Р Е Ш Е Н И Е
№ 260337, 15.07.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 06.07.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 782 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът Гаранционен фонд, Код по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван ***на
УС М.Н. К.и от ***С.Г.С., заедно, а също и от пълномощника му адвокат С.Ф.М.,
твърди, че третото лице И.Д.Б.се обърнало към него за изплащане на обезщетения
за вреди произтекли от престъпление при управление на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „330“, рег. № ** **** **на 14.03.2014 г., за който не е имало
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, в извършването на което Д.М.П. е призната за виновна с утвърдено
по н.о.х.д. № 5952 по описа на Районен съд – Пловдив за 2015 г. споразумение,
като по тази претенция била образувана щета № 210387/17.12.2015 г., по която ищецът
определил и заплатил обезщетение в размер на 75 860 лева, от които
75 000 лева за неимуществени вреди и 860 лева за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение съгласно представена фактура № **********/14.03.2014
г. и оригинал на касов бон, от което увреденият останал неудовлетворен, поради
което спорът относно размера му бил отнесен към съда и по него било образувано
гр. д. № 6146 по описа на Софийски градски съд за 2016 г., по което с влязло в
сила решение, частично изменено с решение на Апелативен съд – София постановено
по в. гр. д. № 2227/2018 г., ищецът е осъден да заплати следните суми:
на третото лице И.Д.Б.:
- сумата от 125 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди ведно със законната лихва от 18.03.2016 г. до окончателното
й изплащане;
- по 54 869 лева за изработване на протеза за
лява ръка на всеки четири години от 14.12.2017 г. до 07.10.2046 г.;
на адвокат И.П.Т.– процесуален представител на И.Д.Б.:
- сумата от 11 715 лева - адвокатско
възнаграждение;
Продължение на решение по т. д. № 782/20 г. на ОСПд –
стр. 2/9
на Софийски градски съд :
- сумата от 20 370,88 лева - държавна такса по
производството съразмерно на уважената част от исковете;
- сумата от 200 лева – заплатено възнаграждение за
вещо лице от бюджета на съда.
Твърди се още, че в изпълнение на така постановеното
решение ищецът превел по банков път на
12.03.2020 г. по сметка на Софийски градски съд присъдените в негова тежест такса
и разноски в общ размер на 20 570,88 лева, както и че след приключване на исковото
производство били образувани : изпълнително дело № 2042 по описа на ЧСИ рег. №
838 - М.Б.с взискател И.Б., след изпращане на поканата за доброволно
изпълнение, по което ищецът платил по сметка на съдебния изпълнител общо
240 737,25 лева, от които 125 000 лева - главница, 40 323,06
лева - лихва, 54 896 лева - главница, 7 991,02 лева - лихва,
3 047 лева - адвокатски хонорар по изпълнителното дело, 66 лева - разноски
по изпълнителното дело и 9 414,17 лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧС; и изпълнително
дело № 1464 по описа на същия съдебен изпълнител за 2020 г. с взискател третото
лице адвокат И.Т., след изпращане на покана за доброволно изпълнение по което ищецът
платил по сметка на съдебния изпълнител общо 13 102,88 лева, от които 11 715
лева - главница, 200 лева - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,
66 лева - разноски по изпълнителното дело и 1121,88 лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С плащането на тези суми в общ размер на 350 271,01 лева ищецът е встъпил
в правата на увредения спрямо причинителя на вредите, като поради
обстоятелството, че на 06.06.2019 г. са му възстановени по изп. д. № 2042/19 г.
2856.04 лв., то с настоящата искова молба той моли съда да осъди ответницата да
му заплати разликата до пълния размер на изплатеното обезщетение в размер на
347 414.97 лева ведно със законната лихва от датата на изпращане на
исковата молба – 03.12.2020 г., до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 288,
ал. 12 във връзка с ал. 1, т. 2, буква „а“ Кодекс за застраховането, отменен с
§ 34 от ПЗР на Кодекс за застраховането, обн. в ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., но
приложим при разрешаване на настоящия спор на основание § 22 от ПЗР на
действащия Кодекс за застраховането.
Ответницата Д.М.П. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, ***, представлявана от пълномощника й адвокат Е.М.,
оспорва предявения иск, като твърди, че : размерът на изплатеното обезщетение
значително превишава действителните имуществени и неимуществен вреди; в
изплатеното обезщетение не могат да бъдат отнесени разноските по принудително
събиране на вземането - Гаранционният фонд не само е можел , но е и следвало да
плати доброволно присъдените с влязлото в сила на 22.12.2018 г. решение на
Апелативен съд – София постановено по в. гр. д. № 2227/18 г. суми, а не да
изчаква образуването на изпълнително производство срещу него –
Продължение на решение по т. д. № 782/20 г. на ОСПд –
стр. 3/9
допускането
на противното би означавало фондът да черпи права от собственото си
неправомерно поведение; разноските по образуваното срещу фонда изпълнително
производство предвид разпоредбата на чл. 288, ал. 8 Кодекс за застраховането
/отм./ не попадат в предметния й обхват; тя не е била уведомена за предявената
пред фонда претенция по щета № 210387/17.12.2015 г. и за правото да изрази
становище; претендираните вземания за мораторна лихва и за изплатено на
пострадалия обезщетение в размер на 75 000 лева са погасени по давност,
поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане
на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните, а също и правопогасяващото възражение на ответницата във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира следното :
Правото на
Гаранционния фонд след изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени
вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1
и ал. 2 КЗ
(отм.) да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите за определяне и изплащане на обезщетението е регламентирано с
разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), съобразно която основание за встъпване в правата на увреденото
лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното
задължение на Гаранционен фонд за плащане на застрахователно обезщетение на
третите увредени от пътнотранспортни произшествия лица в изчерпателно
предвидените случаи.
Тъй като в
настоящия казус се твърди Гаранционен фонд да е заплатил обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане произтекло от
пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на Република България
и виновният водач да е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, то съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е да установи : противоправните действия и/или бездействия на ответницата
на 14.03.2014 г. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330“, рег.
№ ** **** **; причиненото на третото лице И.Д.Б.травматично увреждане и
произтеклите в причинно-следствена връзка с противоправното деяние на
ответницата имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на третото лице И.Д.Б.;
размера на имуществените вреди; факта на плащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице и неговия размер; размера на разходите за определяне и
изплащане на обезщетението.
В унисон с
твърденията на ищеца от събраните писмени доказателства по делото и приложеното
за послужване по него гр. д. № 6146 по описа на Софийски градски съд ГО, 1-6
състав за 2015 година се установява, че :
на 29.10.2015 г.
на основание чл. 384 във връзка с чл. 382, ал. 7 НПК Районен съд – Пловдив, ХІ
н. с. е одобрил постигнато по нохд № 5952 за 2015 г. между Районна прокуратура – Пловдив и частния
обвинител И.Б., от една страна и от друга – подсъдимата Д.М.П., споразумение
/заверен препис на Протокол от открито съдебно заседание на Районен съд –
Продължение на решение по т. д. № 782/20 г. на ОСПд –
стр. 4/9
Пловдив, ХІ н. с. по
нохд № 5952 за 2015 г. – листове 8 - 10 от делото/, съобразно което последната
е извършила виновно престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предложение 1 във
връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 14.03.2014 г. в ***, при управление
на лек автомобил „БМВ 330И“ с ДК № ** **** **е нарушила правилата за движение –
чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинила тежка
телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК на И.Д.Б.с
ЕГН **********, изразяваща се в загуба на крайник – ампутиране на лява ръка на
ниво мишница;
на 17.12.2015 г.
третото лице И.Д.Б.е депозирало пред Гаранционен фонд Претенция вх. № 24-01-829
за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди /листове 201 – 204 от делото/, по която е образувана щета №
210387/17.12.2015 г., заверен препис на която е приет като доказателство по
делото, по която с Протокол № 46/29.12.2015 г. Управителният съвет на фонда е
взел решение 46-2 /лист 206 от делото/, че одобрява обезщетение за неимуществени
вреди и свързаните с тях имуществени вреди на И.Д.Б.общо в размер на
75 860 лв., разпределени както следва : 75 000 лв. за травматична
ампутация на лява ръка на ниво мишница и 860 лв. за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи, направени за лечение съгласно представена фактура № **********/14.03.2014
г. и оригинал на касов бон;
на 12.01.2016 г.
ищецът е превел по банков път в полза на третото лице И.Д.Б.сумата от
75 860 лв. като обезщетение по щета № 210387/2015 г. /заверен препис на
преводно нареждане – лист 73 от делото/;
останало недоволно
от така определеното обезщетение третото лице И.Б. на 17.05.2016 г. е отнесло
спора за размера му пред Софийски градски съд, пред който е образувано гр. д. №
6146/16 г. /приложено за послужване по настоящото дело/, по което ответницата е
конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд
и на 14.12.2017 г. е постановено Решение № 8496, с което фондът е осъден да
заплати :
на И.Д.Б.:
-сумата от
125 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди;
-сумата от
384 272 лв. – имуществени вреди, представляващи стойността на изработване
на протеза и компонентите й от настоящия момент до пенсионирането на ищеца,
включващо седем протези с конфигурация към тях, както и изработването на
първата протеза;
- законната лихва
върху всяка от двете главници от 18.03.2016 г. до окончателното й изплащане;
по сметка на Софийски градски съд :
-сумата от
20370.88 лв. – държавна такса по производството съразмерно на уважения иск;
-сумата от 200 лв.
– бюджетни разноски;
с решение № 3010/20.12.2018 г. на
Апелативен съд – София постановено по в. гр. д. № 2227/18 г. Решение №
8496/14.12.2017 г. на СГС по гр. д. №
Продължение на решение по т. д. № 782/20 г. на ОСПд –
стр. 5/9
6146/16 г. е отменено
в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати на И.Д.Б.сумата от
384 272 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи стойността на изработване на протеза и
компонентите й, считано от момента на постановяване на решението до
пенсионирането на ищеца, включващо седем протези с конфигурация към тях, както
и изработването на първата от тях и вместо това Гаранционен фонд е осъден да заплаща
на И. Д. Б. по 54 896 лв. за изработване на миоелектрична протеза на
лявата ръка на всеки 4 години, считано от датата на постановяване на решението
на СГС – 14.12.2017 г., до 07.10.2046 г. или настъпване на законна причина за
прекратяване или промяна на размера на задължението ведно със законната лихва
върху първото задължение от 54 896 лв. от 14.12.2017 г., а за следващите
плащания – от 14.12. през всеки четири години, както и е осъден да заплати на
адвокат И. П. Т.сумата от 11 715 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Софийски апелативен съд;
на 16.01.2019 г. по в. гр. д. № 2227
по описа на Софийски апелативен съд за 2018 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на третото лице И.Д.Б.за : сумата от 125 000 лв. и законната лихва
от 18.03.2016 г. и за сумата от 54 896 лв. и законната лихва от 14.12.2017
г., като срещу постановеното по него въззивно решение на 19.02.2019 г. е
депозирана касационна жалба, по която е образувано т. д. № 1022 по описа на ВКС
на РБ за 2019 г., по което с определение № 79/17.02.2020 г. решение № 3010/20.12.2018 г. на САС по в. гр.
д. № 2227/18 г. не е допуснато до касационно обжалване;
на 22.05.2019 г.
ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 2042 по описа на
ЧСИ рег. № 838 – М.Б., за 2019 г., образувано за принудително събиране на
вземанията на И.Д.Б., правото на принудително изпълнение на които е
удостоверено в издадения в полза на последния изпълнителен лист на 16.01.2019
г. по гр. д. № 2227 по описа на Апелативен съд – София за 2018 г., възлизащи
към 21.05.2019 г. на 240 737.25 лв., в това число : олихвяема сума за
главница в размер на 125 000 лв. ведно със законната лихва от 18.03.2016
г., която към посочения момент е 40 323.06 лв.; олихвяема сума за главница
в размер на 54 896 лв. ведно със законната лихва от 14.12.2017 г., която
към посочения момент е 7 991.02 лв.; неолихвяема сума за адвокатски
хонорар по изп. дело в размер на 3 047 лв.; неолихвяема сума за т. 29 от
ТТР към ЗЧСИ в размер на 66 лв.; дължима сума по т. 26 в размер на
9 414.17 лв. /заверен препис на поканата е приложен на листове 64 и 65 от
делото/;
на 23.05.2019 г.
ищецът е превел по сметка на ЧСИ рег. № 838 – М.Б.сума в размер на
240 737.25 лв. по изп. д. № 2042/19 г. /заверен препис на преводно
нареждане лист 78 от делото/;
на 05.03.2020 г. е издаден
изпълнителен лист и на адвокат И. П. Т.за присъденото му адвокатско
възнаграждение в размер на 11 715 лв. с решението на Софийски апелативен съд
постановено по в. гр. д. № 2227/18 г.;
Продължение на решение по т. д. № 782/20 г. на ОСПд –
стр. 6/9
на 11.03.2020 г.
ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 1464 по описа на
ЧСИ рег. № 838 – М.Б., за 2020 г., образувано за принудително събиране на
вземанията на И. П. Т.правото на принудително изпълнение на които е
удостоверено в издадения в полза на последния изпълнителен лист на 05.03.2020
г. по гр. д. № 6146 по описа на Софийски градски съд за 2016 г., възлизащи към
10.03.2020 г. на 13 102.88 лв., в това число : неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 11 175 лв.; неолихвяема сума за адвокатско
възнаграждение по изп. дело в размер на 200 лв.; неолихвяема сума за т. 1, т. 5
и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 66 лв.; дължима сума по т. 26 в размер на 1
121.88 лв. /заверен препис на поканата е приложен на лист 69 от делото/;
на 12.03.2020 г.
ищецът е превел по банков път в полза на : СГС сума в размер на 20 570.88
лв., в това число 20 370.88 лв. държавна такса и 200 лв. разноски; ЧСИ рег.
№ 838 – М.Б., сума в размер на 13 102.88 лв. по изп. д. № 1464/20 г.
/преводни нареждания листове 74 и 75 от делото/. Така общият размер на
платените от ищеца суми възлиза на 350 271.01 лв. /75 860 лв. +
240 737.25 лв. + 20 270.88 лв. + 200 лв. + 13 102.88 лв./
По силата на чл.
383, ал. 1 Наказателно-процесуален кодекс одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на
посочените разпоредби и на одобреното по нохд № 5952 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІ н. с. 2015 г. споразумение съдът приема за установено, че на
14.03.2014 г. в ***, ответницата при управление на лек автомобил „БМВ 330И“ с
ДК № ** **** **виновно е нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1, чл.
21, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинила тежка телесна повреда по
смисъла на чл. 128, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК на И.Д.Б.с ЕГН **********,
изразяваща се в загуба на крайник – ампутиране на лява ръка на ниво мишница,
което деяние от обективна и субективна страна осъществява фактическия състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предложение 1 във връзка с чл. 342, ал.
1 Наказателен кодекс. Или налице са част от елементите на фактическия състав на
спорното материално право – противоправно деяние на ответницата при управление
на МПС, за което не е имало сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; вина; вреда; причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на ответницата и вредоносния резултат.
Установи
се от приложеното за послужване по настоящото дело гр. д. № 6146 по описа на
Софийски градски съд за 2016 г., че спорът относно размера на дължимото
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за репариране произтеклите в правната сфера на третото лице И.Д.Б.имуществени
и неимуществени вреди
Продължение на решение по т. д. № 782/20 г. на ОСПд –
стр. 7/9
от
причиненото от ответницата пътнотранспортно произшествие на 14.03.2014 г. е
решен с влязло в сила на 17.02.2020 г. решение постановено по посоченото дело,
частично изменено с решение постановено по в. гр. д. № 2227 по описа на
Софийски апелативен съд за 2018 г. В това производството ответницата е била
конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника. Следователно в рамките
на същото и в предвидените в процесуалния закон срокове се е преклудирала и
възможността й да навежда твърдения и възражения и да прави доказателствени
искания относими към предпоставките за ангажиране на отговорността на фонда по
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, съответно към размера на дължимото
обезщетение, поради което и заявените в отговора на исковата молба твърдение,
че гражданската й отговорност за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди свързани с притежаването и/или използването на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „330И“, рег. № ** **** **е била застрахована към
14.03.2014 г. по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите сключен със ЗК „Лев инс“ АД, а също и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на третото лице И.Д.Б.бяха
оставени без разглеждане в единственото проведено по делото открито съдебно
заседание. Съобразно чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение по гр. д. № 6146
по описа на Софийски градски съд за 2016 г. има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна, а съгласно алинея втора
на посочената разпоредба това, което съдът е установил в мотивите на решението
е задължително за ответницата като трето лице в отношенията й с Гаранционния
фонд, от който тя е била привлечена като подпомагаща страна, поради което
според чл. 223, ал. 2, изр. 2 ГПК тя няма право да оспорва решението под предлог, че
страната зле е водила делото, освен при пропуск на последната умишлено или
поради груба небрежност да предяви неизвестни й обстоятелства или
доказателства, каквито обстоятелства не само не се установяват, но не се и
твърдят в настоящия случай.
Бе прието за
установено още от събраните по делото доказателства, че в изпълнение на
произтичащото му от закона – чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, задължение
ищецът е заплатил на увреденото от причиненото от ответницата пътнотранспортно
произшествие лице застрахователно обезщетение, като общият размер на платените
от него суми по образуваната от него щета, по влязлото в сила решение по спора
му с увреденото лице и по образуваните срещу него изпълнителни дела възлиза на
350 271.01 лв., от която сума той признава, че следва да се приспаднат
2 856.04 лв., тъй като същите са му възстановени по изп. д. № 2042 по
описа на ЧСИ рег. № 838 – М.Б.за 2019 г., в резултат на което се получава
претендираният размер на регресното вземане – предмет на делото, от
347 414.97 лв.
Ответницата,
обаче, оспорва дължимостта му както с оглед на твърдението си, че разноските по
принудително изпълнение не следва да бъдат включвани в размера на регресното
вземане, а така и предвид наведеното в отговора на исковата молба
правопогасяващо възражение.
Продължение на решение по т. д. № 782/20 г. на ОСПд –
стр. 8/9
Според чл. 288,
ал. 12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8,
каквито според посочената алинея са разходите за определяне и изплащане на
обезщетението. Съобразно трайно установената съдебна практика касае се за
единно регресно вземане на Гаранционния фонд като произлязла за него щета в
резултат на виновното поведение на ответника, включващо както размера на
платеното обезщетение по чл. 288, ал. 1 от КЗ (отм.), така и размера на разходите по определяне и изплащане на
обезщетението съгласно чл. 288, ал. 8 от КЗ /отм./ Платените в изпълнителното производство суми за такси и
разноски съставляват разходи, които фондът е направил за изплащане на
обезщетението, а тези платени в исковото производство - разходи за определяне
на обезщетението, поради което съдът намира претенцията за доказана в пълния
предявен размер от 347 414.97 лв.
Безпротиворечива е
съдебната практика по въпроса, че регресният иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) се погасява с изтичането на предвидения в чл. 110 ЗЗД
5-годишен давностен срок, който тече от деня, в който е платено обезщетение на
увреденото лице /т. 14 от ППВС № 7/77 г.; Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.
д. № 192/2009 г.; Решение № 173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г.;
Решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г./ В процесния случай
най-ранното от извършените три плащания е осъществено на 12.01.2016 г., а
исковата молба, по която е образувано висящото пред настоящия състав дело е
изпратена по пощата на 02.12.2020 г., към която дата не е изтекъл давностният
срок за предявяване на процесното вземане по исков ред.
Предвид гореизложеното предявеният
иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ като доказан следва да бъде
уважен в заявения с исковата молба размер от 347 414.97 лв., върху която
сума в съответствие с казаното по-горе, че регресното вземане на Гаранционен
фонд е ново, имащо различно материално правно основание и единен характер,
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда, като в случая законната лихва ще бъде присъдена от 03.12.2020 г. –
така, както е поискал ищецът в исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 13 896.60
лв. разноски по производството за заплатена държавна такса.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Д.М.П. с
ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, Код по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван ******М.Н.
К.и от ***С.Г.С., заедно, сумата от 347 414.97 лв. /триста четиридесет и
седем хиляди четиристотин и
Продължение на решение по т. д. № 782/20 г. на ОСПд –
стр. 9/9
четиринадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща изплатено на основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. “а” Кодекс за застраховането /отм./ на И.Д.Б.по преписка щета №
210387/17.12.2015 г. и по влязло в сила решение постановено от Софийски градски
съд по гр. д. № 6146/16 г., за принудително събиране на вземанията по което са
образувани изп. д. №№ 2042/19 г. и 1464/20 г. по описа на ЧСИ рег. № 838 – М.Б.,
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди произтекли от
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предложение 1 във връзка с чл. 342, ал.
1 НК, в извършването на което Д.М.П. е призната за виновна с утвърдено по
н.о.х.д. № 5952 по описа на Районен съд – Пловдив за 2015 г. споразумение,
съобразно което на 14.03.2014 г. в ***, при управление на лек автомобил „БМВ
330И“ с ДК № ** **** **, за който не е имало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, П. е нарушила
правилата за движение – чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2
във връзка с ал. 1 НК на И.Д.Б.с ЕГН **********, изразяваща се в загуба на
крайник – ампутиране на лява ръка на ниво мишница, ведно със законната лихва от
03.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.М.П. с
ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, Код по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван ******М.Н.
К.и от ***С.Г.С., заедно, сумата от 13 896.60 лв. /тринадесет хиляди
осемстотин деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ разноски за заплатена
по производството държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :