МОТИВИ:
Подсъдимият Б.Ц.Б. - роден
на xxxг. в гр. Монтана, живущ xxx, българин, бълг. гражданин, със средно
образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че през периода от 01.06.2009год. до 18.06.2009год. в гр. Монтана в
условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, противозаконно
отнел чужди движими вещи, както следва: на 18.06.2009г. от владението на Б.П.Г. xxx капак с
диаметър около 60см от меден казан за варене на ракия с вместимост около 120
литра на стойност - 210 лева; медна „лула” от казан за варене на ракия на стойност 45, 00
лева; 1бр. медна пръскачка на стойност - 65, 00 лв., всичко на обща стойност от
320, 00 лева и през периода от 15.06.2009г. до 17.06.2009г. от владението на И.С.
xxx 1 бр. ръчна метална количка с размери на коша 100/60/50см. на стойност от
24 лв., или всичко на обща стойност от 344лева без съгласието на собствениците
с намерение, противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично, като
на същия е назначен от съда и служебен защитник който да го представлява в
производството по делото. Подсъдимият Б. прави самопризнание, като изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
изразява становище, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съжалява за извършеното и моли съда да му наложи по – леко наказание. Служебният
защитник на подсъдимия по делото предлага на съда да постанови присъда, с която
признае същия за виновен, като при определяне на наказанието приложи разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи същото под най – ниския предел
предвиден в текста на закона.
Представителят на обвинението заявява, че установената
фактическа обстановка напълно съответства на изложената в обвинителния акт, поради
което и поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да признае
подсъд. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание, като
при определянето му задължително приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи същите под най – ниския предел предвиден в текста на закона. Предлага
на подсъд. Б. да бъде наложено от съда наказание “лишаване от свобода” за срок
от една година и четири месеца “лишаване от свобода”, което наказание изтърпи
ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. Приспадне и времето през което по
отношение на подсъд. Б. Б. е била взета мярка
за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 11.11.2009год.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. По делото на досъдебното производство е
изпълнена и съдебно – оценъчна експертиза.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Свидетелят Б.П.Г.
притежава вила на два етажа и стопанска постройка към нея в местността
„Гламата” в землището на гр. Монтана където живеел от 4 години. На 18.06.2009г.
му се обадила дъщеря му - св. А. Т. Ц. и му казала, че видяла подсъд. Б. да
взема капака и лулата от казана за ракия, който бил оставен в стопанската
постройка. Св. Ц. видяла, че подсъдимият се качил на червен мотоциклет без
номера, като в едната си ръка държал капака от казана за ракия, а лулата
прокарал отстрани на мотора.
Свидетелят М. И. Г. през юни 2009г. при
спортното училище в гр. Монтана срещнал човек, който носи чувал на гърба си. Казал
му, че продава капак и лула от казан за ракия, които били в чувала смачкани, изкривени
и счупени. Г. се съгласил да ги купи, като за вещите заплатил 18 лева.
Свидетелката М. Ц. А.
- закупчик в пункт за изкупуване на отпадъчни метали твърди, че подсъд. Б.
носил на пункта смачкан капак от казан за варене на ракия и натрошена лула, които
били в чувал. Свидетелката премерила съдържанието на чувала и теглото било
около 6 килограма. А. му поискала лична карта, но след като не представил такава
му казала да си върви.
От вилата на св. Г.,
подсъд. Б. взел също и медна пръскачка, която била оставена на съхранение в
стопанската постройка от съседа - св. Н. Х. Л.. По това време във вилата
живеела и св. В. Р. Ц., която в началото на месец юни 2009г. видяла подсъд. Б.
да прескача оградата на вилата с пръскачката на гърба си.
Св. В. Л. А. също
видял подсъд. Б. да носи на гръб чувал, от който се показвала медна пръскачка
за лозе. Това станало една сутрин в началото на месец юни 2009г. срещу входа на
8-мо СОУ в гр. Монтана. Пръскачката и този път била предложена на пункта, чиито
закупчик била св. А., но подсъд. Б. (категорично разпознат от последната)
отново не представил лична карта и бил изгонен.
Свидетелят И.С. П.
притежавал вила в местността „Петковото” в землището на гр. Монтана. На 17.06.2009год.
той открил липсата на самоделно изработена количка оттам. Въпросната количка
била предложена за продажба от подсъд. Б. на св. М. Ц. А., който платил за нея
сумата от 10, 00 лева. С протокол от 05.08.2009год. св. А. предал доброволно
вещта на органите на РУ на МВР – гр. Монтана и на същата дата тя била върната
срещу разписка на св. И. П..
Видно от
заключението на вещото лице по изпълнената по делото съдебно - оценъчна
експертиза, общата стойност на отнетите вещи е 344, 00 лева. А стойността на
върнатата на собственика ръчна количка е 24, 00 лева.
С деянията си, подсъд.
Б. от обективна и от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Няколкото изпълнителни деяния са извършени
през непродължителен период от време, при сходна фактическа обстановка, еднородност
на вината, като последващите от обективна и от субективна страна са се явявали
продължения на предходните.
Видно от приетата
като доказателство по делото справка за съдимост подсъд. Б.Ц.Б. е осъждан за
извършвани престъпления: с присъда по НЧХД № 88/1991г. на РС - Монтана в сила от 01.04.1992г.
за деяние, съставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, с присъда по НОХД № 28/2007г.
на РС - Монтана в сила от 06.02.2007г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1
т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 18 от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Като
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на тази присъда. С присъда по
НОХД № 414/2006г. на РС - Монтана в сила от 11.04.2007г. за деяние, съставомерно
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено
наказание от шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението е отложено за срок
от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Определено е общо наказание с
предходната присъда в размер на една година лишаване от свобода, като
изпълнението е отложено за срок от три години. С присъда по НОХД № 98/2007г. на
РС - Монтана в сила от 04.05.2007г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т.
4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години. Отново
е определено едно общо наказание с предходната присъда, най – тежкото от тях, а
именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено
за срок от три години. С присъда по НОХД № 19/2007г. по описа на РС –Монтана, в
сила от 08.05.2007г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, като изпълнението е отложено за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в законна сила. С присъда по НОХД № 410/2007г. по описа на
МРС, в сила от 05.01.2008г. за деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.
7 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца. С присъда по НОХД№ 460/2007г. на РС -
Монтана в сила от 14.02.2008г. за деяние, съставомерно по чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, което е групирано с наказанието от предходната присъда и е
определено едно общо наказание лишаване от свобода, най – тежкото от тях за
срок от три месеца. Приведено е било в изпълнение наказанието наложено на същия
с присъда по НОХД № 28/2007г. на МРС.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанието направено от подсъдимия по делото, както и от събраните
на досъдебното производство доказателства. Производството по делото е
разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на
подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт на РП - Монтана. Самопризнанието направено от него се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът с
определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието направено от подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
на РП – Монтана, на основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на показанията на
разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото, като се подкрепя от събраните по досъдебно производство № 730/2009год.
по описа на РУ на МВР – Монтана писмени доказателства и доказателствени
средства/протокол за доброволно предаване; справка-характеристика; справка за
съдимост;съдебно - оценъчна експертиза/.
С оглед на
установеното от фактическа страна и във връзка със съдимостта на подсъдимия, съдът
намира, че с деянието си подсъдимият Б.Ц.Б. е
осъществил от обективна страна съставът на престъплението по чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК: през периода от 01.06.2009год. до 18.06.2009год. в гр. Монтана в
условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, противозаконно
отнел чужди движими вещи, както следва: на 18.06.2009г. от владението на Б.П.Г. xxx капак с
диаметър около 60см от меден казан за варене на ракия с вместимост около 120
литра на стойност - 210 лева; медна „лула” от казан за варене на ракия на стойност 45, 00
лева; 1бр. медна пръскачка на стойност - 65, 00 лв., всичко на обща стойност от
320, 00 лева и през периода от 15.06.2009г. до 17.06.2009г. от владението на И.С.
xxx 1 бр. ръчна метална количка с размери на коша 100/60/50см. на стойност от
24 лв., или всичко на обща стойност от 344лева без съгласието на собствениците
с намерение, противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимото лице, настъпилите
вредни последици, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването на
вината и съжаление за извършеното, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, настъпилите общественоопасни последици.
Причини за извършване на деянието – ниско
правно съзнание и култура, незачитане на правото на собственост.
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът намери,
че на подсъд. Б. следва да бъде
наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът определи наказание под най – ниския предел
предвиден в текста на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в
случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК когато съдът постанови осъдителна присъда, то
определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е
настоящия случай. По квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е предвидена долна граница на наказанието – лишаване от свобода от
две години, поради което и съдът приложи текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК –
определи наказанието под най – ниския предел.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим на
изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Тъй
като в случая не са налице основанията за прилагане на института на условното
осъждане, то съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален “строг режим”. Подсъдимият е многократно осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна
времето през което по отношение на подсъд. Б.Ц.Б. е
била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 11.11.2009год.
до влизане на настоящата присъда в законна сила.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.
1 от НК определи на подсъд. Б.Ц.Б. едно общо
наказание, от наказанията наложени на същия с присъди по НОХД№ 28/07год. по
описа на МРС, по НОХД№ 414/06год. по описа на МРС и по НОХД№ 98/07год. по описа
на МРС, най – тежкото от тях от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът
приведе в изпълнение така определеното общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по цитираните по – горе присъди, което
подсъдимият Б. изтърпи при първоначален “строг” режим на изтърпяване на
наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Деянията по
цитираните влезли в сила присъди на подсъд. Б. са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и съдът определи
едно общо наказание, най – тежкото от тях от една година лишаване от свобода. Тъй
като деянието по настоящото дело се явява извършено в изпитателния срок определен
с цитираните по – горе присъди, то съдът приведе в изпълнение така определеното
общо наказание на основание чл. 68, ал. 1 от НК, което подсъдимия изтърпи при
първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
И на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспадна
изтърпяната част от наказанията по влезлите в сила присъди от така определеното
общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Така определеното наказание, съдът намира, че
е от вид и характер да изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите
на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
С оглед крайния изход на делото
съдът осъди подсъд. Б.Б. да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лева разноски
по водене на делото, както и сумата от 5лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: