Р Е Ш Е Н И Е
№ 1035/16.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1995 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Алтерон“ АДСИЦ срещу Наказателно постановление №
Р-10-182/22.04.2020 г., издадено от председателя на Комисията за финансов
надзор, с което на въззивното дружество на основание чл. 31, ал. 3, т. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за
извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради съществено нарушение на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност за намаляване на
размера на наложената имуществена санкция под минималния размер, регламентиран
в закона.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната страна чрез процесуалния си
представител адв. К.Г. от САК моли за отмяна на
наказателното постановление като излага съображения за допуснати нарушения на
материалния закон. Прави искане за присъждане на направените в производството
разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Комисия за финансов
надзор се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт С.Н., който
моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага съображения
за неговата законосъобразност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 25.02.2009 г. Комисията
за финансов надзор е взела решение за издаване на лиценз на „Алтерон“ АДСИЦ да извършва следната дейност като дружество
със специална инвестиционна цел: инвестиране на парични средства, набрани чрез
издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация
на недвижими имоти).
Между „Бългериън
Билдинг Къмпани“ АД като продавач и „Алтерон“ АДСИЦ като купувач на 29.12.2017 г. бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с предмет на
договора поземлен имот с идентификатор № 03719.89.29, находящ
се в област Варна, община Белослав, гр. Белослав, м. Балтата
и продажна цена 9 600 000 лв.
Поради невъзможност на
продавача да спази сроковете по предварителния договор на 28.12.2018 г.
страните се споразумели с допълнително споразумение към предварителния договор
да прекратят договора.
На 31.12.2018 г. в гр. Варна
между „Алтерон“ АДСИЦ като цедент
и „Спърс“ ЕООД (с настоящо наименование „Алтерон пропърти“ ЕООД и
едноличен собственик на капитала „Алтерон“ АДСИЦ)
като цесионер бил сключен договор за цесия, по силата
на който цедентът е прехвърлил на цесионера
възмездно вземането си от „Бългериън Билдинг Къмпани“
АД в размер на 10 574 614,38 лв., представляващо дължима цена в
размер на 9 6000 000 лв. на основание посочения по-горе предварителен договор и
неустойка за забава по този предварителен договор в размер на 488 039,04
лв.
На 25.09.2019 г. и 26.09.2019 г. св. Х.Р.Р. (главен експерт в отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“,
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията за финансов надзор)
участвал в проверка на „Алтерон“ АДСИЦ.
В хода на проверката и
по-късно са били събрани документи и обяснения, като св. Р. установил
сключването на посочения по-горе договор за цесия, по силата на който
въззивното дружество е продало вземане, което не е недвижим имот или вещно
право върху недвижим имот.
Св. Р. приел, че въззивното
дружество е извършило дейност, която е извън обхвата на издадения от КФН лиценз
за секюритизация на недвижими имоти, тъй като
извършената продажба на вземане представлява търговска сделка, която попада
извън обхвана на сделките, описани в чл. 4, ал.1 от ЗДСИЦ и не е пряко свързана
с тяхното осъществяване, поради което на 16.12.2019 г. за нарушение на 4, ал. 2
от ЗДСИЦ съставил акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството. АУАН бил връчен на упълномощен представител на въззивното
дружество, който го подписал без възражения.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното дружество не е
депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 22.04.2020 г.
председателят на Комисията за финансов надзор издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Х.Р.Р. и писмени доказателства: предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 29.12.2017 г. между „Бългериън
Билдинг Къмпани“ АД и „Алтерон“ АДСИЦ; отчет за
паричните потоци за годината, приключваща на 31 декември 2017 г.; допълнително
споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
29.12.2017 г. между „Бългериън Билдинг Къмпани“ АД и
„Алтерон“ АДСИЦ; договор за цесия от 31.12.2018 г.
между „Алтерон“ АДСИЦ и „Спърс“
ЕООД; годишен доклад на независим одитор за дейността
на „Алтерон“ АДСИЦ от 31.12.2018 г.; писмени
обяснения от изпълнителния директор на Алтерон“
АДСИЦ, председателя на СД на „Алтерон“ АДСИЦ и член
на СД на „Алтерон“ АДСИЦ; информация за място на
сключване на договор; решение № 213-ДСИЦ от 25.02.2009 г. на КФН; заповед №
з-83 от 22.03.2019 г. на председателя на КФН; заповед № з-323/24.09.2019 г. на
заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“; извлечение от партидата на „Алтерон“ АДСИЦ
в Търговски регистър; предварителен договор за покупко-продажба от 31.12.2018
г. между „Еколенд Инженеринг“ ЕООД и „Спърс“ ЕООД и договор за цесия между „Бългериън
Билдинг Къмпани“ АД и „Спърс“ ЕООД.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Х.Р.Р. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и
са последователни и логични.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите
поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви. По тези съображения съдът изгради своите фактически изводи въз
основа на събраните по делото и посочени по-горе гласно доказателствено
средство и писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
на чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ дружеството със специална
инвестиционна цел може да извършва следните сделки: 1. набиране на средства
чрез издаване на ценни книжа; 2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху
недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за
управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или
покупко-продажба на вземания. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ забранява
дружеството със специална инвестиционна цел да извършва други търговски сделки
извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако
са позволени от този закон. В чл. 4, ал. 6 ЗДСИС е регламентирано задължение за
дружествата със специална инвестиционна цел да секюритизират
или само недвижими имоти, или само вземания.
Сключвайки
договор за цесия със „Спърс“ ЕООД на 31.12.2018 г. в
гр. Варна, въззивното дружество е осъществило от обективна страна състава на
нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ.
Следователно
правилно е била ангажирана отговорността на „Алтерон“
АДСИЦ за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ.
По възраженията на
въззивното дружество:
Съдът намира за ирелевантен
доводът на въззивното дружество, че съгласно
разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ дружество със специална инвестиционна цел
за секюритизиране на недвижими имоти може да участва
в учредяването или в придобиването на дялове или акции от капитала на търговско
дружество (специализирано дружество), чийто изключителен предмет на дейност е
придобиване на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване
на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под
наем, лизинг или аренда и продажбата им, при условие, че дружеството със
специална инвестиционна цел упражнява контрол върху специализираното дружество
по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното
предлагане на ценни книжа. В случая договорът за цесия не води нито до участие
в учредяване, нито до придобиване на дялове или акции от капитала на
специализирано дружество по смисъла на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ.
Не са основателни доводите на въззивното дружество, че
договорът за цесия е пряко свързан с придобиването на УПИ, като „Спърс“ ЕООД и „Еколенд
инженеринг“ ЕАД са сключили предварителен договор за прокупко-продажба
на недвижим имот и за придобиването на имота „Спърс“
ЕООД (едноличен собственик на капитала
на което е въззивното дружество) ще използва придобитото вземане. В тази връзка следва да бъде посочено, че „Алтерон“ АДСИЦ и „Спърс“ ЕООД са
две отделни юридически лица и въззивното дружество, макар и да осъществява
контрол по смисъла на §1, т. 14 от ДР на ЗППЦК по отношение на „Спърс“ ЕООД, не отчуждава пряко вземането си и не придобива
пряко недвижимия имот, предмет на договора между „Спърс“
ЕООД и „Еколенд
инженеринг“ ЕАД. По тези съображения и договорът за цесия не представлява
сделка, пряко свързана с осъществяването на сделка от посочените в чл. 4, ал. 1
ЗДСИЦ.
Възражението, че сделката е отразена в одитирания
годишен финансов отчет, поради което и същата е станала известна на КФН преди
извършването на проверката, е неотносимо, доколкото актът за съставяне на
административно нарушение е съставен в двугодишния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
от извършване на нарушението.
В случая е възникнала за т.нар. обективна отговорност на
юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини,
довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на
законодателството, регламентиращо дейността на дружествата със специална
инвестиционна цел.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече – в случая с
нарушението е била застрашена имуществената сфера на дружеството, а по този начин и интересите на акционерите.
По отношение на имуществената
санкция:
Приложима в
случая се явява санкционната разпоредба на чл. 31, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ, съгласно
която за нарушение по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се
налага имуществена санкция, както следва: по т. 2 – от 10 000 до 20 000 лв., а
при повторно нарушение – от 20 000 до 40 000 лв. В ал. 1, т. 2 на чл. 31 ЗДСИЦ
е предвидено административно наказание за нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ.
При индивидуализиране на имуществената санкция
съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелството, че в
административно-наказателната преписка не се съдържат данни въззивното
дружество да е санкционирано за подобни нарушения, което мотивира съда да
приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага
извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество
към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена
санкция в минималния размер от 10 000 лв. се явява справедлива и напълно
съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Не следва да бъде обсъждано искането на
въззивното дружество за намаляване на определената имуществена санкция предвид
забраната, регламентирана в чл. 27, ал. 5 ЗАНН за определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на
спора разноски се следват на въззиваемата страна – Комисия за защита на
потребителите, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С
оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ и като съобрази действителната правна и фактическа сложност на
делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция е в размер на
120,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
Р-10-182/22.04.2020 г., издадено от председателя на Комисията за финансов
надзор, с което на „Алтерон“ АДСИЦ на основание чл.
31, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ.
ОСЪЖДА „Алтерон“ АДСИЦ, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул.
„Доктор Желязкова“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор, ЕИК *********,
с адрес гр. София, ул. „Будапеща“ № 16 сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: