Р Е Ш Е Н И Е
№ 269 22.12.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 176 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.68,
ал.1 от ЗЗДискр.
ДИРЕКТОРЪТ НА СЕУ „СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ – ГР.ДУПНИЦА В.Г.И.
чрез адв.М.З. *** със съдебен адрес:*** обжалва Решение №380/13.04.2021г. на Комисията
за защита от дискриминация /КЗД/. Релевира основанието за оспорване по чл.146,
т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон свързва с неправилна преценка на
органа за прехвърлена доказателствена тежест по чл.9 от ЗЗДискр. и за
недоказано по-неблагоприятно третиране по чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. спрямо Б.Н.,
предвид заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения с членове на
другата синдикална организация в училището „КНСБ“ и извършен подбор между Н. и А.Т.
на база подадени жалби, а не принадлежност към синдикална организация. Моли за
отмяна на решението в неговата цялост /вж. уточнителното заявление на л.141/.
В съпроводителното писмо към административната преписка /вж.
л.2/ и писмено становище пълномощникът на ответната КЗД намира жалбата за
недопустима в частта по т.3 от процесното решение и неоснователна в останалите
части. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за жалбоподателката.
В с.з. заинтересованата страна Б.Б.Б.-Н.
намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Административното производство пред КЗД е образувано по
подадена от заинтересованата страна Б.Б.Б.-Н. жалба вх.№44-00-1334/22.05.2020г.
за установяване дискриминация по признак членуване в КТ „Подрепа“ по чл.4, ал.1
от ЗЗДискр. срещу директора на СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр.Дупница В.И..
Изложението в жалбата съдържа данни, че жалбоподателката е учителка по
математика в училището, със стаж от 38 години в системата на образованието, че
на 16.05.2020г. е навършила годините за пенсиониране и на 08.05.2020г. е
получила предизвестие за пенсиониране, въпреки желанието й да работи поне още 1
година, което не е уважено от директора на училището и е освободена защото е
член на КТ „Подкрепа“ заедно с колегата й Х.К.. Жалбоподателката твърди, че на
работа са оставени учители, които не са членове на тази организация и работят
по 2, 3 и повече години след пенсиониране. Сочи за намаляване на членската маса
на синдикалната организация за една седмица от 64 на 16 души.
С разпореждане №715/29.05.2020г. председателят на КЗД е
образувал преписка №418/2020г. по жалбата на Б.-Н. за дискриминация по признак
„членуване в синдикална организация“ по чл.8, ал.3 от КТ. Преписката е
разпределена на втори специализиран постоянен състав с членове: В.С-Д, З.К-Д. Н.А.
Определен е 7-дневен срок за определяне на председател и докладчик по
преписката. Указана е доказателствената тежест на страните и правото им за
запознаване с доказателствата и сочене на други такива. На 03.06.2020г.
членовете на състава са определили за председател на състава З.Д.и за докладчик
по преписката В.С.. Проучването на преписката е възложено с разпореждане
№748/08.06.2020г. на председателя на КЗД на служителя от отдел „Специализирано
производство“ към Дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“ Е.Б..
Докладчикът по преписката с писмо изх.№19-00-46/08.06.2020г. е изискала от
директора на училището представяне на становище по жалбата и информация във вид
на поименна справка на педагогическия персонал за 3 години назад, изпълнили
изискването за пенсиониране поради придобит трудов и осигурителен стаж и
продължаващи работа в училището; информация за критериите по чл.21 от ЗЗДискр.
и информация за членовете на синдикалните секции към КТ „Подкрепа“ и КНСБ в
училището. Междувременно, на 16.06.2020г. по електронна поща е пристигнало
неподписано уточнение от името на Б.-Н. за лично отношение на директора към
определени служители в училището и тяхното толериране.
В становище вх.№19-00-69/17.06.2020г. директорът на
училището е обективирал поисканата от органа поименна справка на педагогическия
персонал, придобили права на пенсиониране за 3-годишен период назад
/22.05.2017г. – 22.05.2020г./, критериите за освобождаване от длъжност на
учителите и информация за синдикалното членство. Поименната справка включва 8
учители, както следва:
1.
Н.Т– член на СС „КНСБ“,
2.
В.К.– член на СС „КНСБ“,
3.
Н.В.– не членува в СО,
4.
А.Т. – член на СС „КНСБ“,
5.
Н.К. – член на СС „КНСБ“,
6.
Й.С. – член на СС „КНСБ“,
7.
Х.К. – член на СО към КТ „Подкрепа“
и
8. жалбоподателката Б.Б.Б.-Н. – член на СО към КТ „Подкрепа“.
Правилата за освобождаване от длъжност на учител включват:
1.навършени години за осигурителен стаж и възраст, 2.специалност на учителя и
дали има специалисти за заеманото място и 3.качества на учителя.
По отделни учители, останали на работа в училището,
директорът е посочил следното:
1.за Н.Т– освободена е от длъжност поради навършване на
годините и допълнително назначена за учител по испански език поради липса на
кандидати за обявеното свободно място.
2.за В К – ценен специалист с дипломи по четири специалности:
физика, математика, испански език, информационни технологии. Липсват тесни
специалисти в града в областта на физиката и испанския език. Работила е 12
години в Куба като преподавател по физика в университет, но този трудов стаж не
е признат, наскоро пенсионирана по нейно желание.
3.за Н.В.– пенсионер, допълнително назначена на ½ щат
поради наличие на часове по музика и неявяване на друг кандидат за обявеното
място. Предстои освобождаване поради намаляване часовете по музика.
4.за А.Т. – пенсионер, работи като учител по математика и
информационни технологии. Оставена на длъжността между нея и жалбоподателката Б.-Н.
поради факта, че в трудовото й досие никога не е входирана жалба или оплакване.
Срещу Б.-Н. многократно е имало жалби и оплаквания от родители на ученици от
нейните класове. Приложени са жалби вх.№1721/20.02.2020г. и
вх.№3580/12.06.2020г. Посочено е че в училището работят 5-ма учители със
смесени хорариум часове – математика и информационни технологии /ИТ/. Има
учител от начален етап, който ще завърши специалност „Информационни технологии
в 5-12 клас“ и е налице намаляване на паралелките от начален етап, поради което
този учител ще се преназначи като учител по ИТ, а часовете по математика ще се
съберат и разпределят между останалите. Има учител по математика в отпуск по
майчинство и след завръщането му в началото на учебната 2020/2021г. ще бъде
освободена А.Т..
5.за Н.К. – учител по биология и здравно образование. Работи
1 година след навършване на годините за пенсия, т.к. няма специалисти по
предмета, а колежката със същата специалност Лилия Рангелова е била по
майчинство. След връщане на работа на учителя, на Каралийска е връчено
предизвестие с изх.№0577/08.05.2020г. Тя е член на СС „КНСБ“.
6.за Й.С. – учител по химия и опазване на околната среда.
Навършила е годините за пенсия в началото на учебната 2019/2020г. и е помолена
да довърши учебната година поради липса на специалисти по предмета. След
завръщане от майчинство на учителката Лилия Рангелова има възможност на същата
да се възложат часовете по химия и по човек и природата, т.к. междувременно е
завършила магистратура за учител по посочените предмети. На Савачка е връчено
предизвестие с изх.№0578/08.05.2020г. Същата е членна СС „КНСБ“.
7.за Х.К. – учител по физическо възпитание и спорт. Член на
СО към КТ „Подкрепа“. Работи с предизвестие с изх.№0579/08.05.2020г. Навършил
годините за пенсия. По сведения от БТ има търсещи работа млади хора, учители по
този предмет. През годините е имало неколкократни оплаквания от Костов по
отношение взаимоотношенията учител – ученик и няма причина същият за бъде
задържан в училище.
8.за Б.-Н. – учител по математика и ИТ. Навършила годините
за пенсия. Работи с предизвестие изх.№0580/08.05.2020г. Причината за нейното
освобождаване е посочена при името на А.Т..
По отношение на синдикалните организации в училището
директорът е посочил, че до началото на учебната 2019/2020г. /до 15.09.2019г./
са съществували три синдикални организации – две към КНСБ /СБУ и НУС/ и една
към КТ „Подкрепа“. В началото на м.09.2019г. председателя на НУС е обявил, че
ще разформирова организацията и всички от НУС ще преминат към КТ „Подкрепа“,
което е станало. Впоследствие някои от членовете на КТ „Подкрепа“ по свое
желание се преместили в СБУ към КНСБ. Това обяснява промяната в списъчния
състав на двете съществуващи синдикални организации в училището. От списъците
на синдикалните организации към становището на директора е видно, че членовете
на СБУ към КНСБ към м.01.2019г. са 36 души, към м.09.2019г. са 43 души, към
м.12.2019г. са били 44 души, а към м.01.2020г. са били 49 души. Членовете на
НУС към КНСБ към м.11.2018г. са били 51 души. Всички членове към КНСБ през
м.04.2020г. са били 88 души. Членовете на КТ „Подкрепа“ през м.01-08.2019г. са
били 16 души, през м.09, м.10 и м.11.2019г. са били 32 души, към м.12.2019г. и
м.01.2020г. са били 62 души, през м.02.2020г. са били 31 души, а към
м.06.2020г. – 22 души. Видно от поименното описание на учителите в списъците,
увеличението в членствения състав на КНСБ се дължи на преминаване на членове от
КТ „Подкрепа“ в началото на учебната 2019/2020г. /вж. л.26-48/.
На л.49-51 от делото са приложени оплакванията срещу Б.-Н.
от 20.02.2020г. от родителя Александър Георгиев Кашкин и от 12.06.2020г. от
родителя М. Михайлова Манева, заведени във входящия дневник на училището.
По преписката на КЗД е изготвен доклад-заключение от
докладчика с описание на фактическата обстановка относно становището на
страните и съдържанието на приложени доказателства с предложение за насрочване
на открито заседание за разглеждане на случая.
КЗД е провела четири открити заседания - на 29.09.2020г.,
17.11.2020г., 16.02.2021г. и 09.03.2021г. Допълнително са приобщени четирите
предизвестия от директора на училището по чл.328, ал.1, т.10 от КТ за
прекратяване на трудовите правоотношения, считано от 09.07.2020г. с изх.№0577,
0578, 0579 и 0580 от 08.05.2020г. до учителите Н.К.-Василева, Й.С., Х.К. и Б.Б.-Н..
Представено е удостоверение №9№01.07.2020г. от Конфедерация на труда „Подкрепа“
относно регистрацията на СС „Подкрепа“ към СРС на КТ „Подкрепа“ – гр.Дупница,
национален синдикат Образование и списък на членовете на СС „Подкрепа“ в
училището към 01.01.2020г. и 23.11.2020г. съответно 40 и 21 члена /вж.
л.104-111/.
С оспореното решение №380/13.04.2021г. на Втори
специализиран заседателен състав на КЗД на основание чл.65-66 от ЗЗДискр. по т.I e установено, че директора на училището В.Г.И. е извършил
дискриминация по см. на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с членуване в
синдикална организация по чл.8, ал.3 от КТ по отношение на Б.Б.Б.-И., по т.II на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. е наложена на
директора в качеството на работодател глоба в размер на 250лв. за извършване на
установения по т.I акт на дискриминация и по т.III е препоръчано на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр. на
директора с цел превенция за в бъдеще да не допуска дискриминационни действия
по отношение на работещите в училището, с оглед синдикалната им принадлежност.
Решението носи подписите на заседателния състав без особени мнения. КЗД е
установила, че няма данни за оказано въздействие от директора върху начина на
сдружаване на една или друга синдикална организация, каквито твърдения има в
жалбата по преписката. Според КЗД обаче има данни за наличие на неблагоприятно
третиране на жалбоподателката в сравнение с третирането на лице в сходно
положение. Лица в сравнимо сходно положение са жалбоподателката и Х.К. като
членове на СС на КТ „Подкрепа“ към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Останалите лица по справката са членове на СС на КНСБ.
Стеснявайки обаче кръга, в сравнимо най-сходно положение са жалбоподателката и А.Т.,
т.к. и двете са преподавателки по математика и ИТ и са придобили право на
пенсия. Отчетено е признанието на директора за предпочитанията за оставане на
работа на Трайкова поради липса на постъпили оплаквания от нейната работа като
преподавател. Според КЗД обаче липсват данни за наложени на жалбоподателката
наказания във връзка с изпълняваните в трудовия процес задължения. С оглед
критериите по чл.21 от ЗЗДискр., според органа не може да се направи обосновано
предположение, че същите изключват и синдикалната принадлежност на лицето, като
по-скоро остава убеждението, че при подбор на двете лица този факт не е
пропуснат.
Решението е връчено на директора на училището на 07.05.2021г.,
а жалбата срещу него е подадена по пощата на 14.05.2021г. /вж. л.9/.
В съдебното производство по искане на заинтересованата
страна съдът е приобщил писмо изх.№0128/17.11.2021г. от директора на училището,
съдържащо поименна справка на педагогическите специалисти, които считано от
датата на прекратяване /21.07.2020г./ на трудовото правоотношение с Б.Б.Б.-Н.
са изпълнили изискванията за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, членове са на СС „КНСБ“ и продължават да изпълняват трудовите си
задължения в училището. Това са Наташа Павлова Тодорова – главен учител по
испански език /13.05.2021г./, В.Г.К– старши учител по испански език
/01.06.2020г./ и А.Е.Т.- старши учител по математика и ИТ /12.12.2018г./
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе писмени доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за недопустима в частта за
оспорването на т.III от процесното решение. Трайно
установената практика на ВАС по прилагане на чл.47, т.6 от ЗЗДискр. обективира
схващането, че дадените препоръки нямат задължителен характер, а са част от
правомощията на КЗД за обща превенция против дискриминация. Макар и изхождащи
от административен орган, препоръките не представляват властническо
волеизявление и съответно нямат обвързваща сила по отношение на субектите, към
които са насочени. Те
имат препоръчителен, а не правнообвързващ характер. С препоръките не се засяга
неблагоприятно правната сфера на оспорващия, тъй като евентуалното изпълнение
на препоръките зависи единствено от неговата преценка, а несъобразяването с тях,
за разлика от задължителните предписания, не е скрепено със санкция. Поради
това решението, в тази част няма белезите на годен за обжалване административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност
/вж. решение №5302/24.04.2018г. по адм.д.№11143/2016г., решение
№14631/30.11.2017г. по адм.д.№4698/2016г., решение №8146/13.06.2014г. по
адм.д.№16837/2013г./. На основание
чл.159, т.1 от АПК е дължимо оставяне на жалбата срещу т.III от решението без разглеждане и прекратяване на съдебното производство
в тази част.
В останалата част по оспорването на т.I и т.II от
решението на КЗД, жалбата е допустима, като подадена от надлежен правен субект
с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд във вр. с
препращането от чл.68, ал.1 от ЗЗДискр.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспореното решение в посочените части
е незаконосъобразен административен акт. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Решението изхожда от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Нормата на чл.64, ал.1 от ЗЗДискр. определя
като компетентен орган заседателният състав на КЗД. В случая по делото, по
жалбата на Б.-Н. е образувана преписка, по която е определен персонален състав
на КЗД, който състав е постановил оспореното решение.
По формата на акта:
При издаване на решението е спазено изискването за
мотивирана писмена форма по чл.66 от ЗЗДискр. Решението съдържа наименование на
органа, фактически и правни основания за издаване, ясна диспозитивна част и
възможност за оспорване пред съда. Фактическите данни са в корелация с правния
извод на органа.
По административната процедура:
Решението е издадено при спазване на реда в Раздел I, Глава четвърта от ЗЗДискр. /чл.50-65/. Административното
производство е образувано по жалба на засегнатото лице, съгласно възможността
по чл.50, т.1 от закона, на която е даден ход с образуване на преписка,
разпределена на състав, който е определил измежду членовете докладчика /вж.
чл.54/. Докладчикът е извършил проучване на случая и е уведомил страните,
давайки възможност за становище и представяне на доказателства. В рамките на
процедурата са спазени общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК, като докладчикът
е изяснил относимите по жалбата фактически обстоятелства, основани на допустими
писмени доказателства във вид на постъпилите от страните писмени документи. Въз
основа на тях докладчикът е приключил проучването по преписката със заключение
за провеждане на открито заседание, за което страните са редовно уведомени. На
първото заседание съставът е дал възможност за помирение. Решението на КЗД е
взето при условията на чл.64 от ЗЗДискр. – наличен кворум на състава и
мнозинство. Членовете са подписали решението без особени мнения. Решението е
постановено след обсъждане на представените доказателства, поради което е
спазен принципа за истинност по чл.7 от АПК.
По материалния закон:
Решението обаче в частите по т.I и
т.II противоречи на материалния закон.
Нормата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. въвежда забрана за пряка и
непряка дискриминация, основана на изброените признаци. Изброяването не е
изчерпателно, като препращането към други признаци, установени в закон или
международен договор, по който Република България е страна включва и признака по
чл.8, ал.3 от КТ „членуване в синдикални организации“. Дефинициите за пряка и
непряка дискриминация са обективирани в нормите на чл.4, ал.2 и ал.3 от
ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Терминът
„неблагоприятно третиране“ е изяснен в §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. и представлява
акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране
на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 или могат да
поставят лице или лица, носители на признака в особено неблагоприятно положение
в сравнение с други лица. Непряката дискриминация по чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. е
поставянето на лице или лица, носители на признака или на лица, които, без да
са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрална разпоредба, критерии или практика, освен ако последните са
обективно оправдани с оглед законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими.
По см. на чл.9 от ЗЗДискр. подалият жалбата пред КЗД следва
да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, като наличието на такива факти обръща тежестта на
доказване за ответната страна, която следва да докаже, че не е нарушила
принципа за равно третиране.
В жалбата пред КЗД Б.-Н. е твърдяла, че на 16.05.2020г. е
навършила годините за пенсиониране, на 08.05.2020г. е получила предизвестие за пенсиониране
от директора на училището и въпреки желанието й да работи е освободена защото е
член на КТ „Подкрепа“, което се отнася и за колегата й Х.К., като на работа са
оставени учители-членове на друга синдикална организация, които работят по 2, 3
и повече години след пенсиониране. Има твърдение и за намаляване на членската
маса на КТ „Подкрепа“ за една седмица от 64 на 16 души.
Посочените факти във връзка с приобщените по преписката
доказателства са достатъчни да обърнат тежестта за доказване към работодателя.
Събраните по преписката доказателства обаче не установяват нарушаване на
принципа за равно третиране, противно на приетото от КЗД.
Прекратяването на трудовото правоотношение на Б.-Н. е
включено в обхвата на правилото по чл.21 от ЗЗДискр. Това задължава
работодателя да прилага еднакви критерии при освобождаването на всички учители,
навършили пенсионна възраст без оглед на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Посочените от работодателя критерии в становището от 17.06.2020г. до КЗД са
свързани с навършване на възрастта за пенсиониране, липса на специалисти за
заеманото място според специалността на учителя и качествата на учителя. С
предизвестия за пенсиониране освен Б.-Н. са и учителите Н.К., Й.С. и Х.К.. Същите
са с навършени години за осигурителен стаж и възраст, специалностите им са
различни от тези на Б.-Н. и членуват в различни синдикални организации. Двама
от тях са членове на КТ „Подкрепа“ и двама на КНСБ. Останалите на работа
учители без предизвестия са Н Т, В К, Н.В.и А.Т.. Н Т, В К и А.Т. са членове на
КНСБ, а Н В не членува в синдикална организация. Н.Т., В.К.и Н.В.преподават
предмети, различни от преподаваните от Б.-Н.. Останалата на работа без
предизвестие А.Т. е член на КНСБ, преподава по предмета, който преподава Б.-Н.,
но при сравнението на качествата между тях работодателят е дал превес на
качествата на Трайкова поради липса на жалби от родители и ученици във връзка с
начина й на преподаване и отношение към учениците. Този начин на оценяване на
качествата на учителите е допустим, съгласно критериите по чл.21 от ЗЗДискр. и
е правилно приложен предвид находящата се в преписката жалба на родител от
20.02.2020г., потвърдена в жалбата от 12.06.2020г., макар втората да е подадена
след датата на предизвестието от 08.05.2020г. За формиране на годна преценка
относно качествата на учителя не е необходимо налагане на дисциплинарно
наказание, т.к. не това е критерият, заложен от работодателя за освобождаване
от длъжност, противно на твърдението на органа. Правилното приложение на чл.21
от ЗЗДискр. предполага доказване на равно третирате на служителите в пенсионна
възраст при преценката за прекратяване на трудовите правоотношения по
заложените критерии, което в случая е налице. Не се доказва тезата на Б.-Н. за
прекратяване на договора поради синдикалната й принадлежност, т.к. с прекратени
договори са учители с друга синдикална принадлежност. Работодателят е приложил
законосъобразно заложените от него критерии по чл.21 от ЗЗДискр., т.к. е
оставил на работа учители по предмети, по които няма специалисти за заеманото
място и с качества, които обективно са по-добри от тези на учителите с
прекратени договори. При преценка за качествата няма обективно доказани данни
работодателят да се е ръководил от синдикалната принадлежност на съответния
учител и по-конкретно целенасочено да е прекратил договора с Б.-Н. само защото
същата е синдикален член на КТ „Подкрепа“.
Отделно от горното, по делото не е налице пряка
дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Липсва по-неблагоприятно третиране на Б.-Н.
по признака „членуване в синдикална организация“ спрямо други лица при сравними
сходни обстоятелства. По навършена възраст за пенсиониране и синдикална
принадлежност са сходни всичките 8 учители. Останали са на работа 4-ма от тях,
като 3-ма са членове на КНСБ, а 1 не е член на синдикална организация. С
предизвестия са Б.-Н. и още 3-ма, 2-ма от които са членове на КНСБ и един е на
КТ „Подкрепа“. Изводът от изложеното е, че на работа не са останали само
членове на КНСБ и не са уволнени само членове на КТ „Подкрепа“. Т.е. простото
сравнение на членството в синдикална организация не формира извод за неравно
третиране по посочения от Б.-Н. признак. Няма данни за вмешателство на
работодателя при намаляване членствения състав на КТ „Подкрепа“ в полза на
КНСБ. При по-тясно сравнение по сходно обстоятелство относно преподаван предмет
и специалност на учителите може да се обособи сравнима група между Б.-Н., В.К.и
А.Т., които преподават математика и ИТ. В.К.обаче има допълнителна квалификация
за учител по физика и испански език и това е причината същата да остане на
работа – поради необходимостта от преподавател по тези предмети. Оставането на А.Т.
на работа е обективирано от предимство пред Б.-Н., представляващо липса на
оплаквания от начина на работа с учениците, което няма връзка със синдикалната
принадлежност. При извършеното от работодателя сравнение между двете не може да
се обоснове извод за пряка дискриминация по синдикален признак. Отношението на
учителя към учениците е обективен признак за качествата на даден учител.
Подаденото на 20.02.2020г. заявление от родител на ученик отразява проблем в
отношението на Б.-Н. към ученици от посочения клас, който не е инцидентен
предвид жалбата от 12.06.2020г. Няма данни за недостоверност на изнесените
оплаквания. Отсъствието на наложено дисциплинарно наказание не може да бъде
критерии за такава недостоверност. При това положение обоснована се явява
преценката на работодателя да остави на работа учителя, за който няма
оплаквания. Следва да се има предвид и че оставането на работа на учителите по
математика и ИТ не е безсрочно, а за кратък времеви период след освобождаване
на Б.-Н. предвид предстоящите намерения за преназначаване на учителя от
началния етап като учител по ИТ и преразпределението на часовете по математика
след завръщане от отпуск по майчинство на друг учител. Приетият от
работодателят поетапен ред за освобождаване на учителите не представяла форма
на неравно третиране. Противното би означавало, де единствено възможния
законосъобразен, допустим от нормите на ЗЗДискр. подход на работодателя би бил
да пристъпи към едновременно и всеобхватно, вместо поетапно и последователно
освобождаване на всички учители по математика и ИТ. Това на свой ред би довело
до сериозни и неоправдани затруднения при осъществяване на учебния процес в
училището по посочените предмети. Освобождаването на учителите в пенсионна
възраст работодателят е извършил поетапно, въз основа на приетите от него еднакви
критерии, като измежду освободените има както членове на КТ „Подкрепа“, така и
членове на КНСБ. Без значение в случая е поредността на освобождаването, т.к.
прекратяването на трудовите правоотношения е въпрос на оперативна преценка на
работодателя. Не се доказва, че критерия за освобождаване на Б.-Н. се различава
от приложения такъв спрямо колегите й в сравнимо положение /между всички и
отделно между нея и учителите по математика и ИТ/. Липсва осъществено от
работодателя неравенство в третирането, което да се дължи на защитен признак по
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
По делото не се установява и непряка дискриминация по см. на
чл.4, ал.3 от ЗЗДискр., поради отсъствие на по-малко благоприятно третиране на Б.-Н.,
респ. поставянето й в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика.
Липсата на дискриминация от работодателя лишава от съставомерност
наложената глоба по чл.78, ал.1 от ЗЗДискр.
Изложеното налага отмяна на оспореното решение в частите по
т.I и т.II
от същото.
Съдът не присъжда разноски за жалбоподателката, т.к. такива
не са поискани.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателката дължи на КЗД
деловодни разноски в размер на 33.33лв. за юриксонсултско възнаграждение
съразмерно с прекратената част от делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 380/13.04.2021г. на Комисия
за защита от дискриминация В ЧАСТИТЕ ПО Т.I И
Т.II, с които на основание чл.65-66 от ЗЗДискр., Втори
специализиран постоянен заседателен състав е постановил:
1/по т.I е
установил, че директорът на СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ - гр.Дупница В.Г.И. е
извършил дискриминация по см. на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с
„членуване в синдикална организация“ по чл.8, ал.3 от КТ по отношение на Б.Б.Б.-Н.
и
2/по т.II е наложил
на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на директора на училището в качеството на
работодател глоба в размер на 250лв. за извършването на установения в т.I акт на дискриминация.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от директора на СЕУ
„Св.Паисий Хилендарски“ – гр.Дупница В.Г.И. срещу решение №380/13.04.2021г. на
КЗД В ЧАСТТА ПО Т.III, с която се препоръчва на основание
чл.47, т.6 от ЗЗДискр на директора с цел превенция за в бъдеще да не допуска
дискриминационни действия по отношение на работещите в училището с оглед
синдикалната им принадлежност и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№176/2021г. по описа на КАС В ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ДИРЕКТОРА НА СЕУ „СВ.ПАИСИЙ
ХИЛЕНДАРСКИ“ – ГР.ДУПНИЦА В.Г.И. да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДИСКРИМИНАЦИЯ деловодни разноски в
размер на 33.33лв. /тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: