МОТИВИ към Присъда № 260070/28.09.2021г. по НОХД № 2304/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия П.А.К. за това, че на 14.11.2018 г. около 17:30 часа
на индустриален път 2, до портала на фирма „***“ в „***“, в землището на
с.Стряма, общ.Раковски обл.Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо
- 306“ с рег. № ****, в посока от изток на запад, е нарушил правилата за
движение:
- чл.5, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) – като водач на пътно превозно средство с поведението си създал
опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на М.
К. Б., ЕГН **********;
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – като водач на пътно
превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в
движението, какъвто се е явявала пешеходката М. К. Б., ЕГН **********;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал;
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно
средство, при избиране скоростта на движение не се е съобразил с други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението – с
конкретните условия на видимост - нощно и сумрачно време и недостатъчна
осветеност на уличното платно, по което се е движил, за да бъде в състояние да
спре при възникване на опасност за движението, каквато се е явявала пресичащата
пътното платно от дясно-наляво пред автомобила пешеходката М. К. Б., ЕГН **********;
- чл.21, ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно
средство от категория „В“ се е движил със скорост от 69 км/час, с което е
превишил с 19 км/час разрешената скорост за движение в населено място;
- чл.116 от ЗДвП – като водач на пътно превозно
средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката М. К. Б., ЕГН ********** и по непредпазливост
причинил смъртта на М. К. Б., ЕГН **********
- престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
По делото няма приети за съвместно разглеждане
граждански искове. Пострадалите бяха конституирани единствено в процесуалното
качество на частни обвинители.
В хода на съдебните прения, представителят на
Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, счита, че от
доказателствата по делото се установява описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага, с оглед данните за личността
на подсъдимия, да се наложи наказание Лишаване от свобода при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, ориентирано към 3 години, чието
изпълнение да се отложи с максимално допустимия изпитателен срок, като се
наложи и наказание Лишаване от право да се управлява МПС за срок от три години.
Прокурорът предлага и вариант за разпореждане с веществените доказателства и
разноските.
Адвокат Т. - повереник на частните обвинители Т.Б. и
Т.Р., поддържа обвинението, наред с прокурора, моли съдът да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение и да го осъди, като по въпроса за наказанието,
заема позиция за налагане на такова, във варианта предложен от прокурора.
Адвокат П. - повереник на частния обвинител М.Л., също
поддържа обвинението, наред с прокурора, моли съдът да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение и да го осъди, като по въпроса за
наказанието, предоставя на съда.
Защитникът на подсъдимия - адвокат И.Д., счита, че подзащитният му не е допуснал вменените му нарушения на
правилата за движение по пътищата, поради което настоява за оправдаването му, с
излагане на аргументи по всеки един от пунктовете на обвинението.
Подсъдимият П.К. лично, счита, че няма вина за
настъпилото произшествие и моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият П.А.К. е роден на *** ***,
б., български гражданин, с висше образование, женен, работещ, не осъждан, ЕГН
**********.
Подс.К. има придобита правоспособност като водач на МПС,
категории В и М, с давност повече от 20 години към датата на инкриминираното
събитие, притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Към месец ноември 2018 г., подс.К. управлявал лек
автомобил марка и модел „Пежо - 306“ с
ДК № **, регистриран на името на починалия още през месец юни 2018 г. негов
тъст - А.Б.Л.. Регистрацията на превозното средство не била надлежно оформена
след смъртта на Л., като подсъдимият, чиято съпруга е дъщеря на А.Л.,
управлявал посочения автомобил за семейни цели. С този автомобил, той се
придвижвал и до работните си места – в качеството си на технолог, работел на
4-часов работен ден по договори в две различни фирми - в „***“ ЕООД – гр.Стара Загора, която имала
работни помещения и в „***“ ЕООД, в землището на с.Стряма, общ.Раковски,
обл.Пловдив, както и във „***“ ООД – с.Марково, обл. Пловдив. Подсъдимият и
семейството му притежават и обитават апартамент в гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“,
като към 2018 г., той ежедневно пътувал до работа и обратно в гр.Пловдив, с
посочения лек автомобил.
На 14.11.2018 г., подс.К.
бил на работа във фирма „***“ ЕООД, в производствени помещения намиращи се в
„***“ ЕООД в землището на с.Стряма, където фирмата ползвала база на дружеството
„***“ ЕООД. Имотът се намирал край общински път, представляващ поземлен имот №
105318, в местността „Шипа“, землището на с.Стряма, собственост на Община
Раковски, който имот бил с определен начин на трайно ползване – улична мрежа и
известен като Индустриален път № 2. Ползваната производствена база на фирма
„***“ ЕООД, била разположена в поземлен имот № 105479, в съседство с
имота-общински път. С оглед обстоятелството, че в района била обособена
индустриална зона, покрай посочения общински път - Индустриален път № 2 -
поземлен имот № 105318, освен базата на „***“ ЕООД, били разположени и редица
други производствени терени на различни дружества, като всички те били от
едната страна на пътя – северната. От южната страна на този път се намирали
само ниви и пасища. В индустриалната зона имало и други улици, част от които
собственост също на Община Раковски, а останалите – на дружествата, в границите
на чиито имоти попадат. По протежението на коментирания общински път, освен
базата на „***“ ЕООД, производствени бази имали дружествата „*** България“
ЕООД, „***“ ЕООД и „Кауфланд България“ ЕООД. В „***
България“ ЕООД работела М. К. Б. ***,
която била назначена на длъжност „***“. До работното си място и обратно, тя
обичайно се придвижвала с велосипед, червен на цвят, с надпис на рамката „KINETIC
SABRE“. М.Б. имала три хронични заболявания, проследявани всеки месец от
личният й лекар, едно от които – епилепсия. Рядко, 1-2 пъти годишно, получавала
епилептични припадъци, като в такива случаи, съпругът й – св.Т.Б., винаги й
оказвал необходимата помощ. Няма данни да е припадала на работното си място.
На 14.11.2018 г., М.Б. била на работа в завода на „***
“ ЕООД, дневна смяна, от 8.00 ч. до 17.00 ч., като до индустриалната зона
отишла с велосипеда си, който оставяла в двора на предприятието.
Работното време на подс.К.
на посочената дата също било до 17.00 ч.
В една от фирмите покрай пътя, на работа този ден бил
и св.Р.С., който следвало да се прибере в квартирата си в гр.Пловдив с личният
си лек автомобил марка „Мерцедес“, след приключване на трудовите му задължения
към 17.30 ч.
Около 17.30 ч. приключвал трудовия процес и на
св.М.В., работещ във фирма „***“ ЕООД, който следвало да се придвижи до
квартирата си в гр.Пловдив със служебен автомобил марка и модел „Фолксваген
Голф“, управляван лично от него.
Във връзка с ангажименти по товарене на стока в базата
на „Кауфланд България“ ЕООД, късно следобед, след 17 ч., от гр.Пловдив към
района на индустриалната зона край с.Стряма, се насочил и св.Г.У. – шофьор във
фирма „***“ ЕООД гр.Пловдив, като водач на товарен автомобил – влекач, марка и
модел „Мерцедес Актрос“ с ДК № ***.
Времето през този ден - 14.11.2018 г., в района на
индустриалната зона край с.Стряма било облачно, но сухо, с добра видимост.
Описаният общински път бил с асфалтова пътна настилка, която към 14.11.2018 г.
била равна, суха, единствената хоризонтална маркировка по пътя била една
пешеходна пътека в района срещу входа на фирма „***“ ЕООД, като там имало и
знак, указващ наличието на пешеходната пътека. Освен този знак, друга
вертикална маркировка по пътя нямало, с изключение на четири знака за
ограничаване на скоростта около склад № 2 на „Кауфланд България“ ЕООД – три,
указващи ограничение на скоростта до 40 км./ч. и един, с ограничение до 30
км./ч. От мястото, на което била разположена производствената база, в която
работел подс.К., той следвало да потегли в посока
гр.Пловдив, тоест надясно по общинския път, като така участъка със знаците на
„Кауфланд България“ ЕООД оставал далеч наляво спрямо посоката на излизането му
от цеха. Включвайки се в движението по общинския път, подсъдимият следвало да
премине през участъка пред заводите на „***“ ЕООД и „*** “ ЕООД. В района на
пътя пред последния завод нямало пешеходна пътека, нито знак за наличие на
такава /впоследствие
през 2019 г. е положена пешеходна пътека, поставени са и знаци от двете страни
на пътя, указващи наличието й/. В западния
край на общинския път имало Т-образно кръстовище, като движещите се по този път
следвало да изчакат, преди да се включат в движението по перпендикулярно
разположения път - такъв от републиканската пътна мрежа, поради поставен там
знак „стоп“. Фирмата „***“ ЕООД и една от складовите бази на „Кауфланд
България“ ЕООД имали поставени камери за наблюдение на районите си, в чиито
обхват попадали и части от пътното платно на общинския път – Индустриален път №
2. Към 14.11.2018 г., фирма „*** България“ ЕООД нямала монтирани камери за
наблюдение на района пред базата си /такива са поставени впоследствие/.
След като
приключил работа на 14.11.2018 г., малко преди 17.30 ч., подс.К.
се качил в автомобила си „Пежо 306“ с ДК № **, паркиран пред базата на фирмата
му и потеглил. Излизайки от служебния паркинг и завивайки надясно, той се
включил в минаващия пред базата общински път - Индустриален път № 2, като
потеглил в посока от изток на запад към главния път Пловдив – Раковски, намиращ
се в края на общинския път и образуващ Т-образно кръстовище с него, за да се
прибере в дома си в гр.Пловдив. Движел се в северната лента за движение по
общинския път, с включени къси светлини на колата, като към този момент,
предвид сезона, вече било тъмно. В района нямало улично осветление, от
северната страна на пътя били разположени производствени бази, а от южната –
ниви и пасища. Пътното платно на Индустриален път № 2 било с ширина 7,20 метра,
с по една лента за движение във всяка посока, без нанесена разделителна линия,
липсвали и линии, очертаващи края на пътното платно.
В 17 ч. 33 м. и 58 с., на 14.11.2018 г., след
приключване на работния ден, М. Б. излязла през портала на фирма „*** България“
ЕООД. Към този час, тя била единственият напускащ района на завода служител,
като бутайки велосипеда си, се насочила към пътното платно на общинския път –
Индустриален път № 2 пред завода, по който, в посока изток, тоест наляво към
„***“ ЕООД и „Кауфланд България“ ЕООД, следвало да се
прибере в дома си в с.Стряма. През този ден, М.Б. била облечена с тъмни дрехи -
черен на цвят ватиран елек без ръкави, връхна дреха с качулка с червени, бели и
черни хоризонтални райета, блуза с дълги, черни на цвят ръкави и
бяло-черно-синя предна част и черно на цвят долнище на анцуг. Към момента на
излизането й, по южната пътна лента на Индустриален път № 2, минал товарен
камион „ТИР“, заснет от камерите на фирма „***“ ЕООД и на фирма „Кауфланд
България“ ЕООД. След преминаването му, в момент, когато нямало опасност от
затрудняване на движението по общинския път, М.Б., бутайки велосипеда си,
навлязла в северната лента за движение по пътя, но преди да се качи да
управлява колелото към дома си, по неустановени причини, паднала върху пътното
платно, респективно – паднал и велосипеда. По това време, подс.К.
вече се движел с автомобила си по същата северна лента в посока към мястото,
където се намирала М.Б.. По време на движението си, той се разминал със заснет
малко преди това на камерите на „***“ ЕООД ТИР, управлявайки автомобила си със
скорост от около 69 км./ч. Разминаването с ТИР-а, станало 13 секунди преди
участъка, даващ начало на опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия,
като този участък се намира в района на входа на „***“ ЕООД. Към момента на
навлизане на М.Б. на пътното платно и падането й върху него, подс.К. е имал техническа възможност да избегне
произшествие, тъй като мястото е било извън опасната зона за спиране на
автомобила. Движейки се на къси светлини, той е имал видимост към пешеходката и
велосипеда на около 90 метра разстояние, а технически съобразената скорост на
движение съобразно пътно-климатичната обстановка е била 86 км./ч. Независимо от
движението с технически съобразена скорост и разстоянието, на което М.Б. е
навлязла на пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на движение на
подсъдимия, и е паднала на платното, попадащо в параметрите - 91.64 м. при
бавен ход от нейна страна, през 79.53 м. при спокоен ход и 72.99 м. при бърз
ход, като и при най-краткото разстояние, той е могъл да реагира, то подс.К. не предприел действия в този момент, а продължил
движението си напред със средна скорост от 69 км./ч., като от изчисленията на автоекспертите
е видно, че дори е ускорил скоростта си. Реагирал е едва когато се е намирал на
около 38,53 м. от пострадалата, като чак тогава я възприел и задействал
спирачната система на автомобила си. В този момент М.Б. започнала да се
изправя, като левият й крак бил стъпил на платното, а с двете си ръце държала
ръкохватките на велосипеда си, и докато била в това положение – полу-изправена,
въпреки задействаната спирачна система на автомобила на подс.К.,
около 2 секунди след реакцията му по спиране, настъпил удар, който бил
неизбежен. Ударът настъпил в предната част на л.а. „Пежо 306“, като от изнесения при изправянето десен крак
на пострадалата, се счупил десния фар на автомобила, както и в лявата част на
тялото на пешеходката М.Б., и в предната част на държания от нея велосипед.
След първоначалния удар, който попаднал под центъра на тежестта на тялото на
пострадалата, предвид приведената й позиция, настъпило възкачване на лекия
автомобил върху тялото й и последвало преминаването му през него, без да има
прегазване с някое от автомобилните колела, тоест тялото на пострадалата
попаднало в участъка между гумите, което предизвикало подскачане на самия
автомобил. Предната част на държания от пострадалата велосипед била прегазена
от предно ляво колело на автомобила. След удара, лекият автомобил, управляван
от подс.К. се установил западно от мястото на
настъпване на удара, на пътното платно в северната лента за движение, а М.Б.
останала на платното за движение зад лекия автомобил, в положение, отразено в
протокола за оглед и приложения към него фотоалбум. Велосипеда останал извън
платното за движение от южната страна на пътя, на място и в положение, отразени
в протокола за оглед и фотоалбума към него.
Междувременно, още преди удара, от запад по общинския
път, се включил в движението товарния автомобил, управляван от св.Г.У., отиващ
да товари стока в „Кауфланд България“ ЕООД, който възприел светлини на идваща в
срещуположна на неговата посока кола, на около 400-500 метра, като му направило
впечатление, че десния фар на тази кола угасва и остава на габарит, а малко
след това тя спира. Приближавайки колата, през което време не се е разминал с
нито един автомобил, св.У. забелязал, че зад автомобила има мъж, който говори
по телефон, при което той свалил стъклото на шофьорската врата на камиона и без
да спира, направил забележка на мъжа /подсъдимия/, да пусне аварийни светлини
щом е спрял на пътното платно и тогава да говори, като продължил движението си
на изток. Непосредствено след разминаването със спрелия на платното автомобил,
св.У. възприел с периферното си зрение, че зад спрелия автомобил има голям
силует, но не могъл да оприличи какъв е точно. До завиването му към склада на
„Кауфланд България“ ЕООД забелязал включващи се в общинския път два автомобила
в посока запад, като им присветнал с фарове, предупреждавайки ги да намалят.
Първият от тези автомобили бил управляваният от св.Р.С., който тръгвайки си от
работа се включил по общинския път в посока запад. Малко след като възприел
присветването на фарове от страна на ТИР-а, движещ се в срещуположната лента,
св.С. забелязал на пътното платно в своята лента лежащ човек, а малко по-напред
- спрял автомобил. Той заобиколил от ляво човека и автомобила, отбил извън пътя
- от лявата страна, спрял и отишъл да провери какво става. Тогава установил, че
на пътя лежи жена, която не дава признаци на живот. Забелязал шофьора на
автомобила – подс.К., който говорел по телефона –
сигнализирал за случилото се на тел.112. След приключване на телефонния
разговор, св.С. попитал подсъдимия какво се е случило, при което подсъдимият
видимо притеснен, му отговорил, че не е видял жената, защото била паднала на
пътя и я ударил. Подс.К. отишъл до своя автомобил и
пуснал аварийните му светлини. От предприятието „*** България“ ЕООД излезли
хора, които казали, че това е работничка, която малко преди това си е тръгнала
от работа, коментирало се и обстоятелството, че страда от заболяване,
причиняващо припадъци, след което се прибрали вътре. Св.С. възприел и смачкания
велосипед на пострадалата – на банкета край пътя от ляво. Свидетелят пуснал
аварийните светлини на своя автомобил, за да ограничи движението в района и
останал на място до идването на полиция и бърза помощ, след което си тръгнал.
Докато бил там, на мястото спрели и други автомобили, но водачите им виждайки
какво се е случило, обърнали и се оттеглили. Един от тях попитал как е станала
катастрофата, като св.С. обяснил, че подсъдимия, който към този момент отново
говорел с оператор на тел. 112, е прегазил с колата си жената на пътя.
При излизането си от портала на „*** България“ ЕООД,
М.Б. била обслужена от охранителя – св.Й.Л., който отразил напускането й в
системата на завода, и след разменени реплики с пожелания за лека вечер,
виждайки я как тръгва да бута велосипеда си към пътя, се обърнал с гръб към нея
и продължил да върши обичайната си работа. Малко след това той чул силен шум от
към пътя, от който кабинката му се разтресла. В този момент обслужвал други
работещи, канещи се да излизат от предприятието, при което веднага се обърнал
да види какво става. Възприел на дясно от изхода на предприятието тялото на
М.Б. да лежи на пътното платно, като главата й сочела към завода, а няколко
метра по-нататък по пътя, имало спрял лек автомобил. Тогава, от към този
автомобил до оградата на завода приближил непознат за него мъж – подс.К., като св.Л. го попитал дали има нужда от помощ.
Подсъдимият отговорил, че вече се е обадил за помощ. Неустановена работничка,
излизаща от предприятието, отишла до тялото на М.Б. и се върнала плачейки,
ръководството на завода също излязло навън, но в крайна сметка никой от
работещите, дори св.Л., не възприел самия удар, нито момента преди него. Пред
св.Л., подс.К. споделил, че той е ударил намиращата
се на платното жена. Шума от удара бил толкова силен, че се чул и от св.М.В.,
който по това време подготвял автомобила си, за да тръгва от паркинга на „***“
ЕООД. Св.В. инстинктивно се обърнал към мястото на удара, но заради наличния
трафопост и храсти към района на „*** България“ ЕООД не видял нищо. Малко след
това, при потеглянето си по общинския път, св.В. забелязал спрелия автомобил
/този на подсъдимия/ в неговото платно в района на „*** България“ ЕООД, а при
приближаването си възприел и труп на земята, на известно разстояние зад
автомобила, които заобиколил, но не спрял, тъй като от другата страна на пътя
вече имало спрял автомобил /този на св.С./ и хора отивали към входа на
посочената фирма.
Сигнала за произшествието е подаден незабавно след
настъпването му от самия подсъдим – първото обаждане е в момента след удара,
докато подсъдимият отивал към тялото на пострадалата, в 17 ч. 36 м. и 21 с.,
при което съобщил, че е ударил жена, която била на пътя и мисли, че не е жива,
следват и още две обаждания, с уточнения за мястото, и питане дали могат да
преместят жената - в 17 ч. 39 м. и 53 с. и в 17 ч. 43 м. и 20 с., като
подсъдимият обяснил, че е минал през жената. Операторът от център 112
осъществил конферентна връзка с дежурен в ЦСМП – Пловдив, сигнала е препратен и
на ОД на МВР – Пловдив. В резултат, към мястото на инцидента незабавно
потеглили екипи на спешна помощ и полицията. Първи на мястото, в 17.46 ч.,
пристигнал дежурен медицински екип, от ЦСМП – филиал Раковски, в състав -
св.К.Ф. – ф., и св.Я.С. - **. Св.Ф. проверил състоянието на М.Б., но всички
тестове – за сърдечна дейност, дишане, инстинктивни реакции и т.н., показали
отсъствие на признаци на живот, при което той констатирал смъртта й. През това
време на място пристигнал и дежурен полицейски екип при РУ на МВР –Раковски, в
състав свидетелите Г.Т. и М.С.. Виждайки, че няма необходимост от тях,
медицинският екип напуснал мястото в 18.03 ч. Междувременно, докато дойде
медицинския екип, подс.К. забелязал на неустановено
място на пътното платно, изпаднала предната регистрационна табела на неговия
автомобил, която взел и я прибрал в багажника на колата. Пристигналите
полицейски служители установили самоличността на подсъдимия и провели беседа с
него, при която той им съобщил, че се е прибирал с автомобила си от работа, в
последния момент забелязал тялото на пострадалата на пътя, не могъл да спре
своевременно и минал през него, след което спрял и се обадил на тел. 112.
Полицаите изпробвали подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол -
„Дрегер алкотест 7410“ с фабр. № ASRM 0071, като пробата била отрицателна, след
което го изпробвали и с еднократен полеви тест „Дрегер Дръг чек 3000“ с № 58 по
регистъра на РУ на МВР-Раковски, като и тази проба била отрицателна. Св.Т.
изготвил констативен протокол за ПТП, както и план-схема към него, в които
отразил разположението на заварените от тях автомобил, тяло и велосипед.
Свидетелите Т. и С. обезопасили и запазили произшествието, св.Т. огледал
автомобила на подсъдимия, при което установил деформация в предната долна част
– бронята била спукана в средата, липсвала и регистрационната табела. Св.Т.
попитал подсъдимия къде е табелата, като подсъдимият му обяснил, че я забелязал
на пътя зад колата и решил да я прибере в багажника си. Полицейският служител
изискал от него да отвори багажника, подсъдимият го направил и св.Т. възприел
вътре предната регистрационна табела, сериозно деформирана в средата навътре, а
от обратната й страна имало капки с червен цвят. От южната страна на пътя, в
тревата, полицаите установили велосипеда на пострадалата, с отделена от рамката
предна вилка, отделено от предната вилка кормило и с огъната предна капла. На
място пристигнала и дъщерята на М.Б. – св.Т.Р., научила за катастрофата от свой
близък, работещ в същото предприятие. Тя възприела обяснението на подсъдимия
пред полицаите, за това, че пострадалата била на земята, от дясната страна на
предприятието, с вдигната ръка, при което се намесила и заявила, че това няма
как да е вярно, тъй като майка й винаги се прибирала от работа, тръгвайки
наляво от завода. Полицейските служители огледали района на изток и действително
забелязали следи по пътното платно и очертали мястото. По-късно бил извършен
оглед от пристигнал дежурен оперативен екип. При огледа били иззети лекия
автомобил на подсъдимия и велосипеда на пострадалата. Подс.К.
бил задържан за срок от 24 часа, свидетелството му за управление МПС не било
отнето. Тялото на пострадалата било откарано за аутопсия в катедра „Съдебна
медицина“ – УМБАЛ „Св. Г.“***.
От заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза на труп, изготвена от вещите лица Т., Ц. и Х., е видно, че: при
огледа и аутопсията на трупа на М. К. Б.
е установена множествена травма изразяваща се в гръдна травма, включваща
двустранно счупване на ребра, белодробна контузия, наличие на кръв в лявата
гръдна половина, разкъсване на перикардната торбичка и разкъсвания на сърцето;
коремна травма, включваща разкъсване на черния дроб, излив на кръв в коремната
кухина, кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек, счупване на дясната срамна
кост; лицево-черепна травма, изразяваща се в разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания, счупване на носни кости и горна челюст по типа Льо Форт 1;
счупване на двете бедрени кости, костите на дясната подбедрица, дясната скочна
кост; разкъсване на левия менискус; охлузване по коремната област;
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по десния горен крайник; кръвонасядания
по ляв горен крайник; кръвонасядания, охлузване и разкъсно-контузни рани по
десния долен крайник; кръвонасядания и охлузвания по левия долен крайник; леко
изразена сърдечна хипертрофия. Според експертите, причината за смъртта на М.Б.
се дължи на остра кръвозагуба поради разкъсвания на сърдечния мускул и черния
дроб, възникнали в резултат на причинената тежка гръдно-коремна травма.
Установените травматични увреждания са причинени по механизма на действието на
твърд, тъп предмет, причинени са пожизнено и се намират в пряка причинна връзка
с настъпилата смърт от ПТП на 14.11.2018г. Била взета и кръвна проба за
изследване за употреба на алкохол. Аутопсията, е извършена, респективно
кръвната проба е взета, около 12 часа след настъпване на смъртта на
пострадалата.
Кръвната проба е изследвана от вещото лице В., като
видно от заключението по назначената съдебно-химическа експертиза, изготвена от
него, в кръвта на М.Б. се констатирало наличие на етилов алкохол в количество
0,41 промила. Предвид липсата на данни за употреба на алкохол от страна на М.Б.
преди произшествието, както и с оглед показанията на близките й, че всъщност
никога не е употребявала алкохол, на вещото лице В. беше поставен въпрос в тази
насока в съдебно заседание, при което той разясни, че резултатът не се дължи на
грешка при изследването, а вероятно на други фактори. Според него, след
аутопсия, кръвта има мирис на разложена тъкан и резултатите от изследване на
такава проба могат да варират и да покажат наличие на алкохол от 0.40 до 0.50
промила. Пробата, взета от трупа на пострадалата не се пази, тъй като срока за
съхранението й е 6 месеца.
Дрехите, с които била облечена М.Б. към момента на
произшествието – 1 бр. черен на цвят ватиран елек без ръкави; 1 бр. връхна
дреха с качулка с червени, бели и черни хоризонтални райета; 1 бр. блуза с
дълъг ръкав с черни на цвят ръкави и бяло-черно-синя предна част; 1 бр. анцуг,
черен на цвят; 1 бр. потник, черен на цвят; 1 бр. сутиен черен на цвят; 1 бр.
дамско долно бельо, бяло на цвят; 1 чифт чорапи бяло-шарени на цвят, били
предадени от Катедра „Съдебна медицина“ с протокол и предоставени на експерт за
изследване. Назначената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства, изготвена от вещото лице Д., дава заключение, че кръвната група
по еритроцитната система АВ0 на течната кръв, взета при аутопсията на трупа на
М. К. Б. е А/β/. Експертът
заключава, че по обекти с номера 2 (марлен тампон с червеникавокафяво
зацапване), 3 (марлен тампон с бледо червеникавокафяво зацапване), 4
(регистрационна табела от автомобил с номер ****), 5 (връхна дреха с качулка с
дълъг ръкав от ватиран плат, с червен, черен и бял цвят), 6 (черно спортно
долнище с прокъсан десен крачол), 7 (черен прокъсан шушлеков елек), 8 (черен потник
от памучен плат), 9 (спортен сутиен от черен памучен плат), 10 (цветна дамска
блуза с дълъг ръкав от плат с черен, зелен, кафяв и бежов цвят и три копчета
отпред, под деколтето), 11 (бежово, долно, дамско бельо с апликация на цветя
отпред) и 12 (чифт сиви чорапи с цветни шарки) има кръв, която е човешка и в
която се доказват „А“ аглутиногени и бета /β/ аглутинини. Кръвната група
по еритороцитната система АВ0 на човешката кръв по обектите с посочените номера
е А/β/ и може да бъде от М. К. Б.,
както и от всеки друг човек със същата кръвна група. Експертът заключава, че
при макроскопско и микроскопско изследване на снопчета от влакна – обект № 1,
се установява, че влакната имат характерна подредба на кутикулните клетки от
повърхностния слой и структура на сърцевината. Сърцевината била непрекъсната –
лентовидна, заемала около 2/3 от кортикалното пространство, като според
специфичната подредба на повърхностния слой от кутикулни клетки, наличието на
лентовидна сърцевина, нейната дебелина и характерна вътрешна структура,
снопчето от обект № 1 е от влакна, представляващи животински косми.
Съгласно заключението по назначената комплексна
съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, прието в съдебно заседание,
скоростта на движение на л.а. „Пежо 306“, непосредствено преди задействане на
спирачната му система, била около 69 км./ч., определена от приложения
видеозапис. Скоростта в момента на удара е по-малка, но близка до тази преди
задействане на спирачната система, като предвид липсата на данни за интензивността
на спирането преди мястото на удара, тя не може да се определи точно. Дължината
на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила в конкретната
пътно-климатична обстановка с установената скорост е била 65,56 м. Пътят
изминат от л.а. „Пежо 306“ при навлизане на пешеходката М. К. Б. бутаща велосипед на платното за движение
пред автомобила е бил около 91,64 м. при бавен ход, 79,53 м. при спокоен ход
или 72,99 м. при бърз ход на пешеходката. Така определените разстояния са
минимални, при най-краткия път, изминат от пешеходката, бутаща велосипеда, при
навлизане от дясно на платното за движение и при реакция на водача, в момент, в
който пешеходката вече е била паднала към земята. Дължината на видимост към
пешеходец с тъмни дрехи, без светлоотразители, на къси светлини на фаровете, е
около 55 - 65 м. В случая до пешеходката е имало велосипед, с метални елементи
по него и той като цяло отразява светлината по-добре от дрехите. За това,
експертите приемат видимост към пешеходеца и велосипеда около 90 м. Водачът на
л.а. „Пежо 306“ е имал видимост към пешеходката М. К. Б., бутаща велосипед при навлизането й на
платното за движение, както и в момента, в който л.а. „Пежо 306“ се намира на
разстояние от мястото на удара, равно на дължината на пълния спирачен път
(опасна зона), т.е. когато водачът при своевременна реакция, би спрял преди
мястото на удара. В случая технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост към пешеходката, бутаща велосипед при
движение на къси светлини е била 86 км./ч., при което , скоростта на движение
на л.а. „Пежо 306“ - 69 км./ч., е била технически съобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини. Според експертите, в
анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на пешеходката М.Б.,
бутаща велосипед на платното за движене пред автомобила, водачът, при движение
със скорост 69 км./ч. (и при движение
със скорост 50 км./ч.) е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара било
извън опасната зона на автомобила. Водачът на л.а. „Пежо 306“ е имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране при движение със
скорост 69 км./ч. (и при движение
със скорост 50 км./ч.), при
своевременна реакция от негова страна, при навлизане на пешеходката на платното
за движение. По време на ПТП, автомобилът е бил на къси светлини. Според
европейската асиметрична система на късите светлини, средната дължина на
осветената зона пред автомобила е около 70 ÷ 80 м. На дълги светлини
осветената зона е над 150 м. Посочено е, че крушката на десния фар на лекия
автомобил „Пежо 306“ е от тип Н4, като балона е разхерметизиран. Жичката на
късите светлини е окислена и е в по-тъмен цвят, тъй като при разхерметизиране
на балона е била нагрята, а жичката на дългите светлини е с метален блясък.
Следователно по време на ПТП, автомобилът бил на къси светлини. Вещите лица
обясняват, че на приложения видеозапис се вижда, че неизвестен товарен
автомобил, движещ се насрещно, преминава през мястото, в което л.а. „Пежо 306“
се намирал на разстояние от мястото на удара, равно на дължината на пълния
спирачен път (опасна зона), т.е. когато водача при своевременна реакция, би спрял
преди мястото на удара, около 13 секунди по-рано, при което неизвестният
товарен автомобил, движещ се насрещно, не е попречил на водача на л.а. „Пежо
306“ с фаровете си. Експертите посочват най-вероятния от техническа гледна
точка механизъм на ПТП – Водачът П. К. е управлявал автомобила си по платното
за движение на пътя в индустриалната зона, в посока от изток на запад. През
това време, пешеходката М.Б. е била на вход/изход на предприятие. Когато лекият
автомобил е бил на около 73-91 м., пешеходката, бутаща велосипед е навлязла на
платното за движение в посока север-юг, от дясно-наляво пред автомобила, след
което е паднала към земята. Водачът на автомобила е реагирал около 1.79 с. до
2.76 с. след това, когато се е намирал на около 38.53 м., като е задействал
спирачната система, но въпреки това, след около 2 секунди е настъпил удар,
който е бил неизбежен. Удара е настъпил в предната част на лекия автомобил и в
лявата част на тялото на пешеходката. След удара, лекия автомобил се е
установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед, М.Б. е
останала на платното за движение на място и в положение, отразени в същия
протокол, велосипеда останал извън платното, на място и в положение, отразени в
протокола. Експертите считат, че основната причина за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Пежо 306“ – подс.П.К. не е реагирал своевременно на опасността от удар
с пешеходката М.Б., която се намирала на платното за движение пред автомобила.
Стойността на причинените имуществени вреди по л.а. „Пежо 306“ към датата на
ПТП е 311,84 лв., а стойността на причинените имуществени вреди по
велосипеда - 197,00 лв. По въпросите за
причинените травми и положението на тялото на пострадалата към момента на
удара, експертите посочват, че първите настъпили травми са установените
контактни увреждания по трупа, изразяващи се
в повърхностни и дълбоки кръвонасядания и охлузвания по левия долен
крайник, многофрагментно счупване на лявата бедрена кост с обособяване на
триъгълен костен фрагмент и разкъсване на външен менискус на лявата коленна
става. Установените травматични увреждания са причинени по механизма на
действие на твърди, тъпи предмети. Причината за смъртта на М.Б. е в резултат на
остра кръвозагуба поради разкъсване на сърдечния мускул и черния дроб от
причинената тежка гръдно-коремна травма. Въз основа на липсата на травматични
увреждания и зацапвания по дрехите, специфични за прегазване (напр. отпечатъци
от гумите – позитивни (изпъкнали) и негативни (вдлъбнати), съответно като
зацапвания по дрехите и тялото, или като кръвонасядания по кожата, циркулярни
отслоявания на кожата и подлежащите тъкани от костите, деформации и
многофрагментни фрактури на черепа, многофрагментни фрактури на ребрата (предна
и задна аскиларна + паравертебрална линия) + фрактура на гръдната кост по
директен и индиректен механизъм, фрактури на спинозните израстъци на
прешлените, откъсвания и разместване на вътрешни органи, двустранни множествени
фрактури на тазовите кости), следва да се отхвърли наличието на прегазване, за
каквото в съдебномедицинската практика се разбира преминаване на едно или
няколко от колелата на автомобила върху дадена част от тялото. Поради наличието
на множество счупвания на ребра по индиректен механизъм и наличието на
зацапвания по долната повърхност на шасито в дясната му външна трета с
червеникава течност, съмнителна за кръв, най-вероятно след първоначалния удар е
настъпило възкачване на лекия автомобил върху трупа. Експертите акцентират на
това, че ивичестите нацепвания на кожата в областта на слабинните гънки, които
се установяват по трупа, не следва да се приемат с категоричност, като белег за
прегазване, поради факта, че същите могат да се получат и при блъскане на
пешеходец в изправено положение от лек автомобил при рязкото изместване на
крайниците и прегъването на туловището в момента на удара. Въз основа на
прижизнеността на всички травматични увреждания, краткия интервал от време на
настъпването им, наличието на инерционни травми и травми от притискане, следва
да се приеме, че е налична комплексна генеза на възникване на уврежданията, а
именно при първоначален удар, падане върху пътната настилка и последващо
притискане. Вещите лица заключават, че уврежданията по левия долен крайник и
по-специално разкъсването на външен менискус и счупването на лявата бедрена
кост, с оформяне на триъгълен костен фрагмент на височина, съвпадаща с
височината на границата фар с броня, доказват аксиалното натоварване на левия
крайник, т.е. към момента на тяхното причиняване, пострадалата била в положение
с натоварен и изправен ляв крайник. Същите не могат да се получат при легнало
положение на пострадалата. В полза на това, че тя била в положение, стъпила на
крака, а не в седнало положение върху велосипеда, говори не само вида и
разположението на травмите, а и липсата на травматични увреждания в областта на
перинеума, типични от действието на седалката на велосипеда. Въз основа на
разположението на триъгълния фрагмент и разкъсването на външен менискус,
травматичната сила е действала отпред-назад и отвън- навътре спрямо положението
на тялото. Наличията на фигурно кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата
длан и травматичните увреждания по гръбната повърхност на дясната длан,
причинени от ръчните спирачки на колелото, доказват, че в момента на удара
пострадалата е държала двете ръкохватки на велосипеда. Липсата на побитости по
предния капак и счупвания на предния прозорец доказват, че първоначалният удар
е бил под центъра на тежестта на пострадалата, което е възможно при наведена
позиция.
В съдебно заседание, експертите отговориха на редица
въпроси, при което разясниха, че има няколко безспорни положения:
- левият крак на пострадалата е бил в изправено
положение, натоварен, тъй като е налице разкъсване на външен менискус, налице е
и триъгълен фрагмент от счупване на бедрената кост, видим на снимка 11 от СМЕ
на труп, който комбиниран с друг наличен фрагмент, е класическа находка при ПТП
за контакт броня-крайник. Като се измери височината на този фрагмент до петите,
отговаря точно на височината на изпъкващите части на предната броня на
автомобила;
- кръвонасядането по външната повърхност на лявата
длан и размерите на спирачката на колелото, съвпада напълно след реконструкция
на двете снимки с фотошоп, което означава, че пострадалата е държала тази
ръкохватка.
Така, вещите лица считат, че левият крайник е бил
опорен крайник, натоварен, поемал е тежестта на тялото, а посоката на удара,
която съвпада с триъгълния фрагмент, е отпред-назад и пострадалата е държала
ръкохватката. Съпоставени травмите с автомобила и велосипеда, водят до извод,
че със сигурност тялото не е било напълно изправено, защото, ако е било
изправено, то ударът щеше да бъде по-ниско от центъра на тежестта и тогава
тялото ще падне върху предния капак, ще стигне до предното стъкло, ще има и други
деформации по автомобила, а в случая няма. За да съвпаднат всички находки от
аутопсията до деформациите, вещите лица са изготвили схеми – стр.27-29 от
експертизата, на които показват какво е било положението на тялото. Според тях,
пострадалата най-вероятно е била в процес на някакво изправяне, държейки с ръце
кормилото на велосипеда. Всички находки сочат на такова положение. Деформациите
по колелото са такива, че то е било прегазено от автомобила, а това може да се
случи само ако е било паднало. Почти невъзможно е велосипедът а е бил блъснат и
тогава да е прегазен. Ако бъде ударен, той по-скоро ще бъде отхвърлен. Самата
седалка също има следи от задиране. Предният десен мигач на колата виси на
кабелите, отпред има данни за съприкосновение, отляво също, отдолу също има
удар, предвид което разположението на тялото и велосипеда трябва да е било
такова, че да съответства на тази по-голяма широчина, затова на стр.25 вещите
лица са посочили, че велосипеда се намира извън пешеходката. Прегазването на
велосипеда е в областта на предното колело, ако е бил близо до пострадалата,
автомобилът е щял да премине и върху предното и върху задното му колело. Именно
затова, вещите лица са дали разположение на трите обекта съобразно изготвената
от тях експертиза. Единствената възможност да се удари десния фар и мигач е
десният крак на пострадалата да е бил изнесен в някаква задна позиция,
велосипедът е намерен от лявата страна, поради което той не може да бъде
поставен отдясно, защото тогава щеше да бъде отхвърлен от дясната страна, а има
деформации, които съответстват точно на посочения от вещите лица механизъм.
Легнало положение на пострадалата също е изключено, защото тогава няма как да
има увреждане на менискус и триъгълен фрагмент на левия долен крайник. Отделно
от това, ако тялото е било легнало, няма да има контакт с броня, фар, мигач, а
контакта ще е с части под нивото на бронята. Изключена е и възможност
пострадалата да е била на велосипеда.
По искане на защитата, беше назначена
Съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите – има ли данни,
видео записите от приложените по делото дискове да са манипулирани, както и има
ли данни за манипулация на заснетия материал, преди свалянето му на диска.
Експертизата беше възложена на вещото лице К., от чието заключение, прието в
съдебно заседание, се установява, че трите, приложени по делото диска са външни
оптични носители – CD, като първият
диск (предаден доброволно от системен
администратор на „***“ ЕООД), съдържа три
броя папки, всяка съдържаща файлове с видео материал от три камери. Файловете,
записани на диска са с разширение mp4 и съдържат видео информация, като при записването е
използван кодек Н264, видео материалът е цветен, с резолюция 2688х1520 пиксела,
от 15 до 20 кадъра в секунда, без записана аудио информация. Видео заснемането
е осъществено от три отделни статични камери, предназначени за охрана и
мониторинг. Видео материалът на всеки от файловете протича гладко и без
прекъсвания в рамките на файла. Не се откриват артефакти или други дефекти,
показател за наличие на манипулация на съдържанието на файловете. Не е известен
механизма на пренасяне на файловете от записващото устройство към оптичния
носител. Вторият диск (предаден
доброволно от служител на „Кауфланд България“ ЕООД), съдържа два файла с видео материал от две камери.
Файловете, записани на диска са с разширение avi и съдържат видео информация, като при записването
е използван кодек CRAM, видео
материалът е цветен, с резолюция 1920х1080 пиксела, 12 кадъра в секунда, без
записана аудио информация. Видео заснемането е осъществено от две отделни
статични камери, предназначени за охрана и мониторинг. Видео материалът на
всеки от файловете протича гладко и без прекъсвания в рамките на файла. Не се
откриват артефакти или други дефекти, показател за наличие на манипулация на
съдържанието на файловете. Не е известен механизма на пренасяне на файловете от
записващото устройство към оптичния носител. Третият диск съдържа информация от
тел.112 и не е изследван. Вещото лице К. посочва, че видео-записващите
устройства не позволяват извършване на манипулация в съдържанието на файловете
в паметта си. Възможната манипулация на записи във видео-записващите устройства
е изтриване на информация. В хода на досъдебното производство, е извършен оглед
на ВД на диска със записи от три охранителни камери на „***“ ЕООД, като в
съставения за това действие протокол, е отразено, че на записа от първата
камера, насочена в посока запад /в която е съседното предприятие „*** България“
ЕООД/ има четиридесет кратки видеофайла, на шестият от които се забелязва как в
18 ч. 34 м. и 35 с., в посока от запад на изток се движи товарен автомобил. В
18 ч. 34 м. и 49 с., се вижда, че от посока изток в посока запад, се движи лек
автомобил, тъмен на цвят, наподобяващ марка „Пежо“, на който не може ясно да се
види регистрационния номер, поставен отзад. Този автомобил се движи видимо
бързо, като в 18 ч. 34 м. и 53 с., се наблюдава светването на задните му
стоп-светлини и подскачането на автомобила, в момента, в който той се намира в
участъка до входно-изходен портал на завод „*** България“ ЕООД. След това няма
видимост към този автомобил, защото пречи ниска постройка до пътя. На седмия
видеофайл, се вижда, че от посока запад в посока изток се движи товарен
автомобил, който видимо се движи много бавно, преминавайки покрай
входно-изходен портал на завод „*** България“ ЕООД, в 18 ч. 35 м. и 21 с.,
спира там, в 18 ч. 35 м. и 28 с., потегля бавно, като в това време в посока
изток-запад преминава лек автомобил, на който светват задните стоп светлини, в 18
ч. 35 м. и 33 с., товарният и лекият автомобил се разминават. В това време
покрай входно изходен портал на фирма „***“ ЕООД преминава друг лек автомобил,
движещ се в посока изток-запад, като този автомобил спира зад описания по-горе
друг лек автомобил в 18 ч. 35 м. и 41 с. В 18 ч. 35 м. и 44 с., товарния
автомобил преминава точно покрай входно изходен портал на фирма „***“ ЕООД и се
вижда цвета на влекача – бял, а по цялата дължина на тегленото ремарке има
надпис „Транспортира свежест“ и лого на „Кауфланд“. В 18 ч. 35 м. и 53 с., от
паркинга на „***“ ЕООД преминава лек автомобил, наподобяващ марка „Фолксваген“
комби, тъмен на цвят, който излиза приз входно изходен портал на фирмата и
потегля в посока запад. В 18 ч. 36 м. и 04 с., в далечината в посока запад, в
участъка до входно-изходен портал на завод „*** България“ ЕООД, до ниската
постройка до пътя, се наблюдава премигване от включени аварийни светлини. В
18ч. 36 м. и 10 с., се наблюдава намаляване и спиране на излезлия от паркинга
автомобил, наподобяващ марка „Фолксваген“, който спира зад автомобила с
включени аварийни светлини. Другите файлове от тази камера, както и файловете
от другите две камери на „***“ ЕООД не съдържат пряка информация, относима по
делото. Показанията на часовника се разминават с един час с действителното
време, тъй като не е бил настроен при смяната на лятно със зимно часово време.
Видно е, че камерите са заснели части от движението на подсъдимия и свидетелите
У., С. и В., както и на неустановения ТИР минал по-рано в посока изток, като
автоекспертите посочват, че той се е разминал с подсъдимия преди навлизането му
в района на опасната зона за спиране, и в този смисъл не е повлиял на
видимостта на подсъдимия към мястото на инцидента, респективно към пострадалата
и велосипеда.
Описаната фактическа обстановка, се установява от
събраните по делото доказателства. За да я възприеме, съдът ползва обясненията
на подсъдимия, показанията на разпитаните непосредствено в съдебно заседание
свидетели – св.Т.Б.; св.Т.Р.; св.М.Л.; св.М.В.; св.Й.Л.; св.Г.У., за него,
включително и показанията, дадени в хода на досъдебното производство, изцяло
прочетени в съдебно заседание и приобщени към материалите по делото, поради
липса на достатъчна конкретика при депозиране на показания пред съда, които
бяха потвърдени напълно от свидетеля; св.Р.С., за него и тази част от
досъдебните му показания, която беше прочетена в съдебно заседание, относно
двете обстоятелства, за които свидетелят нямаше ясен спомен, и които той
потвърди; св.Г.Т., за него, включително и показанията, дадени в хода на
досъдебното производство, изцяло прочетени в съдебно заседание и приобщени към
материалите по делото, поради липса на ясен спомен при депозиране на показания
пред съда, които свидетелят потвърди категорично; св.М.С.; св.К.Ф. и св.Я.С..
Свидетелските показания, съдът преценява като логични, последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал. Съдът
ползва и всички експертни заключения, приети в съдебно заседание, преценявайки
ги като компетентно изготвени, обосновани, отговарящи пълно и ясно на
поставените задачи. СМЕ на труп, дава информация за причините за смъртта на
М.Б.. Комплексната СМЕ и АТЕ отговаря на въпросите относно механизма и
причините за настъпване на ПТП, като съобразно деформациите по автомобила, и
травмите по пострадалата, изяснява и механизма, по който те са възникнали. СМЕ
на веществени доказателства дава информация за находките по дрехите на
пострадалата, предната регистрационна табела на автомобила и марлен тампон с проби
от долната част на лекия автомобил. Химическата експертиза констатира наличие
на алкохол в кръвта на пострадалата. СТЕ изследвала дисковете със записи от
охранителни камери, поставя извън съмнение съдържанието им. Съдът ползва и
всички писмени доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени
към доказателствения материал по делото. Веществените доказателства, приобщени
към материалите по делото, също се ползват от съда, те са изследвани от вещите
лица, които са дали съответни изводи, съобразно състоянието им.
Анализ на
доказателствата:
Анализирайки всички доказателства в тяхната
съвкупност, съдът прие, че лекият автомобил „Пежо - 306“ се е движел в
северната лента на пътното платно по общинския път – индустриален път № 2 в
индустриалната зона на гр.Раковски, край с.Стряма, със скорост около 69 км./ч.,
на къси светлини, като е имал видимост и време да възприеме пешеходката М.Б. и
да реагира своевременно, така, че да предотврати удар. М.Б. е паднала на
пътното платно в същата северна лента на посочения път, паднал е и велосипеда
й, след което е започнала процес по изправяне и вдигане и на колелото, като към
момента на удара е била в полуизправено положение, стъпила на левия си крак и
изнесла десния назад. Ударена е в лявата част на тялото, при което е повалена
изцяло на земята и притисната от долната част на лекия автомобил, попадайки
изцяло в пространството между автомобилните колела, което предизвикало
подскачане на автомобила, респективно причинило сериозни травми на
пострадалата, несъвместими с живота. Освен в средата на предната част на
автомобила, тялото на М.Б. е контактувало и с дясната предна част, а именно в
областта на десния фар и мигач, като контакта е с десният й крак, намирал се в
изнесено положение към момента на изправянето й, съвпаднал с момента на удара.
Така възприетите факти се установяват безспорно от събраните доказателства –
скоростта на движение на автомобила, обстоятелството, че е бил на къси
светлини, започналото внезапно спиране и подскачането на автомобила, както и
угасването на десния фар са обективно закрепени – записите от една от камерите
на „***“ ЕООД са запечатали преминаването пред завода на лекия автомобил на
подсъдимия, а и на останалите, коментирани по-горе водачи, насочването му в
посока „*** България“ ЕООД, светването на задните стоп светлини и подскачането
му, като именно кадрите от този запис, анализирани от автоекспертите, дават
основание да се изчисли точната скорост на движение и мястото, на което
всъщност е реагирал подсъдимия, св.У. дава показания за това, че десния фар на
автомобила на подсъдимия е угаснал, като е последвало и спирането на
автомобила, а както св.У., така и свидетелите С. и В. потвърждават
разположението на тялото на пострадалата зад спрелия вече автомобил на
подсъдимия, разположението на тялото се потвърждава и от св.Л., травмите по
пострадалата са установени посредством СМЕ, като съпоставени с деформациите по
автомобила, дават основание на комплексната експертиза да посочи точния
механизъм на причиняването им, включително и това, коя част на тялото, с коя
част на автомобила е контактувала. Контактните точки се потвърждават и от
изследването на веществените доказателства, както от автоекспертите, така и от
СМЕ на веществени доказателства. Химическата експертиза установява наличие на
алкохол в кръвта на пострадалата - 0.41 промила, а близките дават показания, че
тя не употребява алкохол. Кръвната проба не се пази, няма категорични данни и в
този ден какви лекарства са приемани от пострадалата, която провеждала редовно
медикаментозно лечение, поради няколко заболявания, но с оглед становището на
в.л. В., и момента на вземане на пробата – 12 часа след настъпване на смъртта,
съдът приема, че установената концентрация на алкохол, не се дължи на
фактически прием на алкохол от пострадалата, а на настъпили изменения в кръвта
й вследствие на времето до аутопсията и самата аутопсия. Вещото лице заяви, че
в такива случаи, обичайно се отчита концентрация на алкохол в кръвта в порядъка
0.40 – 0.50 промила. Позицията на
пострадалата към момента на удара, описана от комплексната експертиза и
възприета от съда, е единствената възможна, която съвпада с всички находки при
огледа на местопроизшествие, като при разпита на вещите лица в съдебно
заседание се изясни, че отпадат като невъзможни, вариантите, пострадалата да е
била в изправено положение, в седнало положение, в седнало върху колелото
положение, както и в позиция, в която главата й да е контактувала с предна
дясна част на автомобила. От името на петорната експертиза, в.л.Т. заяви, че са
налице необорими стигми, които обосновават именно възприетото от тях, каквито
са триъгълният фрагмент на бедрената кост на левия долен крайник и
кръвонасядането по външната повърхност на лявата длан. Самият подсъдим не
отрича, че е възприел пострадалата на платното, макар и на 4-5- м. пред себе си
по негови думи, с вдигната ръка, като с оглед находките при огледа, това
по-скоро е бил вдигнат крак – изнесения назад десен крак на пострадалата при
изправянето й. Той е усетил подскачането на колата при преминаването върху
пострадалата, като след спирането веднага е съобщил какво се е случило на
дежурен оператор на тел.112. Заслепяване няма, като това се установява от
данните, за момента, в който подсъдимият се е разминал с неустановения ТИР, при
което липсват технически причини, които да са попречили на видимостта към
пострадалата. Писмените доказателства относно статута на пътя покрай заводите в
индустриалната зона край с.Стряма, дават основание на съда, да приеме, че в
случая не се касае за населено място и улична мрежа в такова, а за път извън
населено място. Записите от охранителни камери дават яснота по основни моменти
от възникване на ПТП, предмет на делото, а записа, изпратен от единен център
112, дава информация за обажданията по повод катастрофата и съобщеното от
подсъдимия при трите му позвънявания.
Именно въз
основа на изложеното, съдът възприе описаните в началото факти по възникване на
анализираното ПТП.
От правна
страна:
Подсъдимият П.А.К. е осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК това, че на
14.11.2018 г., около 17:30 часа, на индустриален път 2, до портала на фирма
„***“ в „***“, в землището на с. Стряма, общ. Раковски, обл. Пловдив, при управление
на МПС – лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ****, в посока от изток на запад, е
нарушил правилата за движение:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората...“ и като водач на пътно превозно средство с поведението си е създал
опасности и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на
М. К. Б., ЕГН **********;
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците ...“ и като водач на пътно
превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението,
какъвто се е явявала пешеходката М. К.
Б., ЕГН **********, и по непредпазливост причинил смъртта й.
По тази правна квалификация, съдът го призна за
виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че
на инкриминираната дата, подс.К., е шофирал лек
автомобил „Пежо – 306“, регистриран на името на починалият му тъст, по
индустриален път № 2 в индустриалната зона на гр.Раковски, в землището на
с.Стряма, в северната пътна лента, със скорост 69 км./ч., на къси светлини,
като не е възприел своевременно наличието на човек на пътното платно в неговата
лента, въпреки, че е имал техническа възможност за това, а е продължил напред
със същата скорост, с което е създал опасност за движението по пътя, не е
проявил внимание и предпазливост към уязвимия участник в движението – падналата
на пътното платно пешеходка, и е поставил в опасност живота и здравето на
същата. Реагирал е твърде късно, в момент, когато ударът вече е бил неизбежен,
при все, че е имал възможност да избегне удар, в случай че бе проявил дължимото
внимание към пътната обстановка. С действията си подс.К.
е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2,
т.1 от ЗДвП. В причинно следствена връзка, с допуснатите от подс.К.
нарушения на правилата за движение, довели до анализираното по-горе ПТП, е
настъпил и съставомерен резултат – смъртта на М.Б..
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вината непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Относно вменените като нарушени разпоредби на
правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, чл.20, ал.2 от ЗДвП
– като водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение не
се е съобразил с други обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движението – с конкретните условия на видимост - нощно и сумрачно време и
недостатъчна осветеност на уличното платно, по което се е движил, за да бъде в
състояние да спре при възникване на опасност за движението, каквато се е
явявала пресичащата пътното платно отдясно наляво, пред автомобила пешеходката
М. К. Б., ЕГН **********, чл.21, ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство от категория „В“ се е движил със
скорост от 69 км/час, с което е превишил с 19 км/час разрешената скорост за
движение в населено място и чл.116 от ЗДвП – като водач на пътно превозно
средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката М. К. Б., ЕГН **********, подс.К.
бе признат за невиновен и съответно съдът го оправда по тази част от
обвинението, тъй като – последно посочената разпоредба на чл.116 от ЗДвП
съвпада с разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от закона, която остана в осъдителния
диспозитив, и не е коректно с включването й неоснователно да се увеличава броя
на нарушените разпоредби, а нарушението всъщност да е едно; относно
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, не се установи подсъдимият да е губил
контрол над превозното средство което е управлявал, до удара се стига, заради
несвоевременна реакция от негова страна, а не поради загуба или нарушен контрол
над управлението на автомобила; не е налице несъобразена скорост по смисъла на
чл.20, ал.2 от НК, тъй като установената такава на движение от страна на
подсъдимия – 69 км./ч., на къси светлини, е била технически съобразена с
конкретната пътно-климатична обстановка, позволявала е и избягване на ПТП при
своевременна реакция от страна на водача, имало е и видимост към пешеходката
още в момента преди навлизане на подсъдимия в периметъра на опасната зона за
спиране на автомобила, защо не е видяна е напълно субективен въпрос, който няма
отношение към техническата част; не е нарушен и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
няма превишаване на максимално допустимата скорост на движение, предвид
обстоятелството, че в случая не се касае за улична мрежа в населено място, а за
общински път извън границите на населено място, установено е, че пътят е
поземлен имот на Община Раковски с трайно предназначение общински път, обслужва
индустриалната зона край с.Стряма, в чието землище се намира, от скиците е
видно, че не попада в рамките на населено място, поради което и няма основание
да се прилагат правилата за скорост на движение в населено място. Единствено в
показанията на полицейския служител, посетил инцидента, се твърди, че там
скоростта е като за населено място, но табели, указващи на водачите, че се
намират в рамките на такова, или табела указваща забрана за движение със
скорост по-висока от 50 км./ч. няма, при което не може да се вменява на
водачите, шофиращи по този път, в това число и на подсъдимия, да спазват такова
ограничение.
По възраженията
на подсъдимия и защитата:
Основното възражение на защитата, изведено и от
обясненията на самия подсъдим, е свързано с обстоятелството, че пострадалата
сама се е поставила в положение, при което ПТП е било неизбежно, акцентира се и
на констатираното наличие на алкохол в кръвта на М.Б.. Възраженията се
неоснователни. Пострадалата не е стояла дълго време на пътното платно, не може
да й се вмени и неспазване на разпоредбите за пресичане и проява на нужното
внимание преди предприемане на такова. Тя напуска завода в 17 ч. 33 м. и 58 с.
и бутайки колелото си се насочва към пътя, който е на метри от входно-изходния
портал, респективно станала е видима
за водачите, движещи се по общинския път, след което навлиза на пътя и пада,
като своевременно тръгва да се изправя, като
през цялото това време е била видима за подсъдимия, който обаче реагира твърде
късно – задните му стоп светлини светват в 18 ч. 34 м. и 53 с. /показания
при ненастроен към зимно часово време часовник на камерата на съседното
предприятие/, и при цялата условност на това, дали отчитаното време по
системите в двата завода е астрономически точно и съвпада, то е видно, че пострадалата
не е навлязла на пътното платно, създавайки опасност за движението, тъй като
тогава е била далеч извън опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия,
като е била извън тази зона и известно време при приближаването на автомобила
към нея. Причината, поради която е паднала на платното не може да се установи,
като съдът счита, че не е свързана с употреба на алкохол от пострадалата, по
изложени вече по-горе съображения. Независимо от това, дори и да беше
категорично установена употреба на алкохол, то това няма отношение към
причините за възникване на ПТП, тъй като пострадалата е била във видима за
подсъдимия зона, извън опасната му зона за спиране и той при проявено внимание
към пътната обстановка е могъл да я възприеме и да спре или да я заобиколи.
Именно затова, съдът прие, че единствено несвоевременната реакция на подсъдимия
е причина за ПТП, като не се установява съпричиняване на резултата от страна на
М.Б..
Възражението за липса на нарушаване на правилата за
скоростта се явява обсъдено по-горе, тъй като съдът също не възприе позицията
на прокуратурата по този въпрос. По същата причина, обсъдено се явява и
възражението за статута на общинския път и параметрите на максимално
допустимата скорост за движение по него. Вече беше посочено, че заслепяване,
което да е затруднило видимостта на подсъдимия няма.
Така, съдът не възприе доводите на защитата и
подсъдимия, за цялостно оправдаване.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието – висока, с оглед обществените отношения,
които засяга, и степента на обществената опасност на дееца – не завишена,
предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, и наличието само на
смекчаващи такива – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност,
липса на констатирани административни нарушения по ЗДвП като водач на МПС – за
дългия период, в който има правоспособност, повече от 20 години, му е налагано
само едно наказание през 2008 г., счете, че в конкретния случай, наказанието на
подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, ориентирано по размер около но над
минимума предвиден в закона, тъй като това не е първи случай на нарушаване на
правилата за движение от подсъдимия, при което при параметри на наказанието
Лишаване от свобода по чл.343, ал.1, б.”в” от НК от 2 до 6 години, съдът избра
да наложи такова в размер на 3 години. В случая е приложима и разпоредбата на
чл.343г от НК, като съдът наложи и наказание Лишаване от право да се управлява
МПС за срок от три години, при съобразяване разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК.
В този си размер, наказанието е оптимално, с оглед постигане целите за лично
поправяне на подсъдимия и въздействие върху останалите членове на обществото.
При преценка начина на изтърпяване на наказанието, и като взе предвид данните
за личността на подсъдимия, съдът стигна до извод, че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати с отлагане на изпълнението, без откъсване на
подсъдимия от естествената му среда, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, определели изпитателен срок в размер на 5 години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
От размера на наложеното наказание, на основание
чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК се приспадна времето, през което подс.К.
е бил задържан по настоящото дело за срок от 24 часа.
Причини за извършване на престъплението – неспазване
на правилата за движение по пътищата.
По отношение на веществените доказателства, съдът
разпореди след влизане на присъдата в законна сила:
- 1 бр. л. а. марка „Пежо“, модел 306, с peг. № **,
без предна регистрационна табела, 1 брой контактен ключ за автомобил и предна
регистрационна табела с номер ****, да се върнат на собственика им;
- 1 бр. велосипед, червен на цвят, с надпис на рамката
„KINETIC SABRE“, с отделена от рамката предна вилка, отделено от вилката
кормило и счупена дясна ръкохватка на спирачката, да се унищожи, като вещ без
стойност;
- 1 бр. черен на цвят ватиран елек без ръкави; 1 бр.
връхна дреха с качулка с червени, бели и черни хоризонтални райета; 1 бр. блуза
с дълъг ръкав, с черни на цвят ръкави и бяло-черно-синя предна част; 1 бр.
анцуг черен на цвят; 1 бр. потник, черен на цвят; 1 бр. сутиен, черен на цвят;
1 бр. дамско долно бельо, бяло на цвят; 1 чифт чорапи, бяло-шарени на цвят,
поставени в кафяв чувал, да се унищожат, като вещи без стойност;
- 2 бр. марлени тампони, сноп влакна с бял цвят, 1 бр.
еднократен полеви тест – техническо средство „Дрегер Дръг Чек – 3000“,
поставени в един чувал и два бели плика, да се унищожат, като вещи без
стойност;
- 3 бр. СD, приложени по делото, да останат по същото.
При произнасянето си по веществените доказателства,
съдът се съобрази със становището на частните обвинители, че не желаят връщане
на вещите на пострадалата, тъй като това ще им причини нови страдания.
С оглед осъдителната присъда, съдът възложи на
подсъдимия направените по делото разноски, както следва - по сметка на ОД на
МВР – Пловдив, сумата от 4 229,85 лева, представляваща направени разноски в
хода на досъдебното производство, и по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата
от 773,00 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното
производство. Подсъдимият беше осъден да заплати разноски за повереник на
частния обвинител М.Л. в размер на 500 лева, по искането за разноски на
частните обвинители Б. и Р., конкретизирано след произнасяне на присъдата,
съдът ще се произнесе след влизането й в сила.
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: