Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 837/25.04.2019 година, град
Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С. и прокурор Христо Колев,
разгледа адм.д. № 44/2019 година.
Производството е по реда на
чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от С.Ш.М.
с ЕГН ********** ***, против ОД - Б. на МВР.
Ищецът претендира претърпени
имуществени вреди в размер на 64.09 лева и неимуществени вреди в
размер на 2 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
11.12.2018 година до окончателното погасяване на задължението, възникнало в
резултат на отмяната на заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) от Административен съд – Б. (АдмС - Б.), чието решение е оставено в
сила от Върховен административен съд (ВАС). В исковата молба и след направено
уточнение в съдебно заседание се твърди, че имуществените вреди са в резултат
на заплатена винетна такса за 2017 година в размер на 97 лева, местен данък за
автомобила в размер на 150 лева и задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в размер на 106,96 лева, съразмерно на времето, в което ищецът е
бил лишен от възможността да ползва МПС. Като основание за претендираните
неимуществени вреди са посочени причиненото неудобство от наложената, а
впоследствие отменена ПАМ, с която ищецът е бил възпрепятстван да управлява
собствения си лек автомобил. С.М. заявява, че поради ограничаване правото му на
собственост и по – точно - върху ползването на автомобила, той е бил принуден
за ежедневните си житейски нужди и за грижи към свои близки, да използва други
автомобили собственост на трети лица, а това е причинило значителни вреди.
Твърди се още, че пряка и непосредствена последица от отменения акт са и съответното
неблагоприятно въздействие върху авторитета на ищеца с оглед неговата професия
(учител) и положение в обществото.
Ищецът претендира и разноски в настоящото
съдебно производство - в размер на 760 лева, от които 750 лева адвокатско
възнаграждение и 10 лева държавна такса.
Ответникът не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание процесуалният му представител оспорва исковата
молба. Твърди, че предявеният иск е неоснователен, а иска в частта за
имуществените вреди е неправилно предявен против ОД – Б. на МВР, тъй като се
касае за разноски, платени на различни институции за различни по вид права. По
отношение на претендираните неимуществени вреди, счита исковата молба за
недоказана. Възразява за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
Прокурорът изразява
становище за частична основателност на иска. Счита, че претендираните
неимуществени вреди са прекомерни и не са доказани в пълен размер, а по
отношение на претендираните имуществени
вреди за недоказани по безспорен начин.
АдмС – Б., като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимото право, приема
за установено следното:
Искът е подаден от надлежна
страна срещу пасивно легитимиран ответник
по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално
допустим.
Разгледана по същество, исковата
молба е частично основателна.
От представените по делото
доказателства се установява, че със заповед за прилагане на ПАМ №
17-0320-000280 от 02.11.2017 година на полицейски инспектор към ОД – Б. на МВР,
РУ - Поморие, на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 171
т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 1 година, а именно 365 дни.
Заповедта е обжалвана от С.М. ***,
за което е образувано адм.д. № 3318/2017 година. С решение № 278/22.02.2018
година, съдът е отменил заповедта за налагане на ПАМ. Това решение е обжалвано
пред ВАС по адм. д. № 5445/2018 година. С решение № 15455/11.12.2018 година,
ВАС е оставил в сила решението на АдмС – Б..
С исковата молба от ищеца са
представени: постановление за прекратяване на наказателно производство от
13.12.2017 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 320 ЗМ – 655/2017 година по описа на РУП – Поморие, започнато и
водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК; разписка от 20.12.2018 година,
видно от която служител при сектор „Пътна полиция“ при ОД – Б. на МВР е предал
на ищеца 2 броя регистрационни табели № А 9008 МС и свидетелство за регистрация
на МПС № *********; трудов договор № 511/01.09.2016 година и допълнително
споразумение към трудовия договор № 177/13.01.2017 година, видно от които
ищецът работи като учител по общообразователен предмет – по математика и физика
и ИТ; удостоверение за раждане на Д. С.Ш., родена на *** година с майка М.Н.М.и
баща С.Ш.М.; застрахователна полица № BG/23/117000076539 за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 01.01.2017
година до 31.12.2017 година на стойност 160.96 лева; системен бон за закупена
годишна винетка за леки ППС на стойност 97 лева за 2017 година и две приходни
квитанции с № **********/25.04.2017 година и № **********/02.10.2017 година за
платен годишен данък за МПС за 2017 година в общ размер 150 лева – платен на
две вноски.
От цитираните доказателства се
установява, че към момента на налагане на ПАМ ищецът е бил учител в основно
училище в село С.р., община Руен, че му е била наложена и ефективно осъществена
ПАМ „прекратяване на регистрацията на МПС“, като отнетите регистрационни табели
са били върнати след прекратяване (поради липса на извършено престъпление) на
наказателното производство, образувано срещу М.. В периода на действие на
мярката автомобилът на ищеца е бил със сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, заплатена годишна винетна такса и внесен дължим
местен данък върху превозните средства за 2017 година.
В хода на съдебното производство
са разпитани свидетелите Х.Ю.Х.и Ш. И. М..
Свидетелят Ш.М. – баща на ищеца,
заявява, че живее в едно домакинство със сина си. Твърди, че синът му не
употребява алкохол. Обяснява, че автомобила, на който са били свалени
регистрационните номера, е обслужвал и двете семейства, като синът му има малко
дете, което боледувало често и в периода когато колата е била със свалени
регистрационни номера се е налагало да се пътува почти всяка седмица до лечебно
заведение в град Б.. Разяснява, че за тази цел се е налагало ползването на
автомобили на приятели, а на втория месец от действието на мярката се е
наложило закупуването на автомобил, който се е управлявал от него и жена му.
Посочва, че синът му е учител в основното училище в селото и тъй като живее в
малко населено място, бързо се е разчуло
защо автомобилът на ищеца е без регистрационни номера.
Свидетелят Х. Х. – касиер - домакин в училището, в което работи ищеца заявява, че познава ищеца от съвместната
им работа. Посочва, че М. не употребява изобщо алкохол и често е шофьор на
колектива от училището по мероприятия. Запознат е със случая, при който
автомобилът на ищеца е бил спрян от движение, като това се е разчуло, тъй като
са малко село и тъй като С.М. е търсел автомобил, за да превозва семейството си,
когато е необходимо. Обяснява, че наложената мярка се отразила негативно на М.,
както в личен така и в служебен план. В личен план е бил притеснен, че не е
виновен, а го наказват и се е налагало да се обяснява, че „без вина е станал
виновен“, бил е обиден и обект на подигравки, че уж не пие, а пък са му взели
книжката. Свидетелят разяснява, че на ищеца често му се е налагало да пътува,
понеже има малко дете и жена му е задочничка, затова е търсил помощ от колегите
си за превоз, понеже и бил лишен от възможността да управлява автомобила си.
На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК са дадени обяснения и от ищеца. Същият заявява, че новината за случилото му
се е била разпространена в социалните мрежи още в деня на налагане на ПАМ,
предвид значителното количество алкохол в кръвта, констатирано с техническата
средство „дрегер“ – 1,76 промила.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт,
действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване
наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се
присъжда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на
ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
По делото е доказана първата
предпоставка за реализиране на отговорността. С решението на АдмС – Б. е
отменена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка на
полицейски инспектор в РУ - Поморие към ОД - Б. на МВР. Това решение на
административния съд е обжалвано и е оставено в сила от ВАС. Решението е влязло
в сила на 11.12.2018 година.
Исковата молба – в частта относно
претендираното обезщетение за имуществени вреди – е неоснователна. За да
управлява правомерно автомобила си, ищецът е направил разходи – сключил е застраховка
„Гражданска отговорност“, заплатил е винетна такса и местен данък за МПС (автомобил
„О.В.“ с № А 9008 МС). Тези разходи, обаче, не са в пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка с наложената ПАМ. Собствениците са длъжни да
заплащат годишния данък за използваните от тях и надлежно регистрирани МПС по
силата на ЗМДТ, без значение дали управляват автомобила си или са
възпрепятствани по различни причини – техническа повреда, налагане на ПАМ,
заболяване или др. Задълженията за заплащане на винетна такса и за сключване на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ също са нормативно
установени, т.е. разходите за тях не са обусловени от липсата или наличието на
пречка за използването на автомобила. В този смисъл, фактическото лишаване на
ищеца М. от възможността да употребява собственото си МПС за определен период –
при действието на ПАМ, няма за последица дължимост на съответна част от
разходите, които той е бил длъжен – така или иначе - да направи, за да може да
използва правомерно превозното си средство по републиканската пътна мрежа.
Исковата молба е частично
основателна – по отношение на претендираните неимуществени вреди.
За установяването им ищецът е ангажирал
свидетелски показания, които съдът кредитира изцяло, с оглед непосредственото
впечатление от поведението на разпитаните лица в съдебното заседание.
Колегиалната и родствената връзка на свидетелите с ищеца не влияе върху
достоверността на показанията на свидетелите Х. и М.. Подробно, конкретно,
обективно, логически житейски издържано (и с известна самоирония при бащата Ш.М.)
те описват собствените си възприятия за случая, трудностите, които ищецът е бил
принуден да изтърпи по наложената му ПАМ, както и начина, по който тя се е
отразила на психиката и авторитета му пред общността, в която живее и работи
(като учител в малко населено място) и на която следва да служи за пример. За
наложената санкция – при констатация за употребено значително количество
алкохол – са научили и децата, на които М. е преподавал, и родителите им,
живеещи в околните села (св. Х.: „В нашите села бързо се разчуват такива неща.“
– лист 46). Ищецът е бил обект на подигравки и е чувствал обида и притеснение
от незаконосъобразно наложената му ПАМ.
Теорията и съдебната практика приемат, че неимуществените
вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в
обществото, болките и страданията, които то е изживяло, както и всички други
негативни преживявания в резултат на увреждането. Неимуществените вреди
подлежат на доказване и не се предполагат, поради което ищецът не е освободен от
задължението да докаже по безспорен начин, че е претърпял такива вреди. Те
трябва да бъдат установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи
твърдения и термини, тъй като за всеки човек те са индивидуално определяеми и
съдът не може да предполага тяхната наличност.
С оглед на изложеното от
свидетелите, настоящият съдебен състав счита че ищецът е установил по
категоричен начин претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснение и обида от наложената му мярка, както и в затруднения, свързани с
невъзможността да използва автомобила за нуждите на семейството си през периода
на действие на ПАМ.
Специалният закон не уточнява как
се определя размера на неимуществените вреди, поради което субсидиарно следва
да се прилага гражданското законодателство и по - конкретно чл. 52 от ЗЗД,
който дава възможност за определянето им по справедливост.
С.М. е учител по професия и
личният му авторитет пред учениците, техните родители и местното население,
като цяло, е от особено значение за ефективното и спокойно упражняване на
професионалните му задължения. Без съмнение, наложената му мярка,
„известността“, получена през социалните мрежи и при разговори между местните
хора, присъствието на автомобила му със свалени регистрационни номера в двора
на къщата му в село С.р., както и необходимостта да дава обяснения за
неправомерното си поведение, без да е извършил нарушение, обидата и
притеснението за отношението на околните към него, са повлияли негативно върху
психиката на ищеца. Предвид изложеното, претенцията на ищеца за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът приема
за основателна до размер от 1000 (хиляда) лева, а за разликата над тази сума –
до пълния размер на претендираното обезщетение – за неоснователна и следва да
се отхвърли.
Съгласно чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, от
ищеца са направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер на 750,00 лева. Претендираният общ размер на претърпените
имуществени и неимуществени вреди от ищеца е 2 564,09 лева, поради което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният предвиден размер на адвокатското възнаграждение е 409,00
лева. С оглед уважената част от иска, фактическата и правна сложност на спора и
извършените от процесуалния представител действия в производството, съдът
приема, че ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 310
(триста и десет) лева, от които 10 лева дължима държавна такса и 300 лева за
адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ е
специална и дерогира общото правило на чл. 78 ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения, на
основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Областна дирекция – Б. на
МВР да заплати на С.Ш.М. с ЕГН ********** ***, обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 1 000 (хиляда) лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ш.М. с ЕГН **********
***, против Областна дирекция – Б. на МВР за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер над
1000 лева – до пълния претендиран размер от 2 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ш.М. с ЕГН **********
***, против Областна дирекция - Б. на МВР за обезщетение за причинени
имуществени вреди.
ОСЪЖДА Областна дирекция - Б. на
МВР да заплати на С.Ш.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 310 (триста и десет)
лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховeн административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: