Р
Е Ш Е
Н И Е № 814
гр. Пловдив, 20.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Петя Добрева и прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното адм.д. № 3054 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и
сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството
е образувано по предявен иск от А.Г.К., ЕГН **********, понастоящем се в
Затвора – гр.Пловдив, чрез адв. С., против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, ул.”Ген. Н. Столетов” №21 за присъждане на обезщетение в размер на 100
000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба,
за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрациите в
ареста - гр.Пловдив и затвора - гр.Пловдив, както следва: от 08.02.2013г. до
01.09.2013г. в ареста гр.Пловдив, от 02.09.2013г. до 08.04.2017г. в затвора
гр.Пловдив, от 01.04.2020г. до 01.09.2020г. в ареста гр.Пловдив и от
02.09.2020г. до датата на подаване на исковата молба в затвора гр.Пловдив.
В
исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в болки,
страдания,обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност. По
отношение на периода, в които ищецът е пребивавал в ареста Пловдив и затвора
Пловдив се твърди, че е бил в пренаселени килии с под 3 кв.м. нетна площ, без
постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода.
Твърди се още, че през зимата е било много студено, а през лятото много топло и
задушно, като през цялото време имало мухъл, лошо осветление и липса на достъп
на свеж въздух. Ищецът посочва, че в килиите имало гризачи и дървеници, а в
ареста не е имало условия за раздвижване. Претендира разноски по делото в
размер на 10 лв. – държавна такса.
Във
връзка с изрични указания, дадени от съда, към първоначалната искова молба е
направено уточнение с вх.№ от 04.01.2021г. като са конкретизирани периодите и
исковите претенции, както следва: за условията в ареста Пловдив от 08.02.2013г.
до 01.09.2013г. обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната
лихва от 01.09.2013г. до крайното изплащане; за условията в затвора Пловдив от
01.09.2013г. до 08.04.2017г. обезщетение в размер на 70 000 лв., ведно със
законната лихва от 08.04.2017г. до крайното изплащане; за условията в ареста
Пловдив от 01.04.2020г. до 01.09.2020г. обезщетение в размер на 10 000
лв., ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до крайното изплащане; за
условията в затвора Пловдив от 02.09.2020г. до 04.01.2021г. (датата на
уточняващата искова молба) обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със
законната лихва от 02.04.2020г. до крайното изплащане.
В с.з.
процесуалният представител на ищецът, моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., оспорва предявената искова
претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и неоснователна.
Прокурор
от ОП – Пловдив, изразява становище за неоснователност на иска.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
По
делото е представена справка от Арест – Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“
– Пловдив (лист 42), в която е посочено, че А.К. е пребивавал на територията на
Арест Пловдив за следните периоди: 05.02.2013г. – 03.10.2013 и от 30.04.2020г.
до 15.09.2020г. Посочено е, че през юни 2009г. е открит новия арест Пловдив,
който се намира в рамките на затвора Пловдив и представлява масивна двуетажна
сграда с 2495 кв.м. РЗП. За арестните помещения е
посочено, че квадратурата на килиите отговаря на изискванията за 4 кв.м. на
задържано лице, като арестните помещения към
посочените периоди са били оборудвани, както следва: две килии с по три легла и
58 килии с по две легла, като в тях е имало маса за хранене и два броя кръгли
табуретки. Имало е възглавници, одеяла и чаршафи. Изложено е, че през първия процесен период К. е бил настанен в килия № 224 на ет.2,
която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица, а
през втория процесен период К. е бил настанен в килия
№ 130 на ет.1, със същите параметри. Според справката коридорите и всички общи
помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно, а поддържането на
чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица. Посочено е още,
че всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел с размери 125/112 см. и
мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и
вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на ареста.
Изложено е, че в ареста е изградена модерна система за диференцирано дневно и
нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, както и че извеждането
до банята в ареста става по утвърден график месец за месец с периодичност два
пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество- по
съответното предписание. Пак в справката е посочено, че ареста Пловдив е
оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на
ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите
са свързани с чилърна инсталация. По отношение на
вентилационната система в ареста е посочено, че представлява всмукателна и нагнетателна уредба, като посредством въздушни турбини
въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда
навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в
килиите. Според справката дневната светлина прониква през прозорец с размери
150/150 см., който е с отваряемо
крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Посочено е, че на всички
задържани лица ежедневно се осигурява задължителното време за престой на
открито съгласно ЗИНЗС.
По
делото е представено становище от ИСДВР (Вл. И.) в
ГДИН затвор Пловдив (лист 55-56), според което в затвора а и в системата на ГДИН единствения меродавен документ, от
който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения е
„Сведение за разпределение и движение на л.св.“, което по утвърдената
„Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й
поделения“ се съхранява за срок от три години. Отразено е, че наличната
информация за настаняването на л.св. А.Г.К. е от 02.09.2020г. до 25.11.2020г.,
а за периода 01.09.2013г. до 08.04.2017г. няма подробна информация. Изрично е
посочено, че К. е постъпил в затвора на 03.10.2013г. в приемно отделение, стая
ОП1, с площ 26,47 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми
прозореца и санитарен възел – 2,80 кв.м. с един отваряем
прозорец, като със заповед от 08.10.2013г. К. е преместен във втора група, стая
№ 75 с площ 20,08 кв.м. без санитарния възел с един отваряем
прозорец, а санитарният възел с площ 3,50 кв.м. и отдушник ф110. Изложено е, че
от 03.07.2014г. К. е преместен във втора група стая № 72 с площ 25,73 кв.м. без
санитарния възел с два отваряеми прозореца и
санитарен възел с площ 3,91 кв.м. с един отваряем
прозорец. К. е бил преместен със заповед от 26.08.2016г. във втора група стая
№81 с площ 28,98 кв.м. без санитарния възел с два отваряеми
прозореца и санитарнен възел с площ 2,73 кв.м. с един
отваряем прозорец. Със заповед от 14.10.2016г. К. е
бил преместен във втора група стая №74 с площ 27,25 кв.м. без санитарния възел
с два отваряеми прозореца и санитарен възел с площ
4,58 кв.м. с един отваряем прозорец. Изрично е
посочено, че К. е освободен на 15.03.2017г. Пак в становището е посочено, че ищецът
е постъпил в затвора в гр.Пловдив на 15.09.2020г. в приемно отделение стая ОП1,
която е с площ 26,47 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми
прозореца, а санитарният възел е с площ 2,80 кв.м. с един отваряем
прозорец. В табличен вид за същото спално помещение е посочено, че на
15.09.2020г. са били настанени 2 лица, на 16.09.2020г. – 8 лица, а на
17.09.2020г. – 5 лица., при капацитет 6 лица при 4 кв.м. С протокол от
18.09.2020г. К. е преместен пета група, стая №58 с площ 27,06 кв.м. без
санитарния възел с два отваряеми прозореца и
санитарен възел – 2,41 кв.м. с един отваряем
прозорец. В табличен вид за същото спално помещение е посочено, че от
18.09.2020г. до 01.10.2020г. са били настанени 5 лица, а от 02.10.2020г. до
26.10.2020г. – 6 лица при капацитет 6 лица при 4 кв.м. С протокол от
27.10.2020г. К. е преместен трета група, стая №35 с площ 27,91 кв.м. без санитарния
възел с два отваряеми прозореца и санитарен възел –
4,60 кв.м. с един отваряем прозорец. В табличен вид
за същото спално помещение е посочено, че броят на лишените от свобода при 4
кв.м. е 6, като за периода от 27.10.2020г. до 25.11.2020г. броят на настанените
там лица варира между 9 и 10 души. От таблицата в становище на лист 195-196 по
делото, на ИСДВР
(Вл. И.) в ГДИН затвор Пловдив се констатира, че до
25.01.2021г. вкл. К. е бил настанен в стая
№35 и след 25.11.2020г. броя на настанените там лица отново варира между 9 и 10
души. Идентично и в двете представени по делото становища на ИСДВР
(Вл. И.) в ГДИН затвор Пловдив е посочено, че къпането на лишените от свобода е в обща баня,
като всички имат достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график за
разпределение на времето на л.св. от съответната група., а като работещ К. е
имал достъп до банята всеки ден след приключване на работния процес. Изрично е
посочено, че във всички спални помещения в които е бил настаняван, а и във
всички спални помещения в затвора гр.Пловдив има обособени санитарни възли, с
достъп до течаща студена вода, а оборудването на спалните помещения е
стандартно и еднакво за всички л.св., а именно легло с размери 90х180 см. и
шкаф с размери 45х50 см. По отношение на отоплението е посочено, че се
осъществява чрез централно – локално парно отопление през отоплителния сезон, а
проветряването на стаите е по желание на л.св. и могат да правят това чрез
отваряне на прозорците.
По делото е приложена справка (лист 57) от В.Т. – мл.експерт в Затвора –
Пловдив, в която е посочено, че във всяка стая в затвора гр.Пловдив има достъп
до денонощно течаща вода, а случаи в които няма такъв е единствено при
отстраняване на ВиК повреди. Посочено е още, че
времето за достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на затвора
гр.Пловдив, график за разпределение на времето на л.св.
Според
приложено по делото (лист 201) становище от техник строителство и архитектура в
затвора гр.Пловдив, в периода от 01.10.2013г. – 15.03.2017г. и от 15.09.2020г.
до 28.01.2021г. в затвора Пловдив не са правени основни ремонти на килиите, но
се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове,
сменят се осветителни тела, и счупени прозорци се подменят своевременно.
Изложено е, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения на
лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост е извършено
боядисване на килиите на лишените от свобода. Посочено е, че със собствени сили
/лишените от свобода назначени като строители по щата на домакинците
и строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се
извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки
предвид старата материална база. Според становището, банята е обща, пода е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за
лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и
е на територията на затвора (закупен през януари 2017г.), а въглищата се
осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН.
Видно от приложената на лист 202-203 по делото
справка,
изготвена от В.Т. - мл.експерт в затвора гр.Пловдив за престоя на ищеца в
затвора гр.Пловдив, в затвора разполагат с постелен
инвентар и спално бельо – чаршафи, калъвки, дюшеци, одеала, възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени
всички лишени от свобода в корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за
чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в утвърден
график от Началника на Затвора, два пъти седмично – понеделник и четвъртък,
всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в
пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от
свобода има право бельото ми да бъде заменено, чрез молба до началника на
затвора, като няма данни лишеният от свобода да е подал такава молба (нито за
изпиране, нито за допълнителен инвентар), която да е с отрицателен отговор.
Изложено е, че за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит
работен обект на основание чл.80 ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен
от свобода, където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че
хигиената в затворническата баня е задоволителна. Посочено е, че във всяка стая
в затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. По отношение на топлата вода е
посочено, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на
затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода.
Според приложеното на лист 204 по делото на
началника на затвора гр.Пловдив писмо, относно правното положение на л.св. А.К.,
същият е постъпил в затвора Пловдив на 15.09.2020г. А с присъда №
29/13.03.2015г. по нохд 1410/2013г. по описа на ОС –
Пловдив, влязла в сила на 11.08.2016г. на К. е наложено наказание за срок от
четири години и шест месеца лишаване от свобода, с начало на изт. 08.02.2013г. и освободен на 15.03.2017г. по изт.
По делото са приложени още: Договор за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация от
20.01.2014г. сключен между МП-ГДИН – затвор Пловдив и „БИОЦИД“, със приложен
списък на обектите за дезинсекция и дератизация;
Договор от 13.11.2018г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД, за извършване на
услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на
ГДИН и териториалните й служби; Алгоритъм за дезинсекция в обекти с обществено
предназначение в условията на епидемично разпространение на COVID – 19, на затвор гр.Пловдив; График за извършване
на дезинфекционни мероприятия в затвора гр.Пловдив; Множество протоколи от
извършени услуги по ДДД обработка касаещи затвора гр.Пловдив и ареста
гр.Пловдив, както и фактури към част от протоколите; График за разпределение на
времето на лишени от свобода II-ри пост, III-ти пост и V-ти пост
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по
делото е допуснат до разпит свидетеля И.С.И. – понастоящем в затвора гр.Пловдив,
който в с.з. от 24.02.2021г., заявява, че познава К. от 2013 г., и е бил в
техния отряд, а сега е на трети пост от около 6-7 месеца. Свидетеля заявява, че
е ходил в килията при К. и там имало дървеници, гризачи, мишки, които гонили и
трепали. Посочва, че водата е на приливи и отливи и че няма топла вода. Според
свидетеля в килията е гъсто населено и не могат да се движат свободно. Изрично
посочва, че са пръскали за хлебарки и гризачи миналата година и сега пак.
Твърди, че имат парцал и метла за чистене и сами си чистят на дежурства.
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия
закон. А чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба за нарушение на ал.1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Съгласно
чл.12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл.16, ал.1 от закона са включени и арестите, са териториални служби
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и условията
в тези места. Като административен орган със статут на юридическо лице, който
следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие
с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите от
незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни
звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията,
с което се нарушава чл.3 от закона; 2) настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда.
На
първо място по отношение на периодите за които се претендират неимуществени
вреди, следва да се отбележи, че в направено уточнение с вх.№ от 04.01.2021г.
на исковата молба, ищецът е конкретизирал същите, както следва: за условията в
ареста Пловдив от 08.02.2013г. до 01.09.2013г. и от 01.04.2020г. до
01.09.2020г., а за условията в затвора Пловдив от 01.09.2013г. до 08.04.2017г. и
от 02.09.2020г. до 04.01.2021г. (датата на уточняващата искова молба). Но видно
от приложените по делото становища от ИСДВР (Вл. И.)
в ГДИН затвор Пловдив (лист 55-56 и 195-196) и справка от Началник сектор
Арести ОСИН гр.Пловдив (лист 42), А.Г.К. е пребивавал на територията на Арест
Пловдив за следните периоди: 05.02.2013г. – 03.10.2013 и от 30.04.2020г. до
15.09.2020г., а в затвора Пловдив е постъпил на 03.10.2013г. и освободен на
15.03.2017г., като отново е постъпил на 15.09.2020г. и към настоящия момент е
там. От изложеното следва, че исковите претенции ще се разгледат за периодите:
от 08.02.2013г. до 01.09.2013г. и от 30.04.2020г. до 01.09.2020г. за условията
в ареста гр.Пловдив, както и от 03.10.2013г. до 14.03.2017г. и от 15.09.2020г.
до 04.01.2021г. (уточнението в исковата молба) за условията в затвора
гр.Пловдив. Доколкото за периодите от 01.09.2013г. до 02.10.2013г. вкл., от 15.03.2017г.
до 08.04.2017г. вкл., от 01.04.2020г. до 29.04.2020г. вкл. и от 02.09.2020г. до
14.09.2020г. вкл., по делото няма данни лицето К. да е бил настанен в ареста
гр.Пловдив или в затвора гр.Пловдив то искът в тази част е неоснователен. Макар
и по делото да се установи, че лицето е пребивавало за по-дълъг период от време
от посочения в исковата молба за 2013г. в ареста Пловдив, то искът следва да се
разглежда само за изрично претендирания период, а
именно от 08.02.2013г. до 01.09.2013г. Установи се също така по делото, че К. е
бил в ареста до 15.09.2020г., но доколкото той самият претендира вреди от
условията в които е бил поставен до 01.09.2020г., то искът ще се разгледа от
съда само до тази посочена дата.
В обобщение на всичко изложено, следва да се отбележи, че
искът следва да бъде разгледан по същество само за периодите, за които се
установи, че лицето е пребивавало на територията на ареста гр.Пловдив от
08.02.2013г. до 01.09.2013г. вкл. и от 30.04.2020г. до 01.09.2020г. вкл. и
затвора гр.Пловдив от 03.10.2013г. до 14.03.2017г. вкл. и от 15.09.2020г. до
04.01.2021г. вкл. (уточнението в исковата молба).
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3
от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали
в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно
право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу
България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от
28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К.
срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България,
пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и
др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и
други срещу България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл.3 от ЕКПЧОС, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че
нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В
контекста на тази съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия в ареста гр.Пловдив и затвора гр.Пловдив за посочените
по-горе периоди.
Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от А.К. претърпени неимуществени вреди, които са последица от: липса
на достатъчно жилищна площ; липса на санитарен възел; липсата на течаща топла и
студена вода; студено през зимата и топло и задушно през лятото; наличие на
мухъл; лошо осветление; липса на свеж въздух; наличието на инсекти
и гризачи.
Съгласно
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може
да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. По отношение на
процесните периоди (08.02.2013г. – 01.09.2013г. вкл.
и от 30.04.2020г. до 15.09.2020г. вкл.), през които ищецът е пребивавал е ареста
в Пловдив, следва да се отбележи, че
според представената на лист 42 по делото справка, през първия процесен период К. е бил настанен в килия № 224 на ет.2,
която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица, а
през втория процесен период К. е бил настанен в килия
№ 130 на ет.1, със същите параметри. Следователно за периода 08.02.2013г. –
01.09.2013г. изискването за минимална жилищна площ в ареста Пловдив е изпълнено
и в тази част исковата молба е неоснователна. Доколкото обаче ответникът не ангажира
доказателства за броя настанени лица заедно със ищеца за периода 30.04.2020г.
до 15.09.2020г. вкл. в ареста Пловдив, а сочи само квадратурата на килията в
която е бил настанен и с оглед доказателствената тежест, следва да се приеме,
че жизненото пространство за този период не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв. м. Следователно искът в тази част е основателен.
Що се
отнася до минималната жилищна площ на килиите за исковите периоди 03.10.2013г.
до 14.03.2017г.вкл. и от 15.09.2020г. до 04.01.2021г.вкл., през които ищецът е
пребивавал в затвора Пловдив, според
представените по делото два броя становища на ИСДВР (Вл.
И.) в ГДИН затвор Пловдив (лист 55-56), наличната
информация за настаняването на л.св. А.Г.К. е от 02.09.2020г. до 04.01.2021г.,
а за периода 01.09.2013г. до 08.04.2017г. няма подробна информация. Отново с
оглед доказателствената тежест и с оглед разпоредбата на чл.284 ал.3 изр.2 от ЗИНЗС, следва да се приеме, че за периода от 03.10.2013г. до 14.03.2017г.вкл.
ищецът е пребивавал в помещение в затвора Пловдив, в което жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. По
отношение на периода от 02.09.2020г. до 04.01.2021г.вкл., от
доказателствата по делото се констатира, че в помещенията в които е пребивавал К.
изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м. е изпълнено само на 15.09.2020г.,
17.09.2020г. и от 18.09.2020г. до 26.10.2020г. вкл., а за останалите дни от
този период жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
в какъвто смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел И., също
пребиваващ в затвора Пловдив. Следователно основателно се явява оплакването на
ищеца за пренаселеност на помещенията в които е пребивавал за следните периоди:
в ареста Пловдив от 30.04.2020г. до 01.09.2020г. вкл., в затвора Пловдив от 03.10.2013г.
до 14.03.2017г.вкл., на 16.09.2020г. и от 27.10.2020г. до 04.01.2021г, вкл. или
общо 1445 дни.
На
следващо място по отношение на оплакването на К., че в ареста е нямало условия за
раздвижване - според чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право
на престой на открито не по-малко от един час на ден. От приложената по делото
справка на началник сектор „Арести“ се установява, че на всички задържани под
стража лица ежедневно се осигурява задължителното време за престой на открито,
с оглед на което съдът приема за неоснователно това оплакване на К..
Настоящия
съдебен състав счита същото и в частта относно наличието на дървеници и
гризачи, тъй като по делото са приложени: Договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация от 20.01.2014г. сключен между МП-ГДИН – затвор
Пловдив и „БИОЦИД“, със приложен списък на обектите за дезинсекция и дератизация; Договор от 13.11.2018г., сключен между ГДИН и
„ДДД-1“ ООД, за извършване на услуги по дезинсекция и дератизация
на сградите на ГДИН и териториалните й служби, както и множество протоколи за извършена ДДД обработка през
2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.,2018г., 2019г. и 2020г. от които се
установява, че периодично е правена ДДД обработка в затворническата кухня, сл.
кухня и столова, в складовете, както и в
затворническите стаи. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля И..
За пълнота следва да се отбележи, че и в показанията си свидетелят сочи
наличието на дървеници и мишки, но доколкото по делото са приложени
доказателства за извършена многократно, не може да се приеме, че от страна на
ответника не са положени необходимите действия. Тук следва да се подчертае и
обстоятелството, че в голяма степен наличието на гризачи и инсекти
зависи от хигиената в спалните помещения, която пък установи се по делото
зависи от самите лишени от свобода, т.е. почистването е на
доброволен принцип.
На
следващо място във връзка с останалите оплаквания на ищецът е необходимо да се отбележи,
че според чл.43 ал.5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се
определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е
регламентирано, че на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съдът
не приема оплакванията на ищеца в частта относно постоянния достъп до течаща
вода и липсата на санитарен възел в ареста Пловдив и затвора Пловдив, доколкото
от приложените по делото справка от ареста Пловдив(лист 42), становища от
затвора Пловдив (лист 55-56 и 195-196) и справка на лист 202, във всяка килия в
ареста и във всяко спално помещение, в което е бил настанен ищецът в затвора
Пловдив е имало санитарен възел и постоянно течаща студена вода. По отношение
на топлата вода по делото се установи, че времето за достъп до такава е
посочено в утвърден от началника на затвора гр.Пловдив график, за разпределение
на времето на лишените от свобода, а в ареста Пловдив топла се подава всеки ден
сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на
ареста. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта относно водата,
тъй като не става ясно какво има предвид, че водата е на приливи и отливи. Нещо
повече, според приетата по делата справка (лист 57) от мл.експерт в Затвора – Пловдив
във всяка стая в затвора гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а
случаи в които няма такъв е единствено при отстраняване на ВиК
повреди. Житейски обосновано е, че при ВиК
повреда не само лишените от свобода нямат вода, но и всеки гражданин около ВиК повредата, а понякога и цели населени места нямат вода,
което пък означава, че липсата на вода при ВиК
повреда не поставя лишените от свобода, в частност ищецът в по-неблагоприятно
положение от всеки друг гражданин. Поради всичко изложено оплакванията на
ищецът относно липсата на топла и студена вода и санитарен възел са
неоснователни и недоказани.
На следващо място по делото не се събраха достатъчно доказателства
да е било прекалено топло през лятото или прекалено студено през зимата в ареста
Пловдив и затвора Пловдив за процесните периоди на
пребиваването на ищеца в тях. Видно от приложеното по делото становище от
затвора Пловдив, отоплението в затвора Пловдив се осъществява чрез
централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Видно от справката
за ареста Пловдив пък, същият
е оборудван с водни климатични конвектори свързани
към водогреен газов котел, който се използва за
отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите
са свързани с чилърна инсталация.
Неоснователни
са и оплакванията на ищеца, че във всички помещения които е пребивавал в
разглежданите периоди е било задушно и липсвал свеж въздух. От събраните по
делото доказателства се установи, че в ареста Пловдив има изградена вентилационна
система, която представлява всмукателна и нагнетателна
уредба, като посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини
пресен въздух отвън се вкарва в килиите. И за ареста Пловдив и за затвора
Пловдив се установи, че всички килии имат по един или два отваряеми
прозореца, следователно това че става задушно и липсва свеж въздух в спалните
помещения зависи изцяло от лицата настанени в тях и не се дължи на бездействие
от страна на ответника. Що се отнася до оплакването за наличие на мухъл, следва
да се отбележи, че то в голямата си степен зависи от самите лишени от свобода,
доколкото по-честото проветряване от страна на пребиваващите в килията не би
довело до образуване на мухъл и в този смисъл наличието на мухъл не може да се разглежда във
вреда на ответника.
По
отношение на претенциите на ищеца за претърпени неимуществени вреди в резултат
на лошото осветление при престоя му в ареста Пловдив и затвора Пловдив е
необходимо да се отбележи, че по делото се установи, че а ареста Пловдив е изградена
модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите
стандарти за осветеност. Във килиите в затвора Пловдив се установи, че имат
прозорци и е осигурен пряк достъп на дневна светлина, а според приложеното по
делото становище на техник строителство и архитектура (лист 201) осветителните
тела се сменят своевременно. От всичко изложено следва, че и по отношение на
ареста Пловдив и по отношение на затвора Пловдив е процесните
периоди, не е допуснато нарушение на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС и претенцията в
този смисъл е неоснователна.
Предвид
всичко изложено по-горе настоящия съдебен състав намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото, относно пренаселеността на помещенията в ареста Пловдив от
30.04.2020г. до 01.09.2020г. вкл., в затвора Пловдив от 03.10.2013г. до 14.03.2017г.вкл.,
на 16.09.2020г. и от 27.10.2020г. до 04.01.2021г, вкл. или общо 1445 дни, които
водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
За
пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че при осъществяване на правно -
регламентирана дейност, длъжностните лица от администрацията на ГД „Изпълнение
на наказанията” са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото няма данни за
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство, но липсата на подобна цел обаче
не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от
09.06.2005г. на ЕСПЧ по делото И.И. срещу България,
Решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” и др./.
Следва
да се съобрази и разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, според която в случаите по
ал.1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл.3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В
случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания от ищеца К.
са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия, по-конкретно малката
жилищна площ на помещенията, в които е бил настанен в ареста Пловдив от
30.04.2020г. до 01.09.2020г. вкл., в затвора Пловдив от 03.10.2013г. до 14.03.2017г.вкл.,
на 16.09.2020г. и от 27.10.2020г. до 04.01.2021г, вкл.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл.52 от ЗЗД (по препращане
от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Понятието "справедливост" е морално - етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Справедливостта е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се
има в предвид, че вредите, които следва
да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
В
случая следва да се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция -
времето, през което ищецът е пребивавал в ареста гр.Пловдив и затвора
гр.Пловдив в пренаселени помещения, което е 1445 дни. Съобразно това и при прилагането на чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца, за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на
помещенията по периоди, както следва: от 30.04.2020г. до 01.09.2020г. вкл. в
ареста Пловдив в размер на 500 лв.; а за затвора Пловдив с оглед отделните
изкови периоди от 03.10.2013г. до 14.03.2017г.вкл. в размер на 3700 вл. и за 16.09.2020г. и от 27.10.2020г. до 04.01.2021г,
вкл. в размер на 300 лв. Или всичко общо 4540 лв.
За
останалата част исковата претенция, като неоснователна, следва да се отхвърли.
По
отношение на претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за условията в ареста Пловдив и затвора Пловдив, съдът
счита същата за частично основателна. Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД №
3/2004 от ОСГК: „При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата
и съответно на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението … е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи – от момента на преустановяването им“. В случая
преустановяването на процесните незаконосъобразни
действия и бездействия е станало на 15.03.2017г., когато К. ***, и на 02.09.2020г.,
до която дата същият е претендира вредите от ареста Пловдив. По отношение на
последния исков период в който ищецът пребивава в затвора Пловдив, следва да се
приеме, че незаконните действия и бездействия на ответния орган са
преустановени в случая на датата следваща датата на уточняване на исковата
молба, тъй като претенциите за неимуществени вреди са претендирани
до тази дата – 04.01.2021г.
Ето защо лихви върху
сумите на обезщетението следва да бъдат присъдени на К. от 15.03.2017г. върху сумата
3700 лева (обезщетение за условията в затвора Пловдив), от 02.09.2020г. върху
сумата от 500 лева (обезщетение за условията в ареста Пловдив), както и от
05.01.2021г. върху сумата от 300 лева (обезщетение за условията в затвора
Пловдив) до окончателното изплащане на съответните задължения. В останалата
част, акцесорните претенции на ищеца за присъждане на
лихви са неоснователни.
На осн. чл.286 ал.3 от ЗИНЗС при частично уважаване на иска,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Доколкото ищецът както в исковата
молба и в уточняващата я такава е претендирал само държавна такса, то
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът 10 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на А.Г.К., ЕГН **********,
понастоящем се в Затвора – гр.Пловдив обезщетение за причинени неимуществени
вреди, както следва: от 03.10.2013г. до 14.03.2017г.
вкл. в размер на 3700 лв., ведно със законна лихва от 15.03.2017г., до
окончателното изплащане на сумата; от 30.04.2020г. до 01.09.2020г. вкл. в
размер на 500 лв., ведно със законна лихва от 02.09.2020г., до окончателното
изплащане на сумата; за 16.09.2020г. и от 27.10.2020г. до 04.01.2021г., вкл. в общ
размер на 300 лв., ведно със законна лихва от 05.01.2021г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София да заплати на А.Г.К., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 10 (десет) лв.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: