Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 20.12.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември през вде хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Алина
Тодорова като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 2457 по описа за
2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са искове с
правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди в хода на изпълнителното производство да е установена невъзможност ответникът да предаде присъдена вещ, довело до определяне на нейната равностойност и възлагането й в тежест на ответника с влязло в сила решение по гр.д. № 13172/2018 г. на СГС, ГО, II-Б състав. Застъпена е теза, че с изтичане на срока за доброволно изпълнение за ответника възниква задължение да предаде паричната равностойност на непредадените машини. Ответникът не погасил паричното си задължение, поради което се претендира в размер на законната лихва за периода от 26.12.2017 г. до 10.12.2020 г. в размер на 38060 лв. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК се претендира и законна лихва до окончателно плащане на главницата, считано от 11.12.2020 г.
В отговор по исковата молба ответникът „Н.0.“ ЕООД, представляван от адв Ю.Р., оспорва да дължи лихва при определена парична равностойност на непарична престация. Поддържа теза, че настъпилата трансформация в хода на изпълнителното производство не обосновава лихвоносно вземане. При условията на евентуалност е направено възражение, че към 11.12.2020 г. е изтекла погасителна давност за вземането, считано от датата на издадения изпълнителен лист – 05.12.2017 г. Застъпена е и теза, че дори да бъде прието за дължима лихва, задължението възниква едва от влязлото в сила решение, с което е установено паричното задължение – 08.10.2020 г.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Д. поддържа иска с
аргумент, че задължението на ответника да заплати парична равностойност на
движими вещи е утвърдено от съд. Претендират се разноски като е представен и списък.
Наведени са доводи в писмени бележки.
Ответникът
не изпраща представител в съдебното заседание, а адв.
Р. писмено изразява становище за неоснователност на иска по изложените в
отговора съображения и недоказаност. Претендират се разноски като е представен
и списък.
Като
обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира
следното:
По
делото не се спори, а и от доказателства се установява, че ответникът „Н. П. Н.
КО 02“ ООД е осъден да достави и предаде на „Е.“ ООД мобилен бетонов възел тип
„Мобил тех“ и инфраред оборудване модел КМ 4-48. Вземането е прехвърлено
на ищеца – „“М.2.“ ЕООД.
С
решение № 1027/06.02.2020 г. по гр.д. № 13172 по описа за 2018 г. на Софийски
градски съд, II-Б
състав е отменено постановление от 20.08.2018 г. на ЧСИ Р.А.по изпълнително
дело № 20178480401756, по което длъжник е ответникът, а взискател
– ищецът, е определена парична равностойност към 26.12.2017 г. на мобилен бетонов
възел тип „Мобил тех“ модел
в размер на 95421,32 лв. и инфраред оборудване модел
КМ 4-48 в размер на 31511,22 лева. Решението е влязло в сила на 08.10.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД повелява, че закъснение при изпълнение на пряко произтичащото от правоотношението задължение овластява кредитора да претендира или престиране на дължимото ведно с обезщетение за забава, или обезщетение вместо дължимото. Нормата на чл. 521 ал. 2 ГПК регламентира специфично проявление на това правило – невъзможността кредиторът да получи присъдена му движима вещ ангажира длъжника да заплати паричната й равностойност. Следователно, законът зачита обезщетението в тази хипотеза като равнозначно на реалното изпълнение.
Законът третира неизпълненото в срок парично задължение като източник на вреда като утвърждава необоримо предположение, че такава е възникнала и определя механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. Настоящият състав приема за лихвоносно всяко парично задължение, насочено към удовлетворяване основния интерес на кредитора в правоотношението. След като паричната равностойност на непредадената в срок движима вещ е възприето от законодателя като равнозначно на реалното изпълнение, закъснението при изпълнението на това самостоятелно от правна гледна точка парично задължение ангажира длъжника да заплати и следващата се законна лихва. Без значение в случая остава, че предходното задължение е било непарично. Няма отношение към спора и поведението на длъжника, обусловило трансформацията на непарично задължение в парично, поради което и безпредметно остава обсъждането на наведените в тази насока доводи.
Понеже законната лихва е призвана да покрие мораторните вреди, определящ за възникване на това акцесорно вземане е моментът на забавата. Предпоставка за изпълнение на всяко задължение е яснота по въпросите кому, какво и защо се дължи. Вземането за паричната равностойност на непредадена движима вещ не прави изключение от очертаното правило. Неизпълнението на непаричното задължение е основание за трансформацията му в парично. Ясно е, че при такава хипотеза кредиторът бива овластен от закона да получи и нещо различно от указаното в изпълнителния титул – парична сума вместо фактическа власт върху движима вещ. Съществен реквизит на паричното задължение обаче е неговият размер, който към момента на неизпълнение на непаричното вземане не е определен. Затова и законът изрично предписва необходимост от остойностяване на непредадената движима вещ.
Понеже равностойността на непредадените вещи не следва от съгласието на страните в материалното правоотношение законът овластява съдебния изпълнител да я определи. Веднъж определена паричната равностойност установява паричното вземане както по основание, така и по размер като същевременно изпълва фактическия състав на чл. 521 ал. 1 ГПК, обуславящ възникване на паричното вземане. Нормата на чл. 521 ал. 3 изр. второ ГПК изрично придава изискуемост на паричното вземане макар и актът на съдебния изпълнител да подлежи на обжалване. След като съдебният изпълнител е овластен да упражни принуда за събиране на паричното вземане въз основа на издаденото постановление, настоящият състав приема датата на постановлението като предписан от закона срок за изпълнение на паричното задължение по смисъла на чл. 84 ал. 1 предл. второ ЗЗД.
Настоящият състав приема, че забавата предполага обективна възможност за изпълнение на задължението. По изложените вече съображения се налага извод, че с обявяване на постановлението парична престация е установена както по основание, така и по размер. Проявлението на всички елементи от нормата на чл. 521 ал. 1 ГПК ангажира длъжника да плати незабавно. Неизпълнението на това задължение в деня на остойностяване на паричното задължение, поставя ответника в забава, считано от 21.08.2018 г. Невъзможността кредиторът да получи своевременно следващата му се парична сума било то и в редуциран по пътя на обжалването размер поражда вреда, която длъжникът е обвързан да отстрани. Затова и законът не придава правно значение на повдигнатия спор досежно основанието за трансформация и/или размера на паричното вземане.
Съгласно чл. 111в ЗЗД вземането за лихва, без оглед на нейния произход и основание, се погасява при неоправдано бездействие на кредитора да събере сумата. Затова и нормата на чл. 116 б. „б“ ЗЗД повелява, че давността се прекъсва с предявяване на иск за защита на вземането, а съгласно чл. 115 ал. 1 б. „ж“ ЗЗД периодът от време в рамките на съдебен процес е лишен от правно значение. В случая исковата молба е постъпила в съда на 11.12.2020 г. или преди да изтече давностния срок за която и да било част от установеното вземане, поради което и противопоставеното възражение е неоснователно.
Определен при условията на чл. 162 ГПК, размерът на законната лихва върху сумата 127932,54 лв. за периода 21.08.2018 г. – 10.12.2020 г. (включително) възлиза на 29957,54 лв., до която сума предявеният иск следва да бъде уважен, а да бъде отхвърлен за разликата, както и за периода от 26.12.2017 г. до 20.08.2018 г., включително.
По разноските
Законът задължава страната, необосновано от правна гледна точка предизвикала съдебен спор, да възмезди правоимащата за намаления й актив следствие участието й в съдебно производство. При установения изход от спора ищецът е в правото си да получи част от направените и доказани в процеса разноски – дължима и заплатена държавна такса в размер на 1522,40 лв. От приложения по делото екземпляр от договор за правна защита и съдействие под № 903054 (л. 5а от делото) не се установява договореното адвокатско възнаграждение да е било заплатено – липсва отбелязване в предвиденото за целта място в бланката, което препятства възможността за извод, че е платена към датата на сключването му. По кориците на делото не се установява, включително и към представия списък за разноски доказателства за платено възнаграждение и впоследствие. Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК на възстановяване подлежат единствено заплатеното възнаграждение за един адвокат в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е в правото си да получи част от направените по делото и доказани в процеса разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.П.Н. КО 02“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.2.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, както следва:
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата 29957,54 лв. – законна лихва за периода от 21.08.2018 г. до 10.12.2020 г. върху паричната равностойност на мобилен бетонов възел тип „Мобил тех“ модел в размер на 95421,32 лв. и инфраред оборудване модел КМ 4-48 в размер на 31511,22 лева, определени по реда на чл. 521 ал. 1 ГПК с решение № 1027/06.02.2020 г. по гр.д. № 13172 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Б състав като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 8102,46 лв. – разлика до пълния предявен размер от 38060 лв. и за периода 26.12.2017 г. – 20.08.2018 г., включително;
- на основание чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК и законната лихва върху сумата 127932,54 лв.; считано от 11.12.2020 г. до погасяване на главницата;
- на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 1198,30 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „М.2.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Н.П.Н. КО 02“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, сумата 170,31 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на
препис, а в частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: