№ 515
гр. София , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 1432 от 21.02.2020 г. по гр.д. 15077/2016 г. по описа на СГС, I-3 състав
/изменено в частта за разноските с Определение № 261125/25.09.2020 г./, „Лев Инс” АД,
ЕИК: *********, гр. София е осъден да заплати на С. Е. Т., ЕГН: **********, гр.***
сумите: 65.14 лв. и 300 000 лв. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) представляващи
съответно обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, настъпило на 08.06.2015 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.06.2015 г. до окончателното изплащане. Искът за неимуществени вреди е бил предявен за
сумата от 400 000 лв. /съответно е налице отхвърляне за сумата от 100 000 лв./, докато този
за имуществени вреди е бил уважен изцяло. Застрахователят е осъден да плати следващите
се съдебно-деловодни разноски, възнаграждения за вещи лица и държавна такса в полза на
СГС съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 и 6 ГПК съобразно крайния изход на делото, както
и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца при условията на чл.
38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Върху отхвърлената част от исковете, Т. е осъден да
заплати съдебно-деловодни разноски в полза на „Лев Инс“ АД. Решението е постановено
при участието на третото лице-помагач /ТЛП/ на страната на застрахователното дружество –
Н. В. А..
Първоинстанционното решение е обжалвано от „Лев Инс“ АД и от ищеца /с
насрещна въззивна жалба/. В жалбата на юридическото лице, атакуваният акт се оспорва
1
само в частта, в която е присъдена сумата над 100 000 лв. /до 300 000 лв./ обезвреда за
неимуществени вреди, но не и частта за имуществените вреди. Доводите, изложени от
процесуалния представител са два: а/ за неспазване материалноправната разпоредба на чл.
52 ЗЗД относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди, считайки, че е
налице едно прекалено голямо обезщетение, което излиза извън компенсаторния му
характер; б/ относно това, че с отговора на въззивната жалба, са въведени възражения за
съпричиняване от пострадалия, но те изобщо не били обсъдени от първоинстанционния съд
в атакуваното решение /нарушаване на чл. 51, ал. 2 ЗЗД/. Молят за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди до сумата от 100 000 лв. и се претендират разноски.
С.Т. в насрещната си въззивна жалба сочи, че нарушен принципа за справедливост,
визиран в чл. 52 ЗЗД и настоява, че следва да бъде обезщетен със сумата от 400 000 лв. Иска
се и определяне на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за процесуалния му представител.
От правото на подаване на писмен отговор по чл. 263 ГПК се е възползвал „Лев
Инс“ АД, който счита, че насрещната въззивна жалба е неоснователна, докато ТЛП А. не е
взел отношение по никоя от жалбите.
Пред апелативния съд не са събирани нови доказателства.
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно
неговата правилност и при спазване на чл. 269 - чл. 271 ГПК, САС констатира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм.) и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
С. Е. Т. иска на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ „Лев Инс“ АД да му заплати следните
суми: 400 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП и 65. 14 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.06.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 08.06.2015 г. около 20,05 ч. на второкласен път ІІ-35
/Плевен-Ловеч/, км. 03+777 в посока с. Гривица се движил л.а. БМВ 740 с рег.№********,
управляван от водача Н. В. А., който нарушил правилата за движение по пътищата, като
предприел забранена маневра – завой за завиване в обратна посока през повдигнат и
затревен разделителен остров на пътното платно. Когато бил върху разделителния остров,
внезапно потеглил на заден ход, затворил пътната лента и отнел предимството на
движещият се в посока с. Гривица мотоциклет Хонда ЦБ-600Ф-Хорнет с рег. № *******,
собственост и управляван от ищеца С.Т., при което реализирал удар с него. В резултата на
удара мотоциклетистът изхвърчал от мотора и паднал на пътното платно, вследствие на
2
което получил телесни увреждания.
По случая е образувано ДП № 1256/2015 г. по описа на І РУП – Плевен.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица №
22115000697576/2015 г. със срок на валидност една година, считано от 04.03.2015 г. до
03.03.2016 г.
В тази връзка желае „Лев Инс“ АД на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди в посочения
размер, със законните последици – законната лихва и сторените разноски.
Ответникът е оспорил предявените искове изцяло по основание и размер, вкл. е въвел
възражения за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат.
По делото е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника, водачът на
лекия автомобил, причинил уврежданията Н. В. А..
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на решението на СГС, САС констатира, че съгласно позициите
на страните в жалбите им, то пред въззивния съд не се спори относно наличието на двете
групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу
застрахователя на делинквента: (1) наличието на застрахователно правоотношение между
ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в
качеството на застрахован/, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което
материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено
виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице
вреди/. Спорът се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбите на чл.52 ЗЗД, както и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, Решение
3
83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС и други) е категорична, че „справедливостта” по
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне
на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда
конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства,
понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо
съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди
е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
08.06.2015 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ (отм., считано от 01.01.2016 г.); б) възрастта на ищеца Т. към датата
на застрахователното събитие – на 38 год.; в) икономическата обстановка и конюнктура в
страната през 2015 г.; г) брой, степен и характер на увредите, както и отразяването им върху
бита на пострадалия мотоциклетист, включително и в дългосрочен аспект; д) общият
лечебен и възстановителен период след ПТП и т. н.
От доказателствата, събрани в първата инстанция се установява следното:
При станалата катастрофа ищецът е получил следните травматични увреждания:
Генерализирана контузия на тялото довела до травматичен шок, Мозъчно сътресение със
загуба на съзнание (потвърдена от свидетели на ПТП-то), Счупване на бодилковия израстък
на 6-ти шиен прешлен (костен израстък, изхождащ от най-изпъкналата назад част на дъгата
на прешлена), Счупване на лявата ключица, Счупване на II-ро ребро в ляво съпроводено
с левостранен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната клетка), Разкъсване
на слезката (далака), Счупване на таза - диасхиза (раздалечаване)
на симфизата (лонното съчленение), счупване на горното и долно рамо на дясната срамна
кост, луксация на лявата сакро-илиачна става. Описаните травматични увреждания
представляват всяко едно от тях разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Лечението е било протрахирано, съпроводено с множество усложнения по време на
болничния престой и е продължило за период от около година, като с Експертно решение на
ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, гр. Плевен №4189/01.12.2015г., на С. Е. Т. са
определени 52% трайно намалена работоспособност до 01.12.2016 г.
4
Във връзка с травмите му е приложено следното лечение: а/ Медикаментозното лечение
включва антибиотици, антикоагулант, имуностимуланти, кръвопреливане
и плазмопреливане, вливания на
водно- солеви разтвори, инхибитори на панкреасната секреция, инхалация, физиотерапия, б/
Оперативно лечение: Торакоцентеза с поставяне на гръден дрен в ляво - 08.06.2015 г.,
Спленектомия (оперативно отстраняване на слезката) 08/09.06.2015 г., Трахеостомия,
Фибробронхоскопия - 17.06.2015г.; 02.07.2015 г., Релапаротомия (повторно отваряне на
коремната кухина) с евакуация на абсцес в областта на опашката на панкреаса
(задстомашната жлеза) с евакуация на 250 мл. кафеникава гнойна материя
и некректомия (отстраняване на мъртва тъкан) на опашката на панкреаса.
За период от около два месеца ищецът се е нуждаел от чужда помощ с оглед тежките
травматични увреди, тяхното лечение и усложненията по време на тяхното лечение.
В хода на лечението на ищеца има множество настъпили усложнения:
Двустранен хидроторакс (наличие на течност в гръдната клетка),
Ателектаза (неразгъване) на белия дроб в ляво върхово, Бронхопневмония на десния бял
дроб, Абсцес в областта на опашката на панкреаса и некроза (мъртви тъкани) на опашката
на панкреаса.
Описаните усложнения са довели до забавяне на оздравителния процес. С оглед увредите
получени в областта на опашката на задстомашната жлеза е необходимо спазване на
диетичен режим, както и при нужда прием на медикаменти съдържащи панкреасни ензими.
В областта на оперативния белег на корема от срединната лапаротомия, над пъпа се оформя
дефект на предната коремна стена с дължина около 4 см., който може да се отстрани само
оперативно. Има дефект от изведените дренове в мускулатурата в ляво над таза, но на този
етап не се налага оперативна интервенция.
В допълнителна експертиза, изготвена отново след личен преглед и приета в СГС, вещото
лице – лекар твърди, че от представените допълнително рентгенови снимки, не може да се
даде точно заключение за броя на счупените ребра на ищеца. Направеният скенер по време
на престоя му в Първа хирургична клиника при УМБАЛ „Д-р Г. Странски", гр. Плевен с
история на заболяването №20307/08.06.15г. - 13.08.15r., дава данни за счупване от първо до
пето ребра в ляво. Според експертизата, се касае за фрактура на I-V ребра в ляво, което е
довело до трайно затруднение в движенията на снагата за повече от 30 дни, а именно за
около 45 дни.Налице е скъсяване на левия крак с 2 см., което води до накуцваща походка и
нужда от носене на специализирана обувка с по-висок ток или подложки, за да бъде
компенсирано това скъсяване.
По делото в СГС е изслушана и приета и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо
лице – уролог, който заявява, че, предвид факта, че ищецът е претърпял политравма със
засягане на множество органи и системи след процесното ПТП, независимо от липсата на
5
убедителни данни за травматични увреди на органите от отделителната система от
проведените образни изследвания непосредствено след хоспитализацията, наличието на
кръв в урината е белег на потенциална лезия. Причината за наличието на кръв в урината
след травми може да варира от тежки и животозаетрашаващи увреждания
до лекостепенни такива, при които не се установява нарушение в анатомичната структура на
органите. В конкретния случай наличието на счупване на тазовите кости насочва
към лезия на долните пикочни пътища -пикочен мехур или пикочен канал. Част от долните
пикочни пътища е и сфинктерният механизъм отговарящ за затварянето на пикочния канал
и предотвратяващ произволното изтичане на урина. Той има водеща роля в осигуряване
на континентността /задържането/ на урина. За увредата му говори и установеното
при цистоскопията в УМБАЛ „Св. Марина“ невъзможност за затваряне на
волевия сфинктер, отразено в Амбулаторен лист №000136/09-03-2018г. от КДБ на УМБАЛ
„Света Марина“, гр. Плевен. Като се имат предвид естеството на травмата, най-вероятната
причина за незадържането на урина е непълна лезия на пикочния канал
и уретралният сфинктер, като резултат от получените травми. За лечението на това
състояние могат да се имат пред вид физиотерапевтични процедури и упражнения, насочени
към повишаване на тонуса на тазовото дъно, както и медикаменти, намаляващи тонуса на
пикочния мехур. Тези лечебни процедури са продължителни, с несигурен ефект. Това
превръща незадържането на урината в хронично страдание, влошаващо качеството на живот
и обуславящо разходи за лечение - хигиенни принадлежности и медикаменти.
По делото в градския съд е изслушано и прието и друго заключение - на вещо лице –
специалист по съдебна медицина. Експертът е извършил и личен преглед на Т.. Според него,
от изследваната медицинска документация след ПТП се установява, че на С.Т. са поставени
следните диагнози: остър травматичен панкреатит с некроза на опашката на панкреаса;
абсцес в областта на опашката на панкреаса; Травматично разкъсване на далака;
травматичен шок; счупване на таза, лявата ключица и бодилестия прешлен (на единия от
скенерите е описан 5 шиен прешлен не само бодилестия израстък, но и тялото) ; счупване на
2-ро ляво ребро(в един от скенерите е описано счупване на ребра от първо до пето в ляво);
хематом в областта на таза; излив на въздух в лявата гръдна кухина; травматичен пулмонит;
сътресение на мозъка; обща контузия на тялото.
Придружаващи заболявания и усложнения: фистула на панкреаса
и десностранна бронхопневмония. Описани са и охлузвания на колената.
Разкъсването на далака, наложило оперативното му изваждане по
своята медикобиологична характеристика,представлява загуба на слезка. Независимо че в
конкретния случай не е описан излив на кръв в коремната кухина, поради сраствания и
бързо извършена оперативна интервенция при излив на кръв в корема, е налице живото
застрашаващо състояние.
Травматичният шок, травматичният панкреатит, контузията на белите дробове, изливът на
6
въздух в гръдната кухина и белодробната пневмония реализират признака разстройство на
здравето, временно опасно за живота. При тези данни при пострадалия е съществувала
опасност за живота му.
От счупването на таза са настъпили урологични усложнения описани
в урологичната експертиза, както и скъсяване на левия долен крайник 2.2 см. описано в
предходна експертиза. Т. се оплаква и от болка при промяна на времето и натоварване в
областта на таза, което се среща при такива увреждания, Оплаква се и от болка в гърба,
което може да бъде свързано както със счупването на шиен прешлен, така и евентуални
сраствания от прекараните възпалителни промени в белите дробове.
При пострадалия са установени ръбци-белези от проведени оперативни интервенции в
областта на корема, които имат траен постоянен характер и ще останат за цял живот, като с
времето ще избледнеят. Т. има подутина от херния в дясната срамна област.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца СГС е допуснал до
разпит свидетелката С. И. Т.а, леля на ищеца. В показанията си тя заяви, че е отишла на
другия ден след катастрофата в болницата, където, по думите на лекаря, е бил докаран „в
насипно състояние“. Видяла го е в края на месеца. В реанимацията е бил почти 45 дни.
Лекарите казали, че това бил първият моторист, излязъл жив от Реанимацията в Плевен, чак
след месец казали на близките, че има шанс да оживее, те се готвели за най – лошото, не
можел да говори, дишал през дупка в гърлото. След реанимация го изписали във Вътрешно
отделение, където престоял до средата на август и близките му го посещавали. Изписали го
от болницата на количка, майка му останала при него 10 дни, след това се върнала в
Испания и за него се грижела свидетелката почти година. През месец октомври – ноември е
започнал да сяда поне мъничко, изписали го първоначално с катетър. Започнал да се движи
през декември, някъде към Нова година – с проходилка, с нея три – четири месеца се е
разхождал из апартамента си. След това започнал да си служи с патерица. Кракът му се
скъси и в момента, въпреки че няма патерица, куца. Приспособил е нещо за да повдигне
крака, тъй като не можел да свикне с ортопедичине обувки. Оплаква се от болки навсякъде,
боли го тазът при продължително стоене. Може да стои не повече от два часа, вече не кара
мотор. Има камиони, може да шофира, но избягва. Всичко това много се отразило на
психиката му, особено фактът, че не може да бъде самостоятелен.
Отново във връзка с получените увреждания и тяхното отражение при ищеца, по
негово искане е допуснато и прието в СГС заключение на експерт - психолог. Вещото лице е
заявило, че продължителният болничен престой, намалените физически възможности за
независим живот и намалената способност за продуктивна концентрация на вниманието са
се отразили негативно върху психиката на Т. и са повлияли негативно върху качеството на
живота му след катастрофата. Към датата на провеждане на изследването вещото лице е
констатирало при ищеца намалена способност за продуктивна концентрация на вниманието,
нарушено качество на съня
7
и намална физическаиздръжливост, корелиращи с депресивна симптоматика. Тези
оплаквания са резултат от претърпяното ПТП, получените увреждания и продължителното
лечение, но е направен изводът, че сами по себе си не са достатъчни за обсъждане на
наличието на посттравматично стресово разстройство.
При горните доказателства, не е спорно, че уврежданията при ищеца са били тежки и
той е претърпял големи болки и страдания. Същите заслужават за репариране по-голямо от
обичайното обезщетение за неимуществени вреди, но не в размера, преценен от Софийски
градски съд. Сумата от 300 000 лв. е твърде висока, няма обезщетителен /компенсаторен/
характер и не съответства нито на обстоятелството, че макар и сериозно увреден, все пак
пострадалият е останал жив /суми от подобен порядък, а дори и много по-малки, се
присъждат по реда на чл. 226 от отменения КЗ при настъпила смърт при ПТП през 2015 г. –
на наследниците на починалите лица/, нито на това, че все пак процесното произшествие е
настъпило именно при действието на по-ниските лимити на отговорност на
застрахователите по отменения КЗ /в сила до 01.01.2016 г./, с оглед на това, че катастрофата
е осъществена на 08.06.2015 г. Настоящият състав, отчитайки горните факти, както и
заключенията на вещите лица и събраните гласни доказателства за болките и страданията,
намира, че по смисъла на чл. 52 ЗЗД, справедливото за репарация на неимуществените вреди
на Т. обезщетение се явява сумата от 220 000 /двеста и двадесет хиляди/ лева, т.е. с 80 000
/осемдесет хиляди/ лева, по-малко от това, което е дал СГС.
Досежно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Неясно по какви причини, но първостепенният съд изобщо е пропуснал да обсъди
възраженията на застрахователя на съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат.
Касае се за нарушение, което може да бъде отстранено от въззивния съд посредством
преценка на събраните от градския съд доказателства по делото и преди всичко – съдебно
автотехническата експертиза и гласните доказателства, както и относимите към
възраженията писмени доказателства.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената в по-ново време практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т.
д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о. и др.), Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
8
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в редица решения на ВКС
(решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.
45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ или чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице.
С отговора на исковата молба, „Лев Инс“ АД са въвели следните възражения за
съпричиняване:
а/ липса на валидна застраховка „ГО“ за мотора, управляван от пострадалия и липса на
правоспособност за управление на мотор. Оплакванията, очевидно се извличат от
приложения протокол за ПТП, но са неоснователни. Липсата на задължителна застраховка
„ГО“ съставлява нарушение, което се санкционира от съответните компетентни органи, но
само по себе си, няма никакво отношение към настъпилите вреди за ищеца и не е форма на
съвина. Липсата на правоспособност за управление на мотоциклет не е безспорна, за да се
приеме, че е доказано възражението за съпричиняване. В протокола за ПТП е отразено, че Т.
има „българско СУМПС, унищожено поради подмяна в чужбина“ /л. 61 от делото на СГС/.
Следователно, възможно е пострадалото лице да има правоспособност за управление на
мотоциклет, но същото да е подменено в чужбина, без това да означава непременно, че се
касае за неправоспособен водач на мотоциклет. Застрахователят не е положил усилия да
докаже това възражение, поради което същото следва да се отхвърли.
б/ неоснователно се явява и възражението за неносене на предпазна каска от страна на
мотоциклетиста. Видно от комбинираната СМАТЕ /л. 135/ С.Т. е бил с поставена предпазна
каска;
в/ основателно обаче се явява възражението на представителя на „Лев Инс“ АД за
нарушаване от страна на пострадалото лице на разпоредбите на чл. чл. 20, ал. 2 ЗДвП вр. с
чл. 21, ал. 1 ЗДвП вр. с чл. 23, ал. 1 от същия нормативен акт. Това е така, защото по делото
е безспорно, че Т. е управлявал своя мотор със скорост около 110-120 км/ч /така КСМАТЕ,
9
л. 132 от първоинстанционното дело/. По този начин, той е нарушил значително не само
максимално разрешената скорост за движение на мотоциклет, посочена в чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
но по този начин се е стигнало до нарушаване нормите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23, ал. 1
ЗДвП. Това е така, тъй като несъобразената скорост на мотора, е довела до невъзможност Т.
да спре, без да се удари в движещия се пред него л.а. „БМВ“, в т.ч. и нарушаване правилото,
да се движи зад автомобила на такава дистанция, че да може да спре зад него, без да настъпи
удар между двете превозни средства. Обстоятелството, че колата пред него се е движел с
ниска скорост, не извинява водача на мотоциклета, тъй като при избора си на скорост и
лента за движение, той е следвало да съобразява пътната обстановка пред себе си през
цялото време, за да не допусне сблъсък с движещо се МПС пред себе си, а в случай на
необходимост - и да може да спре. От там се извлича и заключение, че в случая, не е налице
просто едно формално нарушение на правилата за максимална скорост на движение за
мотора, но високата скорост от порядъка на 110-120 км/ч, е резонирала до наличие на
принос във вредоносния резултат и по-високата кинетична енергия при настъпилия сблъсък
със съответното отражение на това обстоятелство за настъпилите травми и последиците от
тях. По тези причини, САС в настоящия си състав единодушно прецени след съвещание, че
приносът на пострадалия трябва да е 30% /трийсет процента/.
Ето защо, обезщетението за неимуществени вреди следва да се редуцира с 30% или от
220 000 лв. да стане 154 000 /сто петдесет и четири хиляди/ лева. Редукцията за
съпричиняване обаче няма да се приложи относно обезщетението за имуществени вреди, тъй
като същото не се обжалва от „Лев Инс“ АД.
В обобщение, въззивната жалба на застрахователя е частично основателна /за сумата от
146 000 лв., представляваща разликата между 154 000 лв. и присъдените от СГС 300 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди/, докато насрещната въззивна жалба на ищеца е
изцяло неоснователна. По тези причини решението на градския съд следва да се отмени
частично – за сумата от 146 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на деликта,
като вместо това се постанови друго, с което исковата претенция по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
се отхвърли в тази й част, като неоснователна. В останалата обжалвана част, решението е
правилно и ще следва да се потвърди.
Разноски:
При този изход на делото, отговорността за разноски следва да се разпредели така:
За втората инстанция „Лев Инс“ АД са направили разноски в размер на държавна
такса от 4000 /четири хиляди/ лв. и им се дължи юрисконсултско възнаграждение за
изготвяне на въззивна жалба в размер от 100 /сто/ лв., или общо 4100 лв. Съгласно
уважената част от обжалваемия материален интерес по въззивната им жалба, дължи им се
сумата от 2993 /две хиляди деветстотин деветдесет и три/ лева разноски. Върху неуважената
част от материалния интерес по жалбата, на процесуалния представител на С. Т. – адв. К.
трябва да се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, възлизащо на 2 580 /две хиляди
10
петстотин и осемдесет/ лв. с включен ДДС.
За първата инстанция, възнаграждението на адв. К. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се
намали със сумата от 3 998 лв. /разликата между 5 532 лв. с ДДС и присъденото от градския
съд от 9 530 лв. с ДДС/. Респективно, „Лев Инс“ АД има право на разноски за първата
инстанция, които върху отхвърлената част от исковата претенция за неимуществени вреди
/т.е. за 254 000 лв./ възлизат на 161.90 лв. /сто шестдесет и един лева и 0.90 ст./, като са
претендирани 150 лв. депозит за КСМАТЕ, 5 лв. за съдебно удостоверение, а
юрисконсултското възнаграждение е определено на 100 лв. За удобство,
първоинстанционния акт ще се отмени в частта, в която Т. е осъден да заплати разноски на
„Лев Инс“ АД, а вместо това, в полза на застрахователя ще се присъди на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 3 154.90 лв. /три хиляди сто петдесет и четири лева и 0.90 ст./, която е
общо дължимата за двете инстанции. Респ., държавната такса, която се дължи от „Лев Инс“
АД за първата инстанция на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е 6 210 /шест хиляди двеста и десет/
лева или с 5 790 лв. по-малко от посочените в обжалваното решение 12 000 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 1432 от 21.02.2020 г. по гр.д. 15077/2016 г. по описа на СГС, I-3 състав
/изменено в частта за разноските с Определение № 261125/25.09.2020 г./, в частта, в която е
уважен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ предявен от С. Е. Т., ЕГН: **********, гр.*** против
„Лев Инс“ АД с ЕИК: *********, гр. София за сумата от 146 000 /сто четиридесет и шест
хиляди лева/, представляваща разликата между действително дължимото обезщетение от
154 000 лв. и присъденото от СГС в размер на 300 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 08.06.2015 г. ведно със законната лихва от
същата дата, в частта, в която на адв. П.К. е присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата възнаграждение за първата инстанция в размер от 3 998 лв. /разликата
между действително дължимите 5 532 лв. с ДДС и присъденото от градския съд от 9 530 лв.
с ДДС/, в частта, в която С. Е. Т. е осъден да заплати на „Лев Инс“ АД съдебно-деловодни
разноски по компенсация, както и в частта, в която „Лев Инс“ АД са осъдени да заплатят в
полза на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 5 790 лв. държавна
такса /разликата между 12 000 лв. и действително дължимите 6 210 лв./
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
предявен от С. Е. Т., ЕГН: **********, гр.*** против „Лев Инс“ АД с ЕИК: *********, гр.
София за сумата от 146 000 /сто четиридесет и шест хиляди лева/, представляваща разликата
между действително дължимото обезщетение от 154 000 лв. и присъденото от СГС в размер
на 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, реализирано на
11
08.06.2015 г. ведно със законната лихва от същата дата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 1432 от 21.02.2020 г. по гр.д. 15077/2016 г. по описа на
СГС, I-3 състав /изменено в частта за разноските с Определение № 261125/25.09.2020 г./ в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД с ЕИК: *********, гр. София на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата да заплати на адв. П.К. от САК сумата от 2 580 /две хиляди
петстотин и осемдесет/ лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно
процесуално представителство пред втората инстанция.
ОСЪЖДА С. Е. Т., ЕГН: **********, гр.*** да заплати на „Лев Инс“ АД с ЕИК:
*********, гр. София на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 3 154.90 лв. /три хиляди
сто петдесет и четири лева и 0.90 ст./ разноски за две инстанции.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
„Лев Инс“ АД –Н. В. А. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ул. „***“, ет. *, ап. *.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12