РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Белоградчик , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20201310200213 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Делото е образувано е по жалба на Б. С. Н. – Кмет на Община –
Белоградчик, против Наказателно постановление № 15/ 18.09.2020 г. на
Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите
(РИОСВ) – гр. Монтана, с което на осн. чл. 156, ал. 1, предл. 1 – во във вр. с
чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), му е наложена
„Глоба” в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. 156, ал. 1, предл. 1 во от
същия Закон.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че е
изпълнил предписанията на контролните органи, като замърсените терени са
били почистени и са поставени указателни табели, за което изпълнение, от
страна на Община – Белоградчик, е било изпратено Писмо до въззиваемата
страна – РИОСВ – Монтана.
Жалбоподателят е представляван в процеса от адв. Рени Длъгнекова от
АК – Видин. В хода на съдебните прения, процесуалния представител на
1
жалбоподателя, пледира съда да отмени Наказателното постановление,
поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Подробни доводи са изложени в представените по делото Писмени
бележки.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Нели Николова, оспорват жалбата. Пледира, съда да потвърди издаденото
Наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Подробни съображения са изложени и в представени по делото
Писмени бележки.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна
– М. М. А. – актосъставител и Р. Л. Ж. – свидетел при съставяне на АУАН и
лицето, подало сигнала до контролните органи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима – подадена е от лице, с право на жалба – наказаното
лице, пред компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетелите на въззиваемата страна, се установи следната
фактическа обстановка:
Свидетелката и актосъставител М. А. – на длъжност „главен експерт”
при РИОСВ – Монтана, направление „Управление на отпадъци и опазване на
почвата”, установи с показанията си, че във връзка с подаден сигнал по
електронен път до Министерство на околната среда и водите, изпратен по
компетентност на РИОСВ – Монтана, относно нерегламентирано
замърсяване с отпадъци в гр. Белоградчик, на 30.06.2020 г., контролните
органи от РИОСВ – Монтана, извършили проверка на място на терените,
посочени в сигнала за замърсени. На проверката присъствало и лицето,
депозирало сигнала до МОСВ – св. Р. Ж., който ги завел на терените за които
подал сигнала, че са замърсени. При проверката на място, контролните органи
от РИОСВ установили, че действително е налице замърсяване на терените,
2
като били установени разпилени отпадъци от опаковки, купчини битови и
смесени отпадъци, както и строителни отпадъци. На проверката присъствал и
А. Т. – зам. Кмет на Община – Белоградчик. За констатираното замърсяване
на терените, проверяващите съставили Протокол, който бил подписан от
заместник кмета и от сигналоподателя Р. Ж.. Били дадени подробни
предписания за почистване на замърсените терени, със срок на изпълнение до
30.07.2020 г. След изтичане на срока за изпълнение на предписанието –
30.07.2020 г., на 06.08.2020 г., контролните органи от РИОСВ – Монтана,
извършили последваща проверка за изпълнението на предписанието.
Последващата проверка на 06.08.2020 г., отново била извършена в
присъствието на заместник кмета – Антон Трифонов и сигналоподателя Р.Ж..
При контролната проверка на терените установили, актосъставителя с
показанията си сочи, че на един от терените имало следи от машинна
обработка, достъпа до имота бил ограничен, но имало разпилени единични
опаковки. На друг от проверените терени също установили следи от машинна
обработка, но там отново имало разпилени опаковки от битови и текстилни
отпадъци, както и в съседното дере установили отпадъчни материали.
И тъй като даденото предписание не било изпълнено, като Кмета на
Община – Белоградчик не е предприел действия за почистване на
замърсените терени, му бил съставен АУАН № УОмм- 10/ 21.08.2020 г., в
негово присъствие, който му е връчен лично.
Другият свидетел на въззиваемата страна – св. Р. Л. Ж. – лицето подало
сигнала до МОСВ, заяви, че при проверката за изпълнение на дадените
предписания на 06.08.2020 г., на която присъствал, било установено
наличието на отпадъци на терена, както и отпадъци, които били избутани в
съседно дере с помощта на трактор, от който имало следи на терена.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 15/ 18.09.2020 г. на Директора на Регионална Инспекция по
опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на жалб.
Б. Н. – Кмет на Община – Белоградчик, е наложена „Глоба” в размер на 2 000
лв. – на осн. чл. 156, ал.1, предл. 1 – во ЗУО.
Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
3
При анализа на така събрания по делото писмен и устен доказателствен
материал, обсъден по отделно и в неговата съвкупност, съдът намира, че по
делото е доказано по един безспорен и категоричен начин, че нарушителя, е
осъществил състава на адм. нарушение, за което му е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
Във връзка с постъпил сигнал от св. Р. Ж. до МОСВ за замърсени
терени, служители на РИОСВ – Монтана, извършили проверка на в гр. Б. на
посочените в сигнала терени. При проверката и огледа на място било
установено, че терените за замърсени, като били констатирани разхвърляни
битови, смесени и строителни отпадъци, както и отпадъци от опаковки. На
проверката присъствал и представител на Община – Белоградчик – А. Т. –
Зам. Кмет, както и лицето подало сигнала – св. Р. Ж..
За установеното замърсяване на проверените площи, бил съставен
Констативен протокол № СП – 41 от 30.06.2020 г. Със същия Протокол били
дадени задължителни предписания на Община – Белоградчик, като за
отговорник по изпълнението им, е определен – Б. С. Н. – Кмет на Общината.
Предписанието било – да се предприемат действия за почистване на
замърсените с отпадъците терени, подробно описани в т. I и т. II на
Констативния протокол със срок на изпълнение – 30.07.2020 г. Протокола е
бил връчен на Зам. Кмета на Община – Белоградчик на 30.06.2020 г. и
подписан от него без възражения.
На 06.08.2020 г., при извършена последваща проверка за изпълнение на
дадените предписания, контролните органи констатирали, че дадените с
Констативен протокол № № СП – 41 от 30.06.2020 г. предписания, не са
изпълнени и на терените, макар и да е извършена машинна обработка, отново
било констатирано наличието на отпадъци. За горното бил съставен
Констативен Протокол № СП – 41 –1/ 06.08.2020 г.
Съдът приема за безспорно установено е, че на жалб. Б. Н.– в
качеството му на Кмет на Община – Белоградчик, е издадено Предписание по
смисъла на чл. 113, ал. 3 ЗУО, със срок на изпълнение 30.07.2020 г.
Предписанието е надлежно връчено на представител на Община –
Белоградчик.
4
Задължителното предписание, е указване на фактическите действия,
дължимо поведение, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи, дейност. Предписанието изисква
активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него
срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и
предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда, предписанието е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на
АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и
дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.
В случая не се спори, че даденото на жалб. Н. предписание не е било
оспорено от последния, поради което и е станало задължително за посоченото
като негов изпълнител, лице.
В случая, изпълнителното деяние, осъществяващо състав на чл. 156,
ал.1, предл. 1 – во ЗУО, е неизпълнение на дадено предписание по чл. 113, ал.
3 същия закон, дадено в рамките на правомощията на контролните органи.
Поради това, съдът приема, че е доказано неизпълнение на дадено от
контролните органи предписание, за което е съставен Констативен Протокол
№ СП – 41 –1/ 06.08.2020 г., удостоверяващ липсата на дължимо поведение от
жалбоподателя по изпълнение на Предписание, дадено с Констативен
протокол № № СП – 41 от 30.06.2020 г.
Поради това, съдът приема, че безспорно установено е извършването на
административно нарушение, свеждащо се до неизпълнение на дадено
задължително предписание. Осъществяването му е доказано по несъмнен
начин, което предопределя извод за законосъобразност на НП.
Предвид твърденията на жалбоподателя в АУАН и НП, че
предписанията са изпълнени, за което от страна на жалбоподателя е
изпратено Писмо до РИОСВ, съдът в съдебно заседание указа на
процесуалния представител на жалбоподателя да представят процесното
писмо, тъй като такова не се съдържа в кориците на делото, при което
пълномощникът на жалбоподателя заяви, че не разполагат с такова
доказателство.
5
Предвид горните мотиви, съдът приема, че е доказано виновно
поведение от страна на наказаното лице и е реализиран състав на
административното нарушение, за което му е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
Съдът не споделя доводите в Писмените бележки, наведени от
процесуалния представител на жалбоподателя – че липсва конкретика
относно това „какво не е изпълнено и къде се намира“. И в двата Констативни
протокола – от 30.06.2020 г. и от 06.08.2020 г., подробно са
индивидуализирани проверените терени по местонахождение и площ, както и
в какво се изразява неизпълнението на даденото предписание.
Доводът, че НП е незаконосъобразно, поради това, че не е обсъдено
подаденото против АУАН възражение, също е несъстоятелен. Горното по
никакъв начин не води до порочност на производството.
В този смисъл, при служебния контрол за законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство, съдът не констатира
допускането на съществени процесуални нарушения, водещи до порочност
на крайния акт – НП. АУАН и наказателното постановление съдържат всички
задължителни реквизити, издадени са в законоустановените срокове,
надлежно връчени са на наказаното лице. Изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна
квалификация на деянието. АУАН и Наказателното постановление са
издадени при изяснена фактическа обстановка. Нарушението в двата основни
акта е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено.
Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е
описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и е описал нарушената законова разпоредба.
Доказана е материалната компетентност на актосъставителя и
длъжностното лице, издало оспорваното Нак. Постановление.
Съдът приема, че правилно определена е и
административнонаказателна разпоредба, въз основа на която от
жалбоподателя е ангажирана отговорност – чл. 156, ал. 1, предл. 1 – во ЗУО,
6
по смисъла на която, за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл.
120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2 000 лв. до 10 000 лв, а
на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
Правилен е и вида на наложеното наказание „Глоба”, предвидена за
нарушение, извършено от физическо лице, каквото е жалбоподателя.
Законосъобразно е определен и размера на наказанието – 2 000 лв., като
същият е в законоустановения минимум, предвиден в санкционната
разпоредба.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал.
1, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 5 на същия законов
текст, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Предвид изхода на делото – съдът потвърждава издаденото НП, то
жалбоподателят, е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
разноските по делото, направени от въззиваемата страна за юрисконсулт.
Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл.
63, ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е от Наредба да
заплащането на правната помощ, който предвижда размер на
възнаграждението защита по дела по реда на ЗАНН, в диапазон 80 – 120 лв. В
случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15/ 18.09.2020 г . на
Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и
водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на Б. С. Н., ЕГН ********** – Кмет
на Община – Белоградчик, със служебен адрес – гр. Белоградчик, обл. Видин,
ул. „Княз Борис I“ № 6, е наложена „Глоба” в размер на 2 000 (две хиляди)
лв. – на осн. чл. 156, ал.1, предл. 1 – во от Закона за управление на
отпадъците.
ОСЪЖДА Б. С. Н., ЕГН ********** – Кмет на Община – Белоградчик,
със служебен адрес – гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Княз Борис I“ № 6, ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите
(РИОСВ) – гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ № 4, представлявана от Л. И. –
Директор, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8