 от 31.01.2024г., постановено по гр. д.
№ 27924/2020г. на СРС, 172 с-в в частта, в която е прогласена нищожността на
делбата, извършена в производството по гр. дело № 4062/1977 г. на СРС, 42
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20114728 от 31.01.2024г., постановено по
гр. д. № 27924/2020г. на СРС, 172 с-в в частта, в която е отхвърлен искът,
предявен от П. Б. Г. срещу Н. Г. И., Г. К. И. и Д. К. И., заместен в
производството от Е. А. И., К. Д. И. и Н. Д. И., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС за
допускане до делба на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 02657.2293.147, с площ от 1064 кв.м., находящ се в гр. Банкя,
10
в.з. „Бели брег“, ул.****, с номер по предходен план: 732, 724 – парцел X., в
кв. 4, при съседи: 02659.2293.99, 02659.2293.211, 02659.2293.101,
02659.2293.151, 02659.2293.148, 02659.2293.312.
ОСЪЖДА П. Б. Г. да заплати на Н. Г. И., Г. К. И., Е. А. И., К. Д. И. и Н.
Д. И., на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК направените във
въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11