Р Е Ш Е Н И Е
№ 753
26.06.2020 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1364 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по заявление с
характер на жалба от Общото събрание на собствениците от вх.21 (вход „Х“) на
бл.55, находящ се в гр.*представлявано от управителя
на етажната собственост С.А.К., упълномощен с изрично пълномощно, предоставено
от общото събрание на собствениците /етажната собственост/, проведено на
14.06.2019г., обективирано на л.11 от делото против Разрешение за строеж № О-42 от 31.05.2019г.
за обект: „Игрална зала с хазартни
автомати-вътрешно преустройство на самостоятелен обект с идентификатор ***.656-
кафе-сладкарница, находящ се в сграда с идентификатор
***, в ПИ с идентификатор ****по КККР на гр.Бургас, УПИ ХVІ- хх“- гр.Бургас“
между вход „Х“ и вход „Ф“.
В изпълнение на съдебно разпореждане №
2423 от 18.06.2019г. (л.7), с вх.№ 6708/24.06.2019г. е постъпила жалба (л.10) от
представляващия етажната собственост на вх.21 /“Х“/- управителя С.А.К., в която
сочи, че Общото събрание на ЕС възразява срещу посоченото разрешение за строеж,
като сочи, че разрешението за строеж, както и предшестващото го одобряване на
технически проект е в противоречие с чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ, а също и с чл.9,
ал.1 от Закона за хазарта, както и че писмено съгласие от собствениците не е
давано, каквото се изисква и по двата закона.
С вх.№ 7175/ 05.07.2019г. е постъпило
отново допълнение/уточнение към жалбата (л.19), в което е изразено искането до
съда, а именно: „Да се отмени, анулира, обяви за незаконосъобразно Разрешение
за строеж № О-42/31.05.2019г. издадено от Община Бургас. Общото събрание на етажната
собственост е против изграждане на „Игрална зала с хазартни игрални автомати
….“ в партера между вход „Х“ и вход „Ф“. Не е давало и не дава съгласие от
съсобствениците за изграждане на игралната зала, което е в нарушение на чл.144,
ал.1, т.1 от ЗУТ, а също и с чл.9, ал.1 от Закона за хазарта.
В съдебно заседание, оспорващата страна – Общо събрание на
собствениците от вх.21 (вх.„Х“) на блок 55, представлявано от управителя С.А.К.,
чрез адв.Б. поддържа оспорването. Излага допълнителни съображения за
незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж. Ангажира доказателства
и пледира за отмяна на разрешението за строеж.
Ответникът – архитект Д.Е.- главен експерт в Дирекция „Устройство на
територията“ – Община Бургас се представлява от юрисконсулт Д.. Прави
възражение за просрочие на жалбата. По същество излага теза за правилност и
законосъобразност на оспореното разрешение за строеж. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Потребителна кооперация „НАРКООП“ – Бургас,
представлявана от К.Н.Б. – председател на управителния съвет, чрез адв.Т.
оспорва жалбата. Прави възражение за просрочие на жалбата. По същество излага,
че процесният индивидуален административен акт бил издаден в пълно съответствие
с относимите законови изисквания. Иска присъждане на разноски.
Заинтересованите страни С.Д.Г. и Л.Л., редовно призовани, не се явяват и
не се представляват. Не изразяват становище по оспорването.
Заинтересованата страна М.Д.Н., се представлява от Д.Н.– баща, надлежно
упълномощен (л.238). Присъединява се към жалбата против разрешение за строеж.
Иска се същото да бъде отменено.
В хода на производството, на 25.06.2019г. постъпи заявление /вх.№ 6731 от
25.06.2019г./ л.15 от делото/,
подадено от К.Г.П., в качеството на пълномощник на Общото събрание на
собствениците от вх.20 на бл.55 в ж.к.“Славейков“, като в него е записано само,
че се прилага „Протокол № 4 от 23.06.2019г. на живущите във входа.
С Разпореждане в з.з. на 26.06.2019г. е указано на подателя в 7-дневен
срок от получаване на съобщението да заяви дали това заявление е жалба
отправена до съда, като посочи и срещу кой административен акт се подава. В
случай, че подаденото заявление е жалба, с допълнително писмено уточнение да
приведе съдържанието му в съответствие с изискванията на чл.150 от АПК, като се
уточни и кой субект подава жалбата- общото събрание или отделен собственик,
какво искане се отправя до съда, да се приложи документ за внесена държавна
такса в размер на 10 лева, както и изрично пълномощно заподаване на жалбата,
ако оспорването е направено от общото събрание на ЕС.Изрично е указано на
подателя, че при неизпълнение на дадените му указания, заявлението ще бъде
оставено без разглеждане. Съобщението е връчено на К.П. /л.18 от делото/ на
01.07.2019г., но както в определения 7-дневен срок, така и до приключване на
устните състезания указанията не са изпълнени в цялост. Не е направено никакво
уточнение на подадено „заявление“, нито са представени изискуемите приложения,
поради което следва да се остави без разглеждане с настоящия съдебен акт.
Административен съд – Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
С нот.акт № 141,
рег.№ 11522, дело № 848 от 2007г., вх.рег.№ 23000 от 27.12.2007г. на Службата
по вписванията (л.51 от делото) заинтересованата страна „Потребителна
кооперация „НАРКООП“ – Бургас“ е призната за собственик на недвижим имот: „кафе-сладкарница“, находяща се в
гр.Бургас, ж.к. Славейков, в подблоковото пространство на бл.55, между вх.Ф и
вх.Х, състояща се от търговска зала, кухненски блок, складови и сервизни
помещения, застроена на 150,18 кв.м., при граници: прохода на вх.Ф на бл.55,
външен зид, вх.Х на бл.55, външен зид, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
С договор за наем
от 21.03.2019г. (л.58 от делото) Потребителна кооперация „НАРКООП“ – Бургас предоставила
за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот „кафе-сладкарница“
на „Уан Бет“ ООД – Бургас. Според калузата описана в 1.2. от договора „наемодателят предоставя имота със съгласие
същият да бъде използван за игрална зала с хазартни игрални автомати.“
С искане №
70-00-3633/09.05.2019г. (л.37 от делото) Потребителна кооперация
„НАРКООП“–Бургас сезирала Община Бургас относно одобряване на проекти за
строеж: „Игрална зала с хазартни игрални
автомати – вътрешно преустройство на кафе-сладкарница и идентификатор ***.656,
в партерен етаж на сграда с идентификатор ***“ в партера на сграда с
идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор ****по КК на гр.Бургас,
представляващ УПИ XVI-217, 218, кв.15, по плана на ж.к. Славейков, блок 55. Към искането са приложени
подробно описани документи.
След издаване на
писмени указания от общината, към преписката били приложени изискуеми документи
(л.33 от делото).
На 30.05.2019г.
главен експерт „Геодезия“ при Община Бургас дал положително (л.32 от делото)
становище по отношение на геодезическа снимка за заснетия най-къс пешеходен път
от процесната игрална зала до СУ „Епископ Константин Преславски“ в ж.к.„Славейков“,
направена в съответствие с изискванията на Наредба за правилата, начините,
техническите способи и изискванията за измерване на отстояние по чл.44 от ЗХ, в
сила от 01.01.2015г.
Процесното
разрешение за строеж № О-42/31.05.2019г. било издадено и на 06.06.2019 било
публикувано на официалната интернет страница на Община Бургас (л.30, 31).
Същото било изрично съобщено и на РДНСК – Бургас, ПК „Наркооп“, управителите на
входове-етажна собственост.
На 10.06.2019г.
съобщение за издаденото разрешение за строеж е залепено на входните врати на
вход „Ф“ и вход „Х“ на бл.55, ж.к. Славейков, както и на табло за съобщения в
партера на дирекция „ЦАУ“-„Освобождение“, като е посочено, че същото може да се
обжалва в 14-дневен срок от датата на получаване съобщението, пред
Административен съд- гр.Бургас (л.28, 29 от делото).
Според Акт за
резултатите от обявяване на разрешение за строеж № О-42/31.05.2019г., в 14-дневния
срок от обявяването не били постъпили възражения от заинтересованите страни,
който акт е изготвен на 25.06.2019г.
В хода на
настоящото съдебно производство, за установяване на факти от значение за
правилното решаване на спора, по делото е допуснато извършването на две съдебно-технически
експертизи, изготвени съответно от вещото лице М.М. и вещото лице С.И., двамата
от списъка на вещите лица за съдебния район.
В заключението на
вещото лице инж. М.М. се описва, че за определяне на най-късия пешеходен
маршрут от игралната зала до най-близкия портал на училище „Епископ Константин
Преславски“ е извършена геодезическа снимка. Измерванията били извършени по
двата тротоара, където съществуват, като в заключението бил даден по-късият маршрут.
Данните от измерванията били нанесени върху извадка от действащата КК на
гр.Бургас за ПИ **(игрална зала) и ПИ 07079.602.584 (училище). Измерената
дължина на най-късия маршрут е 320 м. В открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че не съществува понятие официален и
неофициален вход. Възможно е наличие на два входа. За целите на експертизата
разстоянието било измерено от най-близкия вход, а оттам най-краткият маршрут по
тротоара. Бил измерен пешеходен път, който бил по тротоарите и пешеходна
пътека. Паркингът бил изключен като маршрут. Експертът изследвал два маршрута –
по левия и по десния тротоар, тъй като поставената задача била „най-прекия
пешеходен път“, който според вещото лице не включва паркинг. При извършване на
експертизата е подбран най-прекия път от гледна точка на пешеходеца, за да не
се скита между колите. Имало тротоар, който минава покрай сграда № 214. Уточнява
се, че има още една сграда, която не била нанесена в скицата. Тя се намирала
срещу имот 216 – с двойна линия на скицата. Експертът взел предвид маршрут
покрай сграда № 214, защото от другаде имало обикаляне и риск при преминаване
през паркинга.
За нуждите на съдебно-техническата експертиза
е извършена допълнителна геодезическа снимка. Извършено
е второ измерване, с оглед претенциите на оспорващата страна, извършено по
маршрут посочен от субекта- жалбоподател – по тротоарите и най-безопасните
места за пресичане на улици и паркинга между т.5 и т.6 от приложението. Така измереното
разстояние между училището и игралната зала е 311 м. Така в съдебното заседание
на 22.01.2020г. е прието заключението на вещото лице, съобразно окончателния му
вариант, приложен по делото, с вх.№ 12784 от 09.12.2019 /л.183 и сл. от делото/.
Предвид липсата на данни в преписката за собствениците
на самостоятелни обекти, които са непосредствени съседи на преустройвания
самостоятелен обект- собственост на „Наркооп“, бе
назначена служебно друга СТЕ, която да определи конкретните обекти,
непосредствени съседи на преустройвания обект, с оглед конституиране на
евентуално заинтересовани от изхода на производството лица и законосъобразното
му протичане.
На 02.03.2020г. по делото е постъпило
заключението на вещото лице по тази експертиза. Вещото лице инж.С.И., след преглед на
доказателствата по делото, посещение в Община Бургас – кметство Славейков,
Служба по вписванията Бургас, Служба ГКК и оглед на място е посочил, че непосредствени съседи на преустройвания
обект са самостоятелните обекти, намиращи се над процесния обект, за
който е разрешена реконструкция и преустройство, както следва:
Прилежащи към
етажната собственост на Вход „Ф“ (вход № 20):
-идентификатор ***.507 – жилище,
собственост на С.Д.Г.;
-идентификатор ***.508 – жилище,
собственик на Л.Л.;
Прилежащи към
етажната собственост на Вход „Х“ (вход № 21):
-идентификатор ***.537– жилище,
собственост на М.Д.Н..
С Определение № 415 от 04.03.2020г.
бяха конституирани собствениците на тези обекти- непосредствени съседи на преустройвания обект, в качеството на заинтересовани страни. В този смисъл,
приложимата разпоредба указваща кръга на заинтересованите лица е нормата на
чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ, вр. с чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2 от ЗУТ.
Не са представени нови доказателства,
не са направени конкретни оспорвания на приложените към преписката материали,
които да обуславят извършване и на други процесуални действия за събиране на
още доказателства по делото.
По делото, с преписката е представен комплексен доклад за
оценка съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към
строежите.
Нито оспорващото лице- етажна собственост, нито
конституираните заинтересовани страни /непосредствени съседи / на
преустройвания обект са оспорили включени в този комплексен доклад факти и
констатации, поради което не са ангажирани други доказателства поради липсата
на спор относно обективираните в него данни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в 14-дневния срок, съгласно чл.149, ал.1 от АПК, считано от
уведомяването на етажната собственост на 10.06.2019г., видно от представените
от Община Бургас доказателства, тъй като първоначалната жалба от Общото
събрание на етажната собственост на вх.21 /“Х“/, бл.55 в ж.к.“Славейков“-
гр.Бургас е подадена на 17.06.2019г. /седмият
ден от законния 14-дневен срок за обжалване/, като е депозирана директно в
съда, а не чрез общинската администрация. Съответният вход 21 на бл.55 е вписан
в регистъра на сградите в режим на етажна собственост, като е представляван
именно от управителя С.А.К. / л.113 от
делото/. В този смисъл, възражението за просрочване на оспорването
направено от ответната страна и една от заинтересованите страни- ПК„Наркооп“, е
неоснователно.
Оспорването е направено от субект – Общо
събрание на собствениците на етажната собственост на вх.21 /“Х“/, бл.55,
представлявано от управителя С.К., осъществява управлението на етажната
собственост, съгласно чл.9 от ЗУЕС, съответно съставлява и орган на управление
на ЕС, на основание чл.10,т.1 от ЗУЕС.
Съгласно чл.41 от
Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, собствениците се
представляват пред съда от председателя на упарвителния съвет /управителя/,
какъвто е настоящият случай. Налице е изрично упълномощаване на управителя, по
смисъла на чл.23 от ЗУЕС, предвид приложеният по делото документ /л.11/, който
удостоверява, че управителят С.А.К. е упълномощен да подаде самостоятелно или
заедно с посочените в пълномощното лица жалба в АС-гр.Бургас от името на Общото
събрание на собствениците на вх.21, бл.55, срещу разрешението за строеж,
свързано с изграждането на „Игрална зала с хазартни игрални автомати“, което
упълномощаване е извършено при проведено събрание на собствениците на
14.06.2019г. в 18.00 часа и съдържа имената и подписите на 16 от членовете на
ЕС, вписани в данните от съответния регистър /л.113-129 от делото/,
съставляващи мнозинството на собствениците, описани в съответните приложения.
Освен това, така описаните данни за собствениците съответстват и на приетото и
неоспорено по делото заключение на вещото лице инж.С.И. /л.200 и сл. от
делото/, в което заключение в табличен вид са посочени данни за самостоятелните
обекти на собственост и вписан собственик. Доколкото процесният обект се намира
на партер, в пространството между входовете Ф и Х на бл.55 от ж.к.“Славейков“, а
имотите на собствениците от вх.21 /“Х“/ се намират непосредствено и над обекта
на разрешението за строеж, е налице правен интерес, от оспорване на
административния акт, подлежащ на директен съдебен контрол, с оглед отмяната на
чл.216 от ЗУТ. Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.
По отношение на
другото подадено заявление, от управителя на вх.20 /вход „Ф“/ на бл.55, предвид
дадените и неизпълнени указания за отстраняване нередовности, на евентуално
направеното оспорване от страна на тази етажна собственост, заявлението следва
да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо и производството по
него да блъде прекратено, на основание чл.158, ал.3 от АПК.
При
разглеждане на жалбата по същество, съгласно указаното в чл.168 от АПК, съдът
съобрази следното:
Разрешение за
строеж № О-42 от 31.05.2019г. е издадено от компетентен орган- главен експерт в Дирекция „Устройство на
територията“ при Община Бургас, съгласно оправомощителната Заповед № 494 от
23.02.2016г. на главния архитект на общинската администрация /л.137-138 от
делото/ и по-конкретно посоченото в раздел ІV, т.6 от тази заповед, сред които
и правомощието да се издава разрешение за строеж за сгради и съоръжения от
ІІІ-та до VІ-та категория. Упълномощаването е направено в съответствие с § 1,
ал.4 от ДР на ЗУТ.
При постановяване
на акта е спазена изискуемата от закона писмена форма на разрешението, което съдържа изискуемите реквизити.
Относно спазване
на административнопроизводствените
правила, съответствие на акта с материалноправните норми и целта на закона,
съдът констатира следното:
В разрешението за строеж са вписани всички фактически и правни
основания за издаването му, като са отразени и данните за собственост,
конкретното местоположение на обекта за което са издава. Посочено е, че
сградата е от ІV-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква „д“ от ЗУТ
Налице е одобрен технически проект, на основание чл.142, ал.6,
т.2 от ЗУТ, както и чл.145 от ЗУТ, съответно на чл.44, ал.1 от Закона за
хазарта., като проектът е окомплектован с изискуемите части. Налице е
декларация от собственика на обекта за организиране и провеждане на хазартни
игри по смисъла на ЗХ, включително удостоверение по чл.44 от ЗХ. Въпреки
отразеното в акта, че е влязъл в сила на 25.06.2019г. това отразяване е
направено без да се отчете факта, че срещу адм.акт е
постъпило оспорване, но е подадено директно в съда, а не чрез ответния
административен орган, което е довело и до неправилното отразяване статута на
акта към онзи момент.
Съгласно чл.44, ал.1 от Закона за хазарта „Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на
по-малко от 300 метра от училища по смисъла на Закона за
предучилищното и училищното образование, както и от домове за деца, лишени
от родителски грижи, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория
четири или пет звезди.“.
В съответствие с
това изискване в документите по проекта е приложено положително становище на
съответен компетентен специалист /л.32 от делото/ установяващ факта, че това
законова изискване е спазено.
При наличието на
изрично оспорване на жалбоподателя относно спазване на указаното отстояние
между входа на помещението, което следва да се преустрои в игрална зала и
най-близкото учебно заведение- СУ „ Епископ Константин Преславски“ в
ж.к.“Славейков“, по делото бе ангажирана СТЕ извършена от съответен специалист-
геодезист – инж.М.М.. При двукратно извършеното замерване на най-краткия
пешеходен маршрут между игралната зала и училището, дори при измерването
направено в съответствие с изричните искания на жалбоподателя, измереното на-малко
разстояние между двете точки е 311 /триста
и единадесет/ метра. При това
положение, неоснователно се явява основното възражение на оспорващия субект,
свързано с несъответствие на издаденото разрешение за строеж и целите на
закона, основали това ограничение в разстоянието. Ангажираните по делото
доказателства в тяхната съвкупност установяват спазването на необходимите
изисквания при издаване на процесното разрешение и съответствието му с всички
изисквания на приложимите материалноправни разпоредби и са спазени целите на
закона. В хода на производството по издаване на адм.акт не се допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице
други фактически оспорвания от страна на жалбоподателя, нито са оспорени
доказателствата съдържащи се в преписката, с изключение на изискуемото
отстояние по чл.44 от ЗХ, за установяването на което бе ангажирана експертиза.
Заключението извършената СТЕ относно изискуемото разстояние съответства напълно
и на изразеното положително становище за спазване на това изискване, съдържащо
се в преписката.
Относно факта
дали следва да е налице съгласие на оспорващият субект- общото събрание на
собствениците от етажната собственост на вх.21, бл.55, действително, в
материалите по преписката не се и твърди, че такова съгласие е търсено. Налице
е предоставяне на изискуемото съгласие от страна на собственика на недвижимия
имот, за койт е издадено процесното разрешение за строеж. По отношение на
лицата, собственици на обекти- непосредствени съседи на преустройвания с
разрешението обект, следва да се отбележи следното.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, доразвити и в писмените бележки по делото.
Както вече бе
отбелязано, преустройството на помещението засяга самостоятелен обект на
партерен етаж, намиращ се в пространството между входовете „Ф“ и „Х“, като това
преустройство засяга само помещението, но не и общите части на посочените
входове. Не са ангажирани никакви доказателства, относно завземане на части от
общите части на който и да е от двата входа или за съществено изменение на
техните общи части, поради което да се изисква съгласие на съответната етажна
собственост. Изтъкнатото по отношение монтирането на климатик над козерката,
намираща се над партерния етаж, респективно поставянето на климатични
инсталации по външната стена на сградата, не се и твърди да засяга други
самостоятелни обекти, поради което не намира опора в закона заявеното от
жалбоподателя изискване за липса на дадено съгласие от етажната собственост.
Облепването на рекламни пана и затъмняването на прозорците на самостоятелния
обект за което е издадено разрешението не засяга общите части на етажната
собственост, поради което няма основание да се иска подобно съгласие, а подобни
твърдения в жалбата и в хода на оспорването не бяха изложени, нито са
ангажирани подобни доказателства. Както при предходното предназначение на
имота, собственост на ПК“Наркооп“, така и при промяната на предназначението ме,
имотът се ползва за нежилищни нужди.
В случаят, биха
могли да намерят приложение нормата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, съответно на чл.185,
ал.1, т.7 от ЗУТ, според които не се изисква съгласие на етажната собственост, АКО
обаче се приеме, че е налице преустройство на обект, който е част от ЕС и при
положение, че е налице самостоятелен обект за нежилищни нужди, изграден в
заварена сграда.
Не се и твърди да
е налице наднормено шумово и друго замърсяване при евентуално изграждане на
обекта, нито са оспорени констатациите на съдържащите се в техническият проект
доказателства относно описаните необходими изолационни мерки, предвидени в
проекта при извършване на преустройството, които ще осигурят спазване
допустимите нива на шума, т.е. шумоизолацията на обекта. При така ангажираните
с преписката доказателства, отразяващи изискуемите действия, материали, които
да се вложат и начина на изпълнение на проекта, с оглед спазване на
нормативните изисквания в тази връзка, в хода на производството не са оборени
констатациите в приетите писмени доказателства относно спазване на съответните
нормативни изисквания за шумоизолация при изграждане на обекта в такъв жилищен
район. Още повече, че след евентуалното заършване на обекта с процедираното
предназначение, ако същият причинява някакви вреди на живущите в сградата,
същите биха могли да ги претендират по съответния исков ред, както и да сезират
контролните органи зе евентуални закононарушения при осъществяваната дейност.
В случаят, с
процесното разрешение за строеж се извършва само ВЪТРЕШНО преустройство, като
не се засягат общите части на ЕС, нито каквито и да било самостоятелни обекти,
включени в тази регистрирана етажна собственост. Нещо повече, видно от
приложените данни за обектите и техните собственици, вписани в публичния
регистър на сградите в режим на ЕС при Община Бургас, въобще не фигурира обект,
разположен в подблоковото пространство между вход „Ф“ и вход „Х“ на бл.55, а
именно собственост на ПК “Наркооп“, поради което е неприложима разпоредбата на
чл.185 от ЗУТ. Това е така, защото видно от съдържанието на този законов текст
„Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната
собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от
тях, когато…“. Езиковото и логическо тълкуване на тази разпоредба ясно
сочи, че този институт за даване на съгласието при определени хипотези е
приложим за обектите, включени в етажната собственост, в противен случай
законът нямаше да съдържа подобна формулировка. Именно преустройването на
обект, който е част от съответната ЕС би могъл да бъде подложен на обсъждане от
останалите собственици на етажната собственост.
В случаят, както вече бе отбелязано, процесният обект се намира на партерен
етаж, в подблоковото пространство между два входа и не се и твърди да е част от
съществуващата и регистрирана ЕС, още по-малко се установяват подобни данни от
приетите по делото доказателства и най-вече съдържащите се данни за самостоятелни
обекти в ЕС- жалбоподател, респективно нейните собственици. При това положение,
напълно неоснователни са доводите на оспорващата страна за незаконосъобразност
на издаденото разрешение, предвид липсата на изискуемо съгласие от страна на ЕС
на вх.21, бл.55, при тази нормативна уредба.
Относно забраната
за изграждане на подобна зала в жилищна сграда,съгласно чл.9, ал.1 от Закона за
хазарта, към момента на издаване процесното разрешене такава забрана не е
съществувала в правната уредба. Тази забрана е въведена с изменение на закона
за хазарта, обн.в ДВ, бр.14 от 18.02.2020г. и няма обратно действие. Както е
известно, оспореният административен акт следва да съответства на изискванията
на материалния закон към момента на издаването му и при положение, че действащата
нормативна уредба към 31.05.2019г. не е предвиждала подобно ограничение, не би
могло да се твърди, че актът противоречи на материалния закон, дори
впоследствие да е въведена такава забрана. Последната не може да бъде основание
за отмяна на оспорения административен акт, въпреки висящността на процеса, тъй
като това би било в противоречие с основния процесуален принцип, обективиран в
нормата на чл.142, ал.1 от АПК.
Обобщено,
оспорването е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради което следва да бъде отхвърлено.
Обжалваният административен акт е постановен, при спазване изискванията на
материалния и процесуалния закон и съответства на целта на закона.
Съгласно чл.143,
ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, вкл.
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна
е ползвала такъв. Същевременно, според чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт
е благоприятен, има право на разноски. В случаят, административният акт е
благоприятен за заинтересованата страна –ПК“Наркооп“, конституирана по делото,
поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноските по
делото, в полза на тази страна, които включват платено адвокатско
възнаграждение на един адвокат, но в минималния размер, а именно 600 лева, с
оглед направеното искане на тази страна, в съответствие с Наредба № 1/2004г. за
минималните адв. възнаграждения.
В полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като именно
такова искане бе направено в съдебното заседание от неговия процесуален
представител. Предвид факта, че ответната страна е включена в структурата на
Община Бургас и с оглед размерите предвидени за заплащане на правната помощ
следва оспорващият субект да заплати на Община Бургас минималното възможно
възнаграждение за юрисконсулт, а именно в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявлението
/вх.№ 6731/ 25.06.2019г.- л.15 от делото/, подадено от К.Г.П., в
качеството на пълномощник на Общото събрание на собствениците от вх.20, бл.55 в
ж.к.“Славейков“, в което е отразено само, че се прилага „Протокол № 4 от 23.06.2019г.
на живущите в този вход, като процесуално НЕДОПУСТИМО поради неотстраняване на
констатираните нередовности и неизпълнение на дадените указания, на основание
чл.158, ал.3 от АПК и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Общото събрание на
собствениците от вх.21 (вход „Х“) на бл.55, в гр.*представлявано от управителя-
С.А.К., против Разрешение за строеж № О-42 от 31.05.2019г. за обект: „Игрална зала с хазартни автомати- вътрешно
преустройство на самостоятелен обект с идентификатор ***.656- кафе-сладкарница,
находяща се в сграда с идентификатор ***, в ПИ с
идентификатор ****по КККР на гр.Бургас, УПИ ХVІ- хх“, между вх.„Х“ и вх.„Ф“, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Общото
събрание на собствениците от вх.21 (вход „Х“) на бл.55, в гр.*представлявано от
управителя- С.А.К., да заплати на ПК„НАРКООП“-гр.Бургас, ЕИК *********, със седалище
и адрес: гр.Бургас, ул.“Фердинандова“№ 43, ет.3,
представлявана от К.Н.Б. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА Общото
събрание на собствениците от вх.21 (вход „Х“) на бл.55, в гр.*представлявано от
управителя- С.А.К.,*** сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България, а В
ЧАСТТА, в която е оставено без разглеждане посоченото заявление и
производството е прекратено в съответната част, съдебният акт има характер на
определение и може да се оспори в 7-дневен
срок от съобщението, с частна жалба, пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: