Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.12.2019
г. гр.Т.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
ІІІ състав На четвърти
ноември
2019 година В открито заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
секретар Станка Желева
като разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.д. № 281 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника
ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК000694286, гр. С., адрес,
представлявано от Н.Ч. и И.Г.–изп.директори, чрез процесуалния представител юриск.
А.П., упълномощен с пълномощно №
85/2019, ПРОТИВ решение № № 398 от
05.07.2019г., постановено по гр.д.№ 674/2019 г. по описа на PC – Т..
С обжалваното решение
ЗАД“фирмагр.С., е осъдено да заплати на С.Г.Х., представлявана от
законния си представител Л.Д.Е.,***, сумата от 8 850лв.(осем хиляди осемстотин
и петдесет лв.), или за 59 месеца по 150лв., за периода от 21.11.2013г. до
21.11.2018г, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от загуба на
издръжка от бащата Г. Х.Е., починал
вследствие на ПТП на 22.11.2013г. на път ГП І-4 157км. в района между
кръстовището с.Д.-жп гара Д. и с.К.-С., виновно причинено от Г.П., като водач
на л.а. xxx с рег.№ хххххххсъс застрахована ГО
при ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ведно със законната лихва от
първо число на всеки месец, до изплащане на задължението, като за разликата над
този размер и до пълния предявен такъв от 20 650лв., отхвърля иска, като
неоснователен, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както
и сумата от 250 лв.(двеста и петдесет лв.) месечно, считано от датата на
исковата молба - 23.10.2018г. до навършване на пълнолетие на ищцата на
30.11.2023г., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от загуба на
издръжка от бащата Г. Х.Е., починал
вследствие на ПТП на 22.11.2013 г. (гореописаното), ведно със законната лихва
от първо число на всеки месец, като за разликата над този размер и до пълния
предявен такъв от 350лв. месечно, отхвърля иска, като неоснователен, на осн.
чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Присъдени са разноски.
Въззивникът счита обжалваното решение за немотивирано, неправилно и
противно на събрания в хода на делото доказателствен материал. По подробно
изложени в жалбата съображения, анализирайки събраните писмени и гласни
доказателства и позовавайки се на съдебна практика във връзка с определяне
размера на обезщетението в случаи, като настоящия, въззивникът моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира
разноски на осн.чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Изложените оплаквания и доводи в жалбата са:
-съдът неправилно е определил дължимата обща издръжка, съответно 350лв. за
минало време, респ. 500лв. за бъдещ период (за каквато сума
дори не е сезиран). При определяне на тази сума съдът не е извел самостоятелни
мотиви защо счита, че именно така формираните суми отговарят на нуждите на
детето, както и че приблизително такава сума е давана под формата на издръжка
за минал период или би била давана за бъдещ период. По същество имуществената
вреда не е доказана по размер, а и влизала в противоречие със събрания в хода
на производството доказателствен материал;
-неправилна е преценката на доходите на родителите- починалият баща на
детето е живял в домакинство от четирима души, нетното му трудово
възнаграждение възлиза на 1028 лв./месечно, а не както съдът е приел- 1100
лева. С оглед на събрания доказателствен материал родителите са разполагали с
общ нетен доход около 1300-1400 лв., която сума е следвало да покрие нуждите на
домакинството, собствените нужди ( работа, телефон, храна, транспорт и т.н.) и
нуждите на двете деца. Събраните гласни доказателства не са установили сумата
на издръжката, давана приживе от страна на бащата; съдът, без да съобрази доходите на бащата приживе, достига до определяне на
издръжка за едно дете (при налични две), която надхвърля значително нетното
трудово възнаграждение на ищеца;
-неправилно съдът приел, че евентуалното посещение на извънкласни занимания
не е с извънреден характер. Предметите, по които се твърди, че ищцата е
посещавала извънкласни занимания са част от учебната програма на училищата и
дали едно лице ще посещава занимания извънкласно е въпрос на избор и капацитет
за възприемане на материята и последователност при посещението на уроци, за
тези уроци не са и представени годни разходооправдателни документи (фактури,
касови бележки), а този размер не следва да се презюмира. Не следвало докрай да
се приема и твърдението, че починалият е купил на дъщеря си лаптоп и телефон,
като се има предвид обстоятелството, че същата към датата на неговата смърт е
била на 7 години;
-спорът между страните се свежда до размера на дължимата издръжка, която се
дължи на ищцата, при което съдът следва да отчете нуждите на детето и
възможностите на лицето да я дава, съгласно чл. 142 от СК; като излага
оплаквания, че съдът не се е съобразил с всички относими обстоятелства при
определяне размера на издръжката- съотношението нужди/възможности, предвид и
указанията в ППВС № 5/70г. на ВС,
съгласно които възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и от доходите на лицето, което дължи
издръжката. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е
абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във
всички случаи, нито във високи размери, без да се съблюдават възможностите на
родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот;
-не намира опора в закона съждението починалият да е предоставял цялата
сума от получаваното от него трудово възнаграждение на съпругата и децата си,
без да държи сметка за задоволяване на личните му нужди и потребности, а именно
такъв подход бил използван от съда в постановеното решение, което освен всичко
се отклонява съществено и от практиката следвана от PC-Т. по дела за издръжка,
което въззивникът отдава единствено на качеството на ответника, но не и на
обективна преценка на доказателствения материал.
-възразява, че в случая издръжката, получавана от ищцата, по линия на
отпуснатата й лична пенсия и издръжката, давана от майка й, покриват нуждата на
ищцата, водещо до неоснователност на претенцията;
-счита, че за бъдещ период следва да се взема предвид постановките за
репариране на вреди, възникнали към момента на настъпване на събитието, така,
както е прието в Решение №116 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 60409/2016 г. на
ВКС, 3-то г.о. и Решение № 163 от 04.10.2016 г. по т. д. № 3456/2015 г. на ВКС,
І т.о., съгласно които обезщетението за имуществени вреди от неплащане на
издръжка дължи сметка за датата на смъртта.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор, депозиран от
упълномощения в първоинстанционното производство процесуален представител на
ищцата- адв. Б., се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба,
излагайки подробни съображения, с молба
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Според
въззиваемата страна, правилно, въз основа на представените писмени
доказателства, съдът е определил получаваното приживе от бащата трудово
възнаграждение; съответно- получаваното от майката възнаграждение в рамките на
МРЗ; от разпита на св. Т. са установени разходите, които бащата е правил за детето/децата си;
правилно е определен и размерът на дължимата на ищцата издръжка, предвид
доходите и грижите приживе, давани от баща й, като не може да бъде споделено
виждането на въззивника, че получаваната наследствена пенсия и издръжката от
майката покриват нуждите на детето от издръжка.
В проведеното пред въззивната инстанция с.з. страните не се явяват, не се представляват.
Представено е писмено становище от въззиваемата, чрез адв. Б..
При извършената проверка на допустимостта на жалбата съгласно чл. 267 ГПК,
при съответно прилагане разпоредбите на чл. 262 от ГПК, съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима- подадена е в двуседмичния срок по чл.
259 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, отговаряща на изискванията на 262 във
вр.с чл. 260 и чл. 261от ГПК.
Разгледана по същество- жалбата е частично основателна.
Решението, неин предмет, е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:
Предявените искове са обосновани с обстоятелството, че малолетната ищца е
претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи от загубата на издръжка от
своя баща, починал вследствие на ПТП на 21.11.2013г., виновно причинено от Г.
П., като водач на л.а. xxx с рег.№ хххххххсъс застрахована „ГО“ при ответника, като вината на водача
е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 136/2015г. по описа на
ОС-В.Търново. Излагайки доводи, че починалият бил изключително грижовен родител
и й осигурявал значителни средства, надхвърлящи средния стандарт в страната за
задоволяване на потребностите й от средства не само за храна, дрехи и учебни
пособия, но и за извънкласни занимания, екскурзии и почивки, които средства за
издръжка ищцата загубила след смъртта му, а отпуснатата наследствена пенсия от
средно 150лв./месечно е крайно недостатъчна за да покрие нуждите й, приема, че
за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия пряк иск против
застрахователя на деликвента за обезвреда на причинените й имуществени вреди –
пропуснати ползи от неполучавана издръжка от бащата в размер на 20 650лв. (по
350лв. месечно за 59 месеца, считано от смъртта на бащата на 22.11.2.13г. до
датата на депозиране на исковата молба-23.10.2018г.), ведно със законната лихва
от 23.10.2018г. до изплащане на задължението, както и иск за сумата от 350 лв.
месечно занапред до навършване на пълнолетие, представляваща имуществени вреди
от загуба на издръжка от бащата занапред, считано от датата на исковата молба -
23.10.2018г. до навършване на пълнолетие - 30.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от първо число на всеки месец, до окончателното им
изплащане.
В отговора, депозиран в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е изложил становище за допустимост, но
неоснователност на исковете, като е оспорил изложеното в ИМ относно това, че
бащата е осигурявал стандарт на детето, надвишаващ средния за страната; оспорва
посочените разходи за извънкласно обучение и разходи за екскурзии и почивки, както и дължимостта на обезщетение за разходите за
извънкласно обучение по английски език; оспорват се и твърденията, че бащата е
отделял голямата част от трудовото си възнаграждение само за двете си деца
(едното от които е ищцата), още повече, че издръжката е дължима и от двамата
родители; въведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
обосновано с твърдения за липса на поставен предпазен колан от пострадалия към
момента на ПТП - нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Възразява, че по образуванато
дело за неимуществени вреди пред СГС решението не било влязло в сила.
При дължимата проверка и
съобразяване на събраните пред районния съд доказателства, въззивът намира за
установено от фактическа страна следното:
С присъда № 36/29.05.2015г.,
частично отменена с Решение № 171/13.11.2015г., постановено по ВНОХД №
187/2015г. по описа на АпС-В. Търново, потвърдено с решение № 57/04.04.2016г.
по НД № 128/2016г. по описа на ВКС, подсъдимият Г.П. от гр.С. е признат за
виновен в това, че на 21.11.2013г. около 11,00ч. на главен път 1-4 км. 157+050
между кръстовище с.Д.-ж.п.гара Д. и с.К.- гр.С., при управление на л.а. „xxx“ с рег.№ хххххх, нарушил правилата за движение, като
предизвикал ПТП, при което е причинил смъртта на Г. Х.Е. с ЕГН ********** от
гр.Т., настъпила на същия ден, както и телесни повреди на други лица, за което
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, на осн.
чл. 343,ал.4, вр. ал.3,б.“б“, вр. ал.1,б.“б“ и б.“в“ вр. чл. 342,ал.1,пр.3 от НПК
във вр. с чл. 20,ал.1 от ЗДвП вр. чл. 36 и чл. 58а,ал.1 от НК във вр. с чл.
373,ал.2 от НПК. Безспорно между страните е и обстоятелството ,че деликвентът
Г.П. е имал валидно сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество по полица №
03113001875018 със срок на валидност от 23.07.2013г. до 22.07.2014г., приложена
по делото.
От копие на решение от 05.12.2027г., постановено по гр.д.№ 4114/2015г. на
СГС, се установява, че ищцата, чрез законния си представител, е предявила
против настоящия ответник искове с правно осн. чл. 226 от КЗ (отм.) за
присъждане на обезщетения за неимуществените вреди от процесното ПТП.
От удостоверение за наследници № 280/12.01.2015г. изд. от Община Т. се
установява, че ищцата е дъщеря на починалия вследствие на процесното ПТП Г.
Х.Е. (препис-извлечение от Акт за смърт № 31/22.11.2013г., изд. от Община Л.),
видно и от представеното удостоверение за раждане на ищцата от 01.11.2005г.,
изд. от Община Т..
От удостоверение изх.№
3042-25-26/13.02.2018г., изд. от ТП НОИ Т. се установява, че на малолетната
ищца е отпусната наследствена пенсия в периода от м.ноември 2013г. до
м.февруари 2018г., като същата е получила суми в общ размер от 7 473,39 лв. за
50 месеца, или средно по 150лв. месечно.
От служебна бележка № 573/14.02.2018г., изд. от ІІ СУ”Проф. Н.Маринов” гр.Т. се
установява, че ищцата е ученичка в VІ клас на учебната 2017/2018г., а от
служебна бележка от 14.02.2018г. и служебна бележка от 12.04.2019г., изд. от
Учебен Център „Дедал” гр.Т. се установява, че ищцата и по-малката й сестра посещават
курсове по английски език, като ищцата посещава тази школа вече три години, а
по-малкото дете е записано пред тази учебна година, заниманията се провеждат в рамките на учебната година, с месечна
такса от по 30лв. за всяко дете, а ищцата посещава и уроци по математика, в
същата школа, с месечна такса от 40 лв.
От у-ние изх.№ 1091/09.02.2018г., изд. от ГДО при МП, се установява, че
бащата е получавал брутно трудово възнаграждение за месеците август, септември
и октомври 2013г. в размер на 1 135,84 лв. месечно, а от Удостоверение изх.№
2595/08.04.2019 г., изд. ГДО при МП се установява, че в периода от
01.09.2012г.-21.11.2013 г. бащата е получил трудово възнаграждение общо от 14
322,58 лв., командировъчни: в страната -250 лв. в чужбина- 200 евро, както и левова
равностойност за храна в размер на 780 лв.
От писмо изх.№ 94-А-107/15.03.2019г. на ЦУ-НАП-С. (издадено въз основа на
издаденото на ответника съдебно удостоверение) се установява, че в
информационната система на НАП за периода от 21.11.2013 г. до 21.11.2018 г. е
налице регистриран трудов договор, сключен между майката на ищцата Л.Д.Е. и
фирмагр. В..
От показанията на св. Х.Т., родственица на починалия (негова втора
братовчедка), се установява, че бащата е бил изключително грижовен родител,
осигурявал е на децата си всичко необходимо, заплащал е курсовете по английски
език, а ищцата посещавала и курсове по математика, предвид предстояща матура в
7 клас, участвала и в ансамбъл по народни танци, за което бащата плащал по
100лв. за всеки от костюмите й, купил й лаптоп, смартфон. Свидетелката заявява,
че има тази информация от разговорите й с родителите на ищцата, както и че е
виждала бащата за плаща различни неща, а майката била на минимална работна
заплата. На въпросите на страните първоначално отговаря, че знае, че бащата
давал по 500лв. месечно за всяко дете, по-късно уточнява, че давал 500лв.
месечно за двете деца, а накрая заявява: ”Г. за С. отделяше по 500лв. на месец,
предполагам...” Бащата получавал около 1000лв. на месец /“предполагам“/,
работел като инспектор-съдебна охрана гр. Т., няколко години преди ПТП-то.
Давал джобни на децата по 2лв./ден. Не пушел, не пиел, бил скромен човек,
държал на професията си и много искал да изучи децата си. За майката - работела
в шивашки цех и получавала около 300-400 лв., винаги минималната РЗ. От
показанията на свидетелската се установява още, че били изплатени обезщетения
във връзка със смъртта на братовчед й, с които майката платила изтеглен приживе
на съпруга й заем за апартамента. Приживе Г. гледал и 1 декар лозе, продавал
гроздето от него - получавали годишно около 500 лв. Тъй като живеят отдалечено
от училището (10 минути с кола, пеша- около 20-30 мин.), бащата е водил децата
с кола до училище, сега - майката ги вози с такси. Лятото семейството е ходило
на екскурзии, почивки- за около десетина дни, като бащата е поемал разходите.
Сега майката имала възможност да им осигурява такива почивки за 2-3 дни.
Относно доходите на майката, от писмените доказателства се установява, че в
процесния период същата е работила по трудово правоотношение от 21.11.2013г. до 21.11.2018г., но доколкото
липсват данни за размера на получаваното от нея трудово възнаграждение, съдът
приема, че същата е можела да реализира месечен доход поне в размер на МРЗ за
страна за съответния период (от 310лв. за 2013г., съгл. ПМС № 250/11.10.2012г.
и до 510лв. за 2018г., съгл. ПМС № 316/20.12.2017 г.)
Във връзка с направеното с отговора
на ИМ възражението от ответника за съпричиняване са назначени и
приети две експертизи. Съгласно САТЕ, с оглед съдържащите се материали по
делото, не може да даде категоричен отговор дали починалият е бил с поставен
предпазен колан към момента на ПТП. От заключението по СМЕ и разясненията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че вследствие на удара между двете
МПС, съпругът на ищцата е получил травматично-хеморагичен шок, в резултат на
множество счупвания на кости, разкъсвания на плеврите на белия дроб,
разкъсвания на диафрагмалните повърхности на черния дроб в ляво, разкъсвания на
слезката, които са довели до масивен и бърз кръвоизлив в гръдната и коремната
кухини, като тези увреждания са получени от пътника в автомобила от притискане,
натиск и удари на части от автомобила вътре в купето. В о.с.з. в. лице д-р Г.
заявява, че не може да даде категорично становище какви точно биха били
уврежданията на пострадалия в случай, че е бил с предпазен колан.
При тези данни и събрани доказателства, въззивът споделя извода на ТРС, че
доколкото експертизата не може да почива на предположения, то не може да се
приеме за безспорно установено и от двете заключения, че починалият баща на
ищцата е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП (в този см.
Решение № 197/2017г. по гр.д.№ 60238/2016г. на ВКС).
Всъщност, в депозираната въззивна жалба, въззивникът не се позовава вече на
това си възражение.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявени са искове с правно осн.чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.), доколкото
договорът по задължителната застраховка е сключен при действието на отменения
КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, тъй като
предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е.
отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица, уредена в чл. 45 и
сл. от ЗЗД. С оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя
по този вид застраховка, ако са налице елементите за възникване на гражданската
отговорност на прекия причинител на увреждането, то са налице предпоставките и
за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Обстоятелството дали образуваното пред СГС дело по предявен иск от ищцата
срещу настоящия ответник за неимуществени вреди, причинени й вследствие смъртта
на баща й, е приключило или не с влязло в сила решение, е неотносимо към
настоящия спор, доколкото става въпрос за две различни искови претенции, от
които нито една от двете не е в условията на преюдициалност по отношение на
другата.
Не се спори между страните, установява се и от събраните писмени
доказателства, че бащата на ищцата е починал
на 21.11.2013г. при ПТП, причинено от Г.П., застраховал гражданската си
отговорност в ответното дружество, като вината на деликвента е установена с
влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 136/2015г. по описа на ОС-Велико Търново
(съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК). При така установеното следва да се
приеме, че ищцата има право на пряк иск против застрахователя на деликвента за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по обезщетяване на
имуществените вреди от процесното ПТП. В конкретния случай, предвид предявения
иск, тези вреди се изразяват в загуба на
издръжка от починалия родител. Съдебната практика последователно приема, че
такива имуществени вреди от загуба на издръжка представляват пропуснати ползи,
които подлежат на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди,
съобразно получавана издръжка, при това когато загубата не може да бъде покрита
от наследствената пенсия, отпускана по реда на КСО. При определяне базата на
изчисление, следва да се вземе предвид осигуряваната от бащата издръжка не само
за детето, но и за домакинството, за семейството, за други деца, вкл. какви
суми действително са били изразходвани от този родител за детето/децата, като
се съпостави приносът и на майката в осигуряването на суми за издръжка на
детето (тъй като и двамата родители безусловно дължат издръжка на ненавършилите
пълнолетие свои деца - чл. 143, ал.2 от СК)
и след приспадане на получаваната от детето наследствена пенсия по чл.
82 от КСО (в този смисъл е и съдебната практика: Решение № 100/28.07.2011г. по
т.д.№ 645/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 158/28.12.2011г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 163/04.10.2016г. по т.д.№ 3456/2015г. на ВКС, I т.о., както и т.8 на
ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., Раздел III,т.1).
Предявеният иск е за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи -
издръжката, която би получила ищцата от бащата до навършване на пълнолетие. Правото
на детето на издръжка е безусловно и съгласно трайната съдебна практика то може
да търси обезщетение за неполучената възможност да бъде издържано от своя
починал родител до навършване на пълнолетие; следва да бъде съобразено
правилото на чл. 142, ал.2 СК - минималната издръжка не може да е под ¼
от минималната работна заплата за страната, а размерът следва да се определи
при съпоставяне на приноса на майката в осигуряването й и след приспадане на
получаваната от детето пенсия по чл.82 КСО - т.е. да се установи, че
получаваната наследствена пенсия не покрива щетите.
Така в свое решение № 163/04.10.2016 г. по т.д. № 3456/2015г. ВКС, І т.о.
приема следното: „Съгласно общата
разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, приложима и при определяне на обезщетения,
претендирани на основание КЗ, на присъждане подлежат всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. В ППВС № 4/61 г и 4/68г. изрично е
постановено, че при причиняване на смърт, близките на пострадалия имат право на
обезщетение за накърнените им имуществени блага от лишаване от издръжка, когато
действително са били издържани от него или са имали са право на издръжка и
правото на обезщетение възниква когато вредата не може да бъде компенсирана от
пенсията, на която имат право. Последователно застъпваното в практиката на ВКС
/решение по т.д.№ 157/2011г. на І т.о. и решение по т.д.№ 645/2010г.,І т.о./
становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на
обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно
получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита от
наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 2 СК.
Базата за изчисление е доставяната издръжка и за определяне размера на
обезщетението за търпени от дете такъв вид имуществени вреди е необходимо да
бъде установен действителният обем на предоставяното приживе от починалия
родител, при изследване на осигуряваните от него за домакинството средства от
личен труд, спестявания и от всички други доходи. Релевантно за спора е как е
бил организиран бюджетът на семейството, каква част от своите приходи
починалият родител е влагал в него и какви суми реално и действително са били
разходвани за издръжката на детето. От значение за определяне на приноса са и
полаганите от родителя непосредствени грижи за дома и детето, които освен
емоционален източник, имат и паричен еквивалент, който също следва да бъде
съобразен при очертаване на обема на това, от което правоимащият е лишен. За
установяването на тези обстоятелства са допустими всякакви доказателства
/показанията на близки на семейството, обясненията на другия родител,
заключения на вещи лица/. Крайната преценка на съда относно размера на
обезщетението може да се основава на разпоредбата на чл.162 ГПК.“
От събраните доказателства по делото-писмени и гласни се установяват едни
сплотени отношения между родителите, животът им в едно домакинство, общата им
грижа за семейството и децата, като бащата е бил този, предвид и по-високата
заплата, който основно е осигурявал разходите за семейството и децата (ищцата,
род.2005г., сестричката й – род. 2008г.), в т.ч. извънкласни форми - англ.език,
математика, танци (за ищцата), семейни екскурзии и почивки. Безспорно е
установено и обстоятелството, че бащата е полагал всички необходими грижи за ищцата
(и сестра й), като отговорен родител. По отношение размера на осигуряваните от него средства,
съдът приема следното: От писмените доказателства е установено, че бащата е
реализирал доходи от ТПО за една година назад преди процесното ПТП в размер
средно на 1 100 лв. месечно, а майката е могла да реализира доходи от труд
поне в размер на МРЗ, който за една година назад преди ПТП е била в размер на
310 лв. месечно, т.е., бащата е реализирал три пъти и половина по-високи доходи
от майката.
Неоснователно в тази връзка е оплакването на въззивника за неправилна
преценка доходите на бащата – видно от у-ние на л. 57 от гр.д.№ 68386/18г. на
СРС за 3 месечния период от м.08.-м.10.2013г.
вкл. бащата е получавал средно месечно 1135.78 лв., видно от у-ние на л. 33 от
гр.д.№ 674/19г. на ТРС за периода 01.09.2012г.
– 21.11.2013г. бащата е получил общо 15 743.75лв. -труд.възнаграждение
и добавки, т.е. средно месечно около 990 лв. Правилно районният съд е осреднил
месечния доход на около 1100, предвид последните трудови възнаграждения на
бащата (преди смъртта му на 23.11.2013г.), съпоставяйки ги с получаваното от
майката труд.възнаграждение – в размер на МРЗ -310лв. (за 2013г.), а МРЗ за
2012 г. е била 290 лв. (доколкото част от доходите на бащата са за период
01.09.-31.12.2012 г.).
Общият доход на семейството следва да се определи на общо около 1451.67
лв.= 1100лв.+ 310 + 41.67 (доходите от грозде/средно месечно).
Тъй като предмет на предявения иск представлява вземане с продължително
изпълнение (обезщетение за загубен месечен доход с висока степен на сигурност -
издръжка), следва да се определи един осреднен размер на загубената месечна
издръжка, която няма да бъде доставяна от починалия родител на детето до
навършване на неговото пълнолетие. Ежемесечните нужди на ищцата ще нарастват
при нейното физическо, психическо и културно съзряване.
При така определения общ семеен доход (с приспадане обичайните разходи за
жилището, колата, заем за апартамента и др.общи семейни разходи и личните нужди
на двамата родители), от една страна, и от друга съобразявайки възрастта на
ищцата към момента на ПТП- на осем години, предвид и останалите релевантни
обстоятелства относно размера на необходимата й издръжка, покриваща нуждите й
от храна, дрехи, учебни пособия, средства за извънкласно обучение, културни и
спортни занимания в периода от 2013г. до 2018г., какъвто е исковият период за
присъждане на обезщетението за неполучавана издръжка за минал период, съдът
приема, че издръжката, необходима на ищцата следва да се определи в размер общо
на 350 лв. (като се има предвид, че в семейството има още едно дете) която би
била дължима от двамата родители, от която сума, предвид доходите на родителите
и дължимите непосредствени грижи за детето, бащата би поел 300лв., а майката -
50лв. Тук съдът има предвид и установеното от свидетелката, че бащата е бил
грижовен родител, който е полагал необходимите усилия да отглежда децата си,
осигурявайки им добро развитие и
възпитание, съобразно възможностите си, а детето е посещавало и извънкласни
форми на обучение по английски език и математика (което се установява и от
писмените доказателства), както и занимания по народни танци, които дейности
съдът приема като обичайни за повечето деца и нямащи изключителен или
извънреден характер, още повече, при предстояща матура в седми клас. От
показанията на свидетелката се установява още, че голямото желание на бащата
било да изучи децата си, че именно той е отделял необходимите суми за
обучението на ищцата и сестричката й, за извънкласните форми, осигурявал е
превоза на децата до училище и до извънкласните форми, предвид отдалечеността
на местоживеенето им, а в същото време е бил скромен в своите лични разходи, не
пиел, не пушел.
Съдът кредитира показанията на единствения свидетел по делото, които са
последователни, подкрепят се от писмените доказателства в частта относно
доходите на родителите, като несъответствието в различните показания – дали
бащата е давал 500лв./месечно за едното или за двете деца общо, според въззива,
не могат да дискредитират показанията на свидетелката, още повече, че в тази
насока съдът съобразява тези показания в тяхната съвкупност с останалите
писмени доказателства- арг. чл. 172 ГПК, като взема предвид и обстоятелството,
че субективните възприятия на свидетелката за грижите на бащата в семейството и
доходите на родителите са непосредствени. Освен това, в допълнение, следва да
се посочи, че ответникът не е ангажирал други доказателства, които да
опровергават тези свидетелски показания.
При определяне дела на бащата в даваната издръжка обаче, се явява
основателно възражението на ответника, че получаваната от ищцата наследствена
пенсия (поради смъртта на баща й) в размер на 150 лв. следва да се приспадне от
дължимата от него издръжка, а не от общия размер на издръжката за детето, макар
в крайна сметка, по този иск, това да не се отразява на крайния резултат от
решението.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се
вземат предвид при определяне размерът на издръжката, която този родител дължи
- т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Именно с това ППВС е
прието, че когато детето получава пенсия, стипендия и др., тези средства, макар
да не се дават от родителите, определят дали детето е нуждаещо се. Ако нуждата
е задоволена частично, за разликата следва да се присъди издръжка.
Тъй като ищцата получава месечно наследствена пенсия в размер на 150лв.
средно месечно, тази сума само частично репарира причинените на ищцата
имуществени вреди, като останалият размер до липсващата месечна издръжка от
бащата възлиза на сумата от 150 лв., която сума представлява имуществената
вреда за ищцата - пропусната полза от увеличаване на имуществото й поради
смъртта на бащата и до който размер въззивът приема претенцията за минал период
на обезщетението за основателна и доказана и следва да бъде уважена за сумата
от общо 8 850лв.( 59 месеца х 150лв.).
Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен резултат по отношение на
този иск, поради което и решението му в тази му част се явява правилно.
По предявения иск за обезщетение за пропуснати ползи занапред, до
навършване на пълнолетие на ищцата, съдът приема средното:
От изложеното по-горе, което съдът не следва да преповтаря, са установени какви биха били възможностите
на родителите, както и нуждите на детето. При определяне размера
на дължимото обезщетение, което ще компенсира действително загубената издръжка
от починалия родител, трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че с
течение на времето националната валута се обезценява вследствие на обичайните
инфлационни процеси, както и факта, че за периода от датата на исковата молба и
до навършване на пълнолетие, нуждите на детето са увеличени и ще продължават да
се увеличават, увеличава се и МРЗ – бъдещо събитие с висока степен на
сигурност, при което следва да се приеме, че месечната издръжка, която би била осигурявана на ищцата от двамата
родители би била в размер на 500 лв. месечно, от която бащата би поел (ако беше
жив) сумата от 370 лв., а майката – 130 лв., с оглед увеличаването на МРЗ (510
лв. за 2018 г., съответно - 560 лв. за 2019 г.). След приспадане от
определената издръжка от бащата на получаваната от ищцата пенсия от 150 лв.,
останалият размер до липсващата месечна издръжка от бащата възлиза на сумата от
220 лв. (370 - 150), която сума представлява имуществената вреда за ищцата -
пропусната полза от увеличаване на имуществото й поради смъртта на бащата и до
който размер въззивът приема претенцията за основателна и доказана, а именно
220 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от първо число на месеца,
до настъпване на пълнолетие на ищцата (в случай, че по-рано не настъпи законна
причина за нейното прекратяване).
Доколкото районният съд е достигнал до частично други изводи и краен
резултат, решението в тази му част следва да бъде изменено, съобразно
гореизложените мотиви.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че определената от РС общо
дължима издръжка от 500 лв. била произволна, като се подчертава, че за такава
сума съдът не бил и сезиран. Съдът не е необходимо да бъде „сезиран“ за общата
сума, която ищецът счита, че би му се следвала като обща издръжка от двамата
родители. Претенцията, с която съдът следва да бъде сезиран и която е предмет
на иска за издръжка е относно претендирана от ищеца сума за издръжка, следваща
се от другия родител (при когото детето не живее), респ. в случая от настоящия
ответник, в хипотезата на предявения иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) .
Задължение на съда е, съобразно разпоредбите на чл. 142- чл. 143 от СК и
установената съдебна практика (вкл. и горецитираната) да определи общата
дължима издръжка, от която съобразно възможностите на родителите да определи вече задължението на всеки един от
тях.
Цитираната в жалбата съдебна практика на РС- Т. и на ОС-Т. касае различна
фактическа обстановка, различно установени
нужди, съответно възможности на нуждаещия и даващия издръжка, още повече, че
както сам въззивникът подчертава в жалбата си, позовавайки се на ППВС 5/70 на
ВС, че „възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на лицето, което дължи издръжката“.
По разноските:
В жалбата въззивникът е претендирал разноски на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Съобразно частичната основателност на въззивната жалба, от общо определените от
съда по реда на чл. 78 ал. 8 във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, разходи за юриск.възнаграждение в
размер на 350лв., основателни се явяват разноски в размер на 12.80 лв., които
следва да бъдат заплатени от въззиваемата страна.
За въззивната инстанция ищцата не е направила разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 398/05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 674/2019г. по описа на
РС –Т., В ЧАСТТА МУ, в която ЗАД “застрахователно дружество гр.С., адрес, представлявано от изп. директори Н.Ч. и
К.Р., Е ОСЪДЕНО да заплаща на С.Г.Х. с ЕГН **********, представлявана от
законния си представител Л.Д.Е. с ЕГН **********,*** сума в размер над 220 лв. (двеста и двадесет лева) до присъдената 250
лв. (двеста и петдесет лв.) месечно, считано от датата на исковата
молба-23.10.2018 г. до навършване на пълнолетие на ищцата на 30.11.2023г. (в
случай, че по-рано не настъпи законна причина за нейното прекратяване),
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от загуба на издръжка от бащата Г. Х.Е., починал вследствие на ПТП на
21.11.2013 г. на път ГП І-4 157км. в района между кръстовището с.Д.-жп гара Д.
и с.К.-С., виновно причинено от Г.П., като водач на л.а. xxx с рег.№ ххххххх със застрахована ГО при ответника ЗАД“фирма гр.С., ведно със законната лихва от първо число на всеки месец, като вместо
него, в тази му част ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Х., с горепосочените ЕГН и адрес, представлявана от законния си представител
Л.Д.Е., с горепосочени ЕГН и адрес, срещу ЗАД “застрахователно дружество гр.С., адрес, иск за разликата над 220.00 лв. до 250.00
лв. месечна издръжка, считано от датата на исковата молба - 23.10.2018 г. до
навършване на пълнолетие на ищцата на 30.11.2023 г., представляваща обезщетение
за пропуснати ползи от загуба на издръжка от бащата Г. Х.Е., починал вследствие на ПТП на
21.11.2013г., виновно причинено от Г.П., като водач на л.а. xxx с рег.№ xxxxxxx, със застрахована „ГО“ при ответника ЗАД“фирмагр.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
Решението в отхвърлителната му част, която не е предмет на въззивната жалба
на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.Г.Х. с ЕГН **********, представлявана от законния си представител Л.Д.Е.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД “застрахователно
дружествогр.С., адрес, сумата от 12.80 лв.- разноски за въззивната инстанция –
на осн.чл. 78 ал. 3 във вр. с чл. 78 ал. 8 и чл. 273 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ал. 1
от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.