РЕШЕНИЕ
Номер 3702 05.11.2018 Година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV
брачен състав
В публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар:
София Чаушева
като разгледа докладваното
от съдията
дело номер 6419 по
описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен
от Д.Ц.Б., ЕГН:**********,
майка и законен представител на детето си :Б.С.Б., ЕГН:********** и двамата с
постоянен адрес:***, чрез адв. З.З.-М.,***
СЪДЕБЕН АДРЕС:***, ****против С. К.Б.,
ЕГН:********** ***
Ищецът твърди, че ответникът С. Б. му е баща и че с него
са живеели заедно до края на 2007 година. След раздялата на
родителите му, той е отглеждан и възпитаван само от майка си. С решение от 10.07.2008г. по гр. дело №1537/2008 г. по описа на ПРС, XVI-ти гр. състав,
ответникът е осъден да заплаща на ищеца, чрез неговата майка и законен
представител, издръжка в размер на 100/сто/ лева месечно и периодично до
настъпване на законна причина за изменението й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане. От
постановяване на решението за предходната издръжка е изминал значителен период
от време/ почти 10 години/ и през този
период трайно и значително са нараснали нуждите му за издръжка.
Тъй като понастоящем е ученик
са се повишили нуждите му
за храна, за облекло, за образование, допълнителни занимания, здравни грижи и
други. Ищецът твърди, че заплащаната от ответника до момента
издръжка е под минималния размер на законоопределената издръжка, а и същият не
дължал издръжка на други лица. Ответникът работел и
получавал високо заплащане. Ищецът твърди, че майка му
има и друго дете, което е на ****
години и за отглеждането и възпитанието му полагала грижи само майка му, за
което не получавала издръжка. Майката на ищеца не работела, не била регистрирана и
не получавала обезщетение от Бюрото по труда и освен това се грижила и за
болната си майка/ баба на ищеца/.
Направено
е искане съдът да постанови решение, с което да измени издръжката на ищеца като
осъди неговият баща и ответник в производството да му заплаща увеличен размер
на издръжката от 100 лева на 250 лева ежемесечно считано от завеждане на иска –
23.04.2018г., ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска
до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответникът С. К.Б. с постоянен адрес ***, чрез
адвокат Н.Т.,******
Счита така предявеният
иск за ДОПУСТИМ. Счита така предявеният иск за основателен доколкото се иска
изменение на издръжката, но отправя възражение по отношение на размера, като
счита, че същият не следва да бъде по-голям от минимално предвидения в закона
размер.
Не оспорва, че ищеца е негово дете. Не
оспорва, че с решение №79 от 10.07.2008г. по
гр.д.№1537/2008г., 16 ти гр. състав на ПРС е осъден да заплаща на малолетното
си дете Б.С.Б., чрез неговата майка Д.Ц.Б. издръжка в размер на 100 лева месечно
и периодично до настъпване на законна причина за изменението и, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и
изплащане. Твърди, че плаща редовно и без закъснения
присъдената издръжка.
Не оспорва, че
действително издръжката не е променяна в един значителен период от време и
искът е основателен до размера на минимално предвидения в закона размер.
Оспорва размера на
предявеният иск за над сумата от минимално предвидения в закона размер към
настоящия момент от 127.50 лева до претендираната от ищеца сума от 250 лева.
Оспорва твърдението на
ищеца, направено с допълнителна искова молба, че имал постоянна работа и
получавал месечно трудово възнаграждение над 1000 лева. Твърди, че има постоянна
работа, но оспорва заявения от ищеца размер на получаваното от него трудово
възнаграждение. Същото било в размер на 580 лева
месечно, за което представя трудов договор №82/21.05.2015г. сключен с работодателя му **** ООД. Нямал на негово име фирма и не
участвал в търговски дружества. Единствените му доходи
и средства за живот се реализирали от трудовото му правоотношение с
работодателя му ***** ООД. Работата му била всеки ден по
8-9 часа, а понякога
и в почивните дни и това не му позволявало да се труди и на друго работно място.
Заявява, че е единствено
дете и полага грижи за неговите родители К. П. Б. - на *** г. и К. С. Б.
- на *** г. Същите били пенсионери, страдали от
множество тежки заболявания, нямали друг източник на доходи освен пенсиите си. Тъй като живеели извън гр.П., в село З., общ. Б. ответникът бил принуден много често да пътува до там, за да
им помага в домакинството, да ги снабдява с продукти и лекарства, да ги води на
прегледи и лекар. Казва още, че няма собственост върху недвижими
имоти, които да отдава под наем и реализира доходи. Не
оспорва, че детето му Б.С.Б. живее с майка си Д.Ц.Б. *** в едно общо
домакинство с нея, с мъжа с който тя живее в настоящия момент и с нейната
майка, баба му. Всички реализирали доходи от трудова
дейност и от пенсия. Оспорва, че майката не работи,
същата била здрава, в работоспособна възраст, притежавала квалификация и
умения. Детето било ученик в училището в село П.,
същото е здраво, не посещава извън класни занимания, няма особени потребности,
които да налагат по-големи разходи извън минималните такива.
Моли съдът да отхвърли
иска за сумата над минимално предвидения в закона размер.
Претендират се
направените по делото разноски.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се
спори, а и от приложеното удостоверение за раждане /лист 6 от
делото/ е видно, че Б.С.Б. ЕГН ********** е дете на Д.Ц.Б. ЕГН ********** и С. К.Б. ЕГН **********.
От разпита на допуснатия
свидетел на ищцовата страна В. А. И. –без родство със страните, стана
ясно, че
познавала Д. някъде от 2015г. Тя била приятелка
на сина й А. и се запознали с нея. Дълги години просто само
се виждали от време на време, защото тя идвала при тях
или А. ходел на Д. и.. Д. имала две деца.
Познавала
ги. Казвали се Н. и Б.. В момента
двете деца живеели при тях в апартамент в с. П., П. И за двете деца се грижели. Миналата година, малко преди да започнат децата училище, с А. вече
се разбрали да живеят заедно
и дошли да живеят в П. и
записали децата на училище.
Б. учел в П., имало там много хубаво училище до
осми клас. Н. учела в П.. С 90 лв. на месец не можело
да се гледа едно дете. Само учебниците и тетрадките за
училище тази година били 70
лв. Това дете искало дрешки, искало
храна, искало парички да има
за училище. В училището само сутрин му давали закуска и то не всеки ден, а
през ден. Поне така било до миналата година. Училището имало занималня, обаче детето било пълен отличник и не му се
налагало да ходи. Просто се прибирал,
сядал, научвал си и после ходел пак на училище. Вкъщи се хранел,
не обядвал навън. На големите деца им давали по два лева. На Б. давали по един лев на ден. Ако имали
възможност щели да дават и повече. Б. имал
мобилен телефон. Не знаела за таксата кой я плащал и как се плащала.
Знаела, че
на Н. телефона го плащал баща й, а на Б. не знаела. Бащата на Н. бил
С., който бил бащата и на Б..
Синът
й А. имал един син, който се отглеждал от него и се
грижили за него. Б. не
тренирал. Той бил много свитичък, много скромен. Виждал се с баща
си. Сигурно им давал някакви парички, защото
сега чула по телефона да казва: „Има ли в апартамента пари,
че ми свършиха“. Значи не им давал кой знае какво, защото те не ходели кой знае къде. Те просто нямали
възможност да ходят. Б. бил най-ощетен,
защото износвал дрехите на М. Вярно, те били запазени, хубави
дрехи, но детето имало малко свои дрехи. Не можела да каже, че не се справяли, справяли се, защото човек знаел
две и двеста. Свидетелката можела да шие, ако си скъсал
нещо му го зашивала и така.
Б. и Н. имали един баща. И двете деца знаели,
че С. е баща им, той си ги гледал.
Н. не получавала издръжка от баща
си. На Б. се плащала издръжката, която била присъдена от съда и се събирала от съдия изпълнител и вместо 100
лв. получавали около 90 лв. на месец. Той не я плащал
доброволно и 10 лв. се губели ежемесечно. Казвал, че им
давал някакви парички, но не
така, че да можело нещо да си
купят. Миналата събота ги извел, в неделя ги върнал. В неделя Н. казала:
„Тате иска да ни вземе да ни купи дрешки“. Отишли децата и се върнали болни, кашляли, кихали. Никакви дрехи не били взели. Поне за
това време, откогато децата били при
тях, не била видяла да
идват с нещо от баща им. Те не винаги казвали когато им се вземело нещо дребно. Баба
им била донесла тетрадки, но
не искала да влезе да се
запознаят. Баща им
също идвал да ги види точно за пет минути, но не искал
също да влезе в дома им. последния
път бащата бил дал по 20 лв. или 50 лв., надецата, но те децата си взимали дребни неща и си събирали
заедно паричките.
Домакинството им
се състояло от свидетелката, мъжа й,
А., Д. и трите им деца. Седем души били в
едно домакинство. Тя и съпруга й
получавали пенсия.
От разпита на допуснатия
свидетел на ответната страна П. И. К. - без родство
със страните сава ясно, че познавала С. от 10 години
някъде. От една година били и колеги. Работили заедно и били в близки взаимоотношения, нещо като двойка, имали връзка. На 1-ви
октомври той получил
предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Трима
били хората, които съкращавали поради намаляване на обема на
работа. Б. живеел в П. с родителите си, майката и
бащата, на приятеля на Д.. Не познавала Д..
Постоянно имало препятствия за общуването с Б..
С. искал
да вземе Б., но Б. не бил пускан последните няколко месеца да прекарва време
с баща си, поради това, че не искал да изкара международен
паспорт на детето. Целта била, така му било
казано на детето, да отиде в Г. на почивка с майка си, след което разбрали,
детето казало: „Мама е в А. с А.“. От
месец май майката и А. били заминали и детето живеело с родителите на А.,
които нямали никаква връзка с децата. Те не знаели
дали могат да отидат да вземат Б.,
за да се види с баща си. Той бил за малко прескочил, защото не
знаели каква ще бъде
реакцията на бабата и какво ще стане. Майката била извън страната
от месец май, доколкото знаела от Б..
Доколкото знаела
не се била прибирала оттогава.
Даже ходили, ако искало детето, от
каквото имало нужда, от помагала, да му купят, защото и тя
имала детенце, ученик, и това били неща, които една
майка трябвало да осигури на детето и да бъде до детето. Искали те да ги
набавят на детето, обаче
разбрали, че детето било инструктирано да не ходи с тях. Бил отишъл с някаква майка до ****, откъдето му били купени някакви тетрадки и учебници.
Преди, когато не бил възникнал спорът за международния паспорт, С. взимал детето. Излизали
били, купувал му всичко,
включително, ако нещо поискал
– нова блузка, нещо, което му харесва. Водено било детето където поиска и винаги било изпращано с джобни, които даже
детето си криело отзад в
телефона, защото майката ги прибирала.
Майката
искала на точно определено число да се получава издръжката
и затова се събирала чрез частен съдебен изпълнител, за да знаела
на кое число щяла да получава парите. На 20-то число се превеждала заплата и издръжката също се превеждала на това число. С. нямал
други доходи, освен тези от трудовия си договор. Имал
майка и баща в З., които били болни. Единият бил **** набор,
другият бил **** набор. Болни били и
двамата, баща му бил
опериран, сърдечна операция имал.
С. много пъти бил споделял, че
отива да вземе лекарства, за да ги занесе на село. Грижил се за тях,
въглища, дърва, всичко им осигурявал.
По принцип не била
наясно с абсолютно всяка сума, която С. бил отделил за децата. За първия учебен ден бабата, майката
на С., била принудена, въпреки че не била добре, да хване
от З. автобус да дойде в П., оттам да прехвърли до П.
да се срещне с Б. и да му даде парички, включително и други неща му била накупила. Не можела да каже каква
сума му била дала.
Преди
двеседмици бащата последно се видял с
децата.
Б. споделил, че бабата,
която се грижила за тях, от време на време им готвела.
Когато С. говорел или си пишел
с Б. го питал какво яде и той
казвал: „Мажа си филийка, пържа си яйца, правя си сандвичи“.
Отделно било и
прането на дрехи. Свидетелката не мислела, че детето можело
да се грижи само за всичко това.
Не
знаела дали Н. също е дъщеря на С.. Виждала се с Н.. И С. се виждал с Н..
Контактували
двамата нормално. Мисли, че контактували
като баща с дъщеря. Той поне се държал с нея като с негова дъщеря и когато давал на Б. пари, давал и на Н. пари. Поне
едно 20 лв. или 50 лв. им
давал, в зависимост как бил минал месецът,
дали бил летен месец, дали имал много разходи. Не може да каже колко често бащата давал пари на децата. С.
бил
ходил в обедната си почивка от обекта, някъде около П., отишъл да се види с Б.
и тогава също му дал да си купи обувки, но детето казало, че някакво приятелче
му е дало обувки и си имал обувки. С. се опитвал да полага повече грижи за
децата, откакто майката била в А., обаче майката не
разрешавала чрез бабата да взима децата.
По делото съществуват писмени доказателства, касателно доходите на Д.Ц.Б. ЕГН **********.
Същата няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като
самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма подадени уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ за регистрирани трудови договори от работодатели за
периода от 01.01.2016 г. до 20.09.2018 г. Няма данни за осигуряването на лицето
по ЕГН за период от 01.01.2016 г. до настоящият момент. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ за отчетни 2016 г. и 2017 г. По информация от централизирана база
данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от
ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2016 г. и 2017
г. От приложена Справка местни данъци и такси / по данни на Общините/ има
декларирано движимо и недвижимо имущество: собственик
е на два недвижими имота в град П. и един в село Ч.. Притежава МПС – опел
корса.
Касателно доходите на С. К.Б. ЕГН **********, от Справкка НАП е видно, че няма регистрация
като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в
търговски дружества. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл.
50 от ЗДДФЛ за отчетни 2016 г. и 2017 г. По информация от централизирана база
данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни
за изплатени суми от фирми през 2016 г. и 2017 г. От приложена Справка актуално
състояние на действащи трудови договори за С. К.Б. ЕГН ********** за период от
01.01.2016 г. до 20.09.2018 г. – има регистриран договор с *** ЕООД с месечно
възнаграждение 620 лева. От приложена
Справка - Данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.01.2016 г. до
31.08.2018 г., има осигурителен доход от около 720 лева. Нетното месечно
възнаграждение е в размер на 559,48 лева, видно от Удостоверение на л.54 от
делото. Видно от приложеното Предизвестие на лист 55 от делото, трудовото му
правоотношение е прекратено, считано от 30.10.2018г. От приложена Справка
местни данъци и такси - 1 л. /по данни на Общините/ има недвижим имот в село З..
Няма регистрирано МПС.
При предходното определяне на издръжката на Б.,
същият
е бил на *** година. В момента
детето е на *** години.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена преди 10 години. За изминалия период от време е
налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с
определените преди около 10 години средства – 100 лева за детето Б. - издръжката,
която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се има пред вид,
че майката осъществява и
фактическото отглеждане на детето. От
друга страна доходите, които
реализира бащата са около средните за страната. Вярно е, че към момента на
постановяване на решението тече предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношние на бащата, но нуждите на
детето са променени - детето е ученик, на същото се дават джобни пари. Необходими са суми за закупуване на
учебни пособия и материали. Изброените
потребности на детето са обичайните за дете на неговата възраст. От друга страна касателно възможностите на бащата да
заплаща издръжка в увеличен размер следва да се отбележи,
че същият няма доказателства да полага
грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго непълнолетно
дете. Полагането на грижи за детето от страна на
ответника извън определената
издръжка е препоръчително и
желателно при положение, че
бащата има желание и
възможности да полага такива
и изразените твърдения в тази насока
от ответника не могат да мотивират съда да приеме, че искането за
увеличаване на издръжката на
детето е неоснователно по тези причини.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето Б. има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 300 лв. При разпределяне на тази издръжка следва да
се има предвид, че детето живее при майката
и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 170 лева месечна издръжка за детето си Б., а останалите 130 лева
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява основателен
за сумата в размер на 170 лева месечно за детето Б., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 23.04.2018г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, не дължи
издръжка на други лица, ще може да заплаща издръжка в този размер.
За разликата над сумата от 170 лева до пълния претендиран размер на
месечна издръжка от 250 лева искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан и неоснователен. Не се доказа детето
Б. да има специфични нужди, такива различни от
тези на децата на неговата възраст, както и не се доказа бащата да разполага с
възможности да заплаща издръжка в размер
по-висок от присъдения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата
от 100.80 лева (сто лева и осемдесет
стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /70 лв. х 36
месеца х 4%/.
Ищецът претендира разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид частичното уважаване
на иска, ответникът следва да заплати на ищеца направните разноски по делото съобразно
уважената част от иска в размер
на 140 лева /сто и четиридесет лева/ -
адвокатски хонорар, заплатен от
ищцата за един адвокат. Ответникът също претендира разноски и такива му се дължат,
с оглед отхвърлената част на иска. Съдът
констатира обаче, че по делото не съществуват доказателства за реално
направени разноски от ответника,
освен това не е представен и
списък с разноски по чл. 80 от
ГПК, поради което съдът намира, че не следва да присъжда
разноски в ползана ответника, съобразно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 79 от 10.07.2008г. постановено
по гр.д. № 1537/2008г. по описа на ПРС – ХVІ гр.състав, месечна издръжка,
дължима от С. К.Б. ЕГН **********
на детето Б.С.Б. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Ц.Б. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лева /сто лева/ на 170 лева /сто и седемдесет лева/ месечно, считано от 23.04.2018г.
до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над уважения размер от 170
лева до пълния предявен размер от 250 лева.
ОСЪЖДА С. К.Б. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата от 100.80 лева (сто лева и
осемдесет стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката /70 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА С. К.Б.
ЕГН **********
да заплати на Б.С.Б. ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Д.Ц.Б. ЕГН********** сумата от 140 лева /сто и
четиридесет лева/- направени разноски
от ищцовата страна съобразно с уважената част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Диана Костадинова
Вярно
с оригинала
С.Ч.