Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-103 Година 2018, 16.10. Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
двадесет и пети септември две хиляди
и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. мл.с. КРАСИМИР СОТИРОВ
Секретар:
Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1049 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Н.М.М.,
ЕГН ********** от гр. А., ул. „Т. М.“ № * и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Хан Крум“ № 38, ет.1, процесуален представител Радостин Станчев, против Решение № 100 от 22.05.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1148/2017 г. по описа на АРС, с което съдът е
отхвърлил иска на въззивника против С.Н.М., ЕГН ********** и Д.С.М. ЕГН **********,
двамата съпрузи с посочен адрес за призоваване: гр. А., ул. „Г. К.“ № **, за
приемане за установено спрямо ответниците, че ищецът Н.М. е собственик на
½ идеална част от процесните два
недвижими имота- 1. Лозе от 840 кв.м., представляващо имот № 177002, в
землището на гр. Айтос, местността „М.“, трета категория на земята, при
посочените граници на имота, 2. Лозе от 930 кв. м., представляващо имот №
181007 в землището на гр. Айтос, местността „М.“, трета категория на земята,
при посочените граници на имота, както и на основание чл. 537 от ГПК за отмяна
на констативен нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, нотариално дело № ****
от 21.12.**** г. на нотариус Г. Георгиев / вписан под № 557 в НК/, над
собствената по наследство на ответника С.М. 1/2
ид.ч., като неоснователен и недоказан. Съдът е отхвърлил исковата претенция на Н.М.М.
против Г.Б.М., ЕГН ********** от гр.А. за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението върху собствената му ½ ид. ч. от лозе с площ от 930 кв.
м., представляващо имот № 181007 в землището на гр. Айтос, местността „М.“,
като неоснователна и недоказана.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита
постановеното решение за незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и постанови
ново, с което да удовлетвори претенциите. Излага съображения.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адвокат Галя
Иванова, повереник на С.М. и Д.М., с който счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Моли съда да
потвърди обжалвания съдебен акт. Излага съображения.
Не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника Г.Б.М., ЕГН ********** от гр. А., ул.
„Д. Ч.“ № *.
Предявените искове пред районния съд са с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Безспорно
е установено по делото, че с Решение №515 от 29.11.1999 г. по гр.д. № 578/1999
г. на АРС е признато правото за възстановяване на собствеността на наследници
на Д. М. по отношение на лозе от 2 дка в местността „Е.т.“. С Решение №2719а от
31.10.2001 г. на Поземлена комисия гр. Айтос е възстановено правото на
собственост на наследници на Д. М. М. върху лозе от 840 кв.м. в местността „М.“,
имот № 177002 по плана за земеразделяне и лозе от 930 кв.м. в местността „М.“,
имот № 181007 по плана за земеразделяне.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства, в това число и представените
удостоверения за наследници, общата наследодателка Д. М. М. е починала на
19.12.1973 г., като е оставила наследници освен ответника С.Н.М., ищеца Н.М.М.
по право на заместване като наследник на М. М., както и двете дъщери на Д. М. –
М.И. и С.Г.. По отношение на последните две е представено удостоверение
№219/15.05.1974 г. на АРС, с което те са направили отказ от наследство по
отношение на своята наследодателка. Настоящата съдебна инстанция намира, че
претенцията на ищеца Н.М. по отношение на ½ ид.част във връзка с
предявения установителен иск срещу С.М. и Д.М., както и по отношение на
ревандикация в размер на ½ ид.част по отношение на Г.М., държейки сметка
за направения отказ от наследство, в случая е неоснователен над ¼ ид.част,
тъй като съгласно Тълкувателно решение №1/04.11.1998 г. по тълк. дело № 1/1998
г. на ОСГК на ВКС, направен отказ от наследство не се отнася за новооткрити
наследства, каквото се явява придобитото право на собственост по отношение на
реституирани земеделски земи. В този смисъл настоящата инстанция намира, че
правилно е посочил първоинстанционният съд, че предявените искове са изначално
неоснователни в претендираната част над наследствената законова квота от
¼ за въззивника.
По
отношение на двете земеделски земи - лозе от 840 кв.м., представляващо имот №
177002, в землището на гр. Айтос, местността „М.“, трета категория на земята, при
посочените граници на имота и лозе от
930 кв. м., представляващо имот № 181007 в землището на гр. Айтос, местността „М.“,
трета категория на земята, възстановени от Поземлена комисия – Айтос, съдът
намира, че същите са възстановени на всички наследници на общата наследодателка
Д. М.. Първоначално въззиваемият С.М. е ползвал наследствените имоти от името
на всички наследници, но впоследствие се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка по наследство и давностно владение № ***, том *, рег.№
****, нот.дело №****/21.12.**** г., като в последствие с нот. акт № **, том *,
рег. № ***, нот.дело № **/20** г., на 02.02.**** г. е продал лозето от 930
кв.м. в местността „М.“ на третия ответник по делото Г.М.. По делото са
разпитани общо шестима свидетели, двама от които свидетелят М. М. и Д. М.
съответно синове на ищеца и на първия ответник. Показанията на последните двама
действително са показания на заинтересовани свидетели, но от показанията на М. М.
става ясно, че действително ответникът С.М. е предлагал на ищеца да му
„наплати“ неговата част от лозето, но ищецът е отказвал. Според свидетеля Д. М.
баща му питал ищеца какво ще правят с тези земи, а ищецът е отговарял „Каквото
искаш прави земите, аз имам бизнес в Слънчев бряг“. Освен тези свидетели, са
разпитани свидетелите Г., А. и С., като показанията на свидетеля Г. се
различават от тези на А. и С., които установяват, че въззиваемият е обработвал
процесните земеделски земи, като самите те са му помагали при обработката на
земите. Свидетелят А. е работил на мястото срещу „В.“ от 15 години, като
твърди, че ищецът не е имал претенции да работи мястото. Твърди, че е работил и
на двете земеделски места. Свидетелят С. от своя страна установява, че
няколкократно му е помагал на лозето срещу „В.“. Твърди, че другите наследници
не са предявявали претенции.
Настоящата
съдебна инстанция намира предявените искове за основателни и доказани, досежно
¼ идеална част, като в останалата част решението до претендираните
½ идеални части следва да бъде потвърдено. Няма спор, че земеделските
земи са възстановени на всички наследници на общата наследодателка.
Действително въззиваемият С.М. е обработвал и двете лозя и се е снабдил през
2012 година с нотариален акт по обстоятелствена проверка. От разпита на
свидетелите обаче не се установи фактология, сочеща на осъществявано владение
от ответника, което да е явно и недвусмислено, противопоставяйки се на правата
на другите наследници. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г.
на ВКС по тълк.дело №1/2012 г. на ОСГК, съгласно което „когато основанието на
което е установена фактическата власт показва съвладение и съсобственика е
започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то
той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и
наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на
съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и
ползването на общата вещ, не може да обоснове извод за оборване на презумпцията
на чл.69 от ЗС“.
За придобиване
по давност на правото на собственост върху определен имот може да се говори
само при демонстрирано намерение от държателя на останалите части от имота
извън своята собствена идеална част, което в случая не е налице. Безспорно е,
че ответникът С.М. е държател на чуждите идеални части и собственик на своята.
Дори от показанията на свидетеля Д. М. не се установява, че ищецът се е отказал
от правото си на собственост върху процесните земеделски земи. Той просто при
словесния разговор е посочил, че към момента не се интересува по какъв начин
земите ще бъдат обработвани, но не и че се е отказал от правата си. Следва да
се отбележи, че наследник, който променя намерението си от държател става
владелец трябва да покаже активно поведение в тази връзка.
С оглед на така
изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че въззивната жалба е частично
основателна, досежно ½ идеална част по отношение на процесните лозя,
което налага отмяна на решението в тази му част, както и по отношение на
разноските, като съдът следва да присъди на въззивника сумата от 517,50 лева, а
на въззиваемите С. и Д. Маркови – сумата от 300 лв.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Решение
№ 100 от 22.05.2018 г., постановено по гр. дело № 1148/2017 г. по описа на Районен
съд – Айтос в частта, с която предявените искове са отхвърлени над ¼
идеална част от претендираните недвижими имоти, по отношение на предявения иск
по чл.537 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, както и по отношение
на присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.М., ЕГН ********** и Д.С.М. ЕГН **********,
двамата съпрузи с посочен адрес за призоваване: гр. А., ул. „Г. К.“ № **, че Н.М.М.,
ЕГН ********** от гр. А., ул. „Т. М.“ № * и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Хан Крум“ № 38, ет.1, процесуален представител Радостин Станчев, е собственик
на ¼ идеална част от процесните два недвижими имота: 1. Лозе от 840
кв.м., представляващо имот № 177002, в землището на гр. Айтос, местността „М.“,
трета категория на земята, при посочените граници на имота, 2. Лозе от 930 кв.
м., представляващо имот № 181007 в землището на гр. Айтос, местността „М.“,
трета категория на земята, при посочените граници на имота.
ОТМЕНЯВА на
основание чл. 537 от ГПК констативен нотариален акт № ***, том *, рег. № ****,
нотариално дело № 1130 от 21.12.20** г. на нотариус Г. Георгиев /вписан под №
557 в НК/, над собствената по наследство на ответника С.Н.М. ¼ идеална част,
като неверен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Г.Б.М., ЕГН ********** от гр. А., ул. „Д. Ч.“ № *, че Н.М.М.,
ЕГН ********** от гр. А., ул. „Т. М.“ № * и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Хан Крум“ № 38, ет.1, процесуален представител Радостин Станчев, е собственик
на ¼ идеална част от лозе с площ
от 930 кв. м., представляващо имот №181007 в землището на гр. Айтос, местността
„М.“.
ОСЪЖДА Г.Б.М.,
ЕГН ********** от гр. А., ул. „Д. Ч.“ № *, да предаде на Н.М.М., ЕГН **********
от гр. А., ул. „Т. М.“ № * и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ №
38, ет.1, процесуален представител Радостин Станчев, владението върху
собствената на ищеца ¼ идеална част от лозе с площ от 930 кв. м.,
представляващо имот № 181007 в землището на гр. Айтос, местността „М.“.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите му части.
ОСЪЖДА
Н.М.М., ЕГН ********** от гр. А., ул. „Т. М.“ № * и със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1, процесуален представител Радостин Станчев,
да заплати на С.Н.М., ЕГН ********** и Д.С.М. ЕГН **********, двамата съпрузи с
посочен адрес за призоваване: гр. А., ул. „Г. К.“ № **, сумата от 300 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.Н.М., ЕГН ********** и Д.С.М. ЕГН **********, двамата съпрузи с посочен адрес
за призоваване: гр. А., ул. „Г. К.“ № **, да заплатят на Н.М.М., ЕГН **********
от гр. А., ул. „Т. М.“ № * и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ №
38, ет.1, процесуален представител Радостин Станчев, сумата от 517,50 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.