Решение по дело №884/2024 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 25
Дата: 17 февруари 2025 г.
Съдия: Жаклин Георгиева Димитрова Алексиева
Дело: 20241440100884
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Козлодуй, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20241440100884 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск от А.
М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ................................., против ..............................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищeца не му дължи сумата от
582.45лв. /петстотин осемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ от които главница в
размер на 290.74лв. по фактура № *********/26.01.2015г. с падеж 10.02.2015г. и законна
лихва в размер на 291.71лв. считано от падежа на фактурата до подаването на исковата
молба представляващи задължения за неплатена електроенергия за имот ...........................,
.................................., клиентски номер 300216215271, поради изтекла погасителна давност на
вземанията.Претендират се и разноски.
Твърди се, че А. М. Д. има качеството на битов потребител по смисъла на § 1, т.2а, от ДР на
ЗЕ, съгласно която „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди.Ищецът е собственик и титуляр на
партида за недвижим имот, находящ се ..........................., .................................., с клиентски
номер 300216215271. По силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, тези потребители ползват
електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната
мрежа за ниско напрежение. Посочва се че електроснабдяването в имота, ползван от ищеца е
прекъснато без предупреждение на 18.07.2024г. от служители на „Електроразпределителни
мрежи Запад" ЕАД, поради наличие на неплатени задължения към ответното дружество,
поради което ищеца е посетил офис на ответното дружество в град Бяла Слатина. Съобщено
му е устно от служител в офиса на дружеството, че има задължение по фактура №
1
*********/26.01.2015г. на стойност 290.74лв. и законна лихва върху главницата, считано от
падежа на фактурата-10.02.2015г.Твърди се още, че вземането за главница представляващо
неплатено задължение за фактура за ползвана и неплатена електроенергия представлява
периодично плащане, което възниква ежемесечно, поради което се погасява с изтичането на
кратката погасителна давност съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Според ищеца погасителната
давност за това задължение е тригодишна, като е започнала да тече от падежа на фактурата -
10.02.2015г. и е изтекла на 10.02.2018г., тъй като през този срок ответното дружество не е
предприемало действия по принудително изпълнение или подписване на споразумение с
ищеца за това задължение. С оглед горното ищеца счита че към момента на подаване на
исковата молба вземането е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен.Не оспорват и са съгласни с ищеца, че е
налице облигационна връзка между страните по договор за продажба на ел. енергия с
клиентски №300216215271, регистриран на името на ищеца за адрес на потребление
............................... с точка на измерване 32Z103002162152Y, с предоставена мощност от 12
кВтч. Сочат че за процесния имот за периода 2015 г. - 2024 г. са налице неплатени
задължения, подробно описани в отговора. Задължението на потребителя да заплаща
потребената в имота ел. енергия произтича по силата на закона и самата същност на
договора за покупко-продажба на вещи, който е винаги възмезден и неформален, като
основанието за плащане е в самото потребяване на стоката. Задължението е за целия период
на действие на договора. Сочи се че в процесните фактури са отразени ползваната и
отчетена по СТИ ел. енергия.Записаните показания в справката на дневна и нощна тарифа,
съответстват на посочените такива във фактурите в съответните периода на отчитане,
основано на действителен отчет на СТИ. Фактурите обхващат реално доставена и
консумирана ел. енергия за период за доставка на ел. енергия, за който е действал договорът
за продажба на ел. енергия между страните и тези фактури се дължат. Поддържа се, че
сумите не са заплатени и се дължат. Налице е двустранна възмездна сделка между страните.
Въз основа на подадени данни от отчет на реално потребена ел. енергия и становище от
електроразпределителното дружество, за обекта са издадени процесиите фактури. Доколкото
оспорването на основанието за дължимостта на сумите по процесиите фактури е само с
мотиви за настъпване на погасителната давност, респективно възраженията в отговора на
искова молба се отнасят само до тези твърдения на ищеца. Сочи се че изтеклата погасителна
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава
да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Доводите в исковата молба, че вземането е „погасено по давност",
без да се навеждат други доводи, прави отрицателният установителен иск неоснователен.
Твърди се че в случая ответникът не е дал повод с поведението си за предявяване на иска,
тъй като не разполага с изпълнителен титул, не разполага с възможност за друга извън
процесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска. Поддържа се, че сумите
не са заплатени и се дължат.Твърди се че в случая ответникът не е дал повод с поведението
2
си за предявяване на иска, тъй като не разполага с изпълнителен титул, не разполага с
възможност за друга извън процесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на
иска. Ето защо считат, че дружеството не следва да понесе разходите по съдебното дело,
защото от една страна е търпяло незаплащането на предоставено вече благо, а от друга
страна не следва да търпи накърняване на финансовата си сфера заради сторените съдебни
разноски по настоящото производство. Считат че единствените мотиви на ищеца са за
изтекла погасителна давност, което не може да даде основание на съда да се произнесе по
съществото на въпроса за дължимостта на вземането, по съображения, че с изтичането на
предвидената от закона погасителна давност за кредитора не се погасява самото материално
право, а само правото му да търси защита. Считат също така, че със съдебното Решение не
може да се постанови, че „ищецът не дължи", при положение, че сумите са дължими и
единствено за заплащането им не може да се използва силата на държавната принуда.
Твърдят, че към настоящия момент „Електрохолд Продажби" ЕАД не е предприемало
принудителни действия за събиране на процесиите фактури, които не са платени към
настоящия момент. Прави се искане предявения иск да бъде отхвърлен, като се претендират
направени по делото разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Приема за безспорно между страните, че между същите е налице облигационна връзка по
договор за продажба на ел. енергия за обект с клиентски №300216215271, регистриран на
името на ищеца за адрес на потребление ............................... с точка на измерване
32Z103002162152Y, с предоставена мощност от 12 кВтч.Не се спори между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че на ищеца е издадена фактура №
*********/26.01.2015г. с падеж 10.02.2015г. за консумирана електрическа енергия в размер
на 290.74 лева, която не е заплатена с оглед на което е начислена лихва за забава в размер на
291.71 лв считано от падежа на фактурата до датата на изготвената справка - 04.09.2024г. Не
се спори между страните, че „Електрохолд Продажби" ЕАД не е предприемало
принудителни действия за събиране на сумата по процесната фактура, която не е платена
към настоящия момент. Безспорно е и обстоятелството, че електрозахранването до
процесния имот е било прекъснато на 18.07.2024г. съгласно чл.123 от ЗЕ по постъпило
искане и отново по постъпило искане от крайния снабдител на 25.07.2024г е възстановено.
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК -
за установяване недължимост от страна на ищеца на сумата от 582.45лв. /петстотин
осемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ от които главница в размер на 290.74лв.
по фактура № *********/26.01.2015г. с падеж 10.02.2015г. и законна лихва в размер на
291.71лв. считано от падежа на фактурата до подаването на исковата молба представляващи
задължения за неплатена електроенергия за имот ..........................., ..................................,
клиентски номер 300216215271.С този иск ищецът отрича претендираното от ответника
3
право да получи горепосочената сума, поради което в тежест на ответното дружество е да
установи при условията на пълно доказване съществуването на това право. В конкретният
случай спорът по делото се свежда до наличието на основание за начисляване и заплащане
на процесната сума, представляваща консумирана електрическа енергия. Съдът намира, че
предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от правен субект с правен
интерес.Разгледан по същество искът е и основателен, като доказан както по основание, така
и по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл.98а от ЗЕ, отношенията между страните се уреждат с публично оповестени ОУ.
В случая се установява, че ищецът е потребител на електрическа енергия, с която е
снабдяван от ответното дружество. Както се установява от гореизложеното, вземанията на
ответното дружество са за главница и лихва за доставена и незаплатена електрическа
енергия. Вземанията за главницата безспорно представляват периодични плащания - за
заплащане стойността на доставена електроенергия, възникващо ежемесечно, за които, както
и относно мораторната лихва, съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД е предвидено
погасяването им с изтичане на тригодишна погасителна давност. Началото на давността е
датата на изискуемост на вземането. Видно от чл.19, ал.1 от ОУ, потребителят заплаща
дължимата сума за извършения пренос през разпределителната мрежа веднъж месечно по
определен график, а видно от ал. 2 - продължителността на периода за плащане е десет дни,
като фактурите се издават ежемесечно. Видно от представените доказателства по делото,
процесната фактура е издадена на дата 26.01.2015г., т.е. падежът на същата е настъпил на
10.02.2015г. и по отношение на задължения отразени в нея за доставена електрическа
енергия, погасителната давност е тригодишна, която е започнала да тече от 10.02.2015г. и е
изтекла на 10.02.2018г. Исковата молба е депозирана в съда на дата 22.07.2024г. От
гореизложеното може да бъде направен извод, че процесните вземания на ответното
дружество към датата на предявяване на исковата молба са погасени по давност, поради
което не се дължат от ищеца. Ответното дружество не е направило възражения за
прекъсване на погасителната давност с предприемане на действия по принудително
изпълнение или подписване на споразумение с ищеца, дори напротив, в отговора на
исковата молба изрично се заявява, че не са предприемани принудителни действия за
събиране на вземанията по процесните фактури.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.
Видно от доказателствата по делото при предявяването на исковата молба от името на А. Д.,
със същата е представен договор за правна защита и съдействие с претендирано адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 от ЗА, а именно в размер не по - нисък от
предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. По делото е проведено едно съдебно
заседание, в което страните не са се явили, представили са писмени становища по хода на
делото и устните състезания. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение по предявения иск в настоящето дело е 400 лева. Съдът намира, че искането
за заплащане на адвокатско възнаграждение в така определения размер на 400 лв. е
4
основателно.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответникът, следва да бъдат присъдени и разноските за
държавни такси по предявения иск в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на
..................................., представлявано от членовете на управителния съвет
В............................................., че А. М. Д., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
.........................................., със седалище и адрес на управление гр.София, бул." Цариградско
шосе " № 159, сумата от 582.45лв. /петстотин осемдесет и два лева и четиридесет и пет
стотинки/ от които главница в размер на 290.74лв. по фактура № *********/26.01.2015г. с
падеж 10.02.2015г. и законна лихва в размер на 291.71лв. считано от падежа на фактурата до
подаването на исковата молба представляващи задължения за неплатена електроенергия за
имот ..........................., .................................., клиентски номер 300216215271, поради изтекла
погасителна давност на вземането.


ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ............................................... представлявано от
членовете на управителния съвет В............................................. ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Д.
ЕГН ********** сума в размер на 50 лева, представляваща дължимата държавна такса по
предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
............................................... представлявано от членовете на управителния съвет
В............................................. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат .............................., със служебен адрес
гр. Козлодуй, сграда на АПК, ет.2 сумата от 400 лв., представляваща размера на адвокатско
възнаграждение определен по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
5