Р Е Ш Е Н И Е
Номер -272 02.08.2018 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На четвърти юли, две хиляди и осемнадесетата
година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: ______________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 159 по описа за 2016 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът – Национална Спортна Академия
„Васил Левски“ / НСА/ - гр.София е предявил отрицателен установителен иск
против „Акротирия Инвестмънтс“ ЕООД, ЕИК
20171087 – гр.Бургас – да се приеме за установено по отношение на ответника , че ответникът не
е собственик на ½ идеална част от имот , представляващ реална част с
площ от 2667 кв.м от имот с идентификатор
51500.510.127 по КККР на гр.Несебър , целият с площ от 6000 кв.м при
граници на реалната част: от изток – ПИ
с идентификатор 51500.510.127 , от запад – ПИ с идентификатор 51500.510.61 , от
север – ПИ с идентификатор 51500.510.135 и юг – плаж и буна – изключителна
държавна собственост. Ищецът сочи , че с
Акт за държавна собственост №382 и 383 от 20.01.1974 г. по реда на чл.6 от ЗС и
чл.21 от Правилника за държавните имоти , както и одобрение от ИК на ОНС –
Бургас му е била предоставена държавна земя в гр.Несебър с посочени граници – изток – Имот на Министерски съвет и дюни , запад – спортен
клуб на ВИФ, север – терен на МНО / Бункер/ и северната граница на спортните
площадки , юг – крайбрежна ивица и море. Следва издаването на АПДС
№4744/17.09.2009 г. , в който са
отразени съставените по – рано АДС и последвалите ги мероприятия ,
включително асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна
инфраструктура – подземна и надземна , игрища , като от направените
отбелязвания в актовете е видно , че
описаните в актовете сгради и съоръжения са
предоставени за ползване на ВИФ, чийто правоприемник е ищецът като в последния акт е уточнено , че
сградите представляват „Спортна база“ на НСА , а част от спортната база са и
описаните тенис кортове , игрища , бетонова и асфалтова мрежа , озеленяване и
др. инфраструктура и три броя бунгала.
Ищецът твърди , че в рамките на
посочените граници през 1974 г. е проведено мероприятие на държавата като е
изградена учебна водна спортна база на НСА на територията на гр.Hесебър , местността „Акротирия“
върху площ от 150 дка като границите й са били заснети в Кадастралния план на гр.Hесебър , одобрен със Заповед
№РД-14-02-1394 от 30.12.1985 г. на МССУ. Ищецът изброява изградени сгради с
посочени идентификатори в границите на процесното мероприятие, тенис кортове ,
игрища , бетонова и асфалтова мрежа , озеленяване , бунгала , построени през
1982 г. Като неразделна част от изброените обекти и неразделна част от спортния
комплекс е посочен и стоманен мостик с асфалтов и бетонов път до него ,
изграден за специалните нужди на ищеца и разположен на брега на морето в
продължение на съществуващата буна североизточно от изградения комплекс.
Ищцовата страна сочи текстове не чл.47а ал.1 , ал.3 и ал.4 от Закона за
физическото възпитание и спорта / ЗФВС/ , съгласно които спортните обекти и
съоръжения с национално значение са
държавна и общинска собственост или собственост на търговски дружества с едноличен собственик на
капитала – държавата или общината , ; в т.19 от приложение №1 е вписана Водно учебна спортна база на НСА – гр.Несебър
като е уточнено, че спортните обекти и
съоръжения – публична държавна собственост , предоставени за управление на НСА са обекти с национално
значение. Ищецът изброява попадащи върху територията на мероприятието на държавата, заснети ПИ с
идентификаторите им като сочи , че в тях са включени и реални части от ПИ с
идентификатор 51500.510.127. Това е процесната реална част , в границите на
спортната база , предоставена за управление на НСА от държавата с площ от 2667
кв.м от имот 51500.510.127 по КК на гр.несебър , целият с площ от 6000 кв.м и
при граници на реалната част – от изток – имот с идентификатор 51500.510.127 ,
от запад – ПИ с идентификатор 51500.510.61 , от север - поземлен имот с идентификатор 51500.510.135 и
юг – плаж и буна – изключителна държавна собственост. Ищецът твърди , че в
нарушение на закона собствеността върху процесния имот е била възстановена по
реда на ЗСПЗЗ с решение на ОС „ЗГ“ –
гр.Несебър на А.Н.К. и М.Н.Б., което не му е противопоставимо. Поради това , че
процесната реална част от възстановения
имот е предоставена за стопанисване на ищеца и в нея е проведено строително
мероприятие на държавата – изградена е учебно-спортна база на НСА е приложима
разпоредбата на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, непозволяваща възстановяване на
собствеността. Изразява се и становище , че
решението на ОС „ЗГ“ – Несебър е
постановено и при липса на
други предпоставки за възстановяване на
имота в реални граници , защото не е установено правото на собственост върху
имота на наследодателя на лицата , не е спазена процедурата по възстановяване
на собствеността като не са изпълнени
изискванията на чл.11 ал.4, чл.13 ал.4,5 и 6 , чл.13а , чл.45 от ППЗСПЗЗ
, липсва и идентичност между имотите , притежавани от наследодателя , преди обобществяване на
земята и процесния имот. Направен е извод , че решението на ОС „ЗГ“ – гр.Несебър
не е породило конститутивното си действие по отношение на процесния имот и
лицата по отношение на които то е постановено , не могат да се легитимират като
собственици на имота и последващите актове на разпореждане със същия не са
породили транслативно вещно правно действие , поради което последващите
приобретатели на имота , включително и ответника не са придобили валидно собствеността върху процесния имот.
Въз основа на изложеното ищецът твърди , че последващия приобретател –
„Империал бул тръст“ООД и праводател на ответника не е придобил валидно
собствеността върху продадената му от
реституираните собственици ½ ид.ч. от процесния имот и правото на строеж
с нот. акт №***. на нотариус М.Бакърджиева и съответно – ответното дружество като
приобретател на продадения му от
„Империал бул тръст“ООД имот – ½ ид.ч. от процесния имот ведно с вещното право на
строеж за изграждане на описаните в него
обекти с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот и вещно право на строеж
срещу задължение за строителство №*** г. на нотариус Чуткина не е
придобило валидно процесния имот. Ищецът посочва , че е предявил отрицателен установителен иск
срещу реституираните собственици – А.К., М.Б.
и „Империал бул тръст“ ООД – по
който е образувано гр.д.№232/12 г. по описа на РС – Несебър. При завеждането на
този иск не му е било известно , че
„Империал бул тръст“ООД е продал на ответника в производството – „Акротирия
Инвестмънтс“ своята ½ ид.ч.
от правото на собственост върху
процесния имот преди вписване на исковата молба поради което е предявен този
иск в защита на същите права и поради
последиците на чл.226 ал.3 от ГПК. Правния си интерес ищецът мотивира освен с опитите за
насилствено отнемане на фактическата власт върху процесния имот , установени с
влязло в сила решение по гр.д.№997/13 г. на БОС , така и с качеството си на процесуален субституент на държавата
като висше учебно заведение , създадено
от държавата и осъществяващо дейността
си въз основа на държавна собственост и ежегодна държавна
субсидия и на което е възложено управлението на
държавно имущество за защита на
това право. Намира , че след като
по силата на закона държавата предоставя
за нуждите на висшите училища недвижими имоти със статут на публична държавна
собственост , то е несъмнено правото на
тези училища да защитават тези имоти , включително и по съдебен ред.
Ответникът – „Акротирия
Инвестмънтс“ в отговора си по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск като недопустим , евентуално – като
неоснователен. Изразява становище ,
че исковата молба е нередовна , защото
процесния имот следва да бъде индивидуализиран в неговите градоустройствени
граници , а не кадастрални такива. Счита
, че градоустройствения статут в този
случай може да се окаже решаващ , защото
е възможно имотът да не е държавна , а общинска собственост. Оспорено е и
качеството на ищеца на процесуален субституент
на държавата предвид твърденията му , че имотът е държавна собственост. Поради
това иска е оспорен като недопустим по смисъла на чл.15 от ГПК. Ответникът намира
, че иска е недопустим поради липса на
правен интерес у ищеца , който не е посочил фактите , от които произтича
правото му при твърдението , че имота е
застроен и се владее от ответника. Възразявайки по съществото на правния спор
ответникът оспорва наличието на държавна
собственост върху процесния терен , защото в представените 3 бр. актове за
държавна собственост не е актуван терен , а единствено – сгради. Счита ,
че актуването като държавни на
съществуващи сгради не означава , че теренът , върху който са построени е
придобит от държавата по силата на приращението предвид посоченото основание за
придобиването им – чл.6 от ЗС , който в редакцията си към датата на актуване означава че стават
държавни имотите, нямащи друг собственик. Ответникът твърди , че процесния терен не е бил предаван в
оперативно управление на ищеца или на праводателите му. Същият не е бил
актуван като държавен , а предаването в
оперативно управление касае само и единствено сградите. Липсва предаване на
земя в оперативно управление. Липсва и нарочно решение по реда на чл.14 от ПДИ
за предаване на земя в оперативно управление. В тази връзка твърди , че дори да е осчетоводено притежаването на земя
в баланса на ищеца то е станало без
основание , без първичен документ , нередовно е и няма стойност. Ответникът
твърди още, че процесния терен не е бил ограждан и върху него не са били изграждани сгради или съоръжения на ищеца ,
което се установява и от кадастралното заснемане на този терен като различен от ищцовия. В тази
връзка е и твърдението на ответника , че
процесния имот не е бил предмет на отреждане и застрояване. Намира също , че реституционното решение за имота остава
валидно постановено и от компетентен
орган и ищецът няма правен интерес и не може да оспорва легитимността на предходните праводатели на ответника като правоимащи по ЗСПЗЗ с възражението , че
техният праводател не е бил собственик
на имота към момента на обобществяването му след като самият той не заявява права върху имота към този момент.
Направено е и възражение за придобиване на имота по давност , защото той не е
актуван за държавен и в този смисъл
счита , че давност върху него валидно
тече. Оспорени като ирелевантни са представени от ищеца скици на терена на
спортната база , защото не са официални документи и няма данни към кой момент е
отразено фактическото състояние на имота. Като ирелевантни са оспорени и представените аерофотоснимки.
Оспорени са и други представени документи като неистински и неавтентични , като
неверни. Направено е искане за прекратяване на производството като
образувано по недопустим иск или при евентуалност да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноски.
След преценка на доказателствата по делото , поотделно и в
тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Ответното търговско дружество –
„Акротирия инвестмънтс“ЕООД на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот и вещно право на строеж срещу
задължение за строителство, обективиран с нотариален акт № / л.114 по делото на РС – Несебър/ закупува от „Империал Бул Тръст“ООД ½
идеална част от процесния поземлен имот
с идентификатор 51500.510.27 по КККР на гр.Несебър. По Приложение 2 към
експертизата на вещото лице Г.Г. , приета по делото , на което е изготвена
комбинирана скица по плана от 1956 г. върху който е нанесена кадастралната
карта на гр.Несебър заедно с процесния имот 51500.510.127 , както и
оградата на ищеца – НСА , пренесена от
кадастралния план 1979 – 1985 г. е видно
, че западната част на ПИ 51500.510.127 попада в територията на НСА
„В.Левски“ като тази част е с площ от 2667 кв.м , както сочи вещото лице , изчислена
по цифровия модел на кадастралната
карта.
С влязло в сила
решение№V-99 от 24.07.2013 г. , постановено по
гр.д.№997/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас „Империал Бул
Тръст“ООД, А.К. и М.Б. са осъдени да възстановят на НСА „Васил Левски“ владението /
фактическата власт/ върху реална част с площ от 2667 кв.м от ПИ 51500.510.127
по КК на гр.Несебър, м.“Акротирия“. Въпросното съдебно производство е било
инициирано от страна на НСА по повод
осъществено влизане в имота на НСА , което се сочи в показанията на свидетелят
Константинов – управител на базата на НСА. Същият сочи , че през периода 1983 – 85 г. в базата е било
осъществено допълнително строителство и ограждане на цялата територия / периода
1985-87 г./след първоначалното пускане в експлоатация през 1974 г.След 1991-92
г. с осъществяване на реституцията е започнало рушенето на оградата. Опитите за
влизане в базата са били четири – пет
като са
били възпирани от служители на Областна дирекция на МВР – Бургас. На петия
или шестия път според показанията на свидетеля К. – на 11 или 12 април 2012 г.е
влязла строителна техника, прокопан е
бил хълма от североизток през нощта през
имота на НСА. При този случай от страна
на органите на МВР в Несебър и Бургас не е имал отзоваване – не са се появили и
не са взели отношение. Застрояването
на процесния имот с идентификатор … 127
е било осъществено през 2012 г. като през 2015 г. е било завършено и
разпродадено. Свидетелят сочи , че е имало асфалтова алея , минаваща покрай оградата и достигаща до кея и
пристана , откъдето са тръгвали учебните лодки на НСА. Понастоящем този път е
запазен и ищцовата страна е сключила
споразумение с „Акротирия Инвестмънтс“ за преминаване през участъка им за да достигат до кея. Съоръжението за
акостиране на морски съдове / т.нар. – „мостик“/ се сочи , че е било строено от военните през 1988 г. като
инвеститор е бил ищеца – НСА. За намиращите се съоръжения в процесния терен свидетелят сочи , че всичко е било „заличено“. Свидетелят К. посочва , че понастоящем в имота с
идентификатор … 127 все още съществуват
две останали бетонни оградни колони – в началото и в края на буната – част от последните оградни бетонни колони , които са
излизали на плажа и на буната , която е
построена срещу посока север. / Вж.
показания на свидетеля – л.303 по делото/.Свидетелят Т. също потвърждава , че след 2012 г. оградата ,
която е ограждала терена на НСА откъм процесния имот е била разрушена, като
освен това и цялата инфраструктура е била разрушена. Свидетелката Д., понастоящем на 75 г. сочи , че не
е посещавала процесната местност след 40
г. си възраст / т.е. – от 35 години не е посещавала същата/ , поради естеството
на работата си в аптека и невъзможност
да я напуска. Същата твърди , че не е
имало ограда на имота на НСА ,
нито – асфалтови алеи, в т.ч. – и цистерни за гориво. Конкретно като година
сочи , че има впечатления до към 1982 г. Вещото лице Г. относно
асфалтовата алея, обслужваща връзката на
сградите по Акт за публична
държавна собственост №474/17.09.2009 г. със стоманения мостик и плажа сочи , че
е прекъсната до границата с ПИ 51500.510.127. След тази граница продължава по
нова бетонова алея с тухлени фуги , изградена в имот 51500.510.127 , която
осигурява свободен достъп до плажа / по северната и южна граница на имот
127 вещото лице сочи , че няма изградени огради/. Сочи се също така , че в
процесната част от имот 51500.510.127 няма изградена друга инженерна инфраструктура. На
брега в началото на мостика има запазен стълб от старото външно осветление ,
който е заснет в кадастралния план от 1985 г. – се сочи в експертното
заключение , - а по продължение на целия
мостик в плана от 1985 г. са заснети и
други стълбове от външното осветление. Вещото лице Георгиев сочи
в заключението си , че теренът
на НСА „В.Левски“ в м.“Акротирия“ е бил
заснет в Кадастралния план на гр.Несебър чрез летене през периода 1979 – 85 г.
като планът е бил приет окончателно със
заповед от 30.12.1985 г.. По този план
са заснети сградите на НСА , изградени
към момента на заснемането и оградата , ограждаща терена. Към основното си
заключение вещото лице Г. е представил комбинирана скица / приложение 1/ , на която върху
кадастралния план от 1985 г. е нанесен и
процесния имот / 51500.510.127 – с червени линии/. С кафява линия е нанесена
линията на оградата , изчертана по заснемането й в плана от 1985 г. В южния си
край оградата е заснета до черния път , който води до плажа и буната в близост
до процесния имот. До тази крайна точка заснетата ограда е показана с плътна линия по комбинираната
скица , а след нея с пунктирана кафява линия е показано продължението й ,
следващо трасето на черния път , който се явява естествено трайна граница.
Вещото лице пояснява , че кадастралния план 1985 г. е изработен след
дешифриране на аерофотоснимки и всички заснети ситуационни подробности са
отразени в картоните на кадастралния план, одобрен през 1985 г. Оградата на
НСА обаче не е различима на единичните
аерофотоснимки. Те се обработват по специален начин , винаги по две , заснети с
определено разстояние , което създава стереоефект , необходим за
картографирането и изготвянето на графичен модел от аерозаснемането.
На първо място - предявеният иск е допустим. В процесния случай ищцовата страна е предявила отрицателен
установителен иск като твърди , че върху
територията , която му е отредена от държавата за спортна база попада и част от
процесния имот - 51500.510.127 , по
отношение на който се претендират права от ответната страна. От наличните по
делото доказателства се установява , че теренът , отреден на ищеца за спортна база е бил ограден / по
кадастралния план от 1985 г. и извършеното аерофотозаснемане/ като част от процесния имот попада в границите на
базата. Тези обстоятелства безспорно
обуславят наличието на правен интерес за предявения от ищеца отрицателен
установителен иск. В този смисъл е и ТР
№8/27.11.2013 г. , постановено по
тълкувателно дело №8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС , с което върховната инстанция по задължителен начин
е решила , че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е
налице , когато ищецът притежава самостоятелно право , което се оспорва
, позовава се на фактическо състояние , или има възможност да придобие права , ако отрече правата на ответника , като в
производството по този иск ищецът следва да докаже фактите , от които произтича
правния му интерес. В частност този въпрос е бил обсъждан от въззивна и касационна
инстанция – по решение №ІІІ-98 от 05.08.2016 г. постановено по въззивно
гр.д.№1048/16 г. , както и с определение №31 от 16.01.2018 г. , постановено по
гр.д.№5181/2016 г. ва ВКС , ІІ г.о. по повод
предявен отрицателен
установителен иск на същия ищец – НСА „В.Левски“ против праводателя на „Акротирия Инвестмънтс“ЕООД –
„Империал Бул Тръст“ООД за същата част от същия имот с идентификатор
51500.510.127 по КККР на гр.Несебър с площ от 2667 кв.м. По тези производства и
двете инстанции са приели , че за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск , че
събарянето на оградата след 1990
г. не е пречка за установяване границите на осъщественото мероприятие , което е
със заснети граници по кадастралния план и че ищецът е доказал твърденията си , с които е обосновал правния
си интерес – не само когато ищецът
притежава самостоятелно право , което се
оспорва , но и когато се позовава на
фактическо състояние или има възможност да придобие права , ако отрече
права на ответника. Ето защо настоящият съдебен състав намира всички възражения
на ответната страна за липса на правен
интерес и за недопустимост на предявения иск
за неоснователни. Що се отнася до основателността на претенцията то
съдът съобрази, че на първо място – безспорно
е установено по делото обстоятелството , че процесният спорен терен се намира в границите
на терен , отреден за спортна база на ищеца – бившия ВИФ „Г.Д.“. Съгласно
разпоредбата на чл.47а ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта – „Спортни
обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения – държавна или
общинска собственост , или собственост на търговски дружества , в които
едноличен собственик на капитала е държавата или общината , които служат за
трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото
възпитание и спорта“. В ал.3 на същата разпоредба – чл.47а от същия закон
спортните обекти и съоръжения с национално значение са определените съгласно
Приложение №1 на този закон, в което под т.19 е вписана и Водна учебна спортна
база на Националната спортна академия „Васил левски“ – гр.Несебър.Респ. –
базата на НСА , вкл. терена на същата е публична държавна собственост по силата
на закона – чл.47а ал.1 и ал.3 от ЗФВС във вр. с чл.89 от ЗВО и във вр. с чл.2
ал.2 т.4 от ЗДС. Върху терени , включени
в имоти , публична държавна собственост не се извършва възстановяване на
собствеността върху имоти , които са застроени или върху които са проведени
мероприятия на държавата – по смисъла на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с §1 ал.1
и ал.2 от ППЗСПЗЗ : - когато съдът е
сезиран с иск , по който физически лица предявяват претенции за
собственост върху имот – публична държавна собственост на това основание това
следва да се отчита и по тази причина Решение №Ж845/28.10.2008 г. на ОС „ЗГ“ – гр.Несебър , с което е възстановена собствеността в стари реални
граници върху ПИ с идентификатор
51500.510.127 на наследниците на Н.М.Б. – праводатели на ответната страна по делото не може да бъде противопоставено на ищеца
с реституционния си ефект. Последващите актове на разпореждане също
не пораждат целените права с оглед ограниченията , изложени по – горе по
отношение на терена , включен в границите на
обекта на НСА. А настоящият
съдебен състав намира , че в рамките на производството по делото са събрани достатъчно безспорни доказателства , установяващи , че
именно този терен – на спорния имот е бил включен в рамките на обекта на спортната база – както от показанията на
свидетелите К. и Т., които са непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото , така и от заключенията на вещото лице Георгиев,
изготвени на базата на картен материал, вкл. – аерофотоснимки и заснемане на
терена , при което се установява местоположението
на оградата на базата на НСА. Показанията на двамата
горепосочени свидетели сочат на действия
на ответната страна по отнемане на владението на имота през 2012 г.,
интервенция с тежка техника , разрушаване на огради и съоръжения / вместо да се
води иск по чл.108 от ЗС и да се иска въвод въз основа на изпълнителен лист по
осъдително решение /. Това кореспондира с влязлото в сила решение №V-99 от
24.07.13 г. , постановено по въззивно гр.д.№997/13 г. по описа на ОС – Бургас ,
по което праводателите на ответната страна са били осъдени да възстановят владението върху процесните 2667 кв.м реална част от имота с идентификатор 51500.510.127 по КК на
гр.Несебър на ищеца – НСА. В тази насока
въведените подробно с писмената защита на процесуалните представители на
ответниците възражения за недопустимост на предявения иск се явяват
неоснователни , тъй като според съда са
оборени от фактическа страна.
Акцентирано е , че ищцовата страна съвсем не е освободена от доказване
на правата си върху спорния имот, като
съобразно съдебната практика / ТР
№8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ , на която са се позовали процесуалните
представители – ищецът по несъмнен начин следва да докаже или твърдяното от
него право на собственост върху процесния имот , или упражняваното от нея
владение върху имота , които би й дало правната възможност да придобие имота по
давност. В процесния случай действително ищецът не доказва директно право на собственост върху терена с надлежен
АДС – за това не се спори – няма съставен акт за държавна собственост на терена
/ съобразно и изложеното в решението
такъв акт има само констативен характер/. Ищцовата страна обаче изпълнява втория
аспект в това изискване , макар и не в точно абсолютно посочения начин /
съобразно спецификата на процесния случай – ищецът е държавно висше учебно
заведение като не може да придобие директно за себе си държавната собственост ,
а държавата му предоставя собствеността си за упражняване предмета си на
дейност – в случая – обучение на студенти по водни спортове/: - страната се е
легитимирала като правоимаща / относно упражняването на фактическата власт
върху имота/ въз основа на надлежен властнически акт , по силата на който е
придобила права върху имота – или в частност – владеенето на имота на правно
основание. Собствеността е държавна и
държавата осъществява тази своя собственост именно чрез ищеца – НСА. Вярно е , че не може да се каже, че ищецът би придобил за себе си
правото на собственост върху имота, тъй като собствеността е държавна , но той
свои имота за държавата , тъй като с властнически акт му е предоставена тази
възможност. Ето защо изложените
възражения с подробните писмени бележки в тази насока не се споделят от съда. Относно местоположението на процесния терен – вещото лице Георгиев в
допълнителното си заключение е прецизирал същото с обозначаване на 12
координатни точки, по повод което
ищцовата страна е поискала допълнителната конкретизация на исковата си претенция. Изводите в настоящото
производство напълно съвпадат с
направените в съдебното производство по
повод предявения иск от НСА против А.К./ заменена от Н. К. и А.К./ и М.Б. и „Империал Бул Тръст“ООД за същия имот със
същия предмет на спора по решение , постановено по гр.д.№232/12 г. на Районен съд – Несебър,
потвърдено с решение №ІІІ-98 от
05.08.2016 г. , постановено по въззивно гр.д.№1048/2016 г. на Окръжен съд –
Бургас и постановеното по повод
касационната жалба на „Империал Бул Тръст“ООД и А.К./ Н. К. и А.К./ и М.Б. - Определение №31 от 16.01.2018 г. по
гр.д.№5181/16 г. на ІІ г.о. на ВКС. С
това приключило съдебно производство с влязло в сила решение на основание чл.124 от ГПК е прието за
установено по отношение на Национална спортна академия „Васил Левски“ – София ,
че физическите лица – А.К. и М.Б. и „Империъл Бул Тръст“ООД не са собственици –
първите двама на ½ ид.ч. като наследници на Н.М.Б. на основание
възстановено право на собственост с
решение №Ж845 от 28.10.2008 г. на ОС „ЗГ“ – гр.Несебър , а „Империъл Бул
Тръст“ООД – на ½ ид.ч. на основание договор за покупко-продажба ,
обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*** , издаден на *** г. от нотариус Мария
Бакърджиева от реална част от поземлен имот с идентификатор 51500.510.127 по
КККР на гр.Несебър с площ от 2667 кв.м , отразена в скицата на вещото лице
Гълъбова и представляваща неразделна
част от СТЕ , приета по делото , очертана в скицата между буквите АБВГДЕЖ и
оцветена с жълт цвят , при граници: ПИ с идентификатор 51500.510.178 , ПИ с
идентификатор 51500.510.86, ПИ с идентификатор 51500.510.109 и останалата част
на ПИ 51500.510.127 по КККР на
гр.Несебър. При съвпадащите
изводи по отношение на спорните факти, както и при отреченото право на
собственост на „Империал Бул Тръст“ООД по отношение на частта от ПИ 51500.510.127 , която
впоследствие продава на ответника в настоящото производство – Акротирия
инвестмънтс“ЕООД се налага извода за основателност на предявената от НСА претенция против
„Акротирия инвестмънтс“ЕООД – че не е собственик на ½ ид.част от процесния имот , представляващ реална част с
площ от 2667 кв.м от имот с идентификатор 51500.510.127 по КККР на гр.Несебър ,
конкретизирана съобразно посочените от вещото лице Г. посредством
координатите на точките , определящи терена на
процесния имот – по приложение №6 , на която процесния имот е защрихован
в червено между 12 координатни точки с посочените координати. Ответната страна е закупила от несобственик процесния имот на
12.04.2012 г. макар и с нотариален акт и
не би могла да придобие по какъвто
и да е начин собствеността от несобственика „Империал Бул Тръст“ООД за периода
до завеждане на иска от страна на „Национална спортна академия на 12.11.2015 г.
/ пред РС – Несебър/.
С оглед на гореизложеното съдът намира иска за доказан и
основателен: - установява се предоставянето на терен на ищеца от страна на
държавата за изграждане на учебна спортна база със специален статут – спортен
обект – съоръжение с национално значение. Двата спорни момента относно наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността в полза на физическите лица и
местонахождението на процесния имот / попада ли
в територията на учебната база на НСА и каква част от него е засегната
от осъщественото мероприятие/ също са изяснени: - становището на настоящия съд
е , че в процесния случай се касае за наличие на хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ
, изключваща възможността за реституция на
имот в стари реални граници в полза на
първоначалните праводатели – физически лица. Безспорно се установява
осъществяването на комплексно мероприятие на държавата , което по смисъла на цитираната по-горе разпоредба се явява
пречка за възстановяване на собствеността на земеделска земя като разпоредбата не съдържа изискване за спазване
на процедурите по отреждане на терена за строителство или за
друго мероприятие на държавата , нито за законността на строителството , както и за предоставяне на сградите или другите
съоръжения за стопанисване от определена държавна организация – достатъчно е
извършването на самото строителство , за да се счете , че границите му в
приложението на чл.10 от ЗСПЗЗ се ограничават. Извършеното комплексно мероприятие в м.“Акротирия“ от
държавата за НСА включва застрояване , водоснабдяване , електрифициране ,
озеленяване , изграждане на инфраструктура, вкл. – мостик с кейови места за нуждите на обучението с лодки, склад - ГСМ / цистерна с гориво/ , цялостно ограждане
на изградената база. Макар и съборени , съответните огради не са пречки за
установяване границите на осъщественото мероприятие , което е със заснети /
осъществено аерофотозаснемане/ и нанесени граници по кадастрален план от 1985
г. Експертното заключение според съда дава отговор и на другия спорен
момент - реална част с площ от 2667 кв.м от ПИ с идентификатор 51500.510.127 по КККР
на гр.Несебър от общо за имота – 6000 кв.м попада в територията , предоставена на НСА като
се конкретизира неговото местоположение
с точното посочване на координатните
точки по скицата – приложение 6 към заключението на вещото лице. Ответната
страна не би могла да придобие валидно правото на собственост при положение ,
че не са или налице основания за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ за
физическите лица при гореизложените
ограничения по чл.10б от ЗСПЗЗ с оглед естеството на спорния терен – част от
спортна база – съоръжение с национално значение. Освен това -
по отношение на праводателя
на ответника „Империал Бул Тръст“ООД и
физическите лица , в чиято полза е
постановено решение на ОС „ЗГ“ – гр.Несебър и въз основа на което са
извършени последващите прехвърлителни
сделки – по нот. акт №***г. и по нот. акт №*** г. е налице влязло в сила
съдебно решение , по което е прието по
отношение на ищеца – НСА „В.Левски“ , че
„Империал Бул Тръст“ООД не е собственик на
процесния имот с площ от 2667 кв.м – част от ПИ с идентификатор
51500.510.127 по КККР на гр.Несебър. Ответникът „Акротирия Инвестмънтс“ЕООД
като правоприемник по договора за
покупко-продажба на този имот, обективиран с нот. акт №*** г. не би могъл да
придобие валидно правото на собственост
върху този имот , поради и което и
на това основание предявения иск като
доказан и основателен следва да бъде уважен.
В полза на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски
– съобразно приложените доказателства за
извършените разходи и приложения списък по чл.80 от ГПК – в размер на 4405.45
лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.124 от ГПК , Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Националната спортна академия „Васил Левски“ – гр.София ,
представлявана от ректора Пенчо Гешев че
ответникът – „Акротирия Инвестмънтс“ЕООД,ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление – гр.Бургас не е
собственик на ½ идеална част от имот , представляващ реална част с площ
от 2667 кв.м от имот с идентификатор
51500.510.127 по КККР на гр.Несебър , целият с площ от 6000 кв.м при
граници на реалната част: от изток – ПИ 51500.510.86 ,от изток и югоизток – ПИ с идентификатор
51500.510.127 , от запад и югозапад – ПИ с идентификатор 51500.510.178 , от
север – ПИ с идентификатор 51500.510.86 по КККР на гр.Несебър - съобразно приложение №6 – неразделна част от допълнителното заключение на вещото лице Георги Георгиев , на която
процесният имот е защрихован в червено между точките 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12
и 1 с посочени координати на точките като приема скицата – Приложение №6 /
л.276 по делото/ за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
„Акротирия Инвестмънтс“ЕООД , ЕИК201710877 , със седалище – гр.Бургас да
заплати на НСА „Васил Левски“ -
гр.София сумата от 4405.45 / четири
хиляди четиристотин и пет лева и 45 ст./ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окр. съдия: