№ 24
гр. Шумен, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело
№ 20243600200051 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия, с
което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с № BH-GS/03/236000044313/23 от
03.05.2023г., влязло в сила на 23.05.2023г. срещу българския гражданин Р. А. Р., роден на
*****., с посочен от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване в *****.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, който съвпада и с
адреса посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна. Лицето не е декларирало
пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес и или адрес на временно пребиваване в
друго населено място в или извън пределите на РБ. Видно от докладната записка на
служител от РУ – Велики Преслав, лицето не е намерено лично и на двата адреса, но от
проведен разговор с баба му М.Н. А.а, живуща на ***** е установено, че Р. е тръгнал за
Нидерландия в началото на есента на 2023г. и ще се прибере в РБългария през лятото на
2024г.. От направената справка в АИС БДС – „Граничен контрол“ било установено, че Р. А.
1
Р. е напуснал територията на РБългария на 02.10.2023г. през ГКПП Аерогара Варна и няма
регистрирано връщане в България. Поради това се установява, че лицето не може да бъде
намерено в България, за да бъде призовано. Затова ход на делото е даден в негово отсъствие,
като е гарантирано правото му на защита, като на основание чл.32 ал.1 вр. чл. 16 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС на лицето е предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство. В съдебно заседание служебният защитник излага, че са налице
основания за признаване на така наложената финансова санкция и моли да бъде
постановено решение съобразно събраните доказателства. Не ангажира твърдение или
доказателства за пълно или частично изпълнение на санкцията в която и да е държава –
членка на Европейския съюз.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице Р. А. Р. е български гражданин и е с местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС – с постоянен адрес в ***** и настоящ адрес ***** и посочен в
Удостоверението по чл.4 от искащата държава именно постоянния адрес. Лицето не е
декларирало пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес и или адрес на временно
пребиваване в друго населено място в или извън пределите на РБ. Видно от докладната
записка на служител от РУ – Велики Преслав, лицето не е намерено лично и на двата адреса,
но от проведен разговор с баба му М.Н. А.а, живуща на ***** е установено, че Р. е тръгнал
за Нидерландия в началото на есента на 2023г. и ще се прибере в РБългария през лятото на
2024г.. Т.е. налице са достатъчно данни, че на посочения адрес присъства трайна връзка на
Р. от личен характер. Обстоятелството, че лицето към момента на призоваването е в
чужбина, не е от естество да изключи обичайното му пребиваване на територията на
страната, респ. на адресите в с.Веселиново, посочен и в Удостоверението и заявени от него
като постоянен и настоящ адрес. В този смисъл се разглежда местоживеенето и обичайното
пребиваване и в константната практика на ВКС. Лицето е в трудоспособна възраст и поради
това се приема, че засегнатото лице реализира доходи. Затова съдът приема, че са налице
условията на чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с № BH-GS/03/236000044313/23 от 03.05.2023г.,
влязло в сила на 23.05.2023г. срещу българския гражданин Р. А. Р., с ЕГН **********, с
посочен от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване и постоянен адрес в
***** и настоящ адрес *****, е наложена финансова санкция в размер на 70,00 € /седемдесет
евро/, за това, че на 10.03.2023г. в 19:05 часа в населено място Никелсдорф по път А4 на км.
61,950, в посока на движение Унгария, при разрешена максимална скорост 130 км/ч., при
управление на МПС с български регистрационен номер ***** е превишил скоростта на
движение с 20 км/ч. /след изваждане на допустимата погрешност в измерването/.
С тези си действия Р. е извършил административно нарушение на австрийския
2
Правилник за движение по пътищата (StVO), което се санкционира съобразно § 20 Abs. 2
StVO ; § 99 Abs.3 lit.a StVO.
Решението е на несъдебен орган на Австрия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1
т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата
по законите на Австрия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е
налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за
признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
лицето е било уведомено на 08.05.2023г. според националния закон относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. На лицето е била изпратена с
обратна разписка покана за доброволно плащане, за която в Удостоверението е посочено, че
е получена лично от него. Решението е било постановено на 03.05.2023г. и е влязло в сила
на 23.05.2023г.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е точно
в размер на 70,00 €. Съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е
погасено по давност. В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично
плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр.
чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение.
От страна на лицето, респ. служебният защитник също не се твърди пълно или частично
плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към
него съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията,
при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде
признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро
съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи
равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. От приложената справка за официалния курс на БНБ за
деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 03.05.2023 година
е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността
на общата сума на финансовата санкция от 70,00 € /седемдесет евро/ е с равностойност в
български лева – 136,91лв. /сто тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 70,00 € поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението.
3
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Güssing, Австрия, с №BH-GS/03/236000044313/23 от 03.05.2023г.,
влязло в сила на 23.05.2023г. срещу българския гражданин Р. А. Р., с ЕГН **********, с
посочен от искащата държава адрес на обичайно местопребиваване и постоянен адрес в
***** и настоящ адрес ***** и го привежда в изпълнение за сумата от 70,00 € /седемдесет
евро/ с равностойност в български лева – 136,91лв. /сто тридесет и шест лева и деветдесет и
една стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС го ИЗПРАЩА за
изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред АС – Варна, като за засегнатото
лице тече от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4