Р Е Ш Е Н И Е № 352
30.01.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10405/ 2019 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Делото е образувано по искова молба на
”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. ” Г.
Бенковски” №3, против Община Пловдив
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан
Стамболов № 1, представлявана от кмета си.
Твърденията в исковата молба на ищеца – застрахователно търговско
дружество са, че е страна по договор за застраховка „Каско Плюс“, полица № …., сключен
с между него, от една страна, и „Уникредит
лизинг“ ЕАД и „Св. С.“ ООД, от друга, като с договора е застраховано
настъпването на имуществени вреди по лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел
„GL 63“ с номер на рамата …. и държавен контролен номер … Автомобила е собствен на „Уникредит лизинг“
ЕАД и е предмет на договор за лизинг, по който лизингополучател е „Св.
С.“ ООД. На дата 21.02.2018г. в Пловдив, на кръстовището на ул. „Д“ и бул. „В.
А.“, този автомобил , управляван от служител на лизингополучателя, попаднал в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно, в резултат на което били увредени предната дясна джанта и предната
дясна гума. Лизингополучателя поискал от застрахователя да отстрани така
възникналите щети, като била образувана при ищеца преписка по щета …, извършен
бил оглед на автомобила и съответно – опис на увредите, след което джантата
била възстановена в сервиз, а гумата – подменена със новозакупена такава.
Ремонтът на джантата струвал 2261.40 лв. с ДДС, а гумата – 365.37 лв. с
отчетено овехтяване в размер на 50% , общо 2626.77 лв., платени от ищеца на
извършилия ремонта сервиз с платежна нареждане от дата 10.04.2018г. Доколкото вредите са причинени от вещ, собствена
на ответната Община, то се моли същата да бъде осъдена да ги плати на ищеца,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба – 21.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането , както и
разноските по спора.
Ответната Община оспорва иска.
Липсвал договор за застраховка, тъй като по него не били платени всички
вноски, липсвала неравност ( дупка) на
пътното платно, нямало и ПТП, което да е
настъпило по описания в исковата молба механизъм, както и липсвала
причинно - следствена връзка между
произшествието и настъпилите вреди. Размера на последните бил необоснован. Прави
се и възражение за съпричиняване на увреждането, тъй като водачът не събразил
скоростта на движение с пътните условия, шофирал с превишена скорост, не се
съобразил с обстановката на пътя, метеорологични условия, валежите и слабата
видимост. Не било ясно дали водача на автомобила бил надлежно оправомощен да го
управлява. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника
сторените по делото разноски.
Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение , че най-
вероятния механизъм за настъпването на ПТП е попадането на предното дясно
колело на автомобила в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно, както и движението по частично разрушената асфалтова настилка около
дупката, така , както е описано в исковата молба. Има причинно – следствена
връзка между описания механизъм и настъпилите вреди. Стойността на авточастите
и авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на автомобила
от описаните увреждания , е 2962.71 лева .
Иск с правно основание чл. 410
от КЗ, осъдителен и затова - допустим при твърдения за наличие на
неудовлетворено притезание.
Съдът, предвид становищата на страните и
оценявайки както заедно , така и поотделно доказателствата по делото, съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Сложния фактически състав на чл. 410 от
Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на
застраховано по имуществена застраховка имущество; увредата да се дължи на вещ,
собствена на ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото
дружество на третото увредено лице. Всички елементи на състава се доказват в конкретния случай от ищеца , който черпи
права от плащането на регресното обезщетение по договора.
На л. 6
от делото е представено заверено от страната копие от договора за застраховка
„Каско Плюс „, полица № …, неоспорено от ответника с оглед доказателстваната му
годност, и затова съдът приема договора да е сключен. В самата полица,
плащането на застрахователната премия е разсрочено на четири вноски, но както
от показанията на свидетеля В.И., така и от
ликвидационния акт на л. 11 от делото могат да се извлекат данни, че
както вноските с настъпил към датата на произшествието падеж, така и оставащите
(които според договора стават изискуеми със завеждането на щетата ) са платени
своевременно.. Плащането на вноските
личи и от регистрационния картон на застраховката , представен в
заверено и неоспорено копие на л. 70 от
делото ,където са посочени номерата на платежните за вноските и датите на
плащане. По първите три вноски , плащанията предхождат застрахователното събитие , а последната е
платена малко след същото. Оттам, възникнало е и облигационно задължение на
ищеца да плати настъпили вреди по автомобила.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице по проведената експертиза, и – каза се – показанията на свидетеля И.,
и затова с оглед съвкупната им оценка приема,
че на дата 21.08.2018г, в срока
на договора за застраховка, застрахования лек автомобил „Мерцедес“ попада в
необезопасено и необозначена дупка на пътното платно. Тоест, има настъпило
застрахователно събитие в срока на договора. Липсата на съставен от органите на МВР
констативен протокол не може да доведе до извод за противното, доколкото
произшествие има, има и вреди по автомобила, а съдът кредитира показанията на И..
Последният, освен че е управлявал автомобила при настъпването на ПТП , е собственик на капитала на „СВ. С“ и управител на същото дружество, при което няма как да се сподели възражението на
ответника за липса у същия на представителна власт да шофира.
Има и причинени при пропадаенот в дупката вреди по автомобила, видно от
описа – заключение по щетата; макар и частен и изходящ от ищеца документ,
съдържанието му се кредитира да е вярно , тъй като то съвпада с казаното от
свидетеля , че са били увредени предни десни джанта гума. Същите вреди личат от
уведомлението зца щита на л. 8 , а във приемо – предавателния протокол и
фактурата на л.12 и 13 от делото са описани отново гуми, джанти и операции по ремонт на такива.
Според вещото лице , най- вероятния механизъм на настъпването на щетите
по л.. а. Марцедес с държавен контролен номер …Н е именно този , описан в
исковата молба- попадане в дупка на пътното платно, при което
има пряка причинно – следствена
връзка между попадането на автомобила и щетите; възражението в обратния смисъл, направено от Община Пловдив
, не може да бъде споделено. Пак от
показанията на свид . И. се установява, че дупката не е моглада бъде възприета
по никакъв начин от водача – била е изцяло покрита с вода, валяло е, не е имало изобщо положена вертикална или
хоризонтална сигнализация или маркировка. Горното важи неззависимо от скоростта
на движение на автомобила, след като дупката е била изцяло покрита с вода. В
тази връзка, данни за скоростта на движение на автомобила могат да се извлекат
единствено от показанията на свидетеля , а той твърди , че е карал „съвсем
бавно“ ( протокол на л. 95 ). Дори да бъдат оценени в евентуална негативна
светлина по смисъла на чл. 172 от ГПК с оглед качествата на свидетеля-
собственик и управител на лизингополучателя, то тези показания пак следва да
бъдат кредитирани , тъй като „Св. С.„
или И. нямат никакъв интерес от изхода на спора, на дружеството е вече
платено застрахователното обезщетение, а
по делото няма никакви данни за превишение на разрешената скорост на движение.
Затова съдът не споделя възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на застрахования.
По отношение на стойността за
възстановяването им, съдът кредитира заключението на вещото лице П. като
обективно и компетентно изготвено.
Има и плащане на регресното обезщетение ;
страните не са оспорили описа към преводното нареждане за масов превод на л. 16
от делото, от което личи това плащане.
На следващо място - по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, частта от територията на Пловдив,
представляваща улична регулация, е собствена на Община Пловдив, което носи
отговорността за вреди , причинени от дефекти на пътната настилка. Направено е
с отговора и възражение , че към датата
на ПТП , на кръстовището на ул. Д. и бул. В А в П не е имало дефекти по пътното
платно, като за тази цел ответника е ангажирал и писмени доказателства – акт за
извършени СМР № 6 за приети извършени СМР по поддръжката на пътното платно , но
в приемо – предавателния протокол към него
( по – точно , в подробната ведомост на л. 74 към приемо – предавателния
протокол) , не фигурират извършени на кръстовището на бул. В А или ул. Д такива
ремонтни работи. Дори да се приеме обратното -
че улицата е ремонтирана в предходен период - няма данни неравността да
се дължи на човешко действие или бездействие; същевременно , отговорността на общината като собственик на
вещта е обективна и безвиновна , тя почива единствено на наличието на такива
свойства на тази вещ, довели до увреди по имуществото на лице, различно от
собственика й.
Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са
налице в съвкупност, иска е основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по
този иск се присъждат в полза на ищеца, по списък.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Община Пловдив , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов №
1, представлявана от кмета си, да заплати на ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. ” Г.
Бенковски” №3, сумата от общо 2626.77
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба – 21.06.2019г. до окончателното изплащане, представляваща
регресно вземане по щета № .. и договор
за застраховка „Каско Плюс“ с полица
№ …, изплатена за ликвидация на вреди по
лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „GL 63“ с номер на рамата … и
държавен контролен номер … , от ПТП на
дата 21.02.2018г.
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана
от кмета си, да заплати на ”ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. ” Г.
Бенковски” №3, сумата от 726.66 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП