Определение по дело №29/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 22
Дата: 11 януари 2024 г. (в сила от 18 януари 2024 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20242200200029
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
гр. Сливен, 11.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Г. Хр. Нейчева Частно наказателно дело №
20242200200029 по описа за 2024 година
На основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО подаденото чрез адв. Г. Ж. К. от АК Бургас,
защитник на Ж. Т. Ж., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 1670/23 г.
по описа на РУ на МВР - Сливен, вх.№ 2023/23 г., пор.№ 207/23 г. на Окръжна прокуратура
- Сливен, искане за изменение на взетата по отношение на обвиняемия мярка за
неотклонение „Задържане под стража” в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обв. Ж. Т. Ж., ЕГН **********, с влязло
в сила на 30.11.23г. определение № 503 от 23.11.2023 г. по ЧНД № 696/2023 г. по описа на
Сливенския окръжен съд мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано с частна жалба или
частен протест в тридневен срок, считано от днес, пред Апелативен съд - гр. Бургас.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА заседанието пред Апелативен съд - гр.
Бургас на 18.01.2024 г. от 14:00 часа, за която дата и час се съобщи на страните в съдебно
заседание.
Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на ОП - Сливен и на
ГД „ИН“- Арест при Затвора - Сливен, за сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 65 от НПК, образувано по искане на
упълномощения от обв. Ж. Т. Ж. защитник. В искането се твърди, че с Определение №
503/23.11.2023г. по ЧНД 696/2023г. на Окръжен съд- С., потвърдено с Определение по
ВЧНД 259/2023 г. на Апелатгивен съд - Бургас спрямо обв.Ж. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, по досъдебно производство № 1670/2023 г. по
описа на РУМВР- С.. Както първостепенният съд, така и втората инстанция приели в
цитираните съдебни актове, че при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение били налице предпоставките по чл. 63 ал.1 НПК и на този начален етап
от разследването мярка за неотклонение „Задържане под стража“ била правилна и
обоснована. Понастоящем обаче били налице нови обстоятелства, които давали
основание за депозиране на искането за изменението й в полека такава, а именно
„Домашен арест“, „Парична гаранция“ или „Подписка“. В производството по чл. 65
НПК съдът следвало да прецени, налице ли са все още опасностите по чл. 63 ал. 1
НПК, както и потвърждава ли се на този етап от разследването предположението, че
обвиняемият е съпричастен към престъплението, за което му било предявено
обвинение; налице ли са основания, взетата мярка за неотклонение „Задържане под
стража” да се приеме за прекомерна и съответства ли същата на целите и същността на
мярката за неотклонение, визирани в чл. 57 НПК. На обв. Ж. били предявени две
обвинения: за престъпление по чл. 354 а, ал. 1, предл. 5 от НК- разпространение на 30
гр. наркотични вещества и по чл. 354 а, ал.1, предл. 4 от НК - за държане на 3 гр.
наркотични вещества, като за деянията било предвидено наказание лишаване от
свобода от 2 до 8 години и глоба.
Към датата на вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, а
именно 23.11.2023г., досъдебното производство било в съвсем начален етап като били
извършени минимално необходимите действия по разследването, които да обезпечат
това производство. Двете съдебни инстанции коментирали този факт, възприемайки го
като обстоятелство, обосноваващо предпоставките по чл. 63 НПК, но понастоящем,
делото било в своя край, извършени били почти всички действия по разследването,
като се очаквали заключения по експертизи. През периода от задържането на
обвиняемия до настоящият момент с него не било извършено нито едно действие по
разследването. Обоснованото предположение за съпричастността му към процесните
престъпления, било значително разколебано от събраните доказателства, тъй като не
били събрани достатъчно и убедителни доказателства за неговата вина. На този етап от
разследването, когато били събрани почти всички възможни доказателства,
предположението не следвало да бъде само хипотетично, а да се установявало по
безспорен и категоричен начин. С оглед напредналото разследване и събраните
доказателства, липсвали каквито и да било основания за твърдение, че обв. Ж. би
възпрепятствал същото или би затруднил разкрИ.ето на обективната истина, ако
мярката за неотклонение спрямо него бъде променена в по – лека. Не били налице
основания да се счита, че би се укрил, тъй като имал постоянен адрес, работел
почасово на строителни обекти, без трудов договор, като по този начин издържал себе
си и съпругата си. Предвид изложените съображения, продължаването на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ се явявало незаконосъобразно. До настоящия
момент тази мярка постигнала целта, за която била наложена и не било необходимо
продължаването й за в бъдеще, тъй като това би се оказало своеобразно наказание
„Лишаване от свобода”, намиращо се в противоречие със същността и целите на тази
мярка. Твърди се, че една по-лека мярка за неотклонение, като „Домашен арест“ с
поставяне на електронно проследяващо устройство, „Парична гаранция” или
„Подписка“, би била напълно адекватна, би съдействала на прокуратурата да обезпечи
1
бъдещото си разследване и по никакъв начин не би препятствала същото. Спрямо обв.
Ж. успешно можело да бъде наложена мярка за процесуална принуда по смисъла на чл.
68 НПК, а именно „забрана да напуска пределите на страната“, която в пълна степен би
му попречила да напусне РБ. Искането е за по – лека мярка за неотклонение спрямо
обв. Ж..
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия моли съда да уважи искането
за изменение на мярката му за неотклонение освен по съображенията, подробно
изложени в нея и предвид допълнителните аргументи, които излага. Счита, че на
настоящия етап от разследването, което почти било приключило, обоснованото
предположение като първа изискуема предпоставка за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ било значително разколебано, а опасността да
извърши друго престъпление или да се укрие била отпаднала. Пледира за по – лека
мярка за неотклонение по отношение на обв. Ж., като счита, че мярка за неотклонение
„Домашен арест“, с поставяне на електронно устройство била абсолютна гаранция за
липсата на каквато и да е възможност едно лице да се укрие, а съчетана с мярката за
процесуална принуда по чл. 68 от НПК, би била абсолютно ефективна. За адекватна
преценя и мярка за неотклонение „Парична гаранция“, като предоставя на съда да
определи нейния размер. На базата на събраните по делото доказателства счита, че
дори и мярката за неотклонение „Подписка“, била адекватна, доколкото нямало
никакви доказателства, нито едно твърдение, че обв. Ж. се е укривал, осуетявал
някакво разследване срещу него, в някакъв момент или би го направил в бъдеще.
Желанието му било да съдейства максимално на разследването.
Представителят на ОП - С. счита искането за изменение на мярката за
неотклонение на обв. Ж. в по-лека такава за неоснователно и моли да бъде оставено без
уважение. Счита, че към момента предвид изминалите по- малко от два месеца от
първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, нямало
абсолютно никакво изменение на обстоятелствата, нито имало настъпили нови такива,
които да налагат нова преценка на обстоятелствата. Оставала и опасността от укрИ.е и
от извършване на друго престъпление. Освен всичко изложено при предходното
вземане на мярката, опасността от укрИ.е се предполагала от високите наказания,
които застрашавали обвиняемия при евентуална осъдителна присъда. Той имал и друго
висящо дело за производство и разпространение на наркотични вещества и настоящото
деяние било извършено в изпитателния срок на условно осъждане. Към настоящия
момент не само, че не било разколебано обвинението, но били налице и надграждащи
обстоятелства. Била изготвена химическата експертиза, потвърждаваща вида и
количеството на наркотичното вещество - едната част, която била продадена на другия
обвиняем и другата част, която била остатък от произведеното количество наркотично
вещество. Предстояли още следствени действия като приобщаване заключението на
назначената ДНК експертиза, след което следвало повдигане на прецизирано
обвинение и приключване на делото. Счита, че срокът изминал от първоначалното
вземане на настоящата мярка бил съвсем разумен и мярката следвало да остане същата,
а мярка за неотклонение „Домашен арест“ с нищо не би му попречила да произвежда
наркотични вещества.
Обв. Ж. заявява, че няма да се укрива и че иска да работи, за да издържа
семейството си. Моли да бъде изменена мярката му за неотклонение в по – лека.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
Досъдебно производство № 1670/23 г. на РУ на МВР - С., вх. № 2023/23 г., пор.
№ 207/23 г. на Окръжна прокуратура - С. е започнало на 20.11.2023г. С постановления
на разследващия орган от 21.11.2023г., предявени на същата дата, в качеството на
обвиняеми са привлечени П. Р. С. и Ж. Т. Ж..
На обв. Ж. са повдигнати обвинения затова, че:
- на 20.11.2023г. в землището на гр. С. без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите разпространил (чрез продажба
на П. Р. С.) високорискови наркотични вещества - около 30 грама метамфетамин -
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5, алт. 1 от НК и
- на 20.11.2023 г. в гр.С. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - около 3 грама метамфетамин - престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК.
За всяко от престъпленията по 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5, алт. 1 от НК и по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от две до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лева, т.е. всяко от престъпленията е
„тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
С влязло в сила на 30.11.2023г. определение № 503 / 23.11.2023г. по ЧНД №
696/2023г. на СлОС, потв. с Определение № 261 / 30.11.2023г. по ВЧНД № 259 / 2023г.
на Апелативен съд - Бургас по отношение на всеки от двамата обвиняеми е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Обв. Ж. е на 42 години, българин, български гражданин, с начално образование,
женен, безработен, осъждан с влязло в сила на 05.09.2023г. споразумение по НОХД №
1009 / 2023г. на СлРС за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество – метамфетамин, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година.
Обв. Ж. има постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „С.“ № **.
Видно от приложената справка от Унифицираната система на прокуратурата на
РБългария, обв. Ж. има и друго неприключило досъдебно производство в РУ – С. за
престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, предл. 1 и 2, вр. изр. 1 от НК и за по чл. 354а, ал
1, изр. 1, алт. 1, вр. предл. 1 и 4 от НК.
Обв. Ж. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Обв. С. е дал
обяснения по досъдебното производство в които твърди, че е закупил процесното
наркотично вещество – 30 гр. метамфетамин от обв. Ж. за сумата от 1 200лв., като
предварително са имали уговорка кога и къде да се срещнат. Обясненията му
кореспондират с относимите към разследваните престъпления показания на
разпитаните свидетели З. М. Д., З. М. Б. и полицейските служители Х. Д., И. Ц. и Ж.
К.. Братът, съпругата и синът на обв. Ж. – съответно Н. Ж., И.ка Ж. и Д. Т. също са
дали показания, които обаче не кореспондират с останалия събран доказателствен
материал и целят оневиняването на обв. Ж.. По установения в НПК ред са извършени
обиски на обв. Ж., на обв.С. и на свид. Д. Т.; претърсване и изземване в леките
автомобили, с които са се придвижвали двамата обвиняеми, както и в различни
жилищни имоти и са иззети множество вещи, имащи значение за разследването,
включително наркотични вещества. Изготвени са веществени доказателствени
3
средства, а именно фотоснимки към съответните протоколи за претърсване и
изземване; за оглед на веществени доказателства. Приложени са писмени
доказателства – Протоколи за оглед на веществени доказателства от 21.11.2023г. и от
21.12.2023г. – 6 бр.; Протокол за доброволно предаване; Протокол от 22.11.2023г. за
вземане на представителни проби; Приемо – предавателен протокол № 1222/
22.11.2023г.; Приемо – предавателен протокол № 98 126 / 13.12.2023г.; Справки за
съдимост; Характеристични справки; Декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние на обвиняемите; Справки от Унифицираната система на
прокуратурата на РБългария за двамата обвиняеми; справка автоматизираните
информационни фондове на МВР за образувани предварителни проверки,
криминалистични регистрации и задържания на обвиняемите; заложен билет и фактура
за мебели; Справка от АИС – КАТ „Регистрации“ за собствеността на МПС, рег. №
*******; Справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С. рег. №
804р6974/20.11.2023г.; Справки от Агенцията по вписванията; Справка от ТД на НАП
за липса на регистрирани действащи трудови договори на обв. Ж. и обв. С.; Протокол
за вземане на образци за сравнително изследване. Назначени са химическа експертиза и
комплексна биологична и по метода на ДНК профилиране и физико – химична
експертиза, като химическата експертиза относно вида и количеството на процесното
наркотично вещество вече е изготвена - протокол № 1069 / 11.12.2023г.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. Ж. мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека е неоснователно и като такова
съдът го отхвърли.
Обвиняемият разполага с процесуална възможност по всяко време на
досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ (чл. 65, ал. 1 от НПК). Съгласно чл. 65 ал. 4 от
НПК в настоящото производство съдът следва да прецени всички обстоятелства,
свързани със законността на задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният съд е
обсъдил всички въпроси, свързани с определянето й. Аргументите на съда при вземане
на първоначалната мярка за неотклонение, касаещи деянията, авторството, личността
на обв. Ж. и другите относими обстоятелства, се споделят и към настоящия момент. По
делото не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага изменение на
мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
От събрания по надлежния процесуален ред до момента доказателствен
материал не се разколебава обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил
деянията, за които в конкретния случай му е повдигнато обвинение (законът не изисква
категоричен извод в тази насока).
И към настоящия момент не е отпаднала и констатираната при първоначалното
вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ реална опасност обв. Ж.
да се укрие или да извърши престъпление. Реалната опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление е налице, предвид следните обстоятелства: той е
привлечен като обвиняем за две тежки умишлени престъпления, против общественото
здраве, характеризиращи се с висока степен на обществена опасност, тъй като
застрашават здравето на множество предимно млади хора; за всяко от двете
престъпления в закона кумулативно са предвидени наказания лишаване от свобода от
4
две до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лева: извършени са в изпитателния срок
на предходно осъждане и същевременно обвиняемият има друго неприключило
досъдебно производство за престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК; той представлява
лице със завишена степен на обществена опасност предвид предишното му осъждане
за управление на МПС след употреба на наркотично вещество; поведението му,
касаещо разследваните престъпления не се явява изолиран случай в живота му, тъй
като видно от показанията на свидетелите Д. и Б. те няколко пъти са купували пико от
обв. Ж.; обкръжението му е от лица от криминалния контингент; употребява алкохол и
наркотични вещества. Обвиняемият няма легален източник на доходи, а процесния
вид престъпна дейност по принцип осигурява финансови средства на осъществяващите
я лица. Има постоянен адрес, но наличието на адрес не гарантира изключването на
реалната опасност да се укрие или да извърши престъпление. Предвид спецификата на
престъпната му дейност, мярка за неотклонение „Домашен арест” не би обезпечила
една от целите на мерките за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да
извърши престъпление. Мярка за неотклонение „Гаранция" в пари или друга по-лека
мярка за неотклонение, не биха отговорили на тежестта на обвиненията и личната
опасност на обвиняемия.
Към настоящия момент няма основания обусловени от здравословното
състояние на обв. Ж., налагащи изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
На основание чл. 63, ал. 4 от НПК съдът прецени дали изтеклият срок на
задържане е в разумните граници и в случая той е, тъй като са изминали по – малко от
два месеца от задържането на обвиняемия.
Неоснователен е доводът на защитата, че от задържането на обвиняемия до
настоящия момент с него не било извършено нито едно действие по разследването.
Обстоятелството, че след произнасянето на съда по мярката за неотклонение на обв. Ж.
на 23.11.2023г. не са извършвани действия с негово участие не означава, че през този
период от време съответните органи са бездействали и не са изпълнявали задълженията
си. Разследването по делото продължава. Видно от материалите по делото, разпитани
са още свидетели, събрани са писмени доказателства, изготвена е химическа
експертиза. Предстои да бъде изготвена назначената комплексна биологична и по
метода на ДНК профилиране и физико – химична експертиза.
Колкото до твърдението на обв. Ж., че иска да бъде изменена мярката му за
неотклонение в по – лека, за да може да полага труд и да осигурява средства за
семейството си, съдът следва да отбележи, че и преди по отношение на обвиняемия да
бъде взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“, той няма доходи от
трудови възнаграждения или от друг легален източник (видно и от декларацията за
това, попълнена от него), не е имал и регистриран действащ трудов договор (видно от
приложената справка от ТД на НАП).
Цел на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото
лице за нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да
извърши престъпление. Друга по-лека мярката за неотклонение в конкретния случай, с
оглед обоснованото предположение за извършено от обвиняемия престъпление и
реалната опасност от извършване на престъпление или укрИ.е, съдът намира, че не би
могла да осигури постигането на целта по смисъла на чл. 57 от НПК. Единствено
законосъобразно решение към настоящия момент от развитието на процеса е по
отношение на обв. Ж. да продължи да действа мярката за неотклонение „Задържане
5
под стража“.
С оглед на изложените съображения, като не констатира наличие на ново
настъпили обстоятелства, които да налагат изменение на взетата по отношение на обв.
Ж. мярка за неотклонение, съдът потвърди взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като законосъобразна.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – С.:


6