Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Красимира
Георгиева, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 032 по описа за 2015 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на С. Ц. Д., действащ
чрез своята майка и законен представител Ц.С.Д. се твърди, че на 19.09.2014 г.,
в с. Г., на ул. „С.С.” водачът на лек
автомобил „Шевролет Спарк” с рег. № *********– И.Т.А. нарушил правилата за
движение по пътищата, вследствие на което блъснал малолетния ищец като
пешеходец. От удара същият получил открита фрактура на лява подбедрица с
дислокация, травматичен шок, остра генерализирана циркулаторна недостатъчност с
критично неадекватно снабдяване на жизненоважни органи, периорбитален хематом
вдясно, смесване на венозна с артериална кръв, охлузвания. Твърди се, че ищецът
бил настанен в МБАЛ „Д-р И. *** в периода 19.09.2014 г. – 03.10.2014 г., където
му била извършена операция и поставени К. игли и гипсова имобилизация под
венозна анестезия. Твърди се, че изпитвал ужасни болки и плачел непрекъснато.
Заявени са твърдения, че на 11.11.2014 г. му била извършена втора хирургическа
интервенция, с която били извадени К.те игли под обща анестезия. Твърди се, че
вследствие на уредите ищецът имал ежедневни прояви на напрегнатост,
неспокойствие, безповодна раздразнителност, настроението му било мрачно и
потиснато. Твърди се, че имал проблемен и неспокоен сън, събуждал се с чувство
на умора, а случилото се му оставило спомен за цял живот. Твърди се, че 4
месеца носил гипсова имобилизация, а след това провел рехабилитация и не можел
да посещава училище.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Шевролет Спарк”, да му заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „А.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Ж..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. А..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.К.К.. В заключението си вещото лице е посочило, че ищецът е получил
съчетана травма на глава и ляв долен крайник, довела до екстракраниален,
периорбитален хематом вдясно и фрактура на лявата подбедрица в дистална трета с
дислокация на фрагментите. Вещото лице е посочило, че ищецът е търпял болки с
много висока степен от момента на травмата до приемането му в болничното
заведение, а след прилагане на съответната терапия и болкоуспокояващи, за
времето на хоспитализацията болката е била умерена, а след оперативното лечение
и поставяне на гипсовата имобилизация до свалянето й на 90-тия ден би трябвало
да е слаба. Посочено е, че по отношение на периорбиталната контузия болката е
била интензивна до постъпванетов болница, умерена още 10 дни и слаба в
следващите 20 дни. Обосновани са изводи за извършени две хирургически
интервенции като прогнозата за конкретния вид счупване на костите на
подбедрицата е изключително добра за пълното възстановяване на ищеца. Посочено
е в заключението, че ищецът е търпял болки, трудна подвижност, прояви на
посттравматичен стрес за 4 месеца. Вещото лице е посочило, че е наличен белег –
7 см, от оперативен разрез в долната част на лявата подбедрица, който е мек и
еластичен и след поява на окосмяването няма да личи и да е загрозяващ. Вещото
лице е посочило в заключението си, че „смесване на венозна и артериална кръв”
се получава при изключително тежки травми, довели до едновременното разкъсване
на артерии и на вени. Посочено е, че кръвта за направеното изследване АКР е
взета от върха на пръста, а не както е редно от радиалната или феморалната
артерия.
По делото е допусната и изслушана и повторна СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р Б.Т.Б.. В заключението си вещото
лице е посочило, че ищецът е получил „травматичен шок. Открито счупване на
костите на лявата подбедрица в долната им част. Контузия на дясната област на
главата. Дълбоко охлузване и хематом на дясната челна област и на дясната
периорбитална област”. Посочено е в заключението, че счупването на лявата
подбедрица е довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник
за период до 4 месеца. Посочено е, че т. нар. „травматичен шок” се дължи на
силните болки и психическия стрес на детето от случилото се. Вещото лице е
обективирало извод, че при ищецът няма установени данни за „смесване на
артериална и венозна кръв” като такова смесване се среща при деца с вроден
порок на сърцето. Посочено е, че общо лечебният и възстановителният период са
траели 4 месеца като през първите 2 месеца от злополуката и 1 месец в началото
на рехабилитацията – болките са били с по-интензивен характер. Посочено е, че
наред с претърпените болки, през първите 3 месеца на лечението пострадалият не
е трябвало да стъпва на оперирания крак и се е предвижвал с помощта на
патерици.
По делото е изслушано и заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А.П.А..
Посочено в заключението е, че ПТП-то е осъществено на пътя Котел – Сливен, в с.
Г., на ул. „С.С.” срещу единствения мост над река Л.К.в селото. Вещото лице е
посочило, че по делото няма обективни данни относно скоростта на движение на
автомобила. В заключението си е разгледал ситуативно движение на автомобила с
50 км/ч /нормативно разрешената за съответния участък от пътя/ и с 40 км/ч / с
оглед показанията на водача на лекия автомобил, разпитан като свидетел по
делото/. Обоснован е извод, че опасната зона за спиране на автомобила при 50
км/ч е 33, 48 м, а при 40 км/ч е 24, 54 м. Вещото лице е посочило, че ударът е
бил технически предотвратим от страна на водача и при двете изследвани скорости
само в случай, че пешеходецът се е движил с бавен ход. Обоснован е извод, че
при спокоен или бърз ход респ. спокойно или бързо тичане ударът и при двете скорости
на движение на автомобила е бил технически непредотвратим. Посочен в
заключението е, че на местопроизшествието, на десния тротоар преди моста е
имало поставен пътен знак А19 – „Деца”, две пешеходни пътеки и висока 1,4 м
каменна стена на моста, ограничаваща видимостта на водача спрямо движещите се
по моста участници в движението . Посочено е, че от страна на детето причина за
възникване на произшествието е навлизане на детето в платното за движение без
да се огледа като същият е имал възможност преди да навлезе в платното за
движение да спре и да огледа платното за движение, като изчака автомобилът да
премине и тогава да предприеме пресичане.
В съдебно заседание от 07.03.2016 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И.Т.А..
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетел по делегация.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се З.ължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност»,
сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от заключението на вещото лице
по САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено. Съобразно изводите на вещото лице се установява по делото, че
водачът на лекия автомобил е управлявал същия със скорост в населено място, в
участък от пътя, обозначен със знак А19- «Деца» и маркировка, указваща наличие
на две пешеходни пътеки и в условията на ограничена видимост с оглед високата
каменна стена на моста, която не му е позволявала да спре преди мястото на
удара пред всяко предвидимо препятствие на пътя, каквото се явява възможната
поява на деца на платното за движение, предвид указателния пътен знак, което по
естеството си е нарушение на нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, пряко обуславяща противоправния
характер на деянието.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицинска
експертиза – първоначална и повторна.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват и от събраните
гласни доказателства по делегация, които при спазване на условията на чл. 172
от ГПК съдът цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават
обективно състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания, поставянето в невъзможност респ. силна
ограниченост да извършва ежедневните си битови нужди, настъпилата промяна в
стереотипа му на живот, извършените две хирургически интервенции, преживеният
стрес и емоционален дискомфорт, лечебният и възстановителен период респ.
последвалата рехабилитация същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера
на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /9 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения,
общият лечебен и възстановителен период / до 4 месеца/. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитетът
на неговото страдание и периодът, в който същите са търпени справедливо би било
да се присъди сума от 25 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 100 000
лв. следва да се отхвърли като неоснователен. При съблюдаване определеният
размер на обезщетението съдът взе предвид, че описаните травматични увреждания
в исковата молба „остра генерализирана циркулаторна недостатъчност с критично
неадекватно снабдяване на жизненоважни органи и смесване на венозна и
артериална кръв” са недоказани по делото с оглед изводите и на двете изслушани
по делото заключения на СМЕ.
При проведено насрещно доказване е заявено възражение за съпричиняване,
изразяващо се в поведението на ищеца – пешеходец, който е предприел пресичане
на платното за движение без да съобрази движещият се по него, на близко
разстояние автомобил. С оглед изводите на САТЕ настоящият съдебен състав намира
възражението за основателно. Пешеходецът е предприел внезапно навлизане в
платното за движение, без да съобрази отстоянието си от движещия се по пътя лек
автомобил като с поведението си сам се е поставил в опасност респ. съпричинил е
вредоносният резултат. Настоящият съдебен ссътав намира, че процентът на
съпричиняване възлиза на 30%.
С оглед на този възприет процент определеното обезщетение следва съответно
да се редуцира като на ищеца се присъди сумата от 17 500 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Ищецът по е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по ГПК, а в
адвокатското пълномощно е посочено, че същото е извършено на основание
горецитираната разпоредба. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, размерът на заявената претенция, при
съблюдаване размерите на адвокатски възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004
г. и заявеното от ответника възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК
настоящият съдебен състав намира, че сумата от 2830 лв. е адекватният размер на
адвокатско възнаграждение. Припадащата се част от нея с оглед уважената част от
претенцията възлиза на 495, 25 лв. С оглед на обстоятелството, че адвокатът е
лице, регистрирано по ЗДДС върху сумата следва да се начисли и ДДС т.е.
размерът на възнаграждението възлиза на 594, 30 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 528 лв. –
припадаща се част от разноските, съразмерна на отхвърлената част от исковата
претенция, съобразно депозираният списък по чл. 80 от ГПК.
На
основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС и сумата от 766,50 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, съобразно
уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.Ц.Д., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Ц.С.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – АД „Ч., П. и И.” сумата от 17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин / лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано
на 19.09.2014 г. в с. Г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 19.09.2014 год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за
горницата до 25000 лв. поради уважено възражение за съпричиняване, а до пълния
предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на АД „Ч., П. и И.” сумата от 594,
30 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Ц.Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Ц.С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – АД „Ч., П. и И.” да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „А.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 528 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 766,50 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебна
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: